Решение № 5150 от 10.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5150 гр. София, 10.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИНА ЕВГ. ГЮРОВАДИМИТРОВА при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ЕВЛ. СТОЙЧЕВА като разгледа докладваното от МАРИНА ЕВГ. ГЮРОВА-ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20221110206882 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на ЕТ „А.Й.П.“, ЕИК ****, срещу наказателно постановление № 42-0000511 от 03.04.2018 г., издадено от Началника на областен отдел „Автомобилна администрация“ при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с което на основание чл. 96, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози, на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3 000 /три хиляди/ лева, за нарушение на чл. 7 а, ал. 1 от Закона за автомобилните превози.

С жалбата се моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно. Сочи се, че в НП не са посочени място и дата на извършване на нарушението, както и че не става ясно дали датата на проверката от органите на ИА „АА“ съвпада с датата на твърдяното нарушение. Твърди се, че на сайта на ИА „АА“ се публикува информация за броя заверени копия към лиценза, но не и номерата на товарните автомобили.

Излага се, че не е доказано с процесния автомобил да е извършван обществен превоз на товари. Поддържа се, че е изтекла предвидената в закона давност.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не изпраща процесуален представител.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител.

Съдът като разгледа жалбата и изложените в нея съображения, и 1 като прецени събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

На 05.12.2017 г. контролните органи на Областен отдел „Автомобилна администрация“, гр. София, при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, извършили комплексна проверка на транспортната дейност на ЕТ „А.Й.П.“, ЕИК ****, притежаващо лиценз за международен превоз на товари № 6319. Било установено, че моторно превозно средство, рег. № ***, н е е вписано в регистъра към лиценз № 6319 на дружеството и за този автомобил няма издадено заверено копие на лиценз на Общността. Бил издаден констативен протокол за извършената проверка.

Въз основа на установеното бил съставен акт за установяване на административно нарушение на 05.12.2017 г. от Т. Р. М., който работел на длъжност

„инспектор“ в

Изпълнителна агенция

„Автомобилна администрация“, за нарушение на чл. 7 а, ал. 1 от Закона за автомобилните превози. Актът бил връчен срещу подпис на управителя на жалбоподателя на 05.12.2017 г.

Въз основа на горепосочения акт било издадено атакуваното наказателно постановление № 42-0000511 от 03.04.2018 г. от Началника на областен отдел „Автомобилна администрация“ при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с което на основание чл. 96, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози, на жалбоподателя било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3 000 /три хиляди/ лева, за нарушение на чл. 7 а, ал. 1 от Закона за автомобилните превози. Препис от същото бил връчен на управителя на жалбоподателя на 28.04.2022 г.

В съдебно заседание са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Т. Р. М..

Свидетелят поддържа фактическите констатации, отразени в АУАН, като подробно обяснява за начина на извършване на проверката и въз основа на какви доказателства е направил извод за извършено нарушение. В показанията си твърди, че е съставил посочения по-горе АУАН за установеното от него нарушение, констатирано по документи.

Съдът намира показанията на свидетеля за подробни, последователни и съответстващи на останалия доказателствен материал, поради което и ги кредитира с доверие.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: показанията на свидетеля Т.

Р. М. и писмените доказателства по делото, приети по надлежния процесуален ред - лиценз № 6319, заверено копие № 163190005, извлечение от база данни на ИА „АА“, договор за наем на МПС, констативен протокол, заповед № 126/29.01.2018 г., заповед № 622/24.06.2015 г. и заповед № 858/19.09.2017 г.

На основата на така изяснената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално 2 легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на проверка, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно сочената за нарушена разпоредба на чл. 7 а, ал. 1 ЗАвПр. лицензираните превозвачи могат да осъществяват превоз на пътници и товари на територията на Република България само с моторни превозни средства, за които има издадени удостоверения за обществен превоз на пътници или товари, или заверено копие на лиценз на Общността.

В процесния случай видно от приложената справка в информационната система, отдел "Лицензи" на ИА „АА“, е че няма издадено заверено копие на лиценз за моторно превозно средство, с рег. № ***, към момента на проверката.

Същевременно от представения договор за наем се установява, че моторно превозно средство, с рег. № ***, не е собственост на жалбоподателя, а е било наето. Това обстоятелство, обаче, не освобождава жалбоподателя от изискването на закона да извършва превоз на товари само с моторни превозни средства, за които има издадени удостоверения за обществен превоз на пътници или товари, или заверено копие на лиценз на Общността.

Въпреки това при преценката си за законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство съдът прие, че са допуснати нарушения на процесуалните правила, водещи до неговото опорочаване и ограничаващи правото на защита на нарушителя.

В АУАН и в издаденото въз основа на него Н П липсва посочване на датата и мястото на извършване на нарушението, което представлява нарушение на императивните разпоредби на чл. 42, т. 3 , съответно на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН и води до опорочаване на административнонаказателното производство. В АУАН и НП като дата на нарушението е посочена 05.12.2017 г., около 1 5:30 ч., която е датата на констатиране на нарушението.

