Решение № 1091 от 25.10.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1091 гр. Варна, 25.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Тодорова

Членове:

Мая Недкова

Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело № 20243100501558 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 42932/29.05.2024г. от ЗК“Лев Инс“ АД ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр.София, чрез процесуален представител срещу Решение № 1476/26.04.2024г. по гр.д. № 8649/2022г. по описа на ВРС, с което въззивника е ОСЪДЕН ДА ЗАПЛАТИ на А. И. А., ЕГН **********, адрес: *** сума в размер 8227,02 лв. – частичен иск от сума в общ размер на 10 000 лв., представляваща неизплатено застрахователно обезщетение по застрахователна претенция (щета) под № 00035000-22- 000421 за причинени щети на собствения на ищеца мотоциклет „***“ с рег. № ** в резултат от реализирано на 24.03.2022г. в гр. Варна пътнотранспортно произшествие по вина на водача на лек автомобил „**“ с рег. № ***, застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 04.07.2022 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.

Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, противоречащо на събраните доказателства, постановено при нарушаване на материалния закон и процесуалните правила, моли за отмяната му и постановяване на друго, с което иска да 1 бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Твърди се , че съда се е произнесъл при неустановена фактическа обстановка, като е приел заключението по САвТхЕ, без вещото лице да е отговорило на въпроса за стойността на запазените части на мотоциклета. Излага, че тяхната стойност следва да бъде приспадната от присъденото обезщетение, т.к. в противен случай би се стигнало до неоснователно обогатяване в полза на ищеца.

Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна, чрез процесуален представител, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно.

Излага, че съда е постановил решението си при напълно изяснена фактическа обстановка и в унисон със съдебната практика, като е приел и кредитирал заключението по АвТхЕ , че за процесния мотоциклет е налице „тотална щета“ по смисъла на чл. 390 ал.2 от КЗ. Излага, че наличието на запазени от мотоциклета части и тяхната остатъчна стойност представлява имуществена полза за ищеца, причинена от вредоносното деяние. Правилно съда е приспаднал стойността за скрап, а не тази на запазените части, доказването размера на която е в тежест на ответника и който в хода на първоинстанционното производство е останал недоказан.

В съдебно заседание по същество, въззивникът редовно призован, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата , претендира уважаването й и присъждане на сторените по делото разноски. Излага , че при определяне на дължимото на ищеца обезщетение следва да се вземе предвид стойността на запазените части / без приспадане на разходите за данък върху доходите , т.к. веща е собственост на физическо лице, което не се занимава по занятие с търговска дейност, както и разхода за съхранение от 300 лева, определена имагинерно от вещото лице/.

В съдебно заседание по същество, въззиваемият, чрез процесуалния си представител поддържа депозирания отговор на въззивната жалба. Претендира отхвърляне й , потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски съгласно представен списък. Представя писмени бележки, в които поддържа, че единствената сума която следва да бъде приспадната от дължимото обезщетение е в размер на 72.98 лв. , която сума собственикът на увредения мотор би получил при предаването му за скрап.

За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по искове на А. И. А., ЕГН **********, с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД против ЗК“Лев Инс“ АД ЕИК

121130788, със седалище и адрес на управление гр.София за осъждането му да заплати на ищеца сумата от 8227,02 лв./след допуснато в хода на първоинстанционното производство изменение на иска по реда на чл.214 от ГПК/ – частичен иск от сума в общ размер на 10 000 лв., представляваща неизплатено застрахователно обезщетение по застрахователна претенция (щета) под № 0003-5000-22- 000421 за причинени щети на собствения на ищеца мотоциклет „***“ с рег. № ** в резултат от реализирано на 24.03.2022 г. в гр. Варна пътнотранспортно произшествие по вина на водача на лек автомобил „**“ с рег. № ***, 2 застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 04.07.2022 г., до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба ищеца твърди, че при ПТП на 24.03.2022 г., около 13:30 ч. в гр.

Варна настъпило при следния механизъм: ищецът, управлявайки собствения си мотоциклет „***“ с рег. № **, се движел по бул. „Св.Св. Константин и Елена“, посока центъра на кв.

