Решение № 4347 от 25.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4347 гр. София, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г.а

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20251100504231 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

Подадени са въззивни жалби срещу Решение 21182/22.11.2024г. по гр.д.

45483/2024г. на СРС, 43 с-в, с което СРС е важил иск на М. Г. срещу „ИНТЕРТАЙМ КОНТИНЕНТАЛ“ АД за сумата 5636 лева- обезщетение за вреди от некачествено строителство, като със същото решение е отхвърлил искът за солидарно осъждане и на „Ай Ти Си - Гео Милев“ ЕООД за същата сума.

Въззивникът-ответник „ИНТЕРТАЙМ КОНТИНЕНТАЛ“ АД обжалва решението в частта за уважаване срещу него на предявения от М. Г. иск по чл. 163, ал. 3 от ЗУТ за сумата 5636 лева-обезщетение за вреди от некачествено строителство.

Излага аргументи за неправилност на решението. Счита, че описаните в иска недостатъци са били явни и не подлежат на репариране по реда на гаранционната отговорност по ЗУТ.

Счита, че са присъдени суми за гипсова мазилка, каквито не били претендирани с исковата молба. Счита, че от експертизите и свидетелските показания се установявало, че веща е лошо експлоатирана (не е положена дължимата грижа)-запушени били при огледа водосточната тръба, решетката на сифона и не се касае за недостатъци на строителството.

1

Неправилно били присъдени суми за подмяна на хидроизолация на балкона. Не било ясно изобщо дали такава е била предвидена по проект.

Постъпил е отговор на жалбата от ищеца, с които тя се оспорва и се иска потвърждаване на решението.

Въззивникът-ищец М. Г. обжалва решението в частта му за отхвърляне на претенцията срещу първия ответник, а именно „Ай Ти Си - Гео Милев“ ЕООД. Счита, че посоченото дружество носи солидарна отговорност със строителя по чл. 49 ЗЗД, защото се е задължило да построи сградата с нотариалния акт за учредяване на правото на строеж в негова полза (от трети за делото лица) и в последствие е прехвърлил обекта на ищеца, а задължението да отговаря за качеството на строителството в рамките на гаранционната отговорност е поел с предварителния договор от 07.12.2015г. Оспорва извод, че качеството на строител има само „ИНТЕРТАЙМ КОНТИНЕНТАЛ“ АД. В тази насока било игнорирано писмо от „Ай Ти Си - Гео Милев“ ЕООД пратено чрез ЧСИ, което съдържало извънсъдебно признание. Оспорва се извод и за липса на солидарност между строител и възложител на строеж по ЗУТ.

Не е постъпил отговор на жалбата от другите страни.

СГС след проверка по реда на чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно, но частично недопустимо. В основната и в допълнителната СТЕ вещото лице е дало стойност за полагане на гипсова шпакловка върху гипсовата мазилка върху 39,66 кв.м. Такава претенция не е заявена с исковата и уточнителната молби. В исковата молба и в уточнителната такава не са правени твърдения за некачествено положена гипсова мазилка в целия апартамент, а само за повредена такава от пирони и от течове (в ограничен обхват-за конкретни участъци) и не се твърди да са необходими допълнителни дейности – цялостна шпакловка.

Стойност за ремонт на увредените от пирони и от течове участъци от мазилката, както и за площта около касата на входната врата е дадена отделно в допълнителната СТЕ.

Ищецът е увеличил иска в ОСЗ след приемане на допълнителната СТЕ и до общата стойност посочена в нея от 5636 лева. В тази стойност обаче се включва и стойността на гипсова шпакловка на площ 39,66 кв., а както се посочи в делото няма твърдения за цялостно лошо качество на мазилката, което да обуслови необходимост от допълнително цялостно полагане на шпакловка. Има твърдения само за повредена в определени участъци мазилка от течове и пирони.