Впоследствие липсва посочване на датата, на която се твърди да е извършено нарушението от жалбоподателя. С п о р е д чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН наказателното постановление трябва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено. Същото се отнася и за акта, с оглед разпоредбите на чл. 42, т. 3 ЗАНН. Това посочване трябва да е конкретно и да не буди съмнение. В конкретния случай не става ясно на коя дата се твърди да е извършено нарушението, както и кое е мястото на нарушението, което създава сериозна неопределеност и нарушава правото на защита на жалбоподателя.

Отделно от това направеното възражение за изтекла погасителна давност, настоящият състав намира за основателно, поради което и на това основание наказателното постановление подлежи на отмяна. Към настоящия момент е изтекла погасителната давност за това нарушение и същото е погасено по давност.

С Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС и ВАС е прието, че е недопустимо административните нарушения да се установяват и 3 санкционират след неопределен период от време, тъй като по този начин би се създала трайна несигурност в правния мир, като освен това извършителите на деяния със значително по-ниска степен на обществена опасност, каквито са административните нарушения, биха били поставени в по-тежко материално правно положение от извършителите на деяния с най-висока степен на обществена опасност, каквито са например престъпленията против личността. В този смисъл институтите на давността в двете разновидности давност за преследване, след изтичането на която се погасява възможността на компетентния орган да реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение, и давност за изпълнение на наложено наказание, с изтичането на която се погасява възможността компетентния орган да реализира изтърпяването на вече наложената административна санкция, намират приложение и в административнонаказателния процес, независимо дали имат изрична уредба в ЗАНН. В този смисъл за случаите, които нямат изрична уредба в административнонаказателния процес /чл. 11 ЗАНН / следва, че нормите на давността уредени в НК ще намерят съответно приложение и в административнонаказателния процес.

Разпоредбата на чл. 82 ЗАНН визира изтекла давност за изпълняване на наложеното наказание. Според ал. 1, административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли посочените срокове, като според ал.

2 давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, т. е. от влизане в сила на наказателното постановление, и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След завършване на действието, с което е прекъсната давността започва да тече нова давност. В чл. 82, ал. 3 ЗАНН е уредена хипотезата на абсолютната давност, но в случаите на наложено с влязъл в сила акт наказание, което не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по чл. 82, ал. 1 ЗАНН .

Видно от гореизложената фактическа обстановка процесното нарушение е на дата 05.12.2017 г., като НП е връчено на жалбоподателя на 28.04.2022 г., което към настоящия момент не е влязъл в сила акт, поради което административното производство все още е висящо.

Понеже наказателното постановление не е влязло в сила, то и сроковете п о чл. 82 ЗАНН не могат да бъдат приложени, тъй като касаят само хипотезата, когато актът, с който е наложено наказанието, е влязъл в сила.

Не е налице прекъсване на давността с връчването на НП, тъй като същото е извършено след изтичане на срока по чл. 80, ал. 1, т. 5 НК .

Настоящият съдебен състав намира цитираната правна норма за приложима в административнонаказателното производство по аргумент на по –силното основание. Щом подобен институт е приложим за деяния с по –висока степен на обществена опасност, каквито са престъпленията, то същият на още по – силно основание е приложим и по отношение на деяния със значително по – нисък интензитет на обществена опасност, каквито са административните нарушения. Следва да се има предвид, че за изтичане на абсолютната давност по смисъла на чл. 81, ал. 3 НК се следи само, когато се 4 установи, че не е изтекла давността по съответния текст на чл. 80, ал. 1 НК .

Затова, съдът счита, че тази разпоредба следва да се приложи в конкретния случай, предвид изричното препращане, визирано в чл. 11 ЗАНН към уредбата на обстоятелствата, изключващи отговорността в разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс , защото при посочената хипотеза в ЗАНН има непълнота.

С оглед вида на наложеното в случая наказание " имуществена санкция", приложима е именно хипотезата на чл. 80, ал. 1, т. 5 НК , според която наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години, като този срок започва да тече съобразно ал. 3 на чл. 80 НК , от довършване на деянието, което в конкретния случай е 05.12.2017 година.

За пълнота следва да се посочи, че към датата на постановяване на решението е изтекла и абсолютната погасителна давност. Нарушението е извършено на 05.12.2017 г., а давностният срок е изтекъл на 05.06.2022 г., поради което и съдът е длъжен да съобрази този факт към датата на постановяване на своя акт.

Констатираните пороци са от категорията на съществените, поради което и съдът прие, че наказателното постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2 ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 42-0000511 от 03.04.2018 г., издадено от Началника на областен отдел „Автомобилна администрация“ при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с което на ЕТ „А.Й.П.“, ЕИК ****, на основание чл. 96, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3 000 /три хиляди/ лева, за нарушение на чл. 7 а, ал. 1 от Закона за автомобилните превози.