Решение № 1829 от 14.05.2019, Районен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е

Н И

Е №1829 гр. Пловдив, 14.05.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XX състав, в публичното заседание на шести март две хиляди и деветнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА при секретаря Василена Стефанова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 17693 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е делбено – втора фаза – по извършване на делба на недвижими имоти.

С влязло в сила решение № 417 от 06.02.2018 г., постановено по гр. д. №

17693/16 г. по описа на ПРС, е допусната съдебна делба между И.Н.П., ЕГН ********** и И.Т.П., ЕГН **********, на следните съсобствени между тях недвижими имоти:

- самостоятелен обект в сграда с идентификатор №

**** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед **** на ИДна АГКК, с адрес на имота: ***** предназначение на самостоятелния обект: а. за т. д., брой нива на обекта 1, с площ от 58.22 кв.м., състоящо се /съгласно документа за собственост/ от входно антре, две стаи, баня и тоалетна и два балкона, ведно с прилежащите части – избено помещение № * с площ от 3.93 кв.м. и 5.63 % ид.ч. от общите части на сградата, при съседни СО в сградата: на същия етаж – СО с идентификатор № ****, под обекта – ***, над обекта – ***, като сградата в която се намира цитирания самостоятелен обект е заснета като сграда с идентификатор № ***, застроена площ 156 кв.м., брой етажи 8, предназначение: жилищна сграда-многофамилна и същата е разположена в дворно място, представляващо поземлен имот с идентификатор ***, от който придобили и притежават общо 12/224 ид.ч., целият с площ от 232 кв.м. по скица, а 224 кв.м. по нотариален акт, с адрес на поземления имот:

****, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, стар идентификатор-няма, номер по предходен план № ***, кв.***, парцел ***, при съседи, съгласно скица: ПИ с ИД № ***, ***, ***, *** и

- дворно място, цялото застроено и незастроено с площ от 423 кв.м., намиращо се в с. М., общ. Х., П. област, съставляващо ****, в кв.20 по регулационния план на същото село, одобрен със заповеди № ***. и заповед № *** на к. на о.та, ведно с построената в същото дворно място полумасивна жилищна сграда с площ от 45 кв.м., както и стопанска постройка с площ от 20 кв.м., при граници: улица, ***, ***, ***, ** и *** – з. д., при следните квоти:

- за И.Н.П. – 1/2 ид. ч.

- за И.Т.П. – 1/2 ид. ч.

За съвместно разглеждане в настоящото производство, в открито съдебно заседание, проведено на 04.06.2018 г., първо по ред във втора фаза на делбата, са приети предявените по реда на чл. 346 ГПК претенции по сметки от И.Т.П. срещу И.Н.П., както следва - иск с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на 1/2 ид. ч. от недвижимия имот в гр. Пловдив допуснат до делба, в размер на 3620 лв. за периода от 01.11.2016 г. /датата на писменото поискване/ до 04.06.2018 г. /датата на предявяване на претенцията по сметките/, както и обезщетение за забава в размер на 293 лева за периода 01.11.2016 г. до 03.06.2018 г. /увеличена в съдебно заседание на 28.01.2019 г. л.215/, ведно със законната лихва, считано от 04.06.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

Претендира разноски.

За съвместно разглеждане в настоящото производство, в открито съдебно заседание, проведено на 04.06.2018 г., първо по ред във втора фаза на делбата, са приети предявените по реда на чл. 346 ГПК претенции по сметки от И.Н.П. срещу И.Т.П., както следва - иск с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на 1/2 ид. ч. от недвижимия имот в село М. допуснат до делба, в размер на по 150 лв. месечно за периода от 01.11.2016 г. до 04.06.2018 г.

/датата на предявяване на претенцията по сметките/, както и обезщетение за забава в размер на 80 лева за периода 01.11.2016 г. до 03.06.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 04.06.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

Претендира разноски.

Всяка една от страните оспорва претенциите по сметки на другата страна.

