Решение № 584 от 29.05.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 584 гр. Варна, 29.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Тодорова

Членове:

Мая Недкова

Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело № 20243100500643 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба № 11086 от 08.02.2024г. от „Екза Груп“ ЕООД, ЕИК: 103902195, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район „Приморски“, бул.

„Осми приморски полк“ 115, ет.6, офис 4-6,чрез процесуален представител против Решение № 85 от 08.01.2024г., постановено по гр.д. № 715/2023г. на РС- гр.Варна, с което е ОТХВЪРЛЕН предявения от въззивника против М. Р. Г., ЕГН **********, съдебен адрес:

***, иск с правно основание чл. 422 ГПК за признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца, на основание чл.535 ТЗ сумата от 7360,00 лв. (седем хиляди триста и шестдесет ) - неплатен остатък от задължение по запис на заповед от 26.07.2022 г., с издател М. Г. Р., платим на падежа 04.08.2022 г., ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 15.09.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ на основание чл.417 ГПК № 6107/16.09.2022 г. по ч.гр.дело № 12455/2022 г. по описа на ВРС, 12 състав.

Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопризводствените правила, постановено при несъобразяване с всички приети по делото доказателства, както и в противоречие с практиката на ВКС, моли за отмяната му и постановяване на друго, с което иска да бъде 1 уважен. Оспорва се извода на съда, че процесния запис на заповед и договора за заем от 26.07.2022г. са нищожни , като противоречащи на чл.211 от КТ. Твърди, че в отговора на исковата молба ответницата е навела бланкетно възражение за липса на причина за издаването на записа на заповед, поради което в тази хипотеза съдът не е следвало да изследва съществуването на каузално правоотношение между издателя и поемателя, тъй като издаденият редовен запис на заповед е основание и доказателство за съществуването на вземането, но вместо това давайки указания на ответницата с разпореждане № 13630/10.04.2023 г. след депозиране на отговора, съдът е допуснал процесуално нарушение, изразяващо се в нарушаване принципа на състезателното начало в хипотезата на чл.8 ал.2 от ГПК и принципа за равенството на страните, проглА. в чл.9 от ГПК, като на практика допуснал да се наведат нови твърдения и възражения срещу издадения запис на заповед, след срока за отговор и след процесуалната преклузия по смисъла на чл. 131 от ГПК. Твърди, че всички възражения, наведени от ответницата, които са разгледани и уважени от съда, са направени след срока за отговор на същата, с „уточнителна молба" №31890/28.04.2023 г., с което съдът е допуснал процесуално нарушение.

Излага, че задължението на издателя на ЗЗ възниква независимо от причините, поради които е било поето. Съдът правилно е приел, че 33 е редовен от външна страна, но неправилно в нарушение на процесуалните правила е разглеждал възражението на ответницата и приел в мотивите си, че при установената хронология на отношенията между страните, процесният запис на заповед и договор за заем са нищожни, като противоречащи на чл. 211 от КТ.

Излага, че съдебната практика е приела, че факта дали на работника или служителя са възложени отчетнически функции може да се установява както с длъжностната характеристика, така и с други доказателства, което по настоящото дело е установено.

Записа на заповед от 26.07.2022г. е подписан от ответницата, като обезпечение за констатирана липса при направен отчет за касова наличност в игралната зала на същата дата- 26.07.2022г. Същия касае доброволно уреждане на имуществената отговорност на ответницата за причинените от нея при изпълнение на трудовите й задължения като „крупие" в игрална зала, вреди на ищеца под формата на липса в размер на сумата от 8 700 лв. Последното е установено от трудовия договор и длъжностната й характеристика на МОЛ, подписания от ответницата отчет за касовата наличност от 26.07.2022 г., договор за заем, разписка към него и записа на заповед. Излага, че предвиденият в чл. 211 от КТ съдебен ред за събиране на сумата от констатирана липса е предвидена от закона възможност на работодателя. Съдебният ред е изключен, когато страните по трудовото правоотношение са уредили доброволно отношенията си, както е в конкретния случай.

Твърди , че от показанията на допуснатите свидетели е установена възникнала валидна облигационна връзка по договор за заем, сключен на 26.07.2022г. със съгласието на ответницата, за което последната се е подписала, с цел доброволното погасяване на установената липса в игралната зала, като предаването на сумата по договора е извършено 2 директно в касата на игралната зала, с което липсата е била погА.а. Доказана е настъпилата вреда в размер на сумата от 8 700 лева, представляваща установена липса, причинена от ответницата в качеството й на отчетник. Сключвайки посочените сделки, ответницата се е съгласила доброволно да възстанови причинените на ищеца вреди. Доказателства за последното е и извършеното от нея плащане на част от дължимата сума в размер на 1340 лева, поради което и ищецът претендира само разликата от 7 360 лева. С оглед поетото задължение ответницата не може да оспорва и неговия размер, тъй като по силата на чл.20а ЗЗД договорите имат силата на закон за тези, които са ги сключили. Цитира практика на ВКС.

