Решение № 3968 от 07.11.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3968 гр. Варна, 07.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Йорданова при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело № 20253110110815 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 530 и сл. ГПК, вр. чл. 19, ал. 1 ЗГР.

Образувано е по молба на И. И. С., ЕГН: ********** за промяна на фамилното име на молителя от „С.а“ на „***“.

Молителят поддържа, че С. е фамилията на биологичния му баща, който е напуснал семейството, когато молителя е бил на четири години. От тогава молителя почти не поддържа връзка с биологични си баща и между тях липсва емоционална такава. Когато молителят бил на 5-6 годишна възраст, майка му заживяла с *** във фактическо съпружеско съжителство и до момента живее с него. Сочи, че ***е полагал грижи за него, неговото възпитание и е изпълнявал фигурата на баща за молителя.Твърди се, че молителя има дълбока и трайна връзка с доведения си баща и чувства емоционална и родова принадлежност към него. Сочи, че се определя и е познат сред роднините си и близките си с фамилията ***. Отбелязва, че майка му и ***имат две общи дъщери-негови сестри, които също носят фамилията Борисова. С оглед фамилната принадлежност, сочи че са него е важно да носи идентична фамилия с тази на сестрите си. Предвид изложеното се иска допускане на промяната. При така релевираните твърдения съдът намира, че е сезиран с молба с правно основание чл. 19, ал. 1 ЗГР. В тежест на молителя е да установи наличието на важни обстоятелства, които налагат промяната на фамилното име вкл. какви са отношенията му с билогичния му баща; каква е емоционалната му връзка с *** че последният продължителен период живее с майката на молителя; че има две сестри, които носят фамилията ***; че се представя респ. е известен сред близки и родините с фамилията ***.

Заинтересованата страна Община Варна не е взела становище по искането.

Заинтересованата страна Районна прокуратура- Варна е представила удостоверение, че срещу молителя няма заведени преписки. Изразено е писмено становище за неоснователност на молбата.

В откритото съдебно заседание молбата се поддържа.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, и по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна:

По делото са представени писмени доказателства от които се установява, че рождените имена на молителя са И. И. С., като него баща е *** С., а негова майка *** 1

Видно от служебно изгответни справки в НБД „Население“ молителят има две едноутробни сестри –Т****, чиито баща е ***

Молителят е неосъждан, видно от приложена справка за съдимост.

По делото са разпитани двама свидетели –***майка на молителя и Д***С.а- съпруга на молителя.

В показанията си свид. ***излага, че се с разделила с бащата на И., когато той е бил на около 2-3 години. Сочи, че И. не поддържа комуникация с баща си, за когото знаят че има последващ брак и друго дете. Излага, че грижите и любовта, които всяко дете следва да получава са дадени от нейния следващ партньор ***, към когото И. се обръща с „татко“ и двамата има много топли отношения. Излага, че И. има емоционална връзка с рода на Георги Борисов, като сестрата на ***е помагала за грижите за И. и неговото образование.

В показанията си свид. ***- С.а излага, че познава И. от м. май 2023г. Излага, че И. има силна и дълбока емоциална връзка с ***, който възприема като баща. Сочи, че през м.12.2025г. предстои да се роди първото им дете и И. желае то да носи фамилията ***, като свидетелката желае след допускане промяна фамилното име на молителя, тя самата също да смени фамилното си име. Посочва, че е щастлива, че след толкова години, молителят е решил да инициира тази промяна, като Георги Борисов и цялото семейство също са щастливи.

Пред съда молителя излага, че цял живот / от преди да започне училище/ е живял с втория си баща –***, който го е отгледал, като не намирал за належащо да си сменя фамилията, докато не се оженил и жена му забременяла, когато се изявили желанието и нуждата детето му да носи фамилията на втория му баща. Сочи, че от преди да започне училище не е говорил с бащата си, а еднократно е общувал във Фейсбук с еднокръвната си сестра, като нито той, нито тя са изразили желание за повторен контакт.

Предвид така установеното от фактическа страна, съдът формира следните изводи от правна страна:

Името представлява постоянно словесно обозначение на физическото лице, което служи за неговата индивидуализация, идентификация и отличаване от останалите физически лица. С оглед принципите на формирането му съгласно Раздел ІІ "Имена на българските граждани" от ЗГР то носи информация и за произхода на лицето и за етническите и религиозни традиции на родителите и семейството на лицето. Промяната на собствено, бащино или фамилно име се допуска от съда, въз основа на писмена молба на заинтересувания, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това.

В производството не са изложени твърдения от молителя и не са събрани данни носеното от него фамилно име към момента да е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо. В сезиращата молба и при изслушването на молителя пред съда са изложени доводи за наличие на важни обстоятелства, които да налагат исканата промяна – целият му съзнателен живот бащините грижи за него са полагани от лицето ***, партньор на майката му и бащата на двете му едноутробни сестри; усещане за принадлежност на молителя към семейството на ***/майка му, сестрите му и сестрата на ***/, желае родова принадлежност на нероденото му дете към името и рода на ***

Законът не дава отговор на въпроса кои точно обстоятелства се определят като важни, за да е налице тази предпоставка за промяна на името. Значимостта на обстоятелствата следва да се преценява в контекста на всеки отделен случай. Предвид основните принципи на гражданското право и обществения морал, важни по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР са такива лични и обществени обстоятелства, които правят носенето на името лично или обществено неудобно или неподходящо. / Решение № 680 от 11.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1164/2009 г., IV г. о., ГК/

От понятието "важни обстоятелства" не следва да се изключва субективното желание на лицето да носи определено име, предвид правото му на свободно самоопределяне по този признак и когато исканата промяна няма за цел въвеждане в заблуждение на органите на реда или определени институции, в този смисъл е и Решение № 19/08.02.2012 г. по гр. д. № 486/2011 г. на ВКС, III г. о.

