Решение № 63 от 23.10.2019, Районен съд - Нови пазар

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 63

Гр.Н.,23.10.2019г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Районен съд Н. в публичното съдебно заседание,проведено на дванадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Районен съдия

:СВЕТЛА РАДЕВА

Секретар:НЕЛА КОСТАДИНОВА

Като разгледа докладваното от съдия Радева АНХД №143 по описа за 2019 година,за да се произнесе,взе предвид:

Административно-наказателно производство с правно основание чл.59 и сл.от ЗАНН,по жалба,предявена от М.П.Д. с постоянен адрес:*** против Наказателно постановление №РД-05-12/28.01.2019г-.,издадено от Директора на Регионална здравна инспекция –гр.Ш..

Жалбоподателят намира атакуваното наказателно постановление за неправилно,поради допуснати нарушения на материалния закон,съществени нарушения на административнопроизводствените правила и липсата на обоснованост.

Излага следните съображения:

Наказателното постановление не му било връчено срещу подпис на посочения от него адрес.

В АУАН било посочено,че „нарушителят пушеше цигара“,но липсвали безспорни доказателства,че тези цигари са такива по смисъла на §.2 т.4 от ДР на ЗТТСТИ,т.е. ,че в тях се съдържа тютюн по смисъла на §1 т.1 от ДР на ЗТТСТИ,в който случай само щяло да има нарушение по чл.56 ал.1 от ЗЗдр.От АУАН и НП изобщо не ставало ясно дали се касае за фабрично произведени и опаковани стоки и дали тази стока съдържа тютюн.Фактическата обстановка ,отразена в АУАН и НП не била установена по достатъчно категоричен начин,като в тази връзка била налице непълнота при отразяването от страна на актосъставителя и наказващия орган на обстоятелствата около възникване на нарушението ,които не били разследвани в достатъчна степен.

Не били налице доказателства,обективиращи правомощията на актосъставителя да съставя АУАН.Нарушението на императивните разпоредби,посочени в чл.37 от ЗАНН,водело до незаконосъобразност както на акта,така и на наказателното постановление.

На следващо място,имало различие в номерата на посочените АУАН.,което също представлявало съществено процесуално нарушение на процесуалните правила,допуснато в административната фаза на производството.

В АУАН и НП липсвал посочен час на вмененото нарушение.Часът на нарушението ,освен,че е елемент от обективната страна на АУАН,очертавал и предмета на доказване,респ.фактическите обстоятелства,срещу които наказания следва да се защитава.Липсата на отразен час на извършване на нарушението от наказаното лице в АУАН и НП също представлявало съществено процесуално нарушение,което било основание за отмяна на последното.

Жалбоподателят сочи още,че в АУАН не са посочени ЕГН и точните адреси на свидетелите.Не било посочено и точното място на извършване на нарушението.В АУАН от 14.01.2019г.за място на извършване на нарушението бил посочен закрит обект,намиращ се в гр.П.,кв.33 от урегулиран поземлен имот,като в акта нямало данни,с които да бъде индивидуализиран въпросният УПИ,от което следвало че не могат да бъдат индивидуализирани нито кв.33,нито закрития обект-място на извършване на нарушението.Не бил посочен адреса на обекта,в който е извършено нарушението,за да може да се направи преценка дали същият е закрит или не.

Предвид гореизложеното,жалбоподателят моли съдът да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление като неправилно-поради допуснати нарушения на материалния закон ,съществени нарушения на административнопроизводствените правила и липса на обоснованост.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява.Представлява се от пълномощника си адв.Е.Й.от

АК-П.,която поддържа изцяло депозираната жалба.

За административно-наказващия орган се явява гл.юристконсулт Р.К..Счита жалбата за процесуално недопустима,евентуално –неоснователна и недоказана.Моли съдът да я остави без уважение,като потвърди изцяло издаденото наказателно постановление.Излага доводи в тази насока.

