Решение № 6229 от 01.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6229 гр. София, 01.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело № 20241110109360 по описа за 2024 година

Съдът за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД, срещу Е. Х. С..

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че ответникът е клиент на доставена топлинна енергия за битови нужди в качеството му на съсобственик на топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. „. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. При тези твърдения моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи сумите както следва: сумата от 2 162,42 лв. главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2020г. до 30.04.2022г. за реално потребена енергия, ведно със законната лихва от 16.05.2023г. до изплащане на вземането, сумата от 266,73 лв. - мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2021г. до 09.05.2023г., както и суми за дялово разпределение - 56,91 лева главница за периода м.05.2020г. до м.04.2022г., ведно със 1 законната лихва от 16.05.2023г.. до окончателното изплащане на вземането, както и 11,03 лева - лихва за периода 16.07.2020г. до 09.05.2023г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 19.09.2024 г. по ч.гр.д. № 26343/2023 г. по описа на СРС, 32 състав. Претендира разноски за исковото и заповедното производства, включително възнаграждение за юрисконсулт

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подали отговор на исковата молба, чрез назначения от съда особен представител, който оспорва предявените искове като частично неоснователни, поради завишен размер.

В проведеното открито съдебно заседание, ищецът се представлява от процесуален представител, който поддържа предявените искове.

Ответникът не се явява, представлява се от назначения от съда особен представител, който моли за решение, съобразно приетите по делото заключения на СТЕ и ССчЕ.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна следното:

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи сумите както следва: сумата от 2 162,42 лв. - главница, представляваща цена за топлинна енергия /ТЕ/ доставена за имот на адрес: гр. София, ул. „, абонатен № за периода 01.05.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва от 16.05.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 266,73 лв. - мораторна лихва върху главницата, начислена за периода от 15.09.2021г. до 09.05.2023г., както и суми за дялово разпределение - 56,91 лева главница за периода м.05.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 16.05.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и 11,03 лева - лихва за периода 16.07.2020г. до 09.05.2023г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 31.05.2023 г. по ч.гр.д. № 26343/2023 г. по описа на СРС, 32 състав.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. По иска за дялово разпределение следва да се докаже и валидно облигационно отношение на етажната собственост, в която е разположен процесния имот с ФДР по чл.139а ЗЕ, наличие на валидно облигационно отношение между ищеца и ФДР по чл.139а ЗЕ и заплащане от ищеца на ФДР на сумите за дялово разпределение за процесния период. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава (настъпване на падежа или изпращане на покана до длъжника – при безсрочни задължения) и размера на обезщетението за забава.

В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.

2

От представените по делото доказателствата се установява, че през исковия период, процесната сграда е била топлофицирана, както и че ищецът е доставил в абонатната станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от общия топломер.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинна енергия, като „битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Видно от цитирания текст на закона, облигационната връзка по доставяне на топлинна енергия между ответното дружество и съответното физическо лице е предпоставена от наличие на право на собственост или учредено вещно право на ползване.

Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребителите за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, одобрени от КЕВР. Не се представят доказателства, а и не се твърди ответникът да е възразил срещу Общите условия, поради което следва да се счита обвързан от облигационно правоотношение с "Топлофикация София" ЕАД при публично известни общи условия (Решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д. № 3184/2013 г., ІІІ г.о. на ВКС).

От приетите по делото писмени доказателства, а именно – договор за дарение на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт, съставен на 10.07.1997 г. се установява, че Христо Димитров С. и Вера Цветанова С.а са прехвърлили безвъзмездно в полза на своя син – ответника Е. Х. С., правото на собственост върху процесния топлоснабден имот, като са запазили вещното право на ползване върху същия до смъртта си. Видно от изисканите от СО документи, дарителите са починали съответно на 12.04.1998 г. и на 07.06.2011 г., поради което правото на ползване е погасено с настъпване на тяхната смърт.

От представената по делото молба-декларация от 19.10.2000 г. се установява, че ответникът е поискал открИ.не на партида за имота на свое име.

Предвид горното, съдът намира, че е налице облигационно правоотношение между страните за процесния период, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, а ответникът Е. Х. С., дължи заплащане на стойността на ползваната услуга. Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и конкретно - в процесния имот, е от значение единствено за доказване размера на иска.

