Решение № 265763 от 16.09.2021, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е

№……..................... гр. София, 16.09.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV-Б състав, в публичното заседание на първи април, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЙОАНА ГЕНЖОВА мл.с.

ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА при секретаря К.Лозева , като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 5113 по описа за 2020г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С

Решение № 263674/04.11.2019г. по гр.д. № 32848 по описа за 2015г. на Софийски районен съд,

82-ри състав е признато за установено по отношение на Ю.К.П., ЕГН ********** и Р.И.П., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, че Л.П.Х., ЕГН **********, с адрес: *** е собственик на основание на наследяване по закон от Е.Ц.Х., договор за продажба на наследство от 20.12.2008г. и земеделска реституция въз основа на Решение № 0188/07.08.2006г. на ОСЗГ „Нови Искър” на имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-54/30.08.2010г. на ИД на АГКК с площ от 488кв.м. при съседи имоти с идентификатори: ***; ***; ***;

***. с номер по предходен план: 2025, кв. 7 с административен адрес: гр. София, ж.к. „******, като Ю.К.П., ЕГН ********** и Р.И.П., ЕГН **********, са осъдени да предадат на основание на чл. 108 от ЗС на Л.П.Х., ЕГН ********** владението върху този имот, Ю.К.П., ЕГН

********** и Р.И.П., ЕГН **********, са осъдени да заплатят на Л.П.Х.,

ЕГН ********** на основание на чл. 59 и чл. 86 от ЗЗД сумата от

2900лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 10.06.2015г., до изплащането й, представляващи обезщетение за ползването за периода от

10.06.2010г. до 09.06.2015г. без основание на имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-54/30.08.2010г. на ИД на АГКК с площ от 488кв.м. при съседи имоти с идентификатори: ***; ***; ***;

***. с номер по предходен план: 2025, кв. 7 с административен адрес: гр. София, ж.к. „******; на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 2025,58лв., представляващи съдебни разноски, като неоснователен е отхвърлен иска по чл. 59 от ЗЗД за периода от 04.06.2010г. до 09.06.2010г. като погасен по давност.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 5216365/27.12.2019г. по регистъра на СРС от ответниците по исковете – Ю.К.П., ЕГН ********** и Р.И.П., ЕГН ********** в частта, в която исковете са уважени. Изложили са съображения, че решението е недопустимо и неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано.

Посочили са, че хипотезите на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ не били приложими в случая.

Направените от тях възражения можело да се преценяват по реда на косвения съдебен контрол по чл. 17, ал.2, изр.2 от ГПК.

Безспорно било по делото, че майката на ищеца получила при доброволната делба нивата в м. „Беравица”, в която попадал процесния имот, че тази нива е идентична с внесената в ТКЗС. Не били оспорили предпоставките за реституция на нивата. Възраженията им били обосновани с размера на внесената в ТКЗС нива и съответно размера на реституираната нива и че разликата от 2дка влияе на законосъобразността на административния акт и издаваните документи в реституционния процес. Със заявлението от 1992г. за реституция били заявени 5.143 дка, от тях 3 дка били възстановени в стари реални граници, за останалите 2 дка, в които попадала процесната нива било предложено обезщетение. Допуснати грешки от ПК можело да бъдат поправяни в 1 годишен срок, но той бил пропуснат от ищеца. Заличаването от съда на решението на ПК от 1994г. водело до извод, че останало да действа решението от 1993г. , засегнати били само допълнително заявените имоти, като надстройката на решението също била заличена, още на 05.07.1995г. бил изтекъл абсолютния давностен срок, поради което неоснователни били твърденията на ищеца, че заявлението му останало без произнасяне. При така направените възражения нямало пречка да се бранят с възражение по чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ. Между страните вече имало проведен съдебен процес по идентичен иск и с влезлите в сила съдебни решения бил упражнен косвен съдебен контрол върху административния акт, прието било че цялата поредица от решения на ПК за праводателя на ищеца са нищожни поради позоваването на несъществуваща правна норма и така исковете били отхвърлени. Районният съд направил проверка по реда на чл. 17, ал. 2 от ГПК само по въпроса дали ОСЗГ е било предметно компетентен да се произнесе по искането за реституция и дали такова е било направено, като тези въпроси не били спорни по делото. ОСЗГ обаче не бил длъжен да уважи молбата, можел е да укаже необходимостта от представяне на скица и удостоверение по чл. 13, ал. 4 и ал. 5 от ППЗСПЗЗ или сам да ги изиска, такива актуални към съответния момент не били представени независимо, че бил възстановен застроен урегулиран имот в урбанизирана територия. Доказателства, че имотите не са деактувани нямало в административната преписка. Смъртта на наследодателя на ищеца и договора за продажба на наследство не били нови факти, които да позволяват пререшаването на спора. Такъв бил само Решението на ОСЗГ от 2006г., но то било нищожно и така нямало основание спор да се пререшава. Приетите доказателства установявали, че сградите в имота е законна при спазване на нормативните изисквания, строителния протокол № 49 би относим за построяването им, позволителния билет № 176/04.05.1976г. и обяснителната записка към него също. Неправилно било приетото от СРС, че незаконен строеж може да се отчужди и да се актува като държавна собственост и срещу него може да се получат в обезщетение 3 апартамента. Постройката не можело да е законна по един закон, а по друг приет много по-късно закон –не.