С редица решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК, например: решение № 346/25.11.2011 г. по гр. дело № 1387/2010 г. на III-то гр. отд. на ВКС, решение № 434/24.06.2010 г. по гр. дело № 712/2009 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 2

507/22.10.2010 г. по гр. дело № 227/2010 г. на III-то гр. отд. на ВКС, решение № 200/14.04.2010 г. по гр. дело № 25/2009 г. на IV-то гр. отд. на ВКС се приема, че тъй като законът не дава отговор на въпроса кои точно обстоятелства се определят като важни, те трябва да се преценяват в контекста на всеки отделен случай, като предвид основните принципи на гражданското право и обществения морал, важни по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР са такива лични и обществени обстоятелства, които правят носенето на името лично и обществено неудобно или неподходящо, но тази преценка обаче винаги трябва да бъде обвързана с императивните изисквания на чл. 13 и чл. 14 от ЗГР (и посочените в тях възможни отклонения) относно начина на образуване на бащиното и фамилното имена на физическите лица.

Тази практика на ВКС, настоящият състав обаче намира, че следва да се преценява, с оглед правото по чл.8 КЗПЧОС на неприкосновеност на личния и семейния си живот на всеки човек. Конвенцията е Ратифицирана със закон, приет от НС на 31 юли 1992 г. - ДВ, бр.

66 от 14.08.1992 г., обн., ДВ, бр. 80 от 2.10.1992 г., в сила от 7.09.1992 г., изм. и доп. с Протокол № 11 от 11.05.1994 г. - бр. 137 от 20.11.1998 г., в сила от 1.11.1998 г., изм. и доп. с Протокол № 14 от 13.05.2004 г. - бр. 38 от 21.05.2010 г., в сила от 1.06.2010 г.

В решение на ЕСПЧ от 16.11.2021 г. по делото ***срещу България, жалба № 39356/2017, съдът е приел, че основният въпрос, който възниква по това дело, е да се прецени дали при свободата на преценка, с която разполага държавата, тя е постигнала справедлив баланс между частния интерес на жалбоподателя да носи фамилното име на майка си и обществения интерес от регулиране на избора на имена. По принцип съдът е приел, че са допустими правни ограничения върху възможността за промяна на името поради наличието на обществен интерес, който в случая според Правителството гарантира правната сигурност на обществените отношения. В този случай е посочено обаче, че въпреки че и двете инстанции в България по това дело да са констатирали, че жалбоподателят е известен в обществото именно с фамилното име на майка си, те не са се аргументирали как и защо искането на жалбоподателя, което се основава на легитимни лични и индивидуални мотиви, според националната съдебна практика се е сблъскало с императив за обществен ред. Жалбоподателят е отправил молба до националните съдилища да признаят идентичността, която е изградил със семейството си по майчина линия, тъй като там е отгледан. Той е искал да получи това име, което е използвал от детството си, за да избегне по време на своя зрял живот, който току-що започва, неудобствата, които биха могли да произтекат от разликата между реалността на тази установена идентичност и самоличността, която българското гражданско състояние му признава. Съдът отново е напомнил, че името, като елемент от основната индивидуализация на едно лице в рамките на обществото, принадлежи към твърдото ядро на съображенията, свързани с правото на зачитане на личния и семейния живот /Losonci Rose et Rose c. Suisse, n 664/06, § 51, 9 novembre 2010/. При тези обстоятелства Съдът е счел, че съдебният процес по искането за промяна на името не е предоставил на жалбоподателя защитата, изисквана от член 8 от Конвенцията, поради което установява нарушение.

В решение на ЕСПЧ от 16.05.2013 г. по делото Garnaga срещу Украйна, жалба № 20390/07, съдът е приел, че е налице нарушение на чл. 8 от ЕКПЧ при ограничаване възможността за промяна на бащиното име само до случаите, когато бащата на съответното лице променя името си, от което произлиза от бащиното име. С решението се подчертава, че в много подобни случаи, свързани с избора или промяната на името и фамилията, съдът е достигал до заключението, че въпросът е обхванат от член 8 от ЕКПЧ, тъй като името и фамилията се отнасят до личния и семейния живот на човек /напр. по делата Burghartz срещу Швейцария, Stjerna срещу Финландия, Guillot срещу Франция/. Посочено е също, че е възможно, дори и дадено лице да има основателни причини да иска да промени името си, законодателните ограничения на такава възможност да бъдат оправдани в обществен интерес, /например, за да се осигури точно преброяване или безопасност на средствата за идентификация и комуникация/. В решението съдът също така припомня, че договарящите държави имат широка свобода на преценка при регулирането на промяната на имената на лица и че задачата на съда не е да замества компетентните публични органи при определяне на най- подходящата политика в тази област, а да проверява дали регулирането е в съответствие с ЕКПЧ. Публичният орган трябва да предостави адекватни и достатъчни основания в подкрепа на отказа си да даде разрешение за промяна на името на дадено лице, 3 за да може това ограничение да се счита за „необходимо в демократичното общество“.

При така формираната практика на ЕСПЧ съдът следва да формира становище дали обществения интерес, защитен чрез наличието на императивните разпоредби на чл.13 и чл.14 ЗГР ще бъде засегнат в до степен, която да изключи възможността за промяна на фамилното име на молителя в конкретния случай.

Настоящият състав намира, че отговорът е отрицателен.