Решение № 1200 от 30.12.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 1200 гр. Стара Загора, 30.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VIII-МИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антония Тонева като разгледа докладваното от Антония Тонева Гражданско дело № 20255530103069 по описа за 2025 година

Производството е с правно основание чл.422 ГПК.

Ищецът „АПС Бета България” ЕООД гр. София твърди в исковата си молба, че във с разпореждане № 4519 от 23.06.2025г. по ч.гр.дело №1313/2025г. по описа на РС Ст.Загора, с което е уведомен, че длъжникът *** не е бил намерен на посочения настоящ и постоянен адрес, в законоустановения срок предявява настоящия иск, с който да се признае за установено по отношение на ответника ***, че същият дължи на „АПС Бета България“вземане, което е предмет на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №1313/2025г. по описа на РС Ст.Загора и издадената Заповед за изпълнение на парично задължение.

Заявява, че на 21.02.2020г. длъжникът *** сключил Договор за потребителски кредит № 598595 със „Стик - Кредит“ АД, по силата на който получил сумата от 500 лв., срещу което се съгласил да върне 1 вноска от 500 лв. в срок до 22.03.2020г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 0 %, както и годишен процент на разходите в размер на 42.58 %.

Сочи, че съгласно чл.9 ЗПК, договорът за паричен заем е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за паричен заем са потребителят и кредиторът, 1 като потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за паричен заем действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави паричен заем в рамките на своята професионална или търговска дейност. Счита, че от приложените Общи условия и Договор за паричен заем № 598595 на 21.02.2020г. по безспорен начин установява сключения между страните договор, задълженията по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора.

Разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК регламентира договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В случая представеният по делото Договор за кредит не е сключен в противоречие с цитираното законово изискване. Изложеното обосновава извод, че процесният договор е действителен като сключен според повелителните норми на чл.10, чл.11 и чл.22 от ЗПК.

Съгласно уговореното в раздел „Неустойки“ от Договора за кредит, страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска.

В чл.51 от Общите условия по Договора за потребителски кредит било уговорено „Стик - Кредит“ АД да уведомява Длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи, като същите ще се считат за получени от потребителя, ако бъдат изпратени посредством писмени съобщения в електронен вид до телефонния номер (SMS), на e-mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от потребителя при подписването на договора за кредит.

Договора е сключен по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон. Съгласно чл.6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Счита, че дори съдът да приеме, че договорите не са сключени по електронен път, то следва да приеме, че Договора за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума.

Ответникът *** не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 22.03.2024г. „Стик Кредит“ АД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Вземането срещу длъжника по настоящото производство е индидуализирано в Приложение №1.

2

Длъжникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита.

Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента - на длъжника, има за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането.

С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения кредитор, законът изисква уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор - цедент. Връчването на уведомлението обаче няма характер на лично и незаместимо действие, поради което е възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. С оглед константната съдебна практика няма пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл.99, ал.3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия.

Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото следва да се счита надлежно извършено. Ако се приеме, че уведомяването на длъжника - ответник на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, моли да се приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с настоящата искова молба. (Решение №123/24.06.2009г. по т.д. №12/2009г., II т.о., ВКС, Решение №3/16.04.2014г. по т.д. №1711/2013г., I т.о., ВКС, Решение №78/09.07.2014г. по т. д.

№2352/2013г., II т. о., ВКС)

Ответникът *** не изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Към настоящия момент задължението все още не е погасено.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено със сила на пресъдено нещо по отношение на ответника ***, че същият дължи на „АПС Бета България“ София, сума в общ размер от 839,24лв., формирана както следва: главница в размер на 500 лв.; договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 15 лв. за периода от 21.02.2020г. до 22.03.2020г.; законна лихва за забава върху главницата в размер на 324,24лева лв. за период от 22.03.2020г. 27.02.2025г.; законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията. Претендира направените по настоящото дело и заповедното производство разноски.

Ответникът ***, чрез назначения особен представител представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, с който взема становище, че така предявения иск е допустим, но неоснователен.