Съдът като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,прие за установено от фактическа страна следното:

От показанията на разпитаните по делото свидетели Е.С.И.,Е.И.Г. ***/ и П.Г.Х. /младши полицейски инспектор в РУ Н./,предупредени за наказателна отговорност при лъжесвидетелстване,се установи,че във връзка с постъпил в РЗИ Ш. сигнал,че в закрит обект се пуши,на 14.01.2019г.,около обяд,предприели проверка в комплекс „***“.В момента в който влезли в посоченото заведение,видели нарушителя Д.,който бил седнал на една маса с още двама души и пушел цигара.На проверяващите той заявил,че е на бизнес среща,на която те пречели и никой не го предупредил,че не трябва да се пуши в обекта.Пред него имало пепелник ,свидетелката И. видяла,че в същия има фасове.Залата не била запушена.В това заведение имало и външна зала-пейки,които са на открито.

И тримата свидетели заявяват със съответната категоричност,че жалбоподателят е пушел,като твърденията на св.И. за налични фасове в намиращия се на масата пепелник,навежда на извода ,че е пушел тютюнево изделие /цигара/.

Съставен е констативен протокол но

14.01.2019г.,както и Акт за установяване на административно нарушение №0627/14.01.2019г.срещу М.П.Д. ,на длъжност –посетител в обект КС“***“,***,гр.П.,в кв.33 от УПИ затова,че при извършена проверка на закрит обект КС“***“ ***,намиращ се в гр.П. ,в кв.33 от УПИ,в присъствието на инсп.Е.И.Г. и мл.пол.инсп.П.Г.Х. е констатирано,че лицето М.П.Д. пуши цигара и имало поставен пепелник пред него на първи ред-втора маса в ляво на входната врата,масата до стената.Вменено му е адм.нарушение по чл.56 ал.1 от Закона за здравето.

Въз основа на съставения АУАН,с наказателно постановление №РД-05-12/28.01.2019г.,издадено от д-р П.Н.К.,директор на РЗИ Ш.,на основание чл.218,ал.1 във вр.чл.56 ,ал.1 от ЗЗ,на Д. е наложено административно наказание „глоба“в размер на 300.00лв.Административно-наказващият орган е приел,че нарушението не е маловажно,поради което не е приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

Наказателното постановление е връчено лично на посочения в него нарушител на 15.05.2019г. и в законоустановения срок,той е обжалвал същото пред съда.

Жалбата е процесуално допустима,а разгледана по същество- неоснователна,поради следните съображения:

Както АУАН,така и обжалваното наказателно постановление са издадени от съответните длъжностни лица ,в рамките на тяхната териториална,материална и функционална компетентност.В хода на административно-наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила/изводимо от разпоредбата на чл.348 ал.3 от НПК,субсидиарно приложима към административно-наказателното производство/,довело до ограничаване на процесуалните права на нарушителя.

Действително,нито в АУАН,нито в НП е посочен точния час на твърдяното административно нарушение,но императивното изискване на чл.42 ал.1 т.3 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН е в акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление да бъдат посочени датата и мястото на извършване на същото,като непосочването на точния час не е съставомерен елемент на деянието,който да рефлектира върху правото на защита на лицето до такава степен,че да наруши правото му на защита във връзка с привличането му към административно-наказателна отговорност.

Достатъчно ясно е посочено и мястото на нарушението – комплекс “***“,***,гр.П.,в кв.33 от УПИ ,както и,че обектът е закрит.

Разпоредбите на чл.42 ал.1 т.7 и чл.57 ал.1 от ЗАНН предвижда,че в АУАН се посочват имената и точните адреси на свидетелите,единен граждански номер,като непосочването на техните адресии единните им граждански номера /а само местоработата им /,по арг.на чл.53 ал.2 от ЗАНН ,въпреки допуснатата в акта неточност,позволяват индивидуализиране самоличността на същите в рамките на административно-наказателното производство.

На жалбоподателя М.Д. е вменено административно нарушение по чл.56 ал.1 от Закона за здравето,според която правна норма „се забранява тютюнопушенето в закритите обществени места“.