СРС е допуснал увеличението на иска до стойността по Доп. СТЕ, която включва обаче стойност за отстраняване на непредявени с исковата молба дефекти, което влече частична недопустимост на изменението на иска, защото всъщност има предявяване на нова допълнителна претенция за нов недостатък-по отношение гипсовата шпакловка – 2 с цена от 595 лева. Или решението е недопустимо над размера на сумата от 5041,00 лева.

Относно проверката за правилност на решението въззивния съд е обвързан от оплакванията в жалбите и приложението на императивни материални норми.

След преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства и експертизи СГС намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори и се установява от писмените доказателства (предварителен договор от 07.12.2015г. на л.31-36), че между ищеца и първия ответник „Ай Ти Си - Гео Милев“ ЕООД е подписан предварителен договор за строителство и продажба на процесния имот. Макар в чл. 1 да е записано, че предмет е продажба на правото на строеж, то няма спор, а и от останалите разпоредби на договора (чл. 4, ал. 2, чл. 5, ал.

1, ал. 2 и ал. 3, чл. 7 ал. 1, чл. 9, чл. 11 в които се говори за „имота“ а не за право на строеж и за прехвърляне на собственост, а не право на строеж) се налага извод, че действителна воля е за предварителен договор за продажба на правото на собственост.

Така чл. 7 изрично урежда задължение за прехвърляне на собственост след изпълнение на клаузите за плащане на цената по чл. 5, а последната вноска от продажната цена е платима след "груб строеж“, когато продажба на право на строеж е немислима (чл.

181, ал. 1 от ЗУТ). Договора е комбиниран. С него дружеството поема задължение да прехвърли собственост върху имота след като го построи (чл. 2) и да го предаде в посочената в този договор степен на завършеност. Тоест имаме смесен договорпредварителен за продажба, съчетан с такъв за изработка.

От нотариалния акт на л. 14-19 се установява, че на дружеството-първи ответник е било учредено преди това от трети за делото лица право на строеж в поземления имот, в който е сградата, в която е апартамента.

Установява се от нотариалния акт на л. 45-46, че процесния апартамент е прехвърлен в надлежната нотариална форма на 16.12.2016г. на етап „груб строеж“, с което предварителния договор за продажба на имота е изпълнен.

Не се спори и че фактически строежа е изпълнен от втория ответник „ИНТЕРТАЙМ КОНТИНЕНТАЛ“ АД, който е посочен като „строител“ и в приетото разрешение за ползване на сградата от 15.08.2018г. (л. 47), в която е имота, както и в съставеният протокол за откриване на строителна площадка и ниво от 13.08.2015г.

(л.20-21)

Сградата е въведена в експлоатация на 15.08.2018г.-установено от издаденото разрешение за ползване от ДНСК (л. 47-48 от делото).

Представен е и приет неоспорен приемо-предавателен протокол от 19.06.2019г. между първия ответник (продавач по предварителния договор и изпълнител по 3 договора за изработка обективиран в него) и ищеца, с който на ищеца е предадено владението върху апартамента и в който са описани част от процесните недостатъци.

Според разясненията на вещото лице по основната СТЕ, описаните в този протокол недостатъци всички са явни.

С определението на СРС по чл. 140 ГПК е дадена квалификация на иска по чл. 163, ал. 3 вр. с чл. 160, ал. 3 от ЗУТ – за търсене на гаранционна отговорност и с проекта за доклад е отделено за безспорно, че първия ответник е възложител на строежа, а вторият строител. Доклада е обявен за окончателен без възражения от страните в ОСЗ на 26.03.2024г.

При тези данни СГС намира жалбата на ищеца за неоснователна.

Неоснователни са оплакванията относно приложението на чл. 49 ЗЗД. СРС не се е произнасял по този довод на ищеца за наличие на солидарност (въведен с уточнителна молба от 29.01.2024г.), но виждането на ищеца в тази насока е неправилно. Поначало няма как по чл. 49 ЗЗД едно юридическо лице да носи отговорност за дейността на друго юридическо лице. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е за действията на прекия причинител на вредата – за действията на лицето отговарящо по чл. 45 ЗЗД.

