Решение № 6067 от 13.08.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№.................... град София, __.08.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-В въззивен състав, в публично съдебно заседание на тридесети януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛИН МИХАЙЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА младши съдия ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА при секретаря Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от младши съдия ЛАЗАРОВА в.гр.д.№ 15844 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение от 04.01.2017 г., постановено по гр. д. № 67201/2015 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), І Гражданско отделение (ГО), 51-ви състав, първоинстанционният съдебен състав е признал за установено, че Х.Е.Т., ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК********, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ, сумата от 1352,98 лева, представляваща 1/2 от стойността на доставена топлинна енергия през периода от месец юни, 2012 г. до месец април, 2014 г. в топлоснабден имот – апартамент 13, находящ се в град София, бул. „********, вх. „В“, ведно със законната лихва от 09.06.2015 г. до окончателното погасяване на задължението, както и на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 288,23 лева - 1/2 от обезщетение за забава за периода от 31.07.2012 г. до 01.06.2015 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 32394/ 2015 г., по описа на Софийски районен съд, 51 състав, като е отвърлил предявените срещу него искови претенции за главница за топлинна енергия и обезщетение за забава за разликата над 1352,98 лева до пълния предявен размер от 1589,16 лева и за разликата над 288,23 лева до претендираните 314,33 лева.

С посоченото съдебно решение първоинстанционният съдебен състав е признал за установено и че В.Е.Т., ЕГН **********, дължи на на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК********, сумата 1352,98 лева, представляваща 1/2 от стойността на доставена топлинна енергия през периода от месец юни, 2012 г. до месец април, 2014 г. в апартамент 13, находящ се в град София, бу;. „********, вх. „В“, ведно със законната лихва от 09.06.2015 г. до окончателното погасяване на задължението, както и на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 288,23 лева - 1/2 от обезщетение за забава за периода от 31.07.2012 г. до 01.06.2015 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 32394/ 2015 г., по описа на Софийски районен съд, 51 състав, като е отвърлил предявените срещу него искови претенции за главница за топлинна енергия и обезщетение за забава за разликата над 1352,98 лева до пълния предявен размер от 1589,16 лева и за разликата над 288,23 лева до претендираните 314,33 лева.

С посоченото съдебно решение Х.Т. и В.Т. са осъдени, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплатят на „Т.С.“ ЕАД сумата от по 409,98 лева всеки – съдебни разноски в исковото производство.

Ответниците в първоинстанционното производство са осъдени да заплатят на ищцовото дружество, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, и по 189,42 лева всеки – съдебни разноски в заповедното производство по ч.гр.д. 32394/ 2015 г., по описа на Софийски районен съд, 51-ви състав.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Т.С.“ ЕАД е осъдебно да заплати на Х.Т. и В.Т. сумата по 116,57 лева на всеки - съдебни разноски.

Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ищеца – „Х.и Р.“ ЕООД.

Срещу така постановеното решение в частта, в която са отхвърлени частично исковите претенции с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.

86, ал. 1 ЗЗД, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, е депозирана въззивна жалба от „Т.С.“ ЕАД. Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на първоинстанционното решение в обжалваната част. Излагат се доводи, че съдът неправилно е разрешил разминаването между данните от писмените доказателства и данните от съдебно техническата експертиза относно действително потребеното количество топлинна енергия в имота. Излагат се доводи, че писмените доказателства, представени от въззивника- ищец установяват коректно действителната стойност на топлинната енергия и разминаването на тази информация с мнението на експерта не определя последното, като правилно. Твърди се, че от мотивите на обжалвания съдебен акт не става ясно защо не е кредитирано заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Акцентира се и че възможността да се осъществи погасяване на стари задължения със сума в повече от изравнителни сметки е установено с ОУ, които се публикувани във всекидневеник - чл. 32, ал. 3, като клаузата е приложима по отношение на всички възникнали след влизане в сила на тези ОУ вземания от изравнителни сметки.

Съобразно изложеното се иска първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част и предявените от „Т.С.“ ЕАД искове да бъдат уважени изцяло. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не са постъпил отговори на въззивната жалба на „Т.С.“ ЕАД от въззиваемата страна.

