Решение № 202 от 27.03.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 202 гр. София, 24.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Ивайло Младенов

Светлин Михайлов при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Ивайло Младенов Въззивно търговско дело № 20211001000732 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 258 и следващите от ГПК, във връзка с чл. 613а, ал. 1 и чл. 633, ал. 2 от ТЗ.

Образувано е по въззивна жалба на „Моелхаусен Спа“- Милано, Италианска република, чрез пълномощниците му адв. Ч. и адв. П. от САК, срещу решение № 260522 от 26.03.2021 г. по т.д. № 1530/2019 г. на Софийския градски съд, VІ т.о., 17 състав, с което е отхвърлена молбата му, подадена по реда на чл. 629, ал. 4 от ТЗ, във връзка с чл. 625 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „Интермед 1”ЕООД, с ЕИК 121414808, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Солунска“№ 21, поради неплатежоспособност, евентуално - поради неговата свръхзадълженост.

В жалбата се твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приложил последиците на доказателствената тежест по отношение на обстоятелството, че „Интермед 1” ЕООД е било платежоспособно, считано от 01.01.2019 г. до 31.12.2020 г. Посочено е, че по делото е установено, че ответникът е спрял изпълнението на изискуемите си задължения, а именно тези, произтичащи от търговска сделка, сключена с жалбоподателя „Моелхаусен Спа“, още на 11.09.2018 г., както и задълженията по сделката си с присъединения кредитор „Нанджинг Унивис Интернешънъл Дивелопмънр Ko“ - още към м. септември и м. декември 2017 г., поради което жалбоподателят счита, че е доказана презумпционната предпоставка на чл. 608, ал. 3 от ТЗ, която задължава съда да се приеме, че длъжникът е изпаднал в 1 състояние на неплатежоспособност още към този момент. Поддържа се, че проявеното още към 2018 г. състояние на неплатежоспособност не се оспорва от ответника, който в кореспонденцията си с „Моелхаусен Спа“ многократно е искал предоставянето на допълнителен срок за изпълнение на задълженията към него, което сочи невъзможността за изпълнение към този момент. Изложено е, че за периода от 1.01.2019 г. до 31.12.2019 г., длъжникът „Интермед 1”ЕООД не е предоставил на вещото лице годишния си финансов отчет за 2019 г., като към датата на подаване на въззивната жалба не е подал и заявление за обявяването му по партидата на дружеството в търговския регистър. Посочено е, че с оглед дадените от вещото лице разяснения „Интермед 1”ЕООД не е осчетоводило задълженията си по частноправни отношения както към кредитора „Моелхаусен Спа“, така и към кредитора „Нанджинг Унивис Интернешънъл Дивелопмънр Ko“ за 2019 г. и публичните си задължения за 2019 г. и не е изпълнило задължението си по чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч., за обявяване на годишния финансов отчет за 2019 г. първоинстанционният съд е следвало да направи извод за нередовност на неговото счетоводство и да не зачете доказателствената сила на записванията в търговските му книги, касаещи периода 1.01.2019 г. до 10.03.2021 г.

Наведен е довод, че представянето на нередовни счетоводни документи за 2019 г. и отсъствието на доказателства относно финансовото състояние на „Интермед 1”ЕООД през 2020 г. са довели до доказателствена и фактическа непълнота на първоинстанционното производство по отношение платежоспособността на ответника през периода от 1.01.2019 г. до 31.12.2020 г, поради което жалбоподателят счита, че съдът е следвало да приеме състоянието на трайна обективна неплатежоспособност още към 1.01.2019 г. и оставането му непроменено до приключване на съдебното дирене и да открие производство по несъстоятелност спрямо „Интермед 1”ЕООД. Поддържа се, че съдът неправилно е приложил нормата на чл. 161 от ГПК, тъй като длъжникът е възпрепятствал установяването на финансовото си състояние за целия период от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г., защото, ако беше сътрудничил на вещото лице, експертизата щеше да разполага с данни за краткосрочните му активи и пасиви още от 01.01.2020 г. Затова се твърди, че последиците от осуетяване доказването на финансовото му състояние следва да се приложат спрямо тази дата, алтернативно спрямо 31.01.2020 г. (изтичането на първия счетоводен период), а не както съдът е приел - от 31.12.2020 г. Посочено е, че този извод на съда не кореспондира и със заключението на съдебно- икономическата експертиза, че през 2020 г. дейността на „Интермед 1”ЕООД е намаляла наполовина спрямо 2019 г., както и с констатациите му относно увеличението на публичните задължения на ответника през 2020 г. до сумата от 384 643,86 лв. и непогасяването на изискуемите за 2019 г. такива, от което според жалбоподателя следва, че финансовото състояние на длъжника през 2020 г. се е влошило.

