Решение № 18693 от 06.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18693 гр. София, 06.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20261110105454 по описа за 2026 година

Предявени са от ищеца П. С. И., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ****, ап.

6, чрез адв. Д. Л. Ф., член на САК, със съдебен адрес: гр. София, ****, обективно субективно съединени при условията на евентуалност осъдителен искове, както следва: срещу ответника „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Младост 3“ , бул. „Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9, офис 20, осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 76,69 евро, представляваща недължимо заплатена сума по нищожен договор за потребителски кредит от разстояние № 1316132 от 09.01.2024 г.; срещу ответника „Мултитюд банк“ p.L.c, със седалище и адрес на управление: **********СТ Бизнес център Станд № 120, Гзира ГЗР 1027, осъдителен иск, предявен при условията на евентуалност, ако бъде отхвърлен главния иск частично за сумата от 69,84 евро, с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 69,84 евро, представляваща недължимо заплатена сума по нищожен договор за гаранция за обезпечаване изпълнението на задълженията на ищеца по договор потребителски кредит от разстояние № 1316132 от 09.01.2024 г., сключен с ответника „Фератум България“ ЕООД Ищецът П. С. И. извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че на 09.01.2024 г. е сключил с ответника „Фератум България“ ЕООД Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1316132 по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР). Твърди, че по силата на договора е получил от ответника заемни средства в размер на 1000 лв., подлежащи на връщане еднократно на датата на падежа заедно с начислена лихва от 13,40 лв., или общо дължима сума 1013,40 лв., при ГПР от 49,916 %. В договора било предвидено, че заемателят се задължава да предостави обезпечение под формата на поръчителство на избрано от него физическо лице, одобрено от кредитора, или на дружество, посочено 1 от кредитора, във връзка с което твърди, че на същата дата с ответника „Мултитюд банк“ p.L.c (лицензирана в Малта кредитна институция) сключили Договор за гаранция (поръчителство) в полза на ответника „Фератум България“ ЕООД, по който било договорено възнаграждение в размер на 136,60 лв. Ищецът твърди, че в изпълнение на задълженията си по договорите е заплатила в полза на първия ответника сумата от 1150 лв. (587,99 евро). Поддържа, че посочения в договора за кредит ГПР е неточен, тъй като при изчисляването му не е включен разходът по кредита, свързан с неговото обезпечаване, за който се твърди, че е бил едностранно наложен от кредитора и доколкото кредиторът и гарантът са свързани лица, разходът по договора за поръчителство е бил предварително известен на кредитодателя. В тази връзка сочи, че клаузата от договора за кредит, в която е посочен ГПР е неравноправна и представлява нелоялна търговска практика. Сочи също така, че в договора не е посочено изрично какви компонентни са включени в ГПР, поради което клаузата противоречи на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Поддържа, че нищожността на клаузата, с което е определен ГПР се приравнява на липсваща такава, което пък от своя страна прави целия договор на кредит нищожен. Ищецът излага, че договорът за кредит е нищожен и поради това, че в същия липсва уговорка относно правото на потребителя на отказ от договора, както и поради липсата на данни за дължимата лихва на ден. Поддържа, че поради нищожността на договора за кредит, то не е произвел действие свързания с него договор за гаранция. Допълнително излага твърдения, че договорът за гаранция е нищожен поради липсата на основание, доколкото длъжникът не притежава собствен защитим интерес, във връзка с който да се сключи този договор, какъвто например има кредитора по договора за кредит. Счита също така, че в полза на длъжника по договора за поръчителство липсва насрещна на задължението му за възнаграждение престация, поради което договорът нарушава принципите на добросъвестност и в този смисъл противоречи на добрите нрави.

Подробно аргументира, че предвиденото в договора задължение за потребителя да сключи договор за поръчителство с трето лице срещу възнаграждение противоречи пряко на Директива 2008/48 като прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжника и в тази връзка клаузата се явява неравноправна. Поради нищожността на договора ищецът поддържа, че следва да му бъде възстановени всичко платено над чистата главница, поради което претендира от първия ответник сумата от 76,69 евро (150 лв.). Ищецът излага, че няма информация дали дължимите суми по договора за гаранция, в случая 30,68 евро (60 лв.) са преведени от кредитора по договора за кредит на кредитора по договора за гаранция, поради което и в случай, че се установи платената сума за възнаграждение по договор за гаранция да е преведена по сметка на ответника „Мултитюд Банк“ и при отхвърляне в тази част на иска срещу първия ответника, предявява иск за осъждане на втория ответник за сумата от 30,68 евро (60 лв.). Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

