Решение № 575 от 21.07.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 575 гр. Бургас, 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иво В. Добрев при участието на секретаря Мария Н. Тошева като разгледа докладваното от Иво В. Добрев Гражданско дело № 20242100100914 по описа за 2024 година

Производството е образувано по повод искова молба на К. С. С., ЕГН ********** и В. Д. С., ЕГН **********, двамата с адрес ******, чрез адвокат Мариета Георгиева от БАК срещу Б. Т. Г., ЕГН ********** с адрес ******** за прогласяване на основание чл.26 ал.2 предл.2 ЗЗД, поради липса на съгласие нищожността на сключения между страните договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №****** на нотариус Антоанета Дичева с рег.№450 на нотариалната камара.

Твърди се в исковата молба, че ищците са собственици на процесния недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ****** по КККР на ********, с административен адрес ******, ведно с прилежащото към него избено помещение №27 и 3.423% идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж, при съответните граници- надлежно индивидуализирани. Заявява се, че независимо от отразеното в нотариалния акт, че ищците прехвърлят на ответника описания по-горе апартамент, в действителност, страните не са целели правните последици на договора и конкретно прехвърляне на собствеността на жилището от продавачите, съответно придобиването му от купувача. Налице била мислена уговорка, достигнала до знанието на ответника, в която хипотеза правната теория и съдебната практика еднозначно приемали, че се касае за липса на съгласие. В тази ситуация контрагентите ясно съзнавали, че договорът не поражда правни последици, но въпреки това извършвали формални волеизявления, съгласявайки се със сделката, мислено целели друго. Предвид факта, че страните не са желали настъпването на правните последици на сделката, владението на имота никога не било предавано на ответника, а ищците продължавали да живеят в него и да го своят.

Единствено ищците заплащали всички текущи разходи към ВиК, Овъргаз, EVN и извършвали подобрения в имота. Нещо повече, непосредствено след прехвърлителната сделка Г. снабдил С. с пълномощно с нотариална заверка на подписа и съдържанието, даващо му правото да извършва всякакви действия на управление и разпореждане с имота, като го продава на когото намери за добре и цена каквато договори, включително и да договаря сам със себе си. При прехвърляне на жилището С. заплатил дължимия от 1 ответника данък за придобиване на недвижимия имот, като последния не заплащал такъв, което обстоятелство впоследствие станало причина за образуване на изпълнително дело.

Действията на страните безспорно свидетелствали за съзнавана липса на съгласиеволеизявлението било извършено, но страната съзнавала несъгласието си да бъде обвързана от извършената сделка. Формално бил осъществен фактическия състав на договора, но без намерение за обвързване. Липсата на съгласие, според практиката на касационната инстанция, винаги се свързвала отсъствие на воля на страните, какъвто бил настоящия случай.

Ответникът, чрез процесуалния си представител оспорва изцяло предявеният иск, с който се твърди липса на съгласие при сключване на процесния договор за покупкопродажба. Застъпва се позиция, че в случая не може да се приеме съзнавана липса на съгласие и липса на намерение за обвързване, тъй като ищците многократно и чрез различни свои действия са изразявали волята си за сключване на сделката. От текста на нотариалния акт ставало ясно, че двамата са дали съгласие продажната цена от 45 000 евро да им се заплати чрез средства от кредит, отпуснат на купувача- Г.. На 31.08.2011г. тази сума била наредена от кредитната институция по банковата сметка на ответника, а след това на същата дата е постъпила по сметката на ищцата В. С.. На 01.09.2011г. последната наредила сумата от 71385.40 лева по сметка на ЧСИ Трифон Димитров, като по този начин било погасено напълно задължението на ищците по изпълнително дело №48/2008г. по описа на същия съдебен изпълнител. Изнасянето на процесния апартамент на публична продан представлявало безспорен факт, както и обстоятелството, че именно ищецът подал декларация по чл.14 ЗМДТ, с която обявил ответника за собственик на жилището. Ищците никога не били заявявали желание да върнат на ответника получената от продажбата на апартамента сума, каквото действие от тяхна страна предполагало твърдението им за липса на съгласие. Инициатори за сключване на договора били именно ищците, като целта им била чрез осигуряване на парични средства да погасят задължението си по посоченото по-горе изпълнително дело. Тези отношения между страните били установени с обвързваща доказателствена сила в мотивите на решение №2/12.01.2022г., постановено по въззивно търговско дело на Апелативен съд гр.Бургас, както и на решение №428/25.03.2021г. по т.д.

