Решение № 4423 от 29.12.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4423 гр. Пловдив, 29.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20215330101442 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от В. В. В., ЕГН ***, с адрес гр. П., ул.

„***“ № **, ет. *, ап. *, против „Фератум България” ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Младост 3, бул.

„Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9, оф. 20, с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. първо ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 2900 лева, представляваща платена при начална липса на основание сума въз основа на недействителен договор за потребителски кредит №*** г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 27.01.2021 г., до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се излагат съображения, че на *** г. ищцата сключила с ответното дружество договор за потребителски кредит № ***, по силата на който последното отпуснало заемна сума в размер на 3000 лева, при уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 23,00 % и ГПР – 49,11 %, като общо дължимата сума по кредита възлизала на 3690 лева. Между страните било договорено и че изпълнението на задължението на ищцата ще бъде обезпечено от „Фератум Банк“, в изпълнение на което ищцата се задължила да заплати на същото сумата в размер на 2210 лева. Ищцата погасила изцяло сумата по договора в общ размер на 5900 лева, която била изплатена на „Фератум България” ЕООД. От правна стрА. се посочва, че сключеният договор се явява недействителен на основание чл. 22 ЗПК и нищожен на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД. Възразява се, че сключеният договор не е в 1 изискуемата форма на ЗПФУИ, доколкото не е представена необходимата преддоговорна информация на ищцата и кореспонденцията с нея не е извършвА. посредством квалифициран електронен подпис. Според ищцата липсва посочване на размера на кредита, поради което е нарушена и нормата на чл. 11, ал.1, т.7 ЗПК, и начинът на формиране на ГПР, което е в нарушение на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК. В тази връзка се излагат доводи, че в размера на същия не е включено възнаграждението за поръчителството, което цели заобикаляне на разпоредбите на чл. 19, ал.4 ЗПК и чл. 10а, ал.2 ЗПК. Отделно се посочва, че и клаузата за поръчителство се явява неравноправна по смисъла на чл. 143, ал.1 ЗПП. Навеждат се съображения, че независимо, че договорът за поръчителство е сключен с „Фератум Банк“, сумата е изплатена на „Фератум България” ЕООД като част от дължимите суми по договора за кредит. По този начин според ищцата се нарушава нормата на чл. 11, ал.1, т.

10 ЗПК, доколкото в процесния договор е посочена общо дължима сума в размер на 3202,20 лева, но ищцата е следвало да изплати сумата в общ размер на 5500 лева. Възразява се, че договорът за кредит е нищожен и поради противоречие с добрите нрави, доколкото клаузата, регламентираща годишния лихвен процент противоречи на добрите нрави. Като основания за недействителност на договора за кредит се изтъкват и липсата на условията за издължаване на кредита от потребителя, включително и погасителен план, както и липса на право на отказ на потребителя от договора и срока, в който това може да бъде направено. При условията на евентуалност, се възразява, че договорът е унищожаем поради измама, грешка и сключен при крайна нужда и явно неизгодни условия.

С молба вх. № 7430/17.02.2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, ищцата пояснява, че претендира връщане на сумата в размер на 2900 лева, представляваща недължимо платена сума по недействителен договор за кредит.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Фератум България“ ЕООД със становище за неоснователност на иска.

Възразява се, че ответникът не е стрА. по Договора за гаранция, доколкото същият е сключен с „Фератум Банк“, което е самостоятелно юридическо лице. Изтъква се, че при сключване на договора за кредит са спазени изискванията на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, като ищецът е кандидатствал за потребителски кредит през интернет страницата на дружеството, посочил е телефонен номер и интернет поща, като сам е избрал да се възползва от допълнителна услуга – гаранция. След като бил одобрен по сключения договор, същият му бил изпратен на електронната поща, заедно с общите условия, погасителен план и преддоговорна информация. Ищецът изпратил нарочен СМС, с което той дал съгласието си да сключи договора за кредит.

Досежно доводите за недействителност, се възразява, че в договора за кредит е посочен общият размер на кредита, като в погасителния план е посочено как могат да бъдат заплатени отделните вноски, както и цялата законово необходима информация във връзка с ГПР. В тази връзка се посочва, че договорът за гаранция не увеличава ГПР, доколкото същият е сключен с различно от кредитора лице, и не се явява необходимо условия за сключване 2 на договора за кредит. Посоченото не представлявало и нелоялна търговска практика, доколкото е избрано от самия потребител. Досежно възражението за нищожност на възнаградителната лихва, се посочва, че същата съответства на законоустановеното, а именно: пет пъти размера на законната лихва.

Посочва се още, че към договора за кредит е приложен погасителен план, а правото на отказ от сключения договор е уредено в чл. 9 от общите условия към Договора. Възразява се и срещу наведените пороци за унищожаемост на договора, а досежно наличието на крайна нужда се позовава и на изтекла погасителна давност.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа и правна стрА.:

Установява се по делото, че между ищцата В. В. и ответника „Фератум България“ ЕООД е сключен договор за потребителски кредит № *** г. за сумата от 3000 лв. Копие от договора е представено с исковата молба, ведно с погасителния план. Налице са и приложимите общи условия, представени от ответника. Не се спори, че договорът е сключен от разстояние по реда на ЗПФУР. В тази връзка за неоснователно се намира възражението на ищцовата стрА., че не е спазен законоустановения реда за възникване на правоотношението. За достигането то посочения извод съдът е съобразил заключението по допусната СТЕ, вещото лице по която е проследило стъпките за сключване на договор за кредит от разстояние с ответното дружество и е дало положителен отговор, че е изпълнен съответния механизъм, преминаващ през заявление, изпращане на копие от договора и приложенията към него чрез имейл, потвърждение за сключване на договора от потребителя, както и необходимата кореспонденция между страните. Не без значение е и обстоятелството, че ищцата е извършвала плащания на „Фератум България“ ЕООД за погашение на свои задължение към дружеството във връзка с процесния договор. Следователно доказва се възникването на процесното правоотношение.

