Решение № 218 от 14.06.2024, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 218 гр. Карлово, 14.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Асима К. ВА.ова-Петрова при участието на секретаря Снежанка В. Данчева като разгледа докладваното от Асима К. ВА.ова-Петрова Гражданско дело № 20235320102126 по описа за 2023 година

Производството е по иск с правно основание чл. 200 от КТ.

Ищцата - Т. К. К. твърди, че в резултат на злополука била причинена смъртта на К.Д.Д., на 27г. Пострадалият е работил при работодател „***“ ЕАД. На 26.07.2022г., около 06:30 часа, Д. в утвърденото с трудов договор работно време, при изпълнение на трудовите си задължения, при почистване на конденза върху „телфер“ от изпаренията на ваните е ударен от ток, което причинява смъртта му. Загиналият е работил в цех на завода като „галванизатор цианови вани“. По думите на прекия му ръководител е бил добър работник, който бързо навлязъл в спецификата на работата.

Териториално поделение - П. (НОИ) съвместно с Инспекцията по труда провели разследване на инцидента, при който е настъпила смъртта на К. Д..

Съгласно чл. 200, ал. 1 от КТ, работодателят отговаря имуществено за претърпените от работника вреди, които са причинна връзка с настъпилата трудова злополука, която е правопораждащият юридически факт.

Отговорността на работодателя е обективна, безвиновна, независимо от това, дали негов орган или друг работник имат вина за настъпването на вредите. В случая било налице валидно трудово-правно правоотношение към датата на 1 трудовата злополука, същата била причинена при извършване на възложена от работодателя работа, наличие на причинна връзка между трудовата злополука и настъпилата смърт. Съгласно разпоредбите на КТ, ответникът следва да плати обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени и имуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на претърпяната трудова злополука, при която е починал семейният й партньор.

Твърди, че в резултат на инцидента е загинал К. Д., на 27г. Същият е получил тежки несъвместими с живота телесни увреждания, довели до смъртта му. Загиналият е бил млад мъж в работоспособна възраст, деен, активен и в добро здравословно състояние. Бил е отговорен и трудолюбив, който се е грижил всеотдайно за своето семейство. Ищцата била съпруга (на семейни начала) на починалия Д.. Тя изключително тежко приемала смъртта на своя съпруг. Връзката между Т. и К. била изключително силна, разбирали са се и взаимно са си помагали. Двамата живеели във фактическо съжителство от около година и половина преди датата на трудовата злополука. Живеели са в много обич и разбирателство, подкрепяли са се много, били са винаги заедно. Т. загубва човека, с когото е изградила хармонична връзка в най-хубавите и щастливи години от съвместния им живот, когато най-много се нуждаела от неговата подкрепа и опора, починалият й липсвал много, той е бил нейният най-близък човек. Имали са общи планове, не е допускала, че нещо може да ги раздели. С причинената загуба Т. оставала без опората, подкрепата и любовта на мъжа до себе си. И до настоящия момент, покрусата и мъката от внезапната загуба на любимия човек предизвиквали силни емоционални изживявания, които тормозели ищцата. Моралните страдания, търпяната скръб от невъзвратимата загуба били огромни и неописуеми и ще я съпътстват през целия й живот.

Независимо от изминалото време болката от загубата не утихвала, в резултат на което ищцата продължавала да страда и скърби.

Посочва, че кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за причинени неимуществени вреди е посочен в ППВС № 4/61г. и ППВС № 5/69г., като с Тълкувателно решение №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС кръга на лицата, имащи право да получат обезщетение за смъртта на близък бил разширен. Това може да бъде „всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания“. Между тях била създадена „трайна и 2 дълбока емоционална връзка“, характеризираща се с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост, по смисъла на Тълкувателно решение №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. От смъртта на своя любим (с когото е живеела на семейни начала) ищцата търпи продължителни болки и страдания, които в конкретния случай било справедливо да бъдат обезщетени. Твърди, че причинените болки, страдания и психически стрес на следвало да й бъдат компенсирани. Паричното обезщетение, разбира се, не можело да замести накърнените морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би могло да компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално, заличаване на неблагоприятните последици от злополука.

МОЛИ съда, да постанови решение, в което да приеме, че вследствие на претърпяна от К. Д. трудова злополука на 26.07.2022г. е причинена неговата смърт и да осъди ответника „***“ ЕАД, да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 5 000 лв., частичен иск от 120 000 лв., за причинените й неимуществени вреди от смъртта на съпруга й (на семейни начала) К. Д., ведно със законна лихва върху сумата от датата на злополуката – 26.07.2022г. до окончателно изплащане. Претендира направените по делото разноски и адвокатски хонорар, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

В ХОДА на делото, на основание чл. 214 от ГПК е допуснато изменение в размера на иска, като същият се счита предявен в размер на 80 000 лева, частичен от 120 000 лева за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания на ищцата, в следствие на настъпилата смърт на К. Д. при процесната трудова злополука на 26.07.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата.

Ответникът „***“ ЕАД намира иска за недопустим, като в тази връзка оспорва процесуалната легитимация на ищцата за предявяването на този иск.

В случай, че съдът намери иска за допустим, намира същият за неоснователен и завишен по размер. Оспорва иска по основание и по размер. Признава за установен фактът, че К.Д.Д. е работил в ответното дружество на длъжност „******, находящ се на територията на „***“ ЕАД в гр. С..

На 26.07.2022г. около 06:30 часа, в 240 цех възникнала трудова злополука, довела до смъртта на К.Д.Д.. В деня на злополуката К. Д.

