Решение № 4684 от 22.12.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4684 гр. Варна, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Р. Митев при участието на секретаря Елица Т. Трифонова като разгледа докладваното от Христо Р. Митев Гражданско дело № 20253110105394 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.

439 от ГПК, да бъда установено че Г. П. В. не дължи на детето С. Г.ева В. действащо чрез Б. Д. В., в качеството си на майка и законен представител сумата от 12 600 лв. явяваща се месечна издръжка по гр. дело № ** от 2019 г. описа на ВРС за периода януари 2022 — 400 лв., февруари 2022 г.-400 лв., март 2022 г.-400 лв., април 2022 г.-400 лв., май 2022 г.- 400 лв., юни 2022 г.-400 лв., юли 2022 г.-400 лв., август 2022 г.-400 лв., септември 2022 г.-400 лв, ноември 2022 г.-400 лв., декември 2022 г.-400 лв., януари 2023 г.-400 лв., февруари, 2023 г. - 400 лв, юли 2023 г.-200 лв, август 2023 г.-400 лв, септември 2023 г.-400 лв„ октомври 2023 г. - 400 лв., ноември 2023 г.-400 лв., декември 2023 г.-400 лв., януари 2024 г. - 400 лв., февруари 2024 г,- 400 лв., март 2024 г.400 лв, април 2024 г.-400 лв, май 2024 г.-400 лв, юни 2024 г.-400 лв, юли 2024 г.-400 лв, август 2024 г.-400 лв, септември 2024 г.-400 лв, октомври 2024 г.-400 лв, ноември 2024 г.-400 лв, декември 2024 г.-400 лв, март 2025 г.-400 лв. и лихва за забава за периода 21.01.2022 г.- 21.03.2025 г. в размер на 2563.23 лв.

В исковата молба ищецът излага следното:

Издаден е изпълнителен лист по гр. дело ** от 2019г. по силата на който е осъден да заплаща месечна издръжка в полза на ответника в размер на 400 лв. от 20.08.2019г. По издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № **/2025 по описа на ЧСИ И. **. По изпълнителното дело са начислени 12 600 лева главница и 2658.64 лева лихви за периода от януари 2022г до декември 2024г. В периода от 2019г. до 25.12.2024г. страните са живеели на заедно на семейни начала, което се доказва и от заведеното по ЗЗДН дело. За останалия период от време издръжка е заплатена по банковата 1 сметка на Б. В..

Счита, че вземането по изпълнителния лист е погасено, в едната си част поради плащане, а в друга е неоснователно, тъй като страните са живели заедно.

В отговора на исковата молба се излага следното:

Не се претендира издръжка за месеците от януари 2022г., до декември 2024г. Посоченият в уточняващата молба период, включва в себе си периодите за които издръжка не е изплатена, но последните касаят по-малки интервали от време, поради което за ищеца липсва правен интерес.

Родителите живеели във фактическо съжителство с детето от края на 2021г. Ищецът напълно се е се абстрахирал от факта, че детето страда от имунодефицит /проявяващ се с болки в корема и чести състояния на запек/, от хранителна непоносимост към глутен и беталактоферин.

Оспорва твърдението на ищеца, че задължението му е погасено по банков път. В процесния период ищецът няколко пъти е превел по банков път пари за храна и за тези месеци в молбата до съдебния изпълнител не е искано принудително изпълнение.

Това, че са живеели заедно с ищеца, не освобождава последния да плаща издръжка. Задължението за издръжка е ликвидно и изискуемо, произтича от съдебно решение. От това, че двамата родители живеят заедно не може да се направи извод, че издръжка се заплаща.

В съдебно заседание ищецът Г. П. В. се явява лично и се представлява от адв. И. В., която моли да се уважи предявени иск.

Ответникът С. Г.ева В., се представлявана от своята майка и законен представител Б. Д. В., и се представлява от адв. Б. Ц.,които моли предявеният иск да бъде отхвърлен.