№506/2019г. на Окръжен съд гр.Бургас. Не отговаряло на истината и твърдението, че ответникът Г. не желаел настъпването на правните последици на договора за покупкопродажба, като последния включително и във връзка с горепосочените производства заявявал, че е закупил имота с инвестиционно намерение.

В съдебно заседание от 04.12.2024г. заявените от ищците фактически твърдения са допълнени с изявлението, че процесният недвижим имот е придобит от В. С. с нотариален акт за покупко-продажба от 21.01.1992г., поради което и към датата на процесната сделка не е бил съпружеска имуществена собственост, а ищецът К. С. не е могъл да направи валидно изявление за продажба. С протоколно определение от 12.02.2026г., съобразявайки постъпилите от ищеца уточняващи молби съдът е приел, че е сезиран с два отделни обективно съединени иска- такъв с правно основание чл.26 ал.2 предл.2 ЗЗД и претенция по чл.124 ГПК- да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на процесния недвижим имот. След оставяне на исковата молба без движение по отношение на втория иск, същият е оттеглен, а производството прекратено в тази му част.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото не се спори, че на 17.08.2011г. между страните е сключен договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № ******* г. на нотариус Дичева с рег. № 450 в НК, съгласно който ищците са прехвърлили на ответника Б. Г. собствеността на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ****** по КККР на 2

*******, с площ от 105,47 кв.м., с административен адрес: *********, ведно с прилежащото избено помещение № 27 и 3,423% ид.ч. от общите части на сградата и съответните ид.ч. от правото на строеж, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етажсамостоятелни обекти № *****, № ******, под обекта- № ****8, над обекта- № ******, който имот е идентичен с апартамент № 27, находящ се в гр. ********, с площ от 105,47 кв.м., състоящ се от: две спални, дневна, кухня, баня, тоалетна, трапезария, антре, дом. помещение, дрешник, при граници: север- стълбище и П., изток- външен зид, юг фуга, запад- външен зид, отгоре- П., от долу- Г., заедно с избено помещение № 27, при граници: север- коридор, изток- К., юг- коридор, запад- коридор, както и 3,423% ид.ч. от общите части на сградата и съответните ид.ч. от правото на строеж за сумата от 45 500 евро. Не се оспорват отразените в посочения документ изявления на страните, включително записаното, че имотът се придобива за сумата от 45 500 евро, която да се изплати на продавачите чрез средства от кредит, отпуснат на купувача от „Райфайзенбанк България“ЕАД. Не са налице различни позиции относно това, че кредитната институция е финансирала покупката на самостоятелния обект в сграда- индивидуализиран по-горе, след учредяването на договорна ипотека върху процесния имот, както и че цената е постъпила по сметката, посочена от продавачите. Липсва противоречие и по повод заявеното в исковата молба, че владението на процесния имот не е предавано на ответника, както и че ищците продължават да живеят в него и към датата на предявяване на иска. Не са налице разногласия и относно факта на упълномощаване на ищеца К. С. от ответника да извършва всякакви действия по управление и разпореждане с имота/ пълномощно с нотариална заверка на подписа от 20.12.2012г./, включително да го продава и договаря сам със себе си, както и че същото е оттеглено на 12.08.2018г., след като К. С. преустановил плащанията на погасителните вноски, от името на ответника, по договора за кредит.

Спорът е концентриран върху това налице ли е било намерение за обвързване с последиците на договора от страна на ищците, като на въведените твърдения за наличие на мислена уговорка, свидетелстваща за противното и водеща до нищожност на прехвърлителна сделка, ответната страна противопоставя доводи за валидност на същата, мотивирайки позиция, че действията на продавачите недвусмислено потвърждавали съгласието им за настъпване ефекта на покупко-продажбата.

