Решение № 30 от 25.03.2019, Окръжен съд - Сливен

Р Е Ш Е

Н И Е № гр.Сливен,

25.03.2019 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Сливенският окръжен съд, наказателна колегия, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и пети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН ДАНЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА при секретаря С.В. и в присъствието на прокурора ……………………………, като разгледа докладваното от съдията М.ДАНЧЕВ внчх дело № 651 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и е по реда на чл.313 и сл. от НПК т.е. за проверка на невлязла в сила първоинстанционна присъда.

Образувано е по въззивна жалба от адв. П.Н. ***, повереник на частния тъжител и граждански ищец П.Н.П., както и по въззивна жалба от адв. К.В. ***, защитник на подсъдимата Р.Д.С., против присъда № 138/23.10.2018г. постановена по нчхд № 1812/2017г. по описа на Районен съд гр.Сливен.

С атакувания съдебен акт подсъдимата

Р.Д.С. е призната за виновна в това, че на 01.07.2017г. срещу 02.07.2017г. в ********** разгласила позорно обстоятелство по отношение на П.Н.П., че не може да има собствени деца, което е престъпление по чл.147 ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 78а от НК е освободена от наказателна отговорност и й е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. в полза на държавата по бюджета на съдебната власт.

Със същата присъда подсъдимата Р.Д.С. е призната за невиновна в това, че на 01.07.2017г. срещу 02.07.2017г. в ********** обидила П.Н.П. с думите „гледа чуждо копеле”, като обидата е разпространена чрез високоговорител на телефон, като е оправдана по повдигнатото с тъжбата престъпление по чл.148 ал.1 т.2 пр.2 от НК.

Подсъдимата Р.Д.С. е призната за невиновна в това, че на 01.07.2017г. срещу 02.07.2017г. в ********** разгласила позорно обстоятелство за П.Н.П. с думите „не може да има собствени деца”, като клеветата е разпространена по друг начин и е оправдана по повдигнатото с тъжбата обвинение за престъпление по чл.148 ал.2 пр.1 вр. с чл.147 ал.1 от НК.

Подсъдимата Р.Д.С. е осъдена да заплати на частния тъжител и граждански ищец П.Н.П. сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението по чл.147 ал.1 пр.1 от НК, ведно със законната лихва считано от датата на деликта - 02.07.2017г. до окончателното й изплащане, като искът до пълният му размер за сумата от 8000 лв. е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Отхвърлен е като неоснователен и недоказан и предявения от частния тъжител и граждански ищец П.Н.П. против подсъдимата Р.Д.С. граждански иск за сумата от 4000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението по чл.148 ал.1 т.2 пр. 2 вр.чл.146 ал.1 от НК, ведно със законната лихва считано от датата на деликта - 02.07.2017г. до окончателното й изплащане.

Подсъдимата Р.Д.С. е осъдена да заплати на частния тъжител и граждански ищец П.Н.П. сумата от 600 лв., представляващи направени разноски за повереник, както и сумата от 12 лв. представляваща държавна такса за образуване на наказателното производство.

Подсъдимата Р.Д.С. е осъдена да заплати държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 50 лв. по сметка на СлРС.

Във въззивната жалба на повереника на частния тъжител и граждански ищец, депозирана в установения от закона и указан от съда срок за обжалване се изразява несъгласие с така постановения съдебен акт, който се определя като частично неправилен и незаконосъобразен. Твърди се, че неправилно е квалифицирано извършеното от подсъдимата деяние, съставляващо клевета по смисъла на НК, неправилно и необосновано е оправдана същата за отправените от нея обидни думи към тъжителя, неправилно единият предявен граждански иск е уважен в занижен размер, а вторият е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Настоява се присъдата да бъде частично отменена и частично изменена, като подсъдимата да бъде призната за виновна за престъпление по чл.148 ал.2 предл.1 вр.чл.147 ал.1 предл.1 от НК, а не по чл.147 ал.1 от НК както е приел СлРС; предявеният граждански иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението по чл.148 ал.2 предл.1 вр.чл.147 ал.1 предл.1 от НК да бъде уважен в пълен размер – 8000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на деликта - 02.07.2017г. до окончателното й изплащане; подсъдимата да бъде призната за виновна за престъпление по чл.148 ал.1 т.2 предл.2 вр.чл.146 ал.1 от НК, като й бъде наложено съответно наказание за това престъпление; подсъдимата да бъде осъдена да заплати на частния тъжител и граждански ищец сумата в размер на 4000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от престъплението по чл.148 ал.1 т. 2 предл.2 вр.чл.146 ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху присъдената главница, считано от датата на увреждането - 02.07.2017 г. до окончателното й изплащане. Претендират се направените разноски за производството пред въззивната инстанция.