От представените писмени доказателства, от становището на представителите на страните, обсъдени поотделно и в тяхната взаимна връзка, след прилагане на процесуалните правила за доказване, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

По делото не е спорно, че по молба от 24.03.2025г. на Б. Д. В., като майка и законен представител на С. Г.ева В. е образувано изпълнително дело № ** от 2024г. по описа на ЧСИ И. ** с рег. № **, район на действие ОС – Варна срещу Г. П. В.. Изпълнително производство е образува въз основа на изпълнителен лист № ** от 23.10.2020г. постановен по гр. д № **/2019 по описа на ВРС, с диспозитив ищецът да заплаща на ответника, чрез неговата майка и законен представител сумата от 400 лева, представляваща месечна издръжка, считано от дата на подаване на молбата за развод – 27.08.2019г., с падеж десето число на месеца, за които се дължи, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска.

В молбата с която е образувано изпълнителното дело се твърди, че ищецът дължи издръжка за цялата 2022г. Издръжката за 2023г. е заплатена за 2 месеците март, април, май и юни, за месец юли издръжката е погасена частично, платени са само 200 лева. За 2024г. издръжка не е заплатена за нито за един месец, а за 2025г. издръжка не е изплатена за месец март.

От удостоверение/ служебна бележка/ изх. № 135/01.12.2025г, се установява, че Г. В. за месеците от 1 до 7 2023г. е получил нетно трудово възнаграждение в общ размер на 4222,74 лева.

Видни от удостоверение за брутни/нетни доходи издадено от „** – 67“ ЕООД Г. В. за месеците от 1 до 9 2024г., е получил нетно трудово възнаграждение в общ размер на 5941,47 лева.

По делото са предоставени извлечения от банковите сметки от които е видно, че ищецът е получавал доходи през процесния период.

Страните не спорят, че Г. П. В. и Б. Д. В. заедно с детето С. Г.ева В. живеели задно на семейни начела в периода от януари 2022г. до декември 2024 г.

Видно от извлечение за периода от 25.12.2024г до 18.09.2025г. Б. Д. В. е получила по банковата си сметка на 15.04.2025г. от ищца сумата от 400 лева за издръжка на детето за месец март 2025г.

Г. П. В. е получил показа за доброволно изпълнение от съдебния изпълнител, в която е отбелязано, че дължи на детето Б. Д. В. издръжка от 12 600,00 лева – главница и 2 658, 64 лихва.

От така изложената фактическа обстановка, съдът стигна до следните правни изводи:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 439 от ГПК.

Основният спорен въпрос по делото е дали ищецът дължи издръжка на периода, които той заедно с майката не дето са живели в едно домакинство.

Практиката на ВКС приема /която настоящият съдебен състав споделя/, че погасяване поради изпълнение на издръжката може да има когато задължения изцяло и сам поеме грижите и издръжката на детето без участието на другия родител, на които родителските права формално са били предоставени. Идентичен извод обаче не може безусловно да се прави от факта на едно съвместно съжителство заедно с детето. Живеенето в едно общо домакинство не е достатъчно да се приеме, че и двамата родители по равно са предоставяли издръжка на детето. Виж Определение № 299 от 15.04.2019 г. по гр. д. № 4553 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение и Определение № 50283 от 10.07.2023 г. по гр. д. № 976 / 2022 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение

В случая осен съвместното съжителство не са наведени никакви други факти от които да се приеме, че ищецът не дължи издръжка. Както беше посочено по горе съвместното съжителство само по себе си не освобождава Г.

В. от задължението му да заплаща издръжка. От предоставите извлечения може да се направи само извода, че ищецът е получавал доходи през исковия период, не че и двамата родители по равно са предоставяли издръжка на 3 детето.

Настоящият състав намира, че следва да отбележи, че съдът има само задължение да посочва на страните, за кои твърдени от тях факти не сочат доказателства, чл. 146, ал. 2 от ГПК. Съдът няма задължение да указва на страните, че не сочат, релевантни за уважаването на иска факти, респективно не сочат доказателства за тях, което е и по съществото на спора.

По делото е доказано, че за месец март издръжката е заплатена на 15.04.2025г., след образуване на изпълнителното дело през 24.03.2025г., от което следва, че за този месец задължението е погасено.

