Решение № 103 от 29.07.2024, Окръжен съд - Търговище
- Съд
- Окръжен съд - Търговище
- Дело
- Въззивно гражданско дело 99/2024
- Вид
- Решение № 103
- Подписан
- 29.07.2024
- В сила
- 17.09.2024
- Състав
- МАРИАНА НИКОЛАЕВА ИВАНОВА, БИСЕРА БОЯНОВА МАКСИМОВА, МИЛЕН ИВАНОВ СТОЙЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 187, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 188, т. 3 · Кодекс на труда
- чл. 189, ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 190 · Кодекс на труда
- чл. 190, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 190, т. 7 · Кодекс на труда
- чл. 190, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 330, ал. 2, т. 6 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 103 гр. Търговище, 26.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА
Членове:
МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БИСЕРА Б. МАКСИМОВА при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от БИСЕРА Б. МАКСИМОВА Въззивно гражданско дело № 20243500500099 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 128 от 26.03.2024 г., постановено по гр. дело № 775/2023 година по описа на Търговищкия районен съд, съдът е отхвърлил предявения от П. В. П. с ЕГН ********** от гр.Търговище, кв.З..., бл. .. вх. .., ет. .., ап. .., иск за признаване за незаконосъобразно на уволнението му, извършено със Заповед № 72/10.04.2023 г. на работодателя ТП „Държавно горско стопанство Търговище, ЕИК 2016174120179, със седалище и адрес на управление гр.Търговище, бул.“Ц..“, № .., представлявано от директора В.В., и отмяната му, като неоснователен и недоказан, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.
Присъдени са разноски в тежест на ищеца.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от П. В. П., адрес: гр. Търговище, кв. „З...”, бл. .., вх. .., ет. .., ап. .., чрез адв. Р. Е. Р., АК – Търговище, съдебен адрес: гр. Търговище, бул. „М...” № 43, ет. 1, в която се излага следното:
При индивидуализаране на наказанието, което да бъде наложено на работника, не е спазен чл. 189, ал.1 от КТ, като работодателят не е взел 1 предвид тежестта на нарушението и най-вече обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника. Считат, че както обстоятелствата, при които е извършено нарушението на трудовата дисциплина, така и поведението на работника не предполагат налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. От разпита и на тримата свидетели става ясно, че статутът на процесните участъци е неизяснен. Най-съществени в тази насока са показанията на св. Колев и св. Цветанов. Следва да се посочи още, че издадените превозни билети отговарят по количество на отсечената дървесина, което в допълнителна степен внася неяснота около статута на земите и задълженията на горския. Св. Цветанов и св. Тенев внасят допълнителна яснота в обстоятелствата при допускане на нарушението, а именно, че ищецът не е разполагал със служебен автомобил и е могъл да извършва обход единствено ако някой друг му съдейства. Посочва се също, че през този период е извършвал и дейности в други райони, където се е ескпедирала дървесина. Важно обстоятелство е, че свидетелят посочва, че са рапортували устно за установеното, но им е било казано, че нямат отношение, тъй като не е горски фонд.
Предвид изложеното въззивникът моли да бъде отменено обжалваното решение на PC - гр. Търговище, като вместо него бъде постановено такова, с което да се уважи предявения иск.
Постъпил е отговор по въззивната жалба от адв. Д. П. от адвокатско дружество ‘‘П. и Венкова” град Търговище, ул. “Г...” № 1, вх. .., етаж .., офис 3, ЕИК 177365856, пълномощник на ТП ,ДГС - Търговище”, ЕИК 2016174120179, в който отговор се акцентира на следното:
Съдът е прецизирал и анализирал всяко едно доказателство по делото и е достигнал до единствено възможния и правилен същевременно отговор в своя съдебен акт. Във въззивната жалба е направен опит за превратно тълкуване на доказателствата, и то разбира се, изключително в полза на ищеца по делото. С оглед на изложеното молят съдът да отхвърли така подадената въззивна жалба ведно с всички законни последици от това като им присъди и сторените деловодни разноски.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание ищецът, чрез своя процесуален представител адвокат Р. Е. Р. от АК – Търговище поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи.