От заключението на приетата в хода на производството по делото, съдебно-техническа експертиза, което съдът намира за обективно и компетентно изготвено и кредитира изцяло, се установява, че в процесния имот е имало 3 бр. радиатори с монтирани индивидуален разпределител на разход за отопление, в помещения кухня, стая и хол и щранг-лира в банята, без възможност за монтаж на уред. Уредите са отчетени на 25.05.2021 г. и на 18.05.2022 г., за което са съставени отчетни формуляри с подпис на потребител, които са представени на вещото лице, като отчетените стойности кореспондират изцяло с посоченото в изравнителните сметки. Експертът е 3 констатирал, че след отоплителен сезон 21/22 г., уредите са сменени с нови – с дистанционен отчет. За процесния период е извършено служебно изчисление на щранг-лирата на база инсталирана мощност в размер на 645W, умножена по максималния специфичен разход на сградата и по енергията за единица редуцирано показание.

За периода, ТЕ за отопление отдадена от сградната инсталация е изчислена по формула приложена в Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на база пълната отопляема кубатура 139 куб.м., съгласно акт за разпределение на кубатурата, представен на в.л.

В общите части на входа в който се намира топлоснабдения имот на ответника, през процесния период е имало работещи радиатори с обща инсталирана мощност 7865W, без монтирани ИРРО. За процесния период е изчислена служебно ТЕ за общи части на база инсталирана мощност на радиаторите, умножена по максималния специфичен разход на сградата и по 1-ца ТЕ за деление, като изчислената ТЕ е разпределена спрямо пълната отопляема кубатура за процесния имот – 139 куб.м.

В процесния имот има поставен 1 бр. водомер за топла вода, който е отчетен на 25.05.2021 г. и на 18.05.2022 г., за което са съставени отчетни формуляри с подпис на потребител, които са представени на вещото лице.

Вещото лице е установило, че отчетените стойности са намалени с 2 куб.м. за сезон 20/21 г. и 1 куб.м. за 21/22 г., тъй като отчетът е извършен през м.май.

Отчетените стойности са коригирани чрез увеличение с 2,69 куб.м., с прямо показанията на общия водомер в абонатната станция.

За отоплителни сезони 20/21 г. и 21/22 г., т.е. за целия процесен исков период - от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ищецът е начислил и съответно фактурирал прогнозни задължения за процесния имот в размер на сумата от 1596,67 лв. – ТЕ за сградна инсталация, ТЕ за имот и ТЕ за стълби, както и сумата от 591,19 лв. – ТЕ за БГВ.

В изпълнение на дейността по топлинно счетоводство, топлинният счетоводител „Далсия“ ООД е изготвило за процесния период изравнителни сметки за стойността на използваната топлинна енергия по действителен разход, съгласно, които е налице сума за доплащане в общ размер на 107,10 лв.

/за отоплителен сезон 20/21 г. – за доплащане сума от 257,41 лв. и за отоплителен сезон 21/22 г. – за връщане – 150,31 лв./. Задължението след изравнителната сметка възлиза на сумата от 2187,87 лв., представляваща сбор от сумата от 1539,63 лв. – ТЕ за сградна инсталация, имот и стълби и сумата от 541,14 лв. – ТЕ за БГВ.

Вещото лице е констатирало, че всички суми за ТЕ, са без предишни неплатени и просрочени суми и без начисляване на лихви по тях.

По делото е прието, без възражения от страните заключение на ССчЕ, което съдът кредитира изцяло. Заключението на вещото лице, кореспондира изцяло със заключението на приетата по делото СТЕ, по отношение на начислените дължими суми, като вещото лице е достигнало до извод, че размерът на начислените и неплатени суми за ТЕ възлиза на 2162,42 лв.

Разликата в счетоводно начислената сума, се дължи на промяна на цената на ТЕ със задна дата, поради което за отоплителен сезон 20/21 г., издадената обща фактура № 1013934091/31.07.2021 г. е намалена със сумата от 25,45 лв.

4

По съвкупно изложените съображения и доколкото се установяват всички елементи от фактическия състав на предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, то същият следва да бъде уважен, като основателен.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и в действащата, както към момента, така и към процесния период Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването. Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ гласи, че дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.