Решение № 3154 от 11.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3154 гр. София, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело № 20261100500390 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, чрез процесуален представител юрк. К. срещу решение 13 533/10.07.2025 г., постановено по гр.д. № 25 526/2024 г., по описа на СРС, 7 1 състав, с което с а уважени предявените от „Темис Кепитъл“ ООД обективно кумулативно съединени частични искове с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД за заплащане на следните суми:

1/ 100 лв., представляващи част от 25 000 лв., предадени без основание от А. В.А. на ответника в периода 17.07.2025 г. до 13.02.2020 г., което вземане е цедирано на ищеца, съгласно договор за вземания от финансови институции от 13.02.2020 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 17.07.2020 г. до окончателното плащане;

2/ 100 лв., представляващи част от 25 000 лв., предадени без основание от Б.Х.И. на ответника в периода 17.07.2025 г. до 13.02.2020 г., което вземане е цедирано на ищеца, съгласно договор за вземания от финансови институции 1 от 13.04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 17.07.2020 г. до окончателното плащане;

3/ 100 лв., представляващи част от 25 000 лв., предадени без основание от Б.Н.М. на ответника в периода 17.07.2025 г. до 04.03.2020 г., което вземане е цедирано на ищеца, съгласно договор за вземания от финансови институции от 04.03.2020 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 17.07.2020 г. до окончателното плащане;

4/ 100 лв., представляващи част от 25 000 лв., предадени без основание от В.К.К. на ответника в периода 17.07.2025 г. до 23.03.2020 г., което вземане е цедирано на ищеца, съгласно договор за вземания от финансови институции от 23.03.2020 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 17.07.2020 г. до окончателното плащане;

5/ 435, 70 лв., представляващи част от 25 000 лв., предадени без основание от В.С.Р. на ответника в периода 17.07.2025 г. до 17.05.2020 г., което вземане е цедирано на ищеца, съгласно договор за вземания от финансови институции от 17.03.2020 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 17.07.2020 г. до окончателното плащане; като е осъден да заплати и сумата от 5 500 лв. – съдебни разноски.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно поради нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Изложени са съображения, че ищецът не е твърдял между физическите лица и ответника да има сключени недействителни договори за потребителски кредити или такива, съдържащи нищожни клаузи, твърдение което не се оспорвало от жалбоподателя. Заявени са съображения, че предмет на делото следва да са единствено сумите, платени по погрешка, ако такава се установи. Твърди се, че съдът в нарушение на диспозитивното начало е включил в предмета на делото вземания, платени въз основа на клаузи от договор, които ищецът е изключил от предмета на делото.

Изложени са твърдения за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, вкл. такива, свързани с доклада по чл.146 ГПК, като сочи, че същият е непълен и неточен, както и че СРС неправилно е разпределил доказателствената тежест. Излага доводи, че СРС не е взел предвид направеното изменение на иска и се е произнесъл по непредявени искове. Счита, че исковата молба е нередовна и въпреки отправено 2 възражение в този смисъл в писмения отговор не е взето предвид от състава на СРС. Заявени са съображения, че между ответника – жалбоподател и физическите лица – цеденти не съществуват други договорни или извъндоговорни отношения като обратното не било доказано при доказателствена тежест на ищеца. Твърди се, че между същите имало множество договори за паричен заем и всички предавания на суми от физическите лица в полза на ответника в процесните периоди са извършени на основание и в изпълнение на договорите за паричен заем, което било посочено в заключението на ССчЕ. Не било взето предвид, че, съгласно чл. 15 ал.4 от Наредба 26/23.04.2009 г. за финансовите институции, издадена от БНБ е налице задължение счетоводната документация да се съхранява най-малко 5 години, който срок бил изтекъл, поради което част от договорите били унищожени.

В жалбата са изложени съображения, че клаузата за възнаградителна лихва по представените договори не е нищожна и не е неравноправна. Твърди се, че договорите за цесия били недействителни на основание чл. 26 от ЗЗД поради невъзможен предмет и липса на съгласие, а клаузите в тях имали явно неравноправен характер. Твърди се, че бил неправилен извода на СРС, че определеността/определяемостта на съдържанието на процесните престации се установявала от договорите. Твърди се, че с договорите за цесия били накърнени добрите нрави.

Заявява се и възражение, че поради невъзможността да се идинтифицира вземането е невъзможно и надлежното уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне. Липсвало и надлежно упълномощаване на цедентите. Твърди се, неправилен извод на СРС, че липсвал правен интерес за ответника – жалбоподател да се позове на нищожността на договорите за цесия.

Заявено е и възражение за допуснато процесуално нарушение от страна на първоинстанционния съд, който не указал на ответника, че носи доказателствена тежест за установяване на факта, че договорът е нищожен като съставен след определена дата.

При тези изложени възражение, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което предявените искове бъдат отхвърлени. Претендират се сторените съдебни разноски.

Въззиваемата страна „Темис Кепитъл“ ООД, чрез процесуален 3 представител адв. Д., в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Предмет на производството е и частна жалба, депозирана от ищеца „Темис Кепитъл“ ООД срещу определение 45 215/30.10.2025 г., постановено по гр.д. 25 526/24 г. по описа на СРС, 7 1 състав, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател по чл.248 ГПК за изменение на постановеното решение в частта за разноските.