Затова, жалбоподателят счита, че съдът е следвало да приложи последиците на чл. 161 от ГПК още към 1.01.2020 г., респективно - към 31.01.2020 г., а не спрямо възприетата от него начална дата на неплатежоспособността на ответника 31.12.2020 г. Изложено е, че съдът не е съобразил образуваните преди приключване на първоинстанционно производство две производства по несъстоятелност, образувани по молба на други кредитори на ответника, а именно т.д.№ 1837/2020г. на VI т.о., 13 състав и т.д.№ 1818/2020 г., VІ т.о., 12 състав, които 2 са били спрени до приключването на настоящото производство. Наведен е довод, че под № 20201007164858 по партидата на „Интермед 1”ЕООД в търговския регистър е вписано пристъпване към изпълнение на част от вземането на „Първа инвестиционна банка“АД по договор за заем от 26.05.2017 г. в размер на 3 000 000 лв. от общо 4 500 000 лв. върху заложеното от ответника като съвкупност и в цялост търговско предприятие, която сума следва да бъде прибавена към краткосрочните пасиви на „Интермед 1”ЕООД за 2020 г., тъй като това е изискуемо през този период задължение на длъжника. Жалбоподателят счита, че съдът неправилно е приел, че състоянието на трайна и обективна неплатежоспособност е настъпило едва на 31.12.2020 г., като твърди, че тя се е проявила още към края на 2019 г.

Формулирано е искане за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго, с което да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение „Интермед 1“ЕООД, поради неплатежоспособност, евентуално - поради свръхзадълженост.

Длъжникът „Интермед 1”ЕООД, призован във въззивното производство при условията на чл. 619, ал. 1 от ТЗ, не е изразил становище по въззивната жалба.

Съдът, като прецени доводите на жалбоподателя, във връзка с доказателствата по делото, съобразно чл. 235 от ГПК, във връзка с чл. 273 от ГПК и чл. 621 от ТЗ, приема следното :

Въззивната жалба е подадена в процесуално- преклузивния срок по чл. 633, ал. 2 от ТЗ, срещу валиден и допустим съдебен акт и от надлежно легитимирано лице с правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.