Впоследствие е депозирано допълнение към въззивната жалба на повереника на частния тъжител и граждански ищец, в което се излагат подробни съображения в подкрепа на направените оплаквания в първоначалната жалба. Като не се оспорва нито преценката на доказателствата, нито /принципно/ приетото от съда за установено от фактическа страна, в допълнението се изразява несъгласие с част от правните изводи. Заявява се, че разпространените обида и клевета, извършени от страна на подсъдимата, адресат на които е частния тъжител П.П. са доказани по категоричен, несъмнен и безспорен начин, но съдът неправилно е счел, че в конкретния случай както от обективна, така и от субективна страна е доказана само разпространената от подсъдимата клевета, а именно, че тъжителят не може да има собствени деца, при което е дадена правна квалификация на така извършеното деяние вместо по чл.148 ал.2 предл 1 вр.чл.147 ал.1 предл.1 от НК такава по чл.147 ал.1 от НК. По отношение на обвинението за обида, разпространена от подсъдимата, а именно, че тъжителят гледа чуждото копеле, се сочи, че съдът неправилно е приел, че за съставомерността на това деяние, би следвало обидните изрази да бъдат възприети пряко от пострадалия. Навеждат се и доводи, че вследствие на изречените от подсъдимата обидни и клеветнически твърдения са настъпили няколко по вид тежки последици както за пострадалия, така и за близките от неговото семейство. В този смисъл се сочи, че малолетното дете Д. до този момент не е знаело, че тъжителят не е негов биологичен баща. Заявява се, че изречените от подсъдимата обиди и клевети не само дълбоко са засегнали честта и достойнството на тъжителя. но са създали реална опасност и риск малолетното дете Д.П. П. да узнае, че доверителят ми не е негов истински, респ. биологичен баща. което пък от своя страна с оглед на ниската му възраст е могло да му причини сериозна психологична травма. След така чутите думи, изречени от подсъдимата, тъжителят се афектирал, като се почувствал крайно неудобно с дълбоко засегнати чест и достойнство. Тези думи са били причината, поради която непосредствено след случилото се тъжителят е излязъл навън и е извършил деяния, за които е бил съответно осъден от СлРС. Настоява се подсъдимата да бъде призната за виновна за престъпление по чл.148 ал.2 предл.1 вр.чл.147 ал.1 предл.1 от НК, а не по чл.147 ал.1 от НК както е приел СлРС; предявеният граждански иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението по чл.148 ал.2 предл.1 вр.чл.147 ал.1 предл.1 от НК да бъде уважен в пълен размер – 8000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на деликта - 02.07.2017г. до окончателното й изплащане; подсъдимата да бъде призната за виновна за престъпление по чл.148 ал.1 т.2 предл.2 вр.чл.146 ал.1 от НК, като й бъде наложено съответно наказание за това престъпление; подсъдимата да бъде осъдена да заплати на частния тъжител и граждански ищец сумата в размер на 4000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от престъплението по чл.148 ал.1 т. 2 предл.2 вр.чл.146 ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху присъдената главница, считано от датата на увреждането - 02.07.2017 г. до окончателното й изплащане. Претендират се направените разноски за производството пред въззивната инстанция.