Пловдивски районен съд, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Относно начина на извършване на делбата на имота:

За поделяемостта на имотите, предмет на делба, на реални дялове по делото е изслушано заключение на съдебно – техническата експертиза, а по отношение на имота в село М. е изискано и становище от главния архитект на о. Х. /л.184/

Вещо лице В.Р. по допуснатата и приета СТЕ /л.122/ дава заключение, че процесните имоти са неподеляеми на реални дялове съгласно техническите правила и норми, в която част експертизата не е оспорена и опровергана от страните. В този смисъл е и становището на гл. архитект на о. Х. по отношение на имота в село М., че същият е неподеляем на реални дялове.

Страните изразяват взаимно съгласие допуснатите до делба недвижими имоти да бъдат разпределени между тях по реда на чл.353 ГПК, като имотът в гр. Пловдив бъде предоставен в дял на И.Н.П.,*** бъде предоставен в дял на И.Т.П., съобразно трайно установената от страните фактическа власт върху съответния имот.

Съдът намира, че искането на страните следва да бъде уважено и съобразно разпоредбата на чл.353 ГПК делбата следва да бъде извършена чрез разпределение на допуснатите до делба имоти между страните, като имота в гр. Пловдив бъде предоставен в дял на И.П.,*** бъде предоставен в дял на И.П..

Съгласно СТЕ на вещо лице В.Р. /л.122/ пазарната стойност на имота в гр. Пловдив е в размер на 78 200 лева, а на имота в село М. е в размер на 23 500 лева.

Експертизата на вещо лице В.Р. е оспорена от ищцата И.П. и е поискано изготвянето на тройна СТЕ.

Съгласно заключението на вещите лице по тройната

СТЕ /л.195/ пазарната стойност на имота в гр. Пловдив е 80 500 лева, а на имота в село М. е в размер на 36 400 лева. Експертизата не е оспорена от страните.

Съдът кредитира за определяне паричната стойност на дяловете на страните заключението на тройната СТЕ, доколкото вещите лица подробно и мотивирано са описали как са определили пазарната стойност на процесните имоти, какви компоненти са използвали, с какви имоти са сравнявали процесните, както и от значение за съда е обстоятелството, че експертизата е изготвена по – близо до датата на постановяване на съдебното решение като са съобразени актуалните пазарни цени на недвижимите имоти с характеристиките на процесните. Общо стойността на двата имота е 116900 лева, като стойността на дела на всяка от страните е ½ или 58 450 лева.

С оглед изложеното и предвид обстоятелството, че имота в гр. Пловдив е с по-висока стойност от имота в село М., ищцата И.П. дължи парично уравняване на дела на И.П. до допълване на неговия дял, а именно за сумата в размер на 22 050 лева /58450 – 36400 = 22050/.

По претенциите по сметки по реда на чл. 346 ГПК, предявени от страните, с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС.

Съгласно чл. 31, ал. 2 ЗС, когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване.

За да бъде уважен искът по чл.31, ал.2 ЗС ищецът следва да докаже осъществяването на следния фактически състав – съсобственост върху веща, ползването на цялата обща вещта от ответника за задоволяване на свои собствени нужди и отправянето на писмена покана за заплащане на обезщетение, получена от ответника. Ответникът носи тежест да установи, че е осигурил достъп до процесния имот за ползването му от ищеца, съобразно правата му.

Първата предпоставка за уважаване на иска е наличие на съсобственост между страните върху вещта от чието ползване ищецът е лишен.

Втората предпоставка за уважаване на иска по чл.31, ал.2 ЗС - ползването на цялата обща вещта от ответника за задоволяване на свои собствени нужди, е налице когато един от съсобствениците упражнява фактическа власт върху цялата вещ по начин, че препятства достъпа на другия съсобственик и се ползва или при необходимост може да се ползва от нейните полезни свойства, съобразно предназначението й за задоволяване на свои нужди или потребности – той ползва лично по смисъла на чл.31, ал.2 ЗС общата вещ. В този смисъл Тълкувателно решение 7/2012 г. от 02.11.2012 г. по т.д. 7/2012 на ОСГК на ВКС.