В частната жалба са изложени подробни съображения за неправилност на обжалваното определение. Частният жалбоподател сочи, че същото е неправилно като следвало да му бъде присъдена сумата от 125 лв. – внесена ДТ за въззивно обжалване по възз. гр. д. 7728/22 г. на СГС, Въззивно ГО, III-В състав. Изложени са съображения, че ГПК не съдържа изискване при обжалване на решението или обезсилване на същото и връщане на делото на друг състав за новото разглеждане страната да представя пред всяка инстанция т.нар. „обобщен списък“ за разноските.

Предвид изложеното, моли определението на СРС да бъде отменено, като му бъде присъдена и сумата от още 125 лв. – заплатена ДТ за въззивно обжалване.

Ответната страна „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в законоустановения срок по чл.248 ал.2 ГПК оспорва частната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване акт от легитимирана страна, поради което е редовна и допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Не могат да бъдат споделени твърденията във въззивната жалба 4 досежно нередовност на исковата молба. Видно от данните по делото, такава нередовност е констатирана с оглед разпореждане 20267128/03.12.2020 г. на СРС, 76 състав, преди обезсилване на постановеното решение по гр.д.

31678/2020 г. и връщане на делото за разглеждане на СРС, 71 състав и тази нередовност е отстранена с оглед депозираната уточнителна молба вх. № 25015529/28.01.2021 г. на ищцовото дружество. Същата е съобразена с всички изисквания на нормата на чл. 127 от ГПК, което е и констатирано с определение 60385/02.12.2021 г. по ч.гр.д. 4 500/21 г. на ВКС, Четвърто ГО, който акт е задължителен за настоящия съдебен състав.

Предмет на настоящото производство са обективно съединени частични искове по чл.55 ал.1 пр.1 за заплащане на всички плащания /директи или индиректни/, платени на ответника без правно основание въз основа на нищожни клаузи по сключени договори за потребителски кредити, овърдрафт и кредитни карти, и договори за обезпечение, и въз основа на недействителни договори за потребителски кредити, овърдрафт и кредитни карти и договори за обезпечение, съобразно цитираната по-горе уточнителна молба / стр.2 от същата стр. 466 в делото на СРС, 76 състав/. В тази връзка не могат да бъдат споделени възраженията, заявени във въззивната жалба, че СРС се бил произнесъл по непредявени искове като предмет на претенцията били суми, платени по погрешка, доколкото в доказателствата по делото липсват доказателства или дори данни, които да подкрепят това възражение. Извод в желания от въззивника смисъл не може да се обоснове и чрез индиции или косвени доказателства.

Фактическият състав на чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД включва установяване на следните елементи: предаване и съответно получаване на даденото /процесните парични суми/ при начална липса на основание. Съобразно правилата на чл. 154 от ГПК в тежест на ищеца е да установи единствено факта на предаването и получаването на исковата сума от ответника, а ответникът от своя страна, ако твърди, че е получил даденото на някакво правно основание, следва да го докаже при условията на пълно и главно доказване, както и да докаже основанието за задържането на полученото при него.

Доказателствената тежест е правилно разпределена от състава на СРС с определение 37930/19.09.2024 г., постановено по реда на чл. 140 от ГПК.

5

Заявеното възражение срещу изготвения проектодоклад, обективирано в становище от 03.12.2024 г. е взето предвид от състава на първоинстанционния съд респ. счетено е за неоснователно, съгласно протоколно определение от 05.12.2024 г. Поради което не могат да бъдат споделени изложените възражения, че докладът бил непълен и неточен, доколкото същите не се подкрепят от обективните данни по делото.

В исковата молба са заявени твърдения, че между 5 физически лица, в качеството им на цеденти и ищеца, като цесионер са сключени Договори за вземания от финансови институции (договори за цесия), с които са прехвърлени вземания, произтичащи от неоснователно обогатяване.

Пред СРС са събрани релевантни за спора писмени доказателства /сключени договори за кредит между физическите лица и ответника и сключените договори за прехвърляне на вземания между кредитополучателите и ищеца/, като са приети заключения на вещи лица по допуснати съдебни експертизи.

В рамките на производството пред СРС e изслушана ССчЕ, изготвена от вещото лице Ваня Петрова, което е обосновало извод, че за периода 12.03.2015 г. – 13.02.2020 г. А. В.А. е сключил с „Изи Асет Мениджмънт“ АД 9 договора за кредит. Обоснован е извод, че за периода 13.04.2018 г. – 13.04.2020 г. Б.Х.И. е сключила с „Изи Асет Мениджмънт“ АД 5 договора за кредит.

Посочено в заключението е, че за периода 30.09.2017 г. – 04.03.2020 г. Б.Н.М. е сключила с въззивника – ответник 11 договора за кредит. Посочено е и, че за периода 18.01.2017 г. до 23.03.2020 г. В.К.К. е сключил с въззивника 16 договора за кредит, а за периода 27.12.2018 г. до 17.03.2020 г. Веселин Стефков Радов е сключил с ответника 2 договора за кредит. В рамките на заключението на ССчЕ са разгледани всеки един от тези сключени договори като са посочени погасените задължения по тях, включващи главница, договорна лихва и неустойка. Заключението на експерта е прието като неоспорено от страните в съдебно заседание от 14.02.2025 г. Видно от изявлението на вещото в соченото съдебно заседание, същото е проверило всеки от 43-те договора и е обосновало изводите си, съобразно извършената проверка, поради което не могат да бъдат споделени твърденията, обосновани с чл. 15 ал.4 от Наредба 26/09 г. на БНБ. Нещо повече, срокът, посочен в цитираната разпоредба е минималният такъв, указан като срок за съхранение, 6 който започва да тече от датата на изтичане на срока на съответния договор за кредит.