Решение № 558 от 23.11.2020, Районен съд - Велико Търново
- Съд
- Районен съд - Велико Търново
- Дело
- Административно наказателно дело 1464/2020
- Вид
- Решение № 558
- Подписан
- 23.11.2020
- В сила
- 16.12.2020
- Състав
- ЕМИЛ БОБЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 93, ал. 1, т. 1 · Закон за автомобилните превози
- чл. 149, ал. 1, т. 3, б. "б" · Закон за движението по пътищата
- чл. 150а, ал. 2, т. 4 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
Номер 558
23.11.2020 г.
Град Велико Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Велико Търново
XIV състав
На 09.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:
ЕМИЛ БОБЕВ като разгледа докладваното от ЕМИЛ БОБЕВ Административно наказателно дело № 20204110201464 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба от М. В. М. , с ЕГН **********, с постоянен адрес ******, против НП № № 35-0000489 от 06.08.2020 година, издадено от Директора Регионална дирекция „Автомобилна администрация" /РД „АА”/ гр. Плевен, с което за извършено от М. нарушение по чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 год. на МТ, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 93, ал. 1, т.
1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр), му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 2 000 (две хиляди) лева. Със жалбата се излагат доводи, че описаното в НП нарушение не е извършено, както и че НП е незаконосъобразно, поради което се моли пълната му отмяна.
Жалбоподателят – редовно призован, не се явява, представлява се от адв.
В. Ф. от ВТАК – редовно упълномощен. Адв. Ф. представя писмени доказателства – Удостоверение за професионална компетентност за извършване превоз на товари № 10-008180/31.10.2017 год. на името на М. М., които съдът прие и приложи по делото. По същество процесуалния представител на жалбоподателя счита, че няма извършено нарушение от М., тъй като към момента на проверката е притежавал необходимата квалификация и професионална компетентност. Счита, че с оглед доказателствата по делото случая може да бъде квалифициран като 1 маловажен, както и че НП е издадено в нарушение на разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН, поради което моли за неговата отмяна.
Въззиваемата страна РД "АА" Плевен – редовно призована, не се представлява. В придружителното писмо с което са изпратени материалите до ВТРС е взето становище, че атакуваното НП е съобразено с материалите и процесуалните правила при издаването му.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
На 06.07.2020 год. екип от контролни органи при РД „АА” – гр. Плевен в състав старши инспектор П. Р. П. и ст. инспектор А. Д. М. са извършвали контрол на ПП I-5 /В. Търново – Русе/ в района на км. 77+244. Около 12.30 часа контролните органи са спрели за проверка товарен автомобил „Мерцедес 823” с peг. № *******. При извършената проверка било установено, че автомобила е собственост на *****, като извършва превоз на товар /напитки/ от гр. Лясковец за с. Обединение за собствена сметка на ***** и е управляван от жалбоподателя М. В. М. с ЕГН ********** от с. ****. Установено било, че превоза се извършва на основание Заповед № 00000483/06.07.2020 г., издадена във връзка с чл. 18, т. 4 от Наредба № 41/04.08.2008 г. на МТ.
В хода на проверката контролните органи установили, че водачът М. не притежава карта за квалификация на водача, която е задължен да притежава при извършване на превоз на товари. Констатацията била потвърдена и от направена справка в База данни на ИА „АА”.
При така установеното св. П.П. в присъствието на св. А.М. и в присъствието на самия М. М., съставил на последния АУАН с бланков № 272314 от 06.07.2020 год., затова че на 06.07.2020 год. около 12.30 ч. на главен път І-5 (В. Търново - Русе), км. 77+244, управлява товарен автомобил "Мерцедес 823" с рег. № ***** /кат.N2/ собственост на *****, като извършва превоз на товар /напитки/ от гр. Лясковец за с. Обединение за собствена сметка на ***** и при извършената проверка е установено следното административно нарушение: Водачът М. извършва описания по-горе превоз на товар за собствена сметка с товарен автомобил „Мерцедес 823” с рег. № ***** /кат. N2/ за управлението на който се изисква свидетелство за 2 управление на МПС от кат. „С”, каквото М. притежава, но не притежава карта квалификация на водача, което е потвърдено и след направена справка с база данни на ИА"АА" София. Превозът се извършва на основание Заповед № 00000483/06.07.2020 г., издадена във връзка с чл. 18, т. 4 от Наредба № 41/04.08.2008 г. на МТ.
Като нарушена в АУАН е посочена разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41/2008 год. на МТ за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация.
АУАН е бил връчен на М. по съответния ред, който го е подписал доброволно. В графата за възражения същия саморъчно е записал: "Нямам".
В законоустановения 3-дневен срок по чл. 44 от ЗАНН М. е подал писмено възражение пред наказващия орган, заведено с вх. № 52-00-113974/07.07.2020 г., като е представил копие на удостоверение за професионална компетентност за извършване на превоз на товари.
Въз основа на описания АУАН Директора на РД "АА" - гр. Плевен е издал атакуваното наказателно постановление № 35-0000489 от 06.08.2020 година, с което за извършено от М. нарушение по чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 год. на МТ, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози, му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 2 000 (две хиляди) лева. НП е било връчено лично на М. на 09.09.2020 год., който го е обжалвал по реда на чл. 59 от ЗАНН в законоустановения срок.
При така установеното от фактическа срана, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима – подадена е от активно-легитимирано лице и в законоустановения срок по чл. 59 от ЗАНН (видно от приложените към АНП писмени доказателства - пощенски плик с който е изпратена жалбата).