Трета предпоставка за уважаване на иска е отправянето на писмена покана за заплащане на обезщетение.

По отношение претенцията за обезщетение за лишаване от ползване на имота в гр.

Пловдив:

Първата предпоставка за уважаване на претенцията - наличието на съсобственост между страните по отношение на процесния недвижим имот и посочените в него постройки е установено с решението за допускане на делбата при квоти по ½ ид.ч. за всяка от страните.

По делото е представена нотариална покана, с която

И.П. предявява претенция до И.П. да му заплаща обезщетение за правото му на ползване на процесния имот в гр. Пловдив, доколкото последната ползвала целия имот и по този начин лишавал ищеца от неговото право да ползва същия. /л.135/

Представена е и разписка за получаване на нотариалната покана от И.П. с датата на получаване 01.11.2016 г. /л.136/ От така представените доказателства не се установява факта, че ответникът И.П. *** лично за себе си като възпрепятства ползването на имота от ищеца. Изпращането, респективно получаването на покана за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване не създава презумпция, че съсобственикът спрямо който е насочена се ползва от целия имот лично за себе си. Още повече с поканата не се установи ищецът да е обективирал желание да ползва имота и да бъде допуснат от ответника И.П. за това.

Следва да се има предвид, че всеки съсобственик притежава свое самостоятелно право върху общата вещ, идентично по същността си с това на другите съсобственици, чийто обем зависи от размера на притежаваната идеална част, той може да си служи с цялата обща вещ, без за това да дължи на другите съсобственици възнаграждение или обезщетение съответно на квотите им, като е ограничен от еднородните права за ползване, които имат другите съсобственици.

По делото са допуснати и събрани гласни доказателствени средства, чрез разпит на двама С.и, по един за всяка една от страните, проведен в открито съдебно заседание на 28.01.2019 г. /л.215-216/ От показанията на С.ката И.И.П., настояща съпруга на И.П., се установява, че между страните в производството, след развода, е имало споразумение да ползват процесните имоти съвместно. След развода И.П. ***, като е имал ключ за същия, като ползването се е изразявало във взимането на вещи от жилището. С.ката установява, че след развода от 2008г. ищецът И.П. се е установил да живее заедно с нея трайно в село М., като съответно И.П. е останала да живее в жилището в гр. Пловдив. С.ства, че до средата на 2013 г. ищецът е имал достъп до жилището в гр. Пловдив, имал е ключ, но при едно от посещенията си установил, че бравата е сменена, както и не му е предоставен нов ключ за жилището, за да има свободен достъп до него. Установява, че ищецът И.П. не е имал желание и не се налагало да остава в имота в гр. Пловдив, не е искал да нощува в този имот, не е имал намерение да оставя свои вещи в този имот, както и че не е възпрепятстван да си взима вещи и документи от жилището.

Преценени по реда на чл.272 от ГПК съдът кредитира показанията на така разпитаната С.ка като обективни и непротиворечиви с другите събрани по делото доказателства.

От показанията на С.я К. И.П., С. на страните, се установява, че 2008 г. ищецът И.П. е напуснал семейното жилище в гр. Пловдив, допуснато до делба и заживял в село М. с новата си съпруга. Установява, че не са възпрепятствали бащата И.П. да ползва жилището, че същият е имал достъп до него, включително и ключ. С.ства, че действително е сменена бравата на вратата на жилището, което се наложило от обстоятелството, че ищецът И.П. влизал в жилището и изнасял от него вещи, които считал за свои, без да предупреждава за това бившата си съпруга и С.а си, като тези негови действия създавали притеснения и безпокойство у ответницата И.П., че някой неправомерно е влизал в жилището. С.ят установява, че никой не е отказвал достъп на ищеца до жилището и когато желае да дойде ще влезе, когато някой му отвори.