В хода на делото е изслушано заключение по СГЕ и по повторна СГЕ относно размера на шрифта, на който са написани процесния договор за потребителски кредит и приложенията към него. Настоящият съдебен състав в случая е кредитирал заключението по повторната експертиза, тъй като договорът е сключен от разстояние, чрез средствата за масова комуникация и оригиналът от същия de facto е в електронна форма, на файл, а не на хартиен носител. Вещото лице по първоначалната СГЕ е обследвало шрифта, след като е извадило на хартия текстът на договора, съдържащ се на предоставения му файл, наличен в намираща се по делото флашка-памет. Вещото лице по повторната експертиза обаче е работило върху електронния файл и обследвало непосредствено него. В тази насока съдът намира, че не това по първоначалната СГЕ, а заключението по повторна СГЕ следва да се вземе предвид. Според това релевантно експертно заключение основната част от текста във файла, съдържащ договора, е изписА. с шрифт 12, с какъвто е изписан текстът и във файла, съдържащ погасителния план. Следователно неоснователно се възразява от ищцовата стрА., че договорът не е съобразен с 3 изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК.

При това положение съдът приема, че между ищцата В. и „Фератум България” ЕООД е възникнало облигационно правоотношение по силата на Договор за предоставяне на потребителски кредит № *** г. С договора за кредит на ищцата е предоставен паричен заем в размер от 3000 лв., със срок на заема 12 месеца, при фиксиран ГЛП по заема 23 %, и посочени ГПР от 49,11 % и обща дължима сума – 3690 лв. Съгласно чл. 5 от Договора, заемът се обезпечава с поръчителство от „Фератум Банк“ в полза на ответното дружество. Ведно от приетото заключение по ССчЕ за обезпечението на задълженията по договора за кредит ищцата е заплатила на „Фератум Банк“, чрез кредитора „Фератум България” ЕООД сумата от 1121,92 лв., преведена на поръчителя още в деня на плащането й на дата 20.11.2018 г.

В тази насока следва да се отбележи, че съдът споделя изложените аргументи в исковата молба за недействителност на процесния договор за потребителски кредит на особените основания по ЗПК. Изрично в чл. 5 от Договора за кредит се посочва, че заемът се обезпечава с поръчителство от „Фератум Банк“ в полза на кредитора. Поради това възнаграждението за предоставяне на поръчителство реално представлява разход по кредита, който неправилно не е бил включен, като такъв при изчисляването на ГПР по договора за потребителски кредит и общата дължима сума по същия.

Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита. Видно от заключението на вещото лице по СТЕ при кандидатстването за кредит при „Фератум България” ЕООД потребителят е длъжен да посочи обезпечение на кредита под формата на поръчителство. Следователно сключването на договор за гаранция е условие за отпускане на кредита. Действително, потребителят може да избере и личен гарант, но при невъзможност да осигури такъв, алтернативата за него е или да не получи искания заем или да избере да сключи договор за гаранция с „Фератум Банк“. За отбелязване е още, че „Фератум Банк“ е посочен за възможен поръчител от самия кредитор „Фератум България” ЕООД, поради което ответното дружество е наясно с условията за предоставяне на поръчителство от „Фератум Банк“ и в частност с възмездния характер на предоставената гаранция. Т.е. насочвайки потребителя към въпросното дружество-поръчител, кредиторът изначално е запознат с разходите, които потребителят ще се задължи да направи във връзка с договора за кредит, поради което тези разходи освен, че са пряко свързани с договора за кредит, но също така са и известни на кредитора още при сключването му.

По изложените съображения съдът приема, че разходите по обезпечението е трябвало да се вземат предвид при формирането на ГПР по кредита и да се включат в общата дължима сума. Като не е сторено това, потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителния размер на 4 крайната сума, която следва да плати по договора - тя не е в размер на 3690 лв., защото същата се завишава с възнаграждението за поръчителство в размер от поне 1121,92 лв., и реалните разходи по кредита, които ще направи – при главница от 3000 лв., дължима за срок от 12 месеца, длъжникът е следвало да плати сума от повече от 4800 лв., в която се включва освен чистата стойност на кредита, но още и договорна лихва от 690 лв. и възнаграждение на поръчителя от поне 1121,92 лв. В тази връзка и без ползването на специални познания е видно, че посочения в договора годишен процента на разходите от 49,11 % не съответства на действително приложимия между страните, тъй като сумата която длъжникът следва да върне за една година е по-голяма от половината от получената. Последното мотивира извода за нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което води до недействителност на самия договор за заем по силата на чл. 22 ЗПК.