Сочи, че с договор за потребителски кредит №598595, сключен на 21.02.2020г. от разстояние, по електронен път, със „Стик - Кредит" АД ответникът установил облигационно отношение с дружеството и получил в заем сумата от 500 лева. Същата не е върната на кредитора и на това основание, последният предприема процесуални действия чрез Заповедно производство по силата на чл. 410 ГПК и впоследствие чрез настоящия установителен иск.

3

Въпреки първоначално осъщественото облигационно отношение възразява срещу настоящия иск, като счита, че договорът за заем сключен между страните е нелегитимен и не следва претенциите по него да бъдат удовлетворени. Счита, че има нелегитимни процесуални и материалноправни предпоставки за водене настоящия процес. Възражения се основават на следните доводи:

Исковата претенция на „АПС Бета България" ЕООД като ищец е депозирана пред Съда от юрисконсулта Б. Д. Т.. За целта същият е представил пълномощно от Управителя Петр Валента и Управителя Христо Маринов Маринов. Подписът на последния назован като Управител г-н Христо Маринов Маринов е надлежно заверен от Нотариус Ина Илиева Живкова, регистрирана под N9 701 в Регистъра на Нотариалната Камара София. Обаче, пълномощието дадено от посочения като Управител г-н Петр Валента, въпреки реалните означения, не може да легититимира същия надлежно.Положената сигнатура не е легитимна по българското право. Тя е на чужд език, не е преведена на български език, който е основополагащ за водене на съдопроизводство пред български Съд. На това основание счита, че пълномощното е нелегитимно относно упълномощителя г-н Петр Валента и приемането му за редовно спрямо процесуалното представителство на юрисконсулта г-н Б.Т..

В материалите по делото, като доказателства не са представени данни от които да е видно, че Дружеството - ищец може да се представлява самостоятелно от един Управител.

Затова пълномощното следва да се счита за нелегитимно. Към този извод насочва и Договорът за продажба и прехвърляне на вземания сключен на 22.03.2024г. в София между „АПС Бета България" ЕООД като Цесионер и „Стик - Кредит" АД , като Цедент. В него, като пълномощници на Управителите са посочени господата Йоаннис Кесисис и Христо Маринов. Налице е несъответствие, което изисква легитимиране, т.е. винаги двама, но никога по отделно. Освен това, в същия договор за цесия, респ. приложения към него, не е конкретизирано, че процесния облигационен договор за заем, ангажиращ ответника, се включва, като обект на сделката за цесия между страните. В същия, в пар.1 ,т.1.1 „Вземания" е указана сума за възможни /6 379 819.96лева/ вземания на дружеството Цесионер, но нищо конкретно като правооснование за прехвърлено задължение на ответника Б..

Заявява също, че по силата на чл.5, ал.4, предл.второ на Закона за Потребителския Кредит/ЗПК/, текстът и съдържанието на договора за потребителски кредит, освен изразен и естествено видим шрифт, трябва да бъде ясен, разбираем за потребителя. Т.е., да бъде понятен. В процесния случай, въпреки писменото изражение на текста, същият е почти неразбираем, усложнен с термини и не дава ясна представа за всички онези условия и задължения, изразени чрез клаузите на договора. Обяснимо е, че потребителите на този тип потребление, търсят услугите на кредитора за получаване на малки, поддържащи ежедневието парични суми. Това не са професионални финансови участници в паричния оборот, а обикновени, делнични хора, изпаднали в нужда, неотменимо и срочно нуждаещи се от насъщни средства. При което решаващо условие за тях е бързината на получаване на средства

4

Счита, че посоченият Годишен Процент на Разходите/ГПР/ 42.58 % и назован при т.нар. „ при промоционални условия" е незаконосъобразен. Въпреки изискването на чл11,ал.1,т.10 от ЗПК, сумата по задължението да съдържа годишния процент от разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се вземат предвид допускания използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по начина определен в Приложение 1. По силата на разпореждането на чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита включва в себе си общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи/лихви, преки/или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакво естество/. В този размер обаче не се включва и се премълчава включването на неустойката, която е залегнала по силата на договора, посредством неизпълнение на задължението посочено в Раздел VI. ОБЕЗПЕЧЕНИЯ, в чл.17.