Настоящият въззивен състав намира, че по делото е установена активната материалноправна легитимация на жалбоподателя „Моелхаусен Спа“ в производството по чл. 625 от ТЗ, като кредитор на длъжника с парично вземане, произтичащо от търговска сделка. Като писмено доказателство в първоинстанционно производство е приета фактура № VF18002607/10.08.2018 г., издадена от „Моелхаусен Спа“ като продавач за сумата от 305 025 евро, дължима от купувача „Интермед 1”ЕООД като цена на 415 кг. масло от лайка, платима по банков път в 30-дневен срок от датата на издаване на фактурата. Съгласно член 11 от приложимата в отношенията между страните Конвенция на организацията на обединените нации относно договорите за международна продажба на стоки, не е необходимо договорът за продажба да бъде сключен или доказан писмено и за него не важи и каквото и да е друго изискване за форма. Той може да бъде доказан по всякакъв начин, включително и със свидетели. Според член 14.1 от Конвенцията, предлагането да се сключи договор, отправено до едно или повече конкретни лица, представлява предложение, ако е достатъчно определено и изразява намерението на предлагащия да бъде обвързан при приемане- то е достатъчно определено, ако в него е посочена стоката и изрично или мълчаливо са определени количеството и цената или се предвижда редът, по който те да бъдат определени. От цитираните норми следва, че договорът за международна продажба на стоки е неформален и консенсуален и валидното му сключване може да бъде установявано с всички доказателствени средства, включително и с издадена от продавача фактура, която съдържа съгласие на съконтрахентите по всички съществени елементи на продажбеното 3 правоотношение (essentialia negotii) – страни, предмет и размер на продажната цена или начина на определянето ù. Той може да бъде сключен и по регламентирания в Конвенцията механизъм на приемане на предложението, когато то притежава споменатите реквизити. В случая фактурата не е подписана от представител на дружеството-купувач, но по делото е приет приемателно-предавателен протокол, съставен между превозвача и купувача „Интермед 1”ЕООД, с който представител на последното е удостоверил приемането на „карго“ пратка с бруто тегло от 440.200 кг, т.е. колкото е посочено във фактурата от 10.08.2018 г. количество на продадената стока. От разменената между страните електронна кореспонденция, възпроизведена на хартиен носител, съобразно чл. 184, ал. 1 от ГПК и представена в първоинстанционно производство, се установява, че с електронно писмо от 7.10.2019 г., адресирано до „Интермед 1”ЕООД, „Моелхаусен Спа“ е направил изявление за частично извънсъдебно прихващане на задължението на „Интермед 1” ЕООД за заплащане цената на стоките по фактура № VF18002607/10.08.2018 г., с насрещното пасивно по компенсацията вземане на „Интермед 1”ЕООД по издадена от него фактура № 1751/26.08.2019 г. за сумата от 19 550 евро, като остатъкът за плащане възлиза на 242 125 евро. Установено е също, че с писмо от 4.11.2018 г. управителят на „Интермед 1”ЕООД е направил искане „Моелхаусен Спа“ да го информира дали е получил сумата от 305 025 евро, която изцяло съвпада с цената на стоките по фактура № VF18002607/ 10.08.2018 г. преди извършеното прихващане, а от електронно писмо от 7.11.2018 г.- че според твърдение на „Интермед 1”ЕООД, извършеното от него плащане е било върнато обратно по неговата банкова сметка, поради което „Моелхаусен Спа“ следва да му предостави „банковите детайли на своята фирмена бланка“. По делото липсват доказателства за твърдяния от управителя на „Интермед 1”ЕООД неуспешен опит за плащане на сумата по процесната фактура, но следва да бъде споделено становището на състава на първоинстанционния съд, че електронното писмо от 4.11.2018 г., с което купувачът е поискал от продавача потвърждение за получено по безкасов път плащане на сумата по нея, представлява извънсъдебно признание на задължението за нейното заплащане, вкл. и доколкото по делото не се твърди, между страните да са били налице облигационни отношения за заплащане на същата сума на друго основание, за което кредиторът „Моелхаусен Спа“ да е издал фактура или друг равностоен документ, извън процесната фактура № VF18002607/10.08.2018 г. Ето защо, предвид ретроактивното действие на изявлението за прихващане от 7.10.2019 г., следва да се приеме, че „Моелхаусен Спа“ е кредитор на „Интермед 1”ЕООД с неудовлетворено вземане за сумата от 242 125 евро, представляваща цената на доставени 415 кг масло от лайка с падеж 1 месец след издаването на фактурата, а именно на 11.09.2018 г.

В първоинстанционно производство са събрани и доказателства за вземането на другия присъединен кредитор „Нанджинг Унивис Интернешънъл Дивелопмънт Ко“ – КНР : инвойс фактура за сумата от 351 000 щ. д., представляваща цена на 400 кг масло от римска лайка и сключено на 1.112018 г. споразумение, с което длъжникът „Интермед 1”ЕООД се е задължило в 5-дневен срок да заплати на кредитора сумата от 189 000 щ.д., което няма данни да е сторил.

4

За установяване икономическото състояние на „Интермед 1”ЕООД в първоинстанционно производство е прието основно и допълнително заключение на съдебно-счетоводна експертиза , съгласно която, според индивидуалните годишни финансови отчети на дружеството, неговите коефициенти за ликвидност през периода 31.12.2014 г.- 31.12.2019 г. имат следните стойности : към 31.12.2014 г.