Своевременно били направили възражението по чл. 18з от ППЗСПЗЗ – в о.с.з. от 06.11.2018г. след установяване на факта, че са непълни представените от ОСЗГ регулачна и реституционна преписка. СРС дължал произнасяне по въпросите за основанието за издаване на решението на ОСЗГ от 2006г. и длъжен ли е бил ОСЗГ да се съобрази с констатациите и изводите на съдебните решения за това решение на ОСЗГ, нужни ли са били актуални скица и удостоверение по чл. 13, ал. 4 и ал.

5 от ППЗСПЗЗ; нужно ли е да има протокол от заседание на ОСЗГ за постановеното решение; останало ли е заявлението от 1992г. без произнасяне при положение че има решения от 1993г. и от 1994г., страдат ли те от пороците на решението от 1995г.; по възражението по чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ и по чл. 18з от ЗСПЗЗ. Те не били нито ползвател нито собственик на имота, държали чужда вещ . Не били получавали покана и неправилно били осъдени да плащат обезщетение по чл. 59 от ЗЗД. Оспорили са претенцията за разноски на насрещната страна поради прекомерност.

Въззиваемият - ищец Л.П.Х., ЕГН ********** е оспорил жалбата. Навел е твърдения, че решението било допустимо и правилно в обжалваната част. По делото било установено че е собственик на имота на основание наследяване от Е.Х., договор за продажба на наследство и земеделска реституция. Съобразено било ТР № 9/2012г. на ОСГК на ВКС и правилно не били разгледани възраженията на въззивниците. Твърденията на въззивниците не попадали в хипотезата на § 4а от ПЗР от ЗСПЗЗ, но ТР № 9/2012г. очертавало кръга възражения, с които могат да оспорват реституционно решение по ЗСПЗЗ.

Въззивниците не са противопоставили свои противопоставими права върху имота, поради което и правилно било зачетено решението на ОСЗГ. Отделно процедурата по реституция била законосъобразна, съобразени били мотивите на съдебните решения за незачитане на предходните решения на ПК. Нямало основание за прекратяване на делото, защото предходните съдебни процеси разглеждали основанието за собственост на ищеца по решения на ПК, а не това на ОСЗГ от 2006г. Нямало събрани доказателства по делото, които да опровергават правилността на извода на СРС относно законността на постройките в имота, възражението по чл. 18з от ППЗСПЗЗ било преклудирано. Претендирал е разноски.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №

10214/10.06.2015г. по регистъра на СРС вписана в Агенция по вписвания на 12.08.2015г., том Х, № 58, вх.рег. № 47816 на Л.П.Х., ЕГН ********** срещу Ю.К.П., ЕГН ********** и Р.И.П., ЕГН **********, с която е поискал от съда на основание на чл. 108 от ЗС да признае, че е собственик на основание на наследяване по закон от Е.Ц.Х., договор за продажба на наследство от 20.12.2008г. и земеделска реституция въз основа на Решение № 0188/07.08.2006г. на ОСЗГ „Нови Искър” на имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-54/30.08.2010г. на ИД на АГКК с площ от 488кв.м. при съседи имоти с идентификатори: ***; ***; ***;

***. с номер по предходен план: 2025, кв. 7 с административен адрес: гр. София, ж.к. „******, да осъди ответниците да му предадат владението върху този имот и да му заплатят на основание на чл. 59 и чл. 86 от ЗЗД сумата от 2900лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 10.06.2015г., до изплащането й, представляващи обезщетение за ползването за периода от 04.06.2010г. до 09.06.2015г. без основание. Посочил е, че е собственик на имота, но ответниците го ползвали без да имат основание за същото. Процесният имот бил възстановен в стари реални граници на наследодателя му Е.Х. с Решение на ОСЗГ от 2006г., този имот заедно с имот 1210 бил заснет през 1998г. с общ пл. № 2025, нанесени в к.л. 194, през 1999г. имот пл. № 2025г бил разделен на две, като този номер останал за имот 1211. След смъртта на Е.Х. наследниците й по закон били Ц.Х. и Л.Х., като на 20.12.2008г. Ц.Х. продал на Л.Х. наследството си от Е.Х. и така ищецът станал едноличен собственик на имота.

Построената в имота сграда била собственост на СО, ответниците ползвали и дворното място и къщата въпреки многократните покани от ищеца да му предадат владението върху дворното място. Те нямали основание да ползват и къщата, защото не били настанени по законоустановения ред. Претендирал е разноски.

Ответниците Ю.К.П., ЕГН ********** и Р.И.П., ЕГН ********** в предоставения срок за отговор са оспорили исковете. Навели са твърдения , че на

08.10.1999г. получили покана от ищеца да му предадат имота и да плащат обезщетение за ползването му, ищецът бил завел иск по чл. 108 от ЗС и по чл. 59 от ЗЗД с влезли в сила съдебни решения исковете му били отхвърлени, като било прието че решенията за реституция постановени в периода от 1993г.до 1998г. били нищожни поради липса на правно основание за издаването им и поради други пороци. Издаденото през 2006г. Решение на ОСЗГ не санирало нито отстранявало с обратна сила допуснати в предходен момент нарушения, то страдало от същия порок като отменените решения. Имало идентичност между предмета на съдебните искове и производството било недопустимо. Решението от 2006г. било издадено в нарушение на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ, защото имотът бил урегулиран и законно застроен, не били издадени актуални скици и удостоверение по чл. 13, ал. 4 и от. 5 от ППЗСПЗЗ, Софгео не можело да издава такива. Парцелът не бил отписан от актовите книги за общинска собственост. 2 дка от нивата били продадени от Е.Х. през 1945г.. От 2006г. и до момента не били обезпокоявани при владението на имота, размер на претендираното обезщетение било прекомерно, претенцията била погасена по давност. В къщата в имота били настанени със Заповед от 04.06.1984г. В проведено о.с.з. на 06.11.2018г. пред СРС при приемането на изпратените от СО район „Люлин“ регулачни преписки ответниците са посочили, че тези преписки не са пълни, липсвали АДС и нотариални актове, включително и за замяна, като са представили същите на съда и са посочили, че земята по договора за замяна е била продадена , тази земя включвала процесния имот, в последствие били застроени и съгласно чл. 18з от ППЗСПЗЗ тази замяна оставала в сила.

По делото е прието неоспорено от страните удостоверение за наследници № 005309/14.09.2007г., издадено от СО, район Лозенец, съгласно което Е.Ц.Х. е починала на 25.08.2007г. и еоставила за наследници по закон синовете си Ц.П.Х. и Л.П.Х..