Юридическите лица не носят отговорност по чл. 45 ЗЗД (Постановление № 7 от 1959 г., Пленум на ВС) и в този смисъл солидарност би възникнала между юридическото лице – изпълнител (в случая строителя) и неговите работници-физически лица осъществявали некачествени СМР.

Солидарност между две юридически лица на основание чл. 49 ЗЗД възниква само ако организацията на работата, ръководството и контролът върху работата са осъществявани едновременно от служители на двете отделни предприятия (Постановление № 17 от 18.XI.1963 г., Пленум на ВС: Решение № 141 от 1.08.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5015/2013 г., IV г. о., ГК и др.), но по делото такива твърдения не са правени. В исковата молба и уточнителната такава не се твърди, че първия ответник е участвал във фактическото извършване на строежа или го е организирал или контролирал (твърденията, че първия ответник се е задължил да построи сградата и апартамента не са твърдения за фактическо участие в строителството или за осъществяван контрол или организация). Практиката на която се позовава ищеца (решение от 23.01.2006г. на ВКС IV Г.О е по дело 2570/2004г.) касае отговорност на работодател-юридическо лице за действия на негов работник - тоест пак за действия на физическо лице, отговарящо по чл. 45 ЗЗД.

ЗУТ също не урежда солидарност между всички участници в строителството за неговото качество, както се твърди в жалбата. Солидарност възниква или по силата на закона или с договор (чл. 121 ЗЗД). ЗУТ урежда солидарност само между строителя и лицето осъществяващо строителен надзор и то само за определени дейности-чл. 168, ал. 7. Пак в ЗУТ подробно и изчерпателно са разпределени отговорностите на 4 участниците в процеса на строителство и кой, какви и спрямо кого контролни функции има във връзка с фактическото изпълнение на строежа чл. 161-чл. 168 ЗУТ. Законът не поставя в тежест на възложителя на строежа организацията и контрола върху законосъобразното (при спазване на одобрените проекти) и технологично правилно фактическо изпълнение на СМР-това е отговорност на строителя и на лицето осъществяващо строителен надзор.

Предвид горното няма как да се обоснове отговорност на първия ответник по силата на чл. 49 ЗЗД за дейността на строителя-втори ответник.

Оплакванията на ищеца, за необсъждане на доказателства, които установяващи качеството строител са несъстоятелни. Кой е строител се определя от ЗУТ в чл. 163.

Видно от тази норма това е лицето фактически изпълняващо строежа. Качеството строител подлежи на доказване с всички доказателствени средства, но ако има твърдения, че дадено лице е фактически участвало в строежа. По делото такива твърдения както се посочи по-горе няма, съответно необсъждането на дадени доказателства, но при липса на твърдения във връзка с които те да се обсъждат не е процесуално нарушение. Отделно още с доклада по делото е отделено за безспорно кой е възложител и кой строител и ищецът не е релевирал никакви възражения в тази насока.

За пръв път с въззивната жалба се позовава на постигнато с чл. 13 от предварителния договор съглашение за носене на гаранционна отговорност от първия ответник-възложител на строежа. До въззивната жалба отговорността за първият ответник е твърдяна да е възникнала на основание чл. 49 ЗЗД поради това, че е превъзложил строежа на друго лице. След като не са правени твърдения пред СРС за договорно поета гаранция и нейния обхват (който може да е различен от законовата гаранция) няма основание те да се разглеждат във въззивното производство. В случая не може да се говори и за превъзлагане защото предварителния договор е сключен след започване на строежа (удостоверено от протокола за строителна линия и ниво), когато строителството е вече възложено на втория ответник (в протокола е посочен като „строител“) от първия и няма как да има превъзлагане. Би могло да се обсъжда възможността за за встъпване в задълженията по извъндоговорната по своя характер гаранционна отговорност по ЗУТ, но не и едва на етап въззивно производство.

По изложените съображения жалбата на ищеца е неоснователна.