Претендира отмяна на решението , постановяване на ново , с което иска да бъде уважен и присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно. Поддържа изложените в отговора на исковата молба аргументи и оспорвания. Оспорва изложените във въззивната жалба твърдения и доводи на ищеца, че съда е допуснал процесуални нарушения, давайки указания на ответника да уточни твърденията си в отговора на исковата молба, като посочва, че в същата са наведени всички правно релевантни и разгледани от съда твърдения и възражения на ответника. Излага, че ищеца не е доказал специфичните елементи от фактическия състав на чл.203 ал.2 от КТ, поради което правилно първоинстанционния съд е приел, че същия не е доказал наведеното от него каузално правоотношение по валиден договор за заем и , че с договора за заем се е целяло ангажиране на пълна имуществена отговорност на ответника за липси и заобикаляне на законовото изискване на чл.211 от КТ.

Претендира потвърждаване на решението и присъждане на разноски.

В съдебно заседание по същество, въззивника редовно призован, чрез процесуалния си представител поддържа депозираната жалба, претендира уважаването и присъждане на сторените по делото разноски. Прави възражение по чл.78 ал.5 от ГПК.

В съдебно заседание по същество, въззиваемия, чрез процесуалния си представител поддържа депозирания отговор на въззивната жалба. Претендира отхвърляне на жалбата и потвърждаване на обжалваното решение, както и присъждане на сторените разноски.

Представя писмени бележки.

За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по иск на „Екза Груп“ ЕООД срещу М. Г. Р. с правно основание чл.422 ГПК вр.чл.535 ТЗ за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 7360,00 лв. (седем хиляди триста и шестдесет) - неплатен остатък от задължение по запис на заповед от 26.07.2022 г., с издател М. Г. Р., платим на падежа 04.08.2022 г., ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 15.09.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, за която 3 сума е издадена Заповед № 6107/16.09.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ на основание чл.417 т. 10 от ГПК по ч.гр.д. 12455/2022 г. по описа на ВРС, 12 състав.

В исковата молба и съобразно уточненията направени в първото по делото открито съдебно заседание от 20.10.2023г., ищеца твърди, че ответникът е издал на 26.07.2022 г. в негова полза запис на заповед за сумата от 8700 в., който е редовен от външна страна и падежа по който е настъпил на

04.08.2022 г.-уговорената в него дата. Сочи се, че ответникът е погасил частично сума от 1340 лв. главница по записа на заповед. Навел е каузално правоотношение, което се обезпечава от процесния запис на заповед – договор за заем между страните, от по който ответникът е длъжник. Сочи, че ответникът е бил материално отговорно лице в ищцовото дружество, като е нанесло вреди в игрална зала на ищеца в гр. Варна, ул. „Ян Палах“, изразяващи се в липси на парични средства в качеството на крупие в игралната зала и по желание на ответника за да възстанови доброволно сумата, ищецът му е отпуснал паричен заем за възстановяване на липсите, като записа на заповед обезпечава именно договора за заем, за което представя документи.

Претендира уважаване на претенцията за неплатената главница по записа на заповед, както и присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез процесуален представител е депозирал писмен отговор, в който оспорва иска като неоснователен. Излага , че до м.09.2022 г. е работила по трудов договор като крупие в игрална зала „Булбет“ на ищеца находяща се в ***. В края на м. август ищецът чрез свой служител – Д. И.- салонен управител в игралната зала и е връчил процесния запис на заповед и настоял Р. да го подпише в случай, че ответницата не отчете суми от машините за хазарт или клиент на игралната зала не плати свои парични задължения към залата. Навежда твърдения, че каузалното правоотношение за издаване на записа на заповед е за обезпечаване на бъдещо парично вземане на работодателя за вреди по чл.206, ал.1 КТ. Твърди се, че вземането на работодателя за обезщетение за вреди по чл. 206, ал.1 КТ не е възниквало, съответно и не съществува вземане по записа на заповед. В условията на евентуалност твърди недействителност на каузалното правоотношение, тъй като не е спазена формална процедура по чл.210 КТ.

Поддържа се, че процесния запис на заповед е нищожен, тъй като невярно е изписана датата на издаване-26.07.2022 г., като се сочи че той всъщност е издаден месец по-късно и след датата на падежа му- 04.08.2022г. Твърди се, че документа има корекция на датата, която засяга задължителен реквизит и не позволява да се направи еднозначен извод за датата на издаването му. С оглед наведеното от ищеца каузално правоотношение, оспорва да е била материално отговорно лице при ищеца. Сочи се, че от ответника са подписани два броя запис на заповед за едно и също каузално правоотношение и с договора за заем общо три документа във връзка с едно и също задължение. Твърди, че не е получила сума по договора за заем.

Претендира се отхвърляне на иска и присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание страните поддържат становищата си.

4

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.