С молба от 09.07.2026 г. ищецът е направил увеличение на размера на предявения срещу ответника „Мултитюд Банк“ иск до размера на 69,84 евро, което е допуснато от съда с определение, обективирано в Протокол от проведено ОСЗ № 19642/16.07.2026 г.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Фератум България“ ЕООД, който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва твърдението на ищеца, че поръчителството на „Мултитюд банк“ (Малта) е задължително условие за сключването на договора за кредит, като сочи, че кредитополучателят има право да избере свой поръчител или този, предложен от кредитора, следователно потребителят сам избира вида на предоставеното обезпечение. Излага възражение по отношение на искове за нищожност на договор за 2 гаранция, каквито в случая не са предявени. Оспорва да е налице заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68е ЗЗП, доколкото кредитополучателят е бил надлежно информиран относно задължението за предоставяне на обезпечение и възнаграждението за гаранцията. Излага съображения, че възнаграждението по договора за гаранция не следва да се включват при изчисляването на ГПР. Моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.

Ответникът „Мултитюд банк“, Малта в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е подал отговор на исковата молба.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е спорно, поради което тези факти са отделени като безспорни е ненуждаещи се от доказване с доклада по чл. 140 ГПК, че между ищеца и ответника „Фератум България“ ЕООД е сключен ЕООД Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1316132/09.01.2024, по силата на който ответникът е предоставил на ищеца в собственост заемни средства в размер на 1000 лв. при посочените от ищеца условия, както и че за обезпечаване на кредита ищцата е сключила договор за гаранция с ответника „Мултитюд банк“, за което е уговорено възнаграждение в размер на 136,60 лв..

В чл. 5 от приложения по делото договор е предвидено, че кредитът се обезпечава с поръчителството предоставено от Multitude Bank в полза на Дружеството, който договор за поръчителство се сключва не по-късно от края на работния ден, в който е сключен заемът, а с одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. В същата разпоредба е посочено, че одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряването на заема.

Представени са Общи условия за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние на „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, в които е разписана процедурата по кандидатстване и сключване на договори за заем от разстояние.

По делото е представен Договор за гаранция (поръчителство), сключен между ищеца и Multitude Bank, който обезпечава изпълнението на задължението на кредитополучателя по Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1316132/09.01.2024 г., сключен с ответника, от съдържанието на който се установява, че същият е възмезден и кредитополучателят дължи такса за предоставената гаранция (поръчителство) в размер на 136,60 лв.

Представени са и общи условия към договора за гаранция (поръчителство), в които е разписана процедурата по сключването на договора за гаранция, както и начина на плащане на дължимата такса.

По делото е приложен Стандартен европейски формуляр за предоставения кредит, в който е посочено, че общата дължима сума е в размер на 1013,40 лв., включваща размера на заема и възнаградителната лихва, ГПР е в размер на 49,91 %, като липсва посочване на компонентите му. В СЕФ е изрично посочено, че кредитополучателят дължи такса по договора за гаранция в размер на 136,60 лв., който разход не е включен при изчислението на ГПР.

Представена е Тарифа към Общите условия „Заем до заплата“ на „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД.

На л. 52 от делото е приложено извлечение от банковата сметка на ищеца, видно от което на 23.01.2024 г. ищецът е превел по банкова сметка на ответника „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД сумата от 587,99 лева.

3

По делото е прието заключение на допуснатата Съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице В. Д. П., което съдът възприема като пълно и обосновано, от което се установява, че ако при изчисляването на ГПР се вземат предвид размерът на начислените суми по договора (усвоена сума – 1000,00 лв., сума за договорна лихва – 13,40 лв., възнаграждение за гаранция– 136,60лв.) и срок на кредита – 12 дни, същият е в размер на 6918,20 %. Заплатената от П. С. И. на 20.01.2024г. за погасяване на задълженията по процесния договор, вкл. възнаграждение за гаранция, е в размер на 1 150,00 лева. Вещото лице е посочило, че сумата дължима по договора за гаранция не е задържана от ответника „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предвид липсата на спор между страните, а и с представените по делото писмени доказателства, беше доказано, че страните са обвързани от договор за потребителски кредит, който несъмнено е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

Формата за действителност на договора за потребителски кредит съгласно чл.

10, ал. 1 от ЗПК е писмена, като се счита за спазена ако документът е на хартиен или друг траен носител, като по ясен и разбираем начин сочи клаузите, в два екземпляра по един за всяка от страните по договора. Съгласно § 1, т. 10 от ДР на ЗПК „траен носител“ е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява, адресирана до него информация по начин, който позволява лесното й използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация. ЗПК допуска сключването на договор за потребителски кредит от разстояние - по правилата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) – арг. от чл. 5, ал.