По същество жалбата се явява неоснователна по следните причини:
От правна страна настоящия съдебен състав приема, че в хода на 3 административно наказателното производство не са допуснати нарушения на административно производствените правила. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответните компетенции, съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено. Съдът счита, че процесното нарушение е напълно доказано от обективна страна и инкриминираното в атакуваното НП деяние съставлява административно нарушение по чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41/04.08.2008 г. на МТ. Доказателствата по делото обосновават по безспорен начин факта, че жалбоподателят е извършил вмененото му административно нарушение по чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация, издадена от МТ. Това се установява от показанията на разпитаните свидетели – П.П. (актосъставител) и А.М. (свидетел при установяване на нарушението, съставяне и връчване на АУАН).
Обстоятелството, че М. не е притежавал карта за квалификация на водача към датата на извършване на проверката не се оспорва и от самия него и от процесуалния му представител.
Цитираната разпоредба вменява в задължение на водачите на МПС, за управлението на които се изисква СУМПС от категории и подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, когато с тези превозни средства се извършват обществени превози или превози за собствена сметка, да притежават карта за квалификация на водача. Т.е., превоз на товари с превозни средства, за управлението на които се изисква свидетелство за управление на МПС от категория „С”, какъвто е управлявания от жалбоподателя товарен автомобил съгласно разпоредбите на чл. 149, ал. 1, т.
3, б. "б" и чл. 150а, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, следва да се извършва само от водачи, които отговарят на изискването за квалификация на водача. За съответствие с изискването за квалификация на водача министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощени от него длъжностни лица издават карта за квалификация на водача със срок на валидност 5 години. В случая жалбоподателят е водач, правоспособен да управлява МПС от категория „С”, поради което следва да отговаря и на 4 изискването на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41/04.08.2008 г., тъй като извършва превоз на товари за собствена сметка с такъв автомобил. Имайки предвид категорията на управляваното МПС и датата на придобиване на правоспособност за съответната категория „С”, съгласно разпоредбата на параграф 2, ал. 2 от ПЗР от Наредба № 41/04.08.2008 г. на МТ жалбоподателят е сред субектите, подлежащи на периодично обучение, поради което е следвало да притежава карта за квалификация. Безспорно, към момента на проверката същият не е притежавал такава карта, поради което е извършил вмененото му нарушение.
Съдът намира за неоснователен изложения в жалбата довод, че жалбоподателя е преминал периодично обучение (за което е представил надлежни писмени доказателства - удостоверение на л. 30 от делото), което доказва неговите умения и възможности като водач от съответната категория и неговата квалификация като такъв. В процесното наказателно постановление недвусмислено е описано, че нарушението се състои в непритежаване на карта за квалификация, а не в непроведено обучение.
Посочена е и разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41/04.08.2008 г. на МТ, която напълно кореспондира с изложеното от фактическа страна. Картата за квалификация на водача е официален удостоверителен документ, издаван от държавен орган, при установени форма и ред, в кръга на неговите правомощия. Текстът на чл. 2, ал. 1 от Наредбата, предполага притежание на карта за квалификация винаги когато водачът на МПС, за управлението на което се изисква свидетелство за управление от категории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, когато с това превозно средство се извършват обществен превоз или превоз за собствена сметка. Наличността на картата е презюмирана от предпоставката по принцип за всеки водач, който притежава горепосочените категории и е удостоверено, че с това МПС извършва обществен или превоз за лична сметка. А Удостоверението за професионална компетентност, на което се позовава жалбоподателя, е само един от документите, изискуеми и необходими за издаването на картата.
Удостоверението е частен диспозитивен документ, който не замества и не е алтернативен на картата за квалификация. Неговото единствено предназначение е да послужи на водача, в процедурата по издаване на картата, съобразно разпоредбата на чл. 29, ал. 1, изр. първо от Наредба № 5
41/04.08.2008 г. на МТ. С оглед гореизложеното, представянето на удостоверението за периодично обучение безспорно сочи на проведено такова, но това не санира извършеното нарушение за неснабдяване с карта за квалификация на водача, нито сочи на маловажност на нарушението.
Съдът констатира и липса на основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН, предполагащ маловажност на деянието, доколкото последното е формално, което не предполага като функция, настъпването на някакви последици. В конкретния случай, няма данни санкционираният водач да е придобил карта за квалификация на водача. Наказващия орган е изложил в НП макар и кратки мотиви относно неприложението на разпоредбата на чл.
28 от ЗАНН в конкретния случай. Конкретното нарушение се извършва единствено чрез бездействие и попада под хипотезата на т.нар. формални нарушения, които ex lege се санкционират. Липсата или наличието на общественоопасни последици и недопускането на други нарушения от водача до настоящия момент са ирелевантни в случая, като посочената норма е създадена с цел да дисциплинира задължените субекти, като осъществяването на деянието и санкционирането му е необходимо да се преценява с оглед значимостта на обществените отношения, чието гарантиране се цели от законодателя.
По отношение на наложената санкция, в разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т.
1 от Закона за автомобилните превози, изрично е установен размера на наказанието "Глоба" – 2 000 (две хиляди) лева при първо нарушение, т.е. същото е определено в случая от наказващия орган към предвидения в закона точен размер и не може да бъде намалявано или увеличавано. Наложеното наказание е съответно на извършеното нарушение и с размер необходим за постигане целите на наказанието, визирани в чл. 12 от ЗАНН.