Във въззавната жалба на защитника на подсъдимата, също депозирана в установения от закона и указан от съда срок за обжалване, се изразява несъгласие с атакувания съдебен акт в осъдителната му /наказателна и гражданска/ част, като в тази му част същият се определя като неправилен, постановен при неправилно приложение на материалния закон, при допуснати процесуални нарушения и необоснован. Твърди се, че в хода на производството не е било доказано по категоричен и безспорен начин подсъдимата да е извършила каквото и да е престъпление вкл. такова по чл.147 ал.1 от НК.

Заявява се, че на инкриминираната дата подсъдимата е осъществила един единствен телефонен разговор със свид. Д.Д. с цел да потърси от него съдействие при разрешаването на конфликта между тъжителя и дъщерята на подсъдимата, като при този разговор тя не е изричала думите, че тъжителят не може да има собствени деца. Обосновава се извод, че твърдението на частния тъжител П.П., че Р.С. е изрекла по негов адрес, че „Не може да има собствени деца“ не се подкрепя и от показанията на разпитаните по негово искане свидетели. В тази връзка се твърди, че според тези свидетел Р.С. е казала, че П.П. „нямал деца, че гледа чуждо дете“, което обстоятелство нито е невярно, нито е клеветническо. Навеждат се и доводи в подкрепа на тезата, че дори да се приеме за доказано твърдението на тъжителя за казани от подсъдимата думи, че той не може да има собствени деца, тези думи не носят в себе си никаква укорима или негативна оценка и не злепоставят тъжителя т.е. не представляват позорно обстоятелство. В подкрепа на оплакването за допуснати процесуални нарушения се сочат отказа на съда да приеме като писмени доказателства копия от протоколи за разпит на свидетели от друго наказателно производство, както и отказа на съда да допусне поправка в съдебния протокол, съставен за едно от проведените съдебни заседания. Настоява се за отмяна на присъда в частта, в която Р.Д.С. е призната за виновна в извършването на престъпление по чл.147 ал.1 от НК и да бъде постановена нова присъда, с която подсъдимата да ъде призната за невиновна по това обвинение. Настоява се за отмяна присъдата и в частта, в която Р.Д.С. е осъдена да заплати на П.Н.П. сумата от 1000 лева, представляващи неимуществени вреди от престъплението по чл.147 ал.1 от НК, като в тази връзка се заявява, че липсата на извършено от Р.С. престъпление обуславя неоснователността на предявения граждански иск дори и в уважения от съда размер. Сочи се още, че по делото не са били ангажирани никакви доказателства, които да установят при условията на пълно и пряко доказване П.П. да е претърпял каквито и да било неимуществени вреди.

Впоследствие е депозирано допълнение към въззивната жалба на защитника на подсъдимата, в което се излагат подробни съображения в подкрепа на направените оплаквания в първоначалната жалба. В допълнителната жалба се сочи, че при постановяване на обжалваната присъда съдът не е обсъдил в пълнота изложените в хода на делото свидетелски показания. И неправилно е отказал да приеме като доказателства по делото представените в съдебно заседание протоколи от разпитите на свидетелите Д.И., Д.Д. и С.П., извършени в хода на досъдебно производство, приключило със споразумение по нохд № 319/2018г. по описа на Районен съд гр. Сливен. Настоява се за отмяна на присъдата в частта, в която Р.Д.С. е призната за виновна в извършването на престъпление по чл.147 ал.1 от НК и да бъде постановена нова присъда, с която да тя да бъде призната за невиновна, както и да бъде отхвърлен изцяло предявения граждански иск за заплащане на неимуществени вреди от престъплението.

Депозирано е и възражения против въззивната жалба на повереника на частния тъжител и граждански ищец, която се определя като неоснователна и се настоява същата да не бъде уважавана.

В с.з. пред въззивната инстанция частният тъжител и граждански ищец П.Н.П., редовно призован, не се явява. За него се явява упълномощения му повереник, който заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея съображения и основания и моли същата да бъде уважена.

Разпечатката съдържа 27 от 112 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/15b1494b-ebd0-44d9-a6ed-7a586cf39d79