Виница, като преди кръстовището с ул. „А. Г.“ водачът на лек автомобил „**“ с рег. № ***, който се движел в обратна посока, предприел рязка маневра завиване на ляво, непосредствено пред ищеца и без да го пропусне, но не продължил маневрата, а вместо това спрял в лентата, в която се движел ищецът. Последният предприел аварийно спиране, вследствие на което моторът започнал да се клати, той изгубил равновесие и паднал на земята, а моторът продължил движението си напред и се блъснал в спрелия в същата лента лек автомобил „**“. За настъпилото ПТП бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица. Лек автомобил „** – на виновния водач, бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника с период на покритие от 06.01.2022 г. до 05.01.2023 г., поради което дружеството било уведомено за настъпилото събитие, за което била образувана застрахователна претенция (щета) под № 0003-5000-22-000421.По същата бил извършен оглед на мотоциклета и съставен опис – заключение на настъпилите щети. За описаните щети не било изплатено застрахователно обезщетение по преписката.

След проучване в няколко сервиза ищецът установил, че сумата, необходима за възстановяване на мотоциклета, възлиза на 10 000 лв. По изложените съображения по същество моли за уважаване на предявения частичен иск и претендира разноски, вкл. адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва иска по основание и размер. Признава наличието на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между него и водача на лек автомобил „**“ с рег. № ***, действаща към датата на ПТП, образуването на застрахователната преписка, както и липсата на окончателно произнасяне по нея, поради липсата на данни за ПТП от обективен източник , както и с оглед образувано във връзка с произшествието ДП № 103/2022 г. Оспорва и размера на иска като завишен. С тези аргументи по същество моли за отхвърляне на иска.

В съдебно заседание страните поддържат становищата си.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа и въззивна инстанция доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

3

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269 изр. второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Предявеният иск е с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бл.102 от 29.12.2015г. в сила от 1 януари 2016г./. За основателността на прекия иск с оглед вторичния характер на субективното право по чл.423, ал.1 от КЗ в тежест на ищеца е да докаже освен наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между деликвента и застрахователя, така също и наличие на деликт с всичките кумулативно дадени елементи от неговия фактически състав: деяние /действие или бездействие/, вреда и нейния размер, противоправност на деянието, причинна връзка между деянието и вредата, като вината на причинителя се предполага до доказване на противното.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да докаже възраженията си в отговора, включително това за съпричиняване от страна на пострадалия на вредите поради нарушаване правилата за движение по пътищата, а – при установяване на горното от ищеца – да докаже, че е погасил претендираното обезщетение.

В настоящото производство с въззивната жалба не са наведени оплаквания относно решението в частта, в която са приети за установени елементите на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД: наличието на валидно сключен договор за застраховка ”Гражданска отговорност” между увредилото го лице и ответника по делото, настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените вреди.

Същите са и безспорно установени от приетите по делото писмени доказателства.

Спорен пред настоящата инстанция и предмет на преценка е единствено размера на определената сума за обезщетение, респективно следва ли от присъденото обезщетение да се приспадне стойността и на запазените части на процесното мпс.

Размерът на реалната стойност на вредата следва да се определи по пазарни цени, съобразно нормата на чл. 429 от КЗ във връзка с чл. 400, ал.1 от КЗ във вр. с ал. 3, като последната изрично урежда, че когато между страните по застрахователен договор не е уговорено друго, обезщетението се дължи по действителна стойност на увреденото имущество. За такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго със същото качество, т.е. по пазарната му стойност. Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка - чл. 400, 4 ал.2 от КЗ.

От заключението на приетата по делото в първоинстанционното производство САвТхЕ се установява, че уврежданията установени при оглед на мотоциклета от представител на застрахователя, описани в Опис-заключение по щета № 0003-5000-22000421 и видими на предоставения снимков материал, а именно: Преден калник, Фар комплект, Кормилна тръба, Предна лява вилка комплект, Преден спирачен лост, Пр.спир.цилин. комплект, Зад.жило газ, Пр.жило газ, Ляво огледало, Дясно огледало, Държач педал съедин., Жило съединител, Патр.ключ вол/зап., Танспондер, Компл.патрон ключалка, Предна дясна странична облицовка, Предна лява странична облицовка, Заден десен мигач комплект, Рамка задна част, Резервоар за гориво, Лява странична облицовка, Звуко заглушител, Индикатори, Дол.облицовка индик., Ср.подп.рамка, Държач облицовка, Слюда, Конзола запалване, Конзола мигачи, Куфар GIVI, Стойка на куфар, Краш тапа дясна , са по цялото ППС. Налице е „тотална щета“ по смисъла на Кодекса на Застраховането, доколкото стойността на разходите за необходимия ремонт, които са в размер на 16 083.15 лв., надвишават 70 на сто от действителната му стойност, която е 8 300 лв. и са 193.77% от нея.