2
Ответната страна чрез адвокат П. оспорва въззивната жалба и моли съда да я остави без уважение.
Съдът, след като констатира, че въззивната жалба е подадена в срок и е ДОПУСТИМА, провери изложените в нея оплаквания, обсъди представените доказателства и констатира следното:
Пред Търговищкия районен съд е предявен иск за отмяна на дисциплинарно уволнение с правно основание в разпоредбата на чл. 344, ал. 1, т. Районен съд – Търговище е отхвърлил така предявения иск. Решението му се обжалва единствено по съображения, че наказанието „дисциплинарно уволнение“ не съответства на заложените в КТ критерии при неговото определяне.
Съдът съобрази следната фактическа обстановка:
Ищецът П. В. П. е започнал работа в ответното предприятие на длъжност „горски стражар“ по силата на трудов договор № 1/29.07.2020 г. със срок на изпитване в полза на работодателя. В договора е отбелязано, че ищецът има средно образование със специалност „Горско стопанство и дървообработване“ – техник-лесовъд. Трудвият договор е бил срочен, за една година с 6 месеца срок на изпитване, а длъжността, на която е назначен ищецът е горски стражар – мобилен екип. В договора е посочено, че длъжностната характеристика представлява неразделна част от трудовия договор. Същият е подписан от ищеца на 31.07.2020 година и той е постъпил на работа на 01.08.2020 година.
Към трудовия договор е приложена длъжностната характеристика за длъжността „горски стражар – мобилен екип“, която е била подписана от ищеца. На 12.04.2022 година е сключено допълнително споразумение между ищеца и неговия работодател, от което е видно, че трудовото му правоотношение е трансформирано в такова за неопределено време, на същата длъжност, при ненормирано работно време и при задължения, посочени в длъжностната характеристика, която е подписана от ищеца на 12.04.2022 година. Със Заповед № 88 от 12.04.2022 година, издадена от директора на ТП „ДГС“ – Търговище са определени охранителните райони за всеки конкретен горскостопански участък като на ищеца е поверен в ГСУ „Момино“ седми ОУ – отдели от 104 до 110, от 124 до 126 и от 134 до 136 с обща площ от 1012 ха.
В периода 15.02.-21.02.2023 година зам. директорът на ТП „ДГС Търговище“ е съставил 12 броя констативни протоколи за отсечени 3969 дървета, от които 99 броя в държавния горски фонд и 3870 броя – в район, 3 стопанисван от Община Търговище. Всички тези дървета са се намирали в подотдели, за които е отговарял ищецът. Дърветата са били отсечени, въпреки че не са били маркирани с контролна горска марка. Ето защо на ищеца са поискани писмени обяснения във връзка с така отсечените дървета и същият на 17.03.2023 година е депозирал своите обяснения. В тези обяснения ищецът заявява, че от м. декември 2022 до 15.02.2023 година, заедно със своите колеги Р. Цветанов и К. Тенев е извършвал проверки в посочените подучастъци, които са стопанисвани от общината; било е установено сеч в тях, но ищецът е докладвал на прекия си ръководител, че навлизане в държавния горски фонд няма. Отделно излага съображения, че общината издава разрешения за сеч в нейните участъци, поради което той е приел, че отсечената дървесина е законна.
По повод на така констатирана незаконна сеч е било образувано досъдебно производство, част от което е приложено към настоящото дело – ДП 210/2023 по описа на РУ – Търговище, пр. пр. № 547/2023 година. По това производство, както и по настоящото, е приложен Договор за управление на горски територии, собственост на Община Търговище по силата на който общината възлага на ТП „ДГС Търговище“ срещу заплащане на свой риск да управлява гори и горски територии, собственост на общината – включително тяхното опазване. Обект на договора са всички гори и горски територии, които попадат в териториалния обхват на ДГС – Търговище, а именно – 1 716.6 ха горски територии и 1 158.9 ха гори върху земеделски земи. В досъдебното производство, както и в настоящото, са приложени 12 броя констативни протоколи, съставени от зам. директора на ДГС Търговище и с участието на ищеца П. В. П., с които подробно са били констатирани количеството и видовете незаконно отсечена дървесина.