Предвид изложеното следва да се постанови решение, с което да се приеме за установено, че Г. П. В. не дължи на детето С. Г.ева В. действащо чрез Б. Д. В. сумата от 400 лева издръжка за месец март 2025. по изпълнителен лист от 23.10.2020 г., издаден по гр. дело № ** от 2019 г. описа на ВРС

Предявеният иск да бъда установено че Г. П. В. не дължи на детето С.

Г.ева В. действащо чрез Б. Д. В., в качеството си на майка и законен представител сумата от 12 200 лв. явяваща се месечна издръжка по гр. дело № ** от 2019 г. описа на ВРС за периода януари 2022 — 400 лв., февруари 2022 г.-400 лв., март 2022 г.-400 лв., април 2022 г.-400 лв., май 2022 г.- 400 лв., юни 2022 г.-400 лв., юли 2022 г.-400 лв., август 2022 г.-400 лв., септември 2022 г.-400 лв, ноември 2022 г.-400 лв., декември 2022 г.-400 лв., януари 2023 г.-400 лв., февруари, 2023 г. - 400 лв, юли 2023 г.-200 лв, август 2023 г.-400 лв, септември 2023 г.-400 лв„ октомври 2023 г. - 400 лв., ноември 2023 г.-400 лв., декември 2023 г.-400 лв., януари 2024 г. - 400 лв., февруари 2024 г,- 400 лв., март 2024 г.-400 лв, април 2024 г.-400 лв, май 2024 г.-400 лв, юни 2024 г.-400 лв, юли 2024 г.-400 лв, август 2024 г.-400 лв, септември 2024 г.-400 лв, октомври 2024 г.-400 лв, ноември 2024 г.-400 лв, декември 2024 г.-400 лв. и лихва за забава за периода 21.01.2022 г.- 21.03.2025 г. в размер на 2563.23 лв., следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

По разноските:

Страните не са предоставили доказателства за разноски, поради което такива не следва да им се присъждат.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения иск с правно основание чл. 439 от ГПК, че Г. П. В., ЕГН **********, съд. адрес: гр. Варна, бул., **” № 26 ет. 2 не дължи на детето С. Г.ева В., ЕГН ********** адрес: гр. Варна, м-ст „**“ имот ** действащо чрез неговата майка и законен представител Б. Д. В., ЕГН ********** сумата от 400/ четиристотин/ лева издръжка за месец март 2025г. по изпълнителен лист № ** от 23.10.2020 г., издаден по гр. дело № ** 4 от 2019 г. описа на ВРС

ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 439 от ГПК, за признаване за установено, че Г. П. В., ЕГН **********, съд. адрес: гр. Варна, бул., **” № 26 ет. 2 не дължи на детето С. Г.ева В., ЕГН ********** адрес: гр.

Варна, м-ст „**“ имот ** действащо чрез неговата майка и законен представител Б. Д. В., ЕГН ********** сумата от 12 200/ дванадесет хиляди и двеста/ лева месечна издръжка за периода януари 2022 — 400 лв., февруари 2022 г.-400 лв., март 2022 г.-400 лв., април 2022 г.-400 лв., май 2022 г.- 400 лв., юни 2022 г.-400 лв., юли 2022 г.-400 лв., август 2022 г.-400 лв., септември 2022 г.-400 лв, ноември 2022 г.-400 лв., декември 2022 г.-400 лв., януари 2023 г.-400 лв., февруари, 2023 г. - 400 лв, юли 2023 г.-200 лв, август 2023 г.-400 лв, септември 2023 г.-400 лв„ октомври 2023 г. - 400 лв., ноември 2023 г.-400 лв., декември 2023 г.-400 лв., януари 2024 г. - 400 лв., февруари 2024 г,- 400 лв., март 2024 Г.-400 лв, април 2024 г.-400 лв, май 2024 г.-400 лв, юни 2024 г.-400 лв, юли 2024 г.-400 лв, август 2024 г.-400 лв, септември 2024 г.-400 лв, октомври 2024 г.-400 лв, ноември 2024 г.-400 лв, декември 2024 г.-400 лв. и лихва за забава за периода 21.01.2022 г.- 21.03.2025 г. по изпълнителен лист № ** от 23.10.2020 г., издаден по гр. дело № ** от 2019 г. описа на ВРС.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5