Решение № 5704 от 09.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5704 гр. София, 09.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. И.а

Виктория Недева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Ваня Н. И.а Въззивно гражданско дело № 20231100502865 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 20067886 от 20.11.2022 г. по гр.д. № 23382/2021 г. Софийският районен съд е осъдил Столична дирекция на вътрешните работи – МВР да заплати на А. И. Т. на основание чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР сумата 1283,51 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.02.2017 г. до 31.01.2020 г., ведно със законната лихва от 22.04.2021 г. до окончателното плащане. Ответникът е осъден да заплати на ищеца разноските за адвокатско възнаграждение, както и в полза на съда дължимата държавна такса и разноски за експертиза.

Решението е обжалвано от ответника като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. В жалбата се излага възражение срещу извода на районния съд за наличие на нормативна празнота, налагаща приложение на разпоредбите на чл. 9, ал. 2 и чл. 18, ал. 3 от НСОРЗ. Поддържа, че не е налице празнота в уредбата и приложение в случая намира действащата през исковия период разпоредба на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР, както и Наредба№ 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г., в които не е предвидено преизчисляване на нощните часове в дневни с коефициент 1,143.

Въззиваемата страна оспорва жалбата и настоява за потвърждаване на 1 обжалваното решение.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

Ищецът А. И. Т. твърди в исковата молба, че от 2013 г. работи като старши полицай в сектор „Метрополитен” към отдел „Охранителна полиция” при СДВР.

Твърди, че полагал труд на 12 часови смени, в това число и през нощта от 22.00 ч. до 06.00 ч., а отработеното време се изчислявало сумарно. Сочи, че в периода от 01.02.2017 г. до 31.01.2020 г. е положил нощен труд общо в размер на 1792 часа, който не е бил преизчислен от ответника с коефициент 1.143 за превръщането му в дневен такъв. Ищецът сочи, че при наличие на непълнота в специалната уредба, касаеща служителите на МВР за преизчисляване на нощния труд в дневен, следва субсидиарно за се приложи чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. Счита, че в противен случай би се поставил държавният служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират по КТ и НСОРЗ. Отправя искане за осъждане на ответника да му заплати сумата 1740,80 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.02.2017 г. до 31.01.2020 г., получен в резултат на преизчисляване на положени часове нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва иска. Излага възражение, че за нощния труд на държавните служители в МВР, предвиден и уреден в чл. 187, ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР, е неприложима разпоредбата на чл. 9 от НСОРЗ.

След направен от ищеца частичен отказ от иска с протоколно определение от 28.09.2022 г. е прекратено производството в частта над сумата 1283,51 лева до първоначално предявения размер от 1740,80 лева.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правно основание 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР / ред. ДВ, бр. 81/2016 г./.

Страните не спорят за обстоятелствата, които се установяват и от събраните по делото доказателства, че в исковия период ищецът е бил служител на МВР, работещ на основание чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР по служебно правоотношение с ответната Столична дирекция на вътрешните работи като държавен служител, като е заемал длъжността „старши полицай” към отдел „Охранителна полиция”, както и че в същия период той е полагал нощен труд.

Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза в процесния период ищецът е работил на смени по 12 часа, при сумирано отчитане на работното време за 2 тримесечен период, като положеният от него извънреден труд е начисляван и заплащан към възнаграждението за месеца, следващ съответното тримесечие. Общо положеният от ищеца нощен труд е 1709 часа, а по ведомост са му заплатени 1717 часа нощен труд в размер на 429,25 лева - съобразно чл. 179, ал. 2 от ЗМВР /с увеличение от 0,25 лв. на час/. При норматив на служебното време за процесния период, след коригирането му с ползваните отпуски и при действително отработеното служебно време за периода, се формира общо извънреден труд в размер на 540 часа, за което на ищеца е изплатено възнаграждение в размер на 3904 лева, изчислено съгласно чл. 187, ал. 6 от ЗМВР – с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение. В заключението е изчислен и размерът на възнаграждението за извънреден труд за процесния период, получен чрез преобразуване на нощния труд в дневен с коефициент 1,143.