На 10.04.2023 година директорът на ТП „ДГС Търговище“ е издал Заповед № 73, с която, след изложени мотиви, е наложил на ищеца дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“ на основание чл. 188, т. 3 от КТ.
Следва Заповед № 2 от 10.04.2023 година, с която се прекратява трудовото правоотношение на ищеца, считано от 11.04.2023 година, на основание чл.
330, ал. 2, т. 6 от КТ.
По делото е назначена и изслушана лесотехническа експертиза, която посочва, че имотите на общината, в които е констатирана незаконна сеч, не са 4 гори или горски територии по смисъла на Закона за горите, а земеделски имоти, тъй като спрямо тях не е проведена процедура за вписването им в кадастъра като гори.
По делото са разпитани свидетели по искане и на двете страни.
Свидетелят Д.П.Е. е зам. директор на ДГС – Търговище и пряк ръководител на ищеца. В показанията си същият установява, че констатираната сеч е била основно в земи, общинска собственост като пояснява: „повечето то тях се водят по кадастър земеделски земи, но в тях има гора и са устроени, т.е. за тях има горски стопански план, има отдел и подотдел, но в кадастъра, ако погледнете кадастралната карта, там се водят земеделски земи... Конкретните земи, ако са били предвидени за сеч съгласно горско стопанския план на Община Търговище, би следвало ние, имам предвид Горско стопанство Търговище, да ги маркираме, тъй като ние имаме договор за стопанисване. Те не са били маркирани. За някой от тях е възможно да са имали предвидени мероприятия, но не мога да кажа със сигурност, но не са били планирани за сеч…. Има издадени разрешителни за почистване на земеделски земи в близост до тези, но реално са отсечени тези.“
Свидетелите Цветанов и Тенев, които също са били горски стражари към началото на 2023 година, основно свидетелстват за това, че заедно с ищеца са извършили проверка в района, където е била незаконната сеч. Ищецът установил, че земите са общински, респ. – че нямат задължения спрямо тях, като докладвали устно на прекия си началник.
От правна гледна точка съдът приема следното:
При извършената служебна проверка настоящият въззивен съдебен състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил. Решението с оглед пределите на атакуване, очертани с въззивната жалба е и допустимо, тъй като първоинстанционния съд е разгледал допустим иск с правно основание в КТ за отмяна на дисциплинарно уволнение - предявен от надлежно легитимиран правен субект, разполагащ с право на иск, надлежно упражнено чрез депозирана редовна искова молба.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност 5 върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящия съдебен състав, след преценка на събраните доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Съображенията за това са следните:
Критериите за определяне на дисциплинарното наказание са регламентирани в разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от КТ - Чл. 189. (1) (Ал. 1 отм., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) При определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. В разпоредбата на чл. 190, ал. 2 от КТ изрично е предвидено, че дисциплинарно уволнение се налага при съобразяване с критериите по чл.
189, ал. 1 от КТ.
Никога не е имало съмнение в правната теория и в съдебната практика, че всяко виновно неизпълнение на трудовите задължения съставлява нарушение на трудовата дисциплина, но че не всяко нарушение е тежко. Именно с оглед различната тежест на възможните нарушения законодателят е предвидил право на преценка и избор от страна на работодателя да наложи онова дисциплинарно наказание, което да е съответно на допуснатото от работника нарушение, като вземе предвид и всички други критерии, посочени в чл. 189 КТ. За да се обоснове налагането на дисциплинарното наказание уволнение обаче, дисциплинарното нарушение следва да е измежду тези по чл. 190 КТ, а кога то е тежко по смисъла на чл. 190, т. 7 КТ се преценява с оглед установеното по делото, във всеки конкретен случай.