Решение № 478 от 20.02.2020, Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 478/20.2.2020г.

Град Пловдив, 20.02.2020 година

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в открито заседание на двадесет и втори януари две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: Анелия Харитева

Членове: Стоил Ботев

Георги Пасков при секретар Севдалина Дункова и с участието на прокурора Мирослав Христев, като разгледа докладваното от съдия Харитева к.а.н.д. № 3763 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационно производство по чл.63 ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „Майнджой”

ООД против решение № 1882 от 18.10.2019 г., постановено по а.н.д. № 5945 по описа на Пловдивския районен съд за 2019 година, с което е потвърдено наказателно постановление № 442499-F468346 от 13.06.2019 г. на директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД Пловдив на НАП, с на дружеството-касатор е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл.125, ал.5, вр. чл.125, ал.1 ЗДДС.

Според касатора решението е неправилно поради нарушение на закона. Твърди се, че в случая липсва покана по смисъла на чл.40, ал.2 ЗАНН, неправилно не е приложен чл.28 ЗАНН, защото през 2018 г. дружеството не е извършвало търговска дейност, за което е подадена декларация по чл.38, ал.9, т.2 ЗСч. в търговския регистър. Иска се отмяна на решението на Пловдивския районен съд и на обжалваното наказателно постановление.

Ответникът чрез процесуалния си представител счита касационната жалба за неоснователна по съображенията, изложени в писмен отговор.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, е неоснователна поради следните съображения:

За да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на

НП са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 ЗАНН. Въз основа на установената фактическа обстановка съдът е приел за доказано по безспорен начин, че до 14.01.2019 г. включително „Майнджой“ ООД, като регистрирано по ЗДДС лице, не е подало справка-декларация по чл.125 ЗДДС за данъчен 01.12.2018 г. – 31.12.2018 г. и по този начин е извършено нарушение на чл.125, ал.5 ЗДДС. Според районния съд в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

За неоснователно е прието възражението, че за същото нарушение в последствие е било издадено и друго наказателно постановление, защото това второ наказателно постановление не се отразява на валидността на процесното, доколкото то е първо по ред. Според районния съд размерът на наложената имуществена санкция е в минимално предвидения от закона размер и не подлежи на редуциране, явява се съответен на извършеното нарушение и ще спомогне в най-пълна степен да се изпълнят целите на административното наказание по смисъла на чл.12 ЗАНН.

Направен е извод, че конкретният случай не попада в хипотезата на маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН.

Решението е правилно. Въз основа на установените факти районният съд е направил обосновани и правилни изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни.

Възражението на касатора, че в случая липсва покана по смисъла на чл.40, ал.2 ЗАНН, което е недопустимо като направено за първи път едва в касационната жалба, а от друга страна, и неоснователно, тъй като датата на съставяне и връчване на АУАН е една и съща, а именно 24.01.2019 г.

Касационният състав изцяло споделя извода на районен съд, че конкретният случай не попада в хипотезата на маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН. В случая се касае за формално нарушение, при което не е необходимо да са настъпили каквито и да са вредни последици. Неоснователно е възражението, че нарушението е малозначително, защото през 2018 г. дружеството не е извършвало търговска дейност, доколкото по делото липсват доказателства за прекратяване на регистрацията по ЗДДС, поради което за касатора не е отпаднало задължението да подава справки-декларации по чл.125 ЗДДС в предвидените срокове, макар и с нулеви стойности.

Неоснователно е възражението на касатора, че с другите наказателни постановления се ангажира отговорността на дружеството за същото нарушение. На първо място, касаторът не е представил по делото останалите наказателни постановления, за да се прецени дали в действителност за едно и също нарушение е ангажирана два пъти административнонаказателната отговорност на касатора, с което е нарушен принципът non bis in idem, а още по-малко са ангажирани доказателства за влязло в сила първо по време наказателно постановление.

Предвид изложеното касационната инстанция намира, че не са налице касационни основания по чл.348, ал.1 НПК и обжалваното решение следва да бъде ос­тавено в сила като допустимо, обосновано и правилно. Затова и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2 АПК, Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В

СИЛА решение № 1882 от 18.10.2019 г., постановено по а.н.д. № 5945 по описа на Пловдивския районен съд за 2019 година.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове:

1.

2.