Спорният въпрос между страните е правен - дали нощният труд следва да бъде преизчисляван в часове дневен такъв, така както се претендира от ищеца, умножавайки го с коефициент 1,143 и следва ли резултатът от изчислението да се счита за извънреден труд, съответно да се начисли и заплати като такъв. Следователно, спорът между страните е по приложимото право – дали по отношение служителите на МВР са приложими правилата на КТ, респ. на чл. 9, ал. 1, 2 и 3 от НСОРЗ, относно заплащането на нощния труд.

Отговор на този въпрос е даден с Тълкувателно решение от 15.03.2023 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ОСГК, съгласно което при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на МВР не са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ /в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. В мотивите на ТР е прието, че ЗМВР е специален нормативен акт, регламентиращ на служителите, работещи в системата на МВР, което обосновава различен метод на правно регулиране на работното време и трудовото възнаграждение, и в него няма препращаща норма, която да даде основание за субсидиарно прилагане на разпоредбите на КТ и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, в т.ч. и НСОРЗ. Прието е, че в ЗМВР няма празнота относно продължителността на работното време на служителите на МВР, изразено в брой на часовете, извод за което се налага от анализа на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР.

Съпоставката на нормите на чл. 187, ал. 1 и 3 от ЗМВР с чл. 140 от КТ показва, че разпоредбите на ЗМВР установяват по-голяма продължителност на работното време на нощния труд на служителите от МВР в сравнение с тази на работниците и служителите по трудово правоотношение. Различието – установената с разпоредбите на ЗМВР поголяма продължителност на работното време на нощния труд за служителите на МВР се аргументира с основните функции на МВР, регламентирани в чл. 2, ал. 1 от ЗМВР.

Разпоредбите на чл. 179 и чл. 187, ал. 9 от ЗМВР са делегиращи законови норми, които предвиждат условията и редът за полагане на нощен труд, включително отчитането му 3 и заплащането да се извършват със съответните актове – наредба и заповед. С последната, представляваща индивидуален административен акт, се предвижда министърът на вътрешните работи да определя възнаграждението и размера на положен нощен труд. Липсата в издадените наредби на правило като това на чл. 9, ал.

2 от НСОРЗ е обяснима с волята на законодателя да не се създава норма за преобразуване на нощни часове в дневни. Посочено е, че прилагането на НСОРЗ към служебните правоотношения не би обезпечило постигането на законовата цел за реализиране на служебното правоотношение за осъществяване на държавната власт.

Методите за регулиране на отношенията и заложената в чл. 187, ал. 1 от ЗМВР воля на законодателя е да се прилага еднаква продължителност на работното време през деня и нощта – „8 часа дневно”, независимо от частта на денонощието, в която работният ден се разполага – през деня или през нощта. При разработването и приемането на ЗМВР, законодателят е имал предвид разбирането за спецификата на служебните правоотношения и равенството на гражданите пред закона, като неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от служители на МВР се компенсира със съответните компенсаторни механизми. Посочено е, че това разрешение съответства и на правото на ЕС.

С оглед дадените с горепосоченото тълкувателно решене задължителни за съдилищата разяснения, следва да се приеме, че не е налице основание положените от ищеца в процесния период часове нощен труд да бъдат преизчислявани в дневен такъв с коефициент 1,143, както се претендира от ищеца, поради което предявеният иск е неоснователен.

С оглед на горното обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се отхвърли предявения иск.

С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и направеното от въззиваемия искане за разноски, въззивникът следва да бъде осъден да му заплати юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер общо на 200 лева за двете съдебни инстанции.

Воден от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 20067886 от 20.11.2022 г. по гр.д. № 23382/2021 г. на Софийски районен съд, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от А. И. Т. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Х., ул. *******, срещу Столична дирекция на вътрешните работи, с адрес гр. София, ул.

„******* иск правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от 4

ЗМВР / ред. ДВ, бр. 81/2016 г./ за заплащане на сумата 1283,51 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в периода от 01.02.2017 г. до 31.01.2020 г., получено в резултат на преизчисляване на положени часове нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска на 22.04.2021 г. до окончателното заплащане.

ОСЪЖДА А. И. Т. да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи сумата 200 лева – юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5