В съдържанието на атакуваното наказателно постановление,изпълнителното деяние е индивидуализирано в необходимата и достатъчна степен и от фактическа и от правна страна,чрез точно словесно описание на поведението ,с което се осъществява състава на нарушението.

Легалната дефиниция на термина „тютюнопушене“ може да се изведе от разпоредбите на §1 т.43 и т.44 от ДР към ЗЗдравето,които от своя страна препращат към §1 т.4 и §1 т.8 от допълнителните разпоредби на Закона за тютюна,тютюневите и свързаните с тях изделия.

В раздел IV от Закона за здравето са посочени дейностите за въздействие върху рисковите за здравето фактори,каквото е тютюнопушенето.Именно с цел ограничаването му и намаляване на вредното му въздействие,като един от рисковите фактори за здравето на хората,са възведени в чл.56 и чл.56а от Закона за здравето,забрани и ограничения,касаещи тютюнопушенето.Такава е и забраната за тютюнопушене в закрити обществени места,разписана в чл.56 ал.1 от Закона за здравето.

И понеже законодателят не е разписал изключения от тази законова забрана и не са посочени хипотези,при които с оглед вида на цигарите/тютюневи изделия или изделия,свързани с тютюневите изделия и т.н./,на тютюна в тях,устройството за ползването им или по друг начин да се допуска употребата им в закрити обществени места,без значение е какви цигари е пушил клиентът в обекта,след като е нарушена забраната за тютюнопушене в закрития обект,която би трябвало да е известна на жалбоподателя,тъй като незнанието на общодостъпни факти ,не го извинява и не го освобождава от административно-наказателна отговорност,към която е бил привлечен.

А както беше посочено по-горе,с оглед на свидетелските показания най-вече на свидетелката И.,в съвкупността им с показанията на свидетелите Г. и Х.,,съдът прие за доказано,че нарушителят Д. е пушел тютюнева цигара.

Ето защо,съдът прие за установено по несъмнен начин,че от обективна страна ,жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му административно нарушение,като от субективна страна същото е извършено при наличието на пряк умисъл.

Предвид категорията обществени отношения

,които се засягат с извършеното административно нарушение,а именно –опазване на жизнената среда от вредно въздействие на въздействащите върху здравето на човека биологични,химични ,физични и социални фактори, факта,че проверката в обекта е била извършена по постъпил в РЗИ сигнал,налагат извода за липса на предпоставките,визирани в чл.28 от ЗАНН,поради което извършеното от жалбоподателя нарушение не може да се квалифицира като маловажно.,както е приел административно-наказващия орган.

Санкционната норма на чл.218 ал.1 от Закона за здравето предвижда при нарушение на чл.56 ал.1 от ЗЗ –глоба в размер от 300 до 500 лева.

Отчитайки всички праворелевантни факти,имащи отношение към вида и размера на наложеното наказание, административно-наказващият орган е наложил такова в минималния размер,предвиден в закона.Съдът счита,че наложеното наказание е справедливо ,поради което,издаденото наказателно постановление се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено,а жалбата против него се остави без уважение.

Водим от гореизложеното,на основание чл.63 ал.1 т.1 от ЗАНН,съдът

Р

Е Ш И

:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление №РД-05-12/28.01.2019г.,издадено от д-р П.Н.К.,директор на РЗИ Ш./издадено въз основа на АУАН от 14.01.2019г.,съставен от Е.С.И.,здравен инспектор ,отдел „ППБЗ“при РЗИ –Ш./,с което,за извършено на 14.01.2019г.в закрит обект –комплекс „***“-****,намираща се в гр.П.,нарушение по чл.56 ал.1 от ЗЗ,на основание чл.218 ал.1 от ЗЗ във вр.чл.56 ал.1 от ЗЗ ,на М.П.Д. с ЕГН:**********,*** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 300.00лв./триста лева/.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Ш. в 14-дневен срок от съобщаването до страните,че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: