Решение № 8908 от 14.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8908 гр. София, 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20251110154406 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Предявен е от ищеца И. Д. С., ЕГН **********, срещу ответника *************************, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 439 ГПК във вр. чл. 124 ГПК за установяване недължимост на сумата от 1718,05 евро (3360,23 лв.), от която 1340,78 евро (2622,34 лв.), представляваща главница за доставена топлинна енергия в периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., както и топлинна енергия по изравнителна сметка за период от 01.05.2013 г. до 30.04.2014 г., отразена в Обща фактура № **********/31.07.2014 г., сумата от 19,78 евро (38,70 лв.), представляваща главница за дялово разпределение, ведно със законната лихва за периода от 02.06.2017 г. до изплащане на вземането, сумата от 237,99 евро (465,47 лв.), представляваща лихва за периода от 15.09.2014 г. до 18.05.2017 г., и сумата от 4,25 евро (8,32 лв.), представляваща лихва върху главницата за дялово разпределение, сумата от 57,62 евро (112,70 лв.) – разноски по делото за държавна такса и юрисконсулт, които суми са предмет на Изпълнителен лист от 30.10.2017 г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 13.06.2017 г. по ч.гр.д. № 36266/2017 г. по описа на СРС, 145-и състав, като погасени по давност.

Ищецът И. Д. С., ЕГН **********, твърди, че процесният изпълнителен лист бил издаден с длъжник – наследодателя му Д. В. С., починал на 15.10.2024 г., като въз основа на същия и молба на ответника било образувано изпълнително дело № ************* по описа на КЧСИ Б. Б., рег. № ***.

Поддържа, че по същото, считано от 16.11.2017 г. до входиране на исковата молба не са предприемани изпълнителни действия, годни да прекъснат давността. Сочи, че на 19.11.2025 г. във връзка образуваното изпълнително дело е получил съобщение за призоваване към наследяване. Поддържа, че вземанията по процесния изпълнителен лист са погасени по давност. Моли за уважаване на исковата претенци я с присъждане на разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът *************************, ЕИК *********, подава отговор на исковата молба, чрез юрк. П. П., с който оспорва 1 иска като неоснователен. Поддържа, че по образуваното срещу наследодателя на ищеца изпълнително дело са депозирани молби от 07.11.2018 г., 27.06.2019 г., 08.04.2021 г., 07.01.2025 г. и 03.02.2025 г., съдържащи искания за предприемане на конкретни изпълнителни способи, годни да прекъснат давността. Доколкото длъжникът Д. В. С. е починал, на негово място са били конституирани наследниците му – И. Д. С. / син/ и М. Д. С. / дъщеря/. Сочи, че от настъпване смъртта на наследодателя до конституиране на наследниците изпълнителното дело е било спряно по силата на закона, с оглед което в този период давност не е текла. Поддържа, че приложимият в случая давностен срок е 5-годишен, който не е изтекъл касателно вземанията, обективирани в процесния изпълнителен лист. Сочи и че по време на обявеното в страната извънредно положение давност не е текла. Моли за отхвърляне на иска.

Претендира присъждане на разноски по делото.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Исковете по чл. 439 ГПК са допустими. За уважаване на предявените искове в тежест на ищеца е да установи наличие на интерес от воденото на настоящото производство, а именно да докаже, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили факти (с оглед на наведените в исковата молба твърдения – изтекъл давностен срок), които водят до погасяване на установеното изпълняемо право на ответника. В тежест на ответника е да установи предприемането на действия по принудително изпълнение, прекъсващи погасителната давност, респективно настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спирането й. В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици.

В хода на производството между страните са отделени като безспорни следните обстоятелства: В полза на ************************* за процесните суми е бил издаден Изпълнителен лист от 30.10.2017 г., въз основа на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 13.06.2017 г. по ч.гр.д. № 36266/2017 г. по описа на СРС, 145-и състав срещу Д. В. С.. Срещу Д. В. С., починал на 15.10.2024 г., е било образувано № ************* по описа на КЧСИ Б. Б., рег. № ***, с район на действие – СГС,

Видно от удостоверение за наследници от 15.01.2025 г. от Столична община, район „*******“ се установява, че Д. В. С. е починал на 15.10.2024 г. и е оставил свои законни наследници М. Д. С. - дъщеря и И. Д. С. –син, като на негово място по изпълнително дело № ************* бил конституиран единствено наследника му И. Д. С. / син/ , тъй като М. Д. С. / дъщеря/ се е отказала от наследството на баща си, което обстоятелство е безспорно между страните и се установява от съдебно удостоверение от 04.11.2024 г. от СРС на л. 47 от изпълнителното дело / молба от 28.01.2025 г. по изпълнителното дело 3652/2017 г. на ЧСИ Богданова от ******************** и молба от И. С. по гр.д. № 54406/2025 г. СРС от 08.04.2026 г./.

Установява се от приобщения заверен препис от изпълнително дело № 3652/2017 г. по описа на ЧСИ Б. Б., че на 16.11.2017 г. е образувано изпълнително дело от ******************** срещу Д. В. С., въз основа на изпълнителен лист от 30.10.2017 г. с искане за предприемане на изпълнителни действия срещу длъжника и овластяване по чл. 18 ЗЧСИ. На 07.11.2018 г. е депозирано от взискателя искане за налагане на запор на трудовото възнаграждение на длъжника, както и на банкови сметки на длъжника. На 27.06.2019 г. е подадено ново искане за налагане на запор на трудово възнаграждение/ пенсия на длъжника и искане за насрочване на опис на движими вещи , собственост на длъжника. На 05.08.2019 г. е връчено на длъжника съобщение за насрочен опис за 02.10.2019 г. На 08.04.2021 г. е депозирано ново искане от взискателя за налагане на запор на банкови сметки 2 и трудови възнаграждения, както и извършване на опис , оценка и публична продан на движимите вещи на длъжника. На 16.03.2023 г. е наложен запор на пенсия на длъжника. С разпореждане от 08.01.2025 г. изпълнителното дело е спряно на осн. чл. 433, т. 3 от ГПК вр. чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК, поради настъпила смърт на длъжника в хода на производството. С молба от 28.01.2025 г., взискателят е поискал конституиране на законния наследник на Д. С. и налагане на запор на банковите сметки на новоконституирания длъжник. С разпореждане от 23.12.2025 г. изпълнителното производство е спряно на основание обезпечителна заповед по г.д. № 54406/2025 г. на СРС.

С тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС – т. 10 е прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не спира. Прието е, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Според мотивите на същото тълкувателно решение прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя, съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/ насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и др. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е също, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.

Със задължителните разяснения в тълкувателно решение от 04.07.2023 г. по тълк. дело № 2/23 на ОСГТК на ВКС е прието, че ново писмено искане по делото, отправено от кредитора след настъпване на перемпция, поставя началото на ново процесуално правоотношение. Изпълнено е условието за определеност на дължимата защита и съдействие по чл. 6, ал. 2 ГПК.

Съдебният изпълнител продължава да е задължен да изпълни заповедта за принудително изпълнение, отправена до изпълнителните органи и съдържаща се в изпълнителния лист, който е в негово държане. За давността и нейното прекъсване водещо значение има искането на кредитора – взискател, чиято проекция дори да не се осъществи чрез изпълнително действие в рамките на искания изпълнителен способ, давността се прекъсва, ако непредприемането му се отдава на причини, независещи от кредитора. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността , защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. Активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността, защото той не може да извърши сам изпълнителното действие. Задължението за действие е на съдебния изпълнител. Молбата за проучване на имуществото на длъжника не прекъсва сама по себе си давността, както е изяснено в т. 10 на ТР № 2 от 26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, но съединена с искането за налагане на запори и възбрани върху имуществените права, които съдебният изпълнител е намерил при това проучване, молбата е редовна - чл. 426, ал. 4 във вр. с чл. 426, ал. 2, изр. 2 и ал. 1 ГПК и прекъсва давността. / Така и Решение №50002 от 13.02.2025 г. на ВКС по гр.д. № 3008/2022 , III г.о. на ВКС, Решение № 757 от 18.12.2024 г. по гр. д. № 2721/23, IVг.о. на ВКС, Определение № 344 от 18.12.2024 г. на ВКС по т.д. № 1249/2024 г. на ВКС./ В конкретния случай, при съобразяване на тълкувателната практика по 3 въпроса за давността, се налага извода, че давността за процесното вземане по издадения изпълнителен лист от 30.10.2017 г. не е изтекла. В периода от образуване на изпълнителното дело до подаване на исковата молба, по която е образувано настоящото гражданско дело срещу длъжника са искани от взискателя и предприемани изпълнителни действия чрез налагане на запор на пенсия, бил е насрочен и опис на движими вещи. Регулярно по делото са постъпвали искания за налагане на запори на банкови сметки и трудови възнаграждения/пенсия – на 07.11.2018 г., на 27.06.2019 г., на 08.04.2021 г.

Наложен е запор на пенсия на 16.03.2023 г. На 08.01.2025 г., изпълнителното производство е спряно, поради настъпила смърт на длъжника, а на 28.01.2025 г., взискателят е поискал конституиране на наследник и извършване на изпълнителни действия чрез налагане на запори. При така установената фактическа обстановка следва извода, че по изпълнително дело № № 3652/2017 г. по описа на ЧСИ Б. Б. са извършвани множество изпълнителни действия, като давността е прекъсвана многократно с искането за налагане на запори, обективирано в молби от 07.11.2018 г., от 27.06.2019 г., от 08.04.2021 г., с налагане на запор на пенсия на 16.03.2023 г. , както и на 28.01.2025 г. с постъпило ново искане за налагане на запори. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността. / Тълкувателно решение от 04.07.2023 г. по тълк. дело № 2/23 на ОСГТК на ВКС/. Ето защо не е изтекъл срок по-дълъг от петгодишен, в който да не са искани, нито извършвани изпълнителни действия спрямо Д. В. С.. Висящият процес по чл.

439 ГПК е такъв „относно вземането“ по смисъла на чл. 115, б. „ж“ ЗЗД.

Съгласно чл. 115, б. „ж“ ЗЗД давност не тече. Ето защо, съдът приема, че предявените отрицателни установителни искове са неоснователни.