3 изпълнявал служебните си задължения на работното му място (съгласно Оценка на риска работно място № 13, изд. от ИС А Милениум). От изпаренията, които са се генерирали при потапянето на съответните детайли в пригодените за това вани, инцидентно се е образувал конденз по телферната линия, която служила за транспортиране на детайлите от едната до другата вана. Същият конденз обаче не е бил част от нормалния производствен процес, като е следвало при поява на такъв да бъде отстранен от оправомощените за това лица. К. Д. решил сам да отстрани натрупалия се по релсовия път воден конденз, като се е качил на платформата за профилактика и ремонт на телфера, след което се е допрял до електропроводимите шини, които били част от телфера, при което се получил токов удар, довел до неговата смърт. За случилото се от „***“ ЕАД е бил издаден Протокол за трудова злополука № 2 от 29.07.2022г., в който било посочено, че починалия не е спазил изискванията въведени с чл. 47 ал.2 и чл. 200 ал.2 от Наредба № 7/23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване. Своевременно било уведомено ТП на НОИ П., като била подадена декларация за трудова злополука. ТП на НОИ П. извършило разследване за настъпилата злополука, за което били уведомени наследниците на починалия. Резултатите от разследването били обективирани в Протокол № 5103-15-23/09.09.2023г. В него било отразено, че К. Д. е допуснал нарушение на чл. 33 от Закона за здравословните и безопасни условия на труд, който вменявал в задължение на всеки работещ да се грижи за здравето и безопасността си, както и за здравето и безопасността на другите лица пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя инструкции. Въз основа на извършилото се разследване било издадено Разпореждане № 5104-15-211 от 23.09.2022г. от ТП на НОИ П., с което се приело, че злополуката е трудова по смисъла на чл. 55 ал.1 от КСО. Към момента на възникване на трудовата злополука вентилацията на цеха е била в пълна изправност. Образувалия се конденз е имал изцяло инцидентен характер и за това е следвало да бъдат уведомени органите, които обслужвали телфера. По никакъв начин не е следвало да бъдат предприемани действия насочени към отстраняването на кондеза от лице, което не е притежавало необходимите правомощия, да извърши тази дейност. От протокол № 6 за проведено обучение и инструктаж 4 съгласно чл. 55 т. 3 и чл. 58 ал. 1 от НАРЕДБА за безопасната експлоатация и техническия надзор на повдигателни съоръжения (НБЕТНПС) било видно, че на 07.06.2022г. е бил проведен периодичен инструктаж на К. Д., като работник във „***“ ЕАД, който изпълнявал длъжността прикачвач и оператор на телфери и конзолни кранове, по отношение на правилата за безопасност при работа с повдигателни съоръжения. Освен това в изпълнение на законовите изисквания, „***“ ЕАД е провело начален инструктаж по безопасност и здраве при работа, който К. Д. бил преминал, което се установявало от Служебна бележка № 77 от 03.05.2022г. Д. успешно положил изпит по усвояване на правилата за безопасна работа, който изпит се полагал след провеждането на двудневен курс, съгласно изискванията на Наредба за инструктаж и обучение РД 07-02/16.12.2009г., което се установявало от изготвен протокол (приложение В) от 05.05.2022г. в изпълнение на Заповед № БУТ-22-17/11.01.2022г. Твърди, че К. Д. бил запознат с правата си, регламентиращи дейността му свързана с работата с телфера както и как следва да реагира в случай на забелязана от него нередност на телферното съоръжение, от което следва извода, че неправомерните си действия е извършил под формата на евентуален умисъл, поради което искът е неоснователен, тъй като са налице предпоставките чл.201 ал.1 от КТ, а именно, че работодателят не отговаря за вреди от трудова злополука, при която е настъпила смърт на пострадалия, ако последният е причинил умишлено увреждането.

В случай, че съдът уважи иска, прави възражение за съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат от страна на К. Д., тъй като той не е положил дължимата грижа за безопасност, която и най-небрежният би положил, т.е. допуснал е груба небрежност. Моли да бъде приложен чл. 201 ал.2 от КТ, съгласно който отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност.

Посочва, че в исковата молба било посочено: „доверителката ми Т. К. е съпруга (на семейни начала) на починалия Д.. Двамата са живели във фактическо съжителство от около година и половина преди датата на трудовата злополука. Живеели са в много обич и разбирателство, подкрепяли са се много, били са винаги заедно“. Твърди, че това били едни твърдения, без фактически данни които да ги подкрепят. Оспорва тези твърдения.

5

Възразява срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават, доколкото в самия иск няма изложени никакви обстоятелства, на който той се основава - какво означава, че ищцата и починалия Д. живели във фактическо съжителство и са били винаги заедно. Заедно ли са работили, заедно ли са почивали, кога и къде са се срещали, ищцата къде е работила, на какви смени, какви почивки, кога са имали възможността да се виждат. Липсата на описани в искова молба на конкретни обстоятелства, на които се основава искът водело до невъзможност да направи конкретни възражения във връзка с основанията на които се обосновава искът.

Претендира за направените по делото разноски, включително и за възнаграждение за представляващия дружеството юрисконсулт, в размери съгласно Наредбата за адвокатските възнаграждения.

От събраните по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Съгласно протоколно определение от 06.03.2024г., съдът е приел за безспорно, ненуждаещо се от доказване обстоятелство, че в ответното дружество е настъпила трудова злополука, в резултат на която е настъпила смъртта на К. Д., което се установява и от представеното копие на Преписизвлечени от акт за смърт, видно от което К.Д.Д. е починал на 26.07.2022г.