За установяване на наведените от страните твърдения и възражения са приобщени множество писмени доказателства включително процесния договор за покупко-продажба, документи за собственост, от които ищците твърдят, че черпят правата си, издадено в полза на ищеца С. пълномощно по повод на процесния имот, копия на вносни бележки за извършени плащания по договор за кредит, фактури за закупени стоки, разписки за извършени плащания към ЕВН България, платежни нареждания за заплатени суми на „ВиК“ ЕАД и Овергаз Изток, копия на документи от изпълнителни дела, удостоверение за сключен граждански брак, справка за собственост, декларация по чл.14 ЗМДТ.

Първата, извършена по делото съдебно-техническа експертиза посочва пазарната стойност на недвижимия имот към датата на атакуваната сделка, като вещото лице е описало състоянието на самостоятелния обект и извършените подобрения в него към месец април 2025г. В съдебно заседание уточнява, че не е правена справка в Служба по вписванията за реално сключени сделки през този период от време, както и че е констатирала грешка и непълнота на кадастралната карти при нанасянето на имота във връзка с местоположението, границите и квадратурата на същия.

Изготвената съдебно-счетоводна експертиза е проследила и описала подробно внесените от К. С. и Т. С. по банковата сметка на ответника суми във връзка с погасяване на получения от последния кредит за придобиване на имота. Вещото лице е формирало становище, че постъпилите от К. С. и Т. С. средства са в общ размер на 20 735.20 евро и са отнесени за погасяване на компонентите по кредита, а ответникът е заплатил сумата от 3

4 481.42 евро.

В съдебно- техническата експертиза, изпълнена от вещото лице М., след оглед и геодезически измервания на място, е мотивирана категорична позиция, че границите на процесния имот са верни като описание в кадастралната карта, но са завъртени на 180 градуса, спрямо географските посоки, както и че приложената по делото схема на жилището не отразява действителното положение по конфигурация и площ. Установени и посочени са истинските граници и площ на самостоятелния обект.

Вещото лице Христо Периклиев Христов е изготвило експертна оценка на имота след анализ на приобщените писмени данни, използване на различни методи на оценка и при съобразяване пазарните характеристики на района и имота, като заключението е отчело включително резултатите от измерванията на геодезическата експертиза. Описани са подробно и реализираните ремонти и строително- монтажни работи по жилището.

Съдът кредитира заключенията на вещите лица, които са отговорили обосновано, мотивирано и изчерпателно на поставените въпроси.

За изясняване на обстоятелствата по делото са разпитани свидетелите А.Ж.С., Г.Д.Н. и Т.Р.Г.. Първият от тях в показанията си посочва, че в качеството си на адвокат е давал правни консултации на К. С. по повод на изпълнителни дела, в които последният е участвал като взискател. През 2012г. обсъждал с ищеца сключване на договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот. С. му заявил, че има затруднения и чрез друго лице ще усвои финансови средства. Споделил му, че има възможност сина на негов партньор да изтегли банков кредит, но след учредяване на ипотека в полза на кредитната институция. В тази връзка била постигната договореност апартамента да се прехвърли именно на това лице, което да му предостави парични средства, след отпускане на кредита от банката. Ищецът му показал документи за собственост на жилището, а свидетелят от своя страна проследил историята на имота, установявайки, че жилището е придобито още през 1992г. от ищцата, преди да встъпи в брак с К. С.. Направило му впечатление, че няколко години по- късно е изготвен втори нотариален акт за собственост на същото жилище, като е отразена констатация, че същото е придобито по давност отново от В. С.. След първата среща с ищеца провел още две. На втората среща присъствала и ищцата, която не била съгласна да прехвърли жилището си и се разстроила от необходимостта такава сделка да се извърши, категорично заявявайки нежеланието да се разпореди с имота си. Виждайки колко е разстроена ищцата, свидетелят се постарал да и обясни, че няма да се обвърже от последиците на договора, тъй като жилището се явява изключителна нейна собственост.