В указания законоустановен срок по реда на чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба и от ответниците в първоинстанционното производство – Х.Е.Т. и В.Е.Т., срещу първоинстанционното решение в частта, в която са уважени предявените срещу тях от „Т.С.“ ЕАД положителни установителни искове. Поддържа се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че ответниците са потребители на топлинна енергия за битови нужди по партида с аб. № 194974 по смисълна на параграф 1, т. 42 от допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката (чл. 153, параграф 2а ДР на ЗЕ). Твърди се, че неправилно съдът е приел в мотивите си за установен сочения факт, въпреки че по делото безспорно е било установено, че за процесния имот на името на Х.Т. са водени две партиди с абонатни номер № 194974 и № 194975. Акцентира се, че подписи са поставяни от ответника Х.Т. единствено върху изравнителни сметки по партида с абонатен № 194975, по който номер е начислявана потребяваната на адреса топлинна енергия. Като неправилен се сочи и извода на съда, че по партидата с абонатен номер 194975 не е начислявана топлинна енергия. На следващо място, като допълнителен довод за недължимост на процесните суми се сочи липса на облигационно отношение между ищеца и ответниците за процесния период. Поддържа се, че по време на него имота е бил отдаден под наем, което се твърди да се установява от представения по делото договор за наем от 14.11.2011 г. Прави се бланкетно възражение за непълен и бланкетен доклад по чл. 146 ГПК от първоинстанционния съд.

Съобразно изложеното се иска първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част, като исковите претенции на въззивника-ищец да бъдат отхвърлени изцяло. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не са постъпили отговори на въззивната жалба на въззивниците-ответници от третото лице помагач и „Т.С.“ ЕАД.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Производството е образувано по въззивни жалби, подадени от процесуално легитимирани страни, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същите са процесуално допустими.

Първоинстанционното решение е обжалвано от въззивника – ищец в отхвърлителната негова част и от въззивниците – ответници, в частта, в която исковата претенция е уважена, т.е. предмет на въззивна проверка е обжалваният първоинстанционен съдебен акт в цялост.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Съобразно така установените си задължения, настоящият съдебен състав констатира, че процесното първоинстанционно решение е валидно и е допустимо в обжалваните негови части. Възраженията на длъжниците срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за исковите суми са постъпили в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, а установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 1 (сега ал. 4) ГПК, поради което са допустими.

При постановяване на oбжалвания съдебен акт не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед релевираните във въззивните жалби оплаквания, същото е и правилно, като въззивният съд споделя изцяло изложените в мотивите му съображения, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Независимо от това, във връзка с доводите, изложени в жалбите, въззивният съд намира следното:

Софийски районен съд, Гражданско отделение, І Гражданско отделение (ГО), 51-ви състав, е бил сезиран с предявени от въззивника – „Т.С.“ ЕАД обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.

124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени по реда на чл. 422 ГПК, срещу Х.Е. Т.и В.Е. Т., в качеството клиенти на топлинна енергия, доставена недвижим имот - апартамент 13, находящ се в град София, бу;. „********, вх. „В“, за процесния период.

За основателност на предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, кумулативното наличие на следните предпоставки: възникване, съществуване, изискуемост и размер на претендираното вземане, т.е. наличието на валидно възникнало правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника, в качеството на потребител на топлинна енергия през процесния период; използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойност на потребената топлинната енергия и изискуемост на вземането.

С оглед непреклудираните доводи, релевирани във въззивната жалба на въззивниците – ответници, спорен пред пред въззивната инстанция е въпросът дали ответниците имат качеството на потребители на топлинна енергия за процесния имот в посочения в исковата молба период за сумите, начислени по партида с абонатен № № 194974. Възраженията за обосноваване на недължимост на претендираните вземания са в две насоки. От една страна се твърди, че потребяваната за имота топлинна енергия в релевирания период е начислявана по различна партида от посочената – за абонатен номер 194975, а от друга страна се сочи, че ответниците не дължат процесните суми, тъй като в процесният период имотът е бил отдаден под наем, т.е. ползвател на топлинна енергия се явява трето за делото лице.

С оглед събраните по делото доказателства, въззивният съд намира посочените възражения за неоснователни, като съображенията за това са следните:

Съгласно чл.

153, ал. 1 ЗЕ в относимата му за спора редакция, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.

Според задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 2/17.05.2018г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл.