Решение № 1104 от 02.09.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1104 гр. Пловдив, 02.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на втори септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско дело № 20245300502050 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.436, вр. чл.435, ал.2, т.6 от ГПК.

Образувано е по жалба от А. Р. Н., в качеството й на длъжник по изп.дело № 2571/2011г. на ЧСИ Константин Павлов, против разпореждане от 16.05.2024г., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателката за прекратяване на производството по изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

В жалбата се твърди, че от датата на образуване на изпълнителното дело през 2011г. в продължение на повече от две години не било поискано извършването изпълнителни действия и такива не били предприети. Прекратяване на изпълнителното производство било настъпило екс леге още на 29.11.2013г.. Едва на 22.04.2014г. взискателят внесъл такса за вписване на възбрана. Извършените след прекратяване на изпълнителното производство изпълнителни действия нямали правна стойност.

От взискателя „Кредин инкасо инвестмънтс БГ“ЕАД е подадено писмено възражение, с което жалбата се оспорва като неоснователна.

От ЧСИ Константин Павлов са представени мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК, в които са изложени съображения за неоснователност на жалбата.

ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Изпълнителното производство е образувано на 29.11.2011г. по молба от „БНП Париба пърсънъл файненс“ЕАД и въз основа на изпълнителен лист от 24.08.2011г.. С молбата е извършено възлагане по чл.18 от ЗЧСИ.

Във връзка с доводите в жалбата на първо място следва да се направи ясно разграничение между двугодишния срок, с изтичането на който настъпва перемпция, и срокът на погасителната давност. Съгласно чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, изпълнителното 1 производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Съгласно чл.116, б.“в“ от ЗЗД, погасителната давност се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение. При съпоставка на текстовете на двете разпоредби става ясно, че двугодишният срок, с изтичането на който принудителното изпълнение се прекратява по право, се прекъсва с всяко искане на взискателя за извършване на изпълнителни действия, а погасителната давност се прекъсва с предприемане от съдия изпълнителя на определено изпълнително действие.

Двугодишният срок по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК се прекъсва и с всяко предприето от ЧСИ изпълнително действие по възлагане от взискателя по чл.18 от ЗЧСИ. Перемция е налице, когато в продължение на две години взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия, но не и когато от взискателя са поискани изпълнителни действия, но те не са осъществени и са останали безрезултатни. В този смисъл е и Решение № 1416 от 24.06.1969г. на ВС по гр. д. № 884/69 г., I г. о., в мотивите на което се сочи, че „Давността се прекъсва с исканията на взискателя да се извършат принудителните изпълнителни действия и предприемането им от съдебния изпълнител и тогава, когато тези действия са били безуспешни поради ненамирането на длъжника на посочените адреси”.

Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2020г., ОСГТК, погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. Съгласно мотивите към т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, „Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие“. Следователно, за да приемем, че е настъпила перемпция по право, следва да е налице двугодишен период на бездействие от страна на кредитора след 26.06.2015г. Следователно наведеният в жалбата довод за прекратяване на изпълнителното производство по силата на закона се явява неоснователен. За пълнота на мотивите следва да се отбележи, че и след 26.06.2015г. не е налице бездействие на взискателя през период от повоче от две години. От материалите по изпълнителното дело е видно, че на 10.09.2015г. от „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ЕАД е подаден молба за конституирането им като нов взискател, като с тази молба също е извършено възлагане по чл.18 от ЗЧСИ. На 11.04.2017г. от новия взискател е подадена молба, с която е заявено и искане за налагане на запор върху банкови сметки на жалбоподателката, в случай, че такива бъдат открити. Идентична молба е подадена на 18.02.2019г.. На 23.10.2020г. е поискано извършването на опис на движими вещи жилището на длъжника. На 25.02.2022г. ЧСИ Павлов е наложил запор върху трудовото възнаграждение на А. Н., дължимо по трудов договор с ЕТ“В.А.- ВИД“. На 30.06.2023г. от взискателя отново е поискано извършването на опис на движими вещи. Ето защо, жалбата ще следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ подадената от А. Р. Н., в качеството й на длъжник по изп.дело № 2571/2011г. на ЧСИ Константин Павлов, жалба против разпореждане от 16.05.2024г., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателката за прекратяване на производството по изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

2

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3