Решение № 260029 от 16.11.2020, Окръжен съд - Габрово

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№

260029 гр. Габрово, 16.11. 2020 год.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Габровският окръжен съд колегия в открито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : В. Генжова

ЧЛЕНОВЕ : Г.Косева

Кр.Големанова при секретаря

М.Шаханова като разгледа докладваното от съдията

Генжова в. гр.д. № 343 по описа за

2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 250/15.07.2020г., постановено по гр.д. № 2368/19г., Габровският районен съд , на осн. чл. 31,ал.2 ЗС е осъдил И. С. Ц. от гр. Габрово да заплати на И. К. Ц. от гр. Г. сумата от 1313,53 лв., представляваща обезщетение за ползването на 5/6 ид.ч. от първи етаж на сграда с идентификатор

*** , за периода

02.12.2018г. – 02.12.2019г., ведно със законната лихва, считано от 03.12.2019г. до окончателното й изплащане, както и да заплати разноски.

В законния срок, против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от И.

С. Ц.. В нея се твърди, че обжалваното решение е постановено в противоречие на материалния закон, при съществени процесуални нарушения и е необосновано.

Неправилно съдът приел, че през процесния период съсобствеността между страните не била прекратена. Този извод противоречал на доказателствата по делото, а именно на Решение № 416/09.11.2018г., постановено по приложеното гр.д. № 2477/2015г. на ГРС, с което съсобствеността между страните е прекратена поради извършена съдебна делба. Твърди, че макар да били депозирани въззивна жалба срещу това решение и касационна жалба срещу потвърдилото го решение на въззивната инстанция, то било влязло в сила по отношение възлагането на имотите с постановяване решението от ГРС, тъй като по отношение на възлагането подадената въззивна жалба била нередовна, а и въззивният съд не се бил произнесъл по нея. Твърди и други нарушения при постановяване актовете на съдилищата, по делото за делба. Моли ако се приеме, че решението на ГРС по делбеното производство в частта му за възлагане на двата етажа е влязло в сила на 21.03.3019г. , да се отмени обжалваното решение частично, като жалбоподателя бъде осъден да заплати на ответника обезщетение за периода 2.12.2018г. – 21.03.2019г. в размер на 431,77 лв. Моли да бъдат коригирани и разноските присъдени от първоинстанционния съд и претендира такива пред въззивната инстанция.

Ответникът по жалба я оспорва. Моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Окръжният съд, като взе предвид, че жалбата е подадена от надлежна страна , в законния срок и против подлежащ на обжалване съдебен акт я намери за процесуално допустима. Разгледана по същество я счете за неоснователна.

При извършената служебна проверка на обжалваното решение на осн. чл. 269 ГПК, съдът намери, че то е валидно и допустимо.

По наведените в жалбата оплаквания, съдът намери следното.

Не е спорно между страните, че са били съсобственици на недвижим имот, като съсобствеността е прекратена чрез съдебна делба, при която жалбоподателят И.С.Ц. с 1/6 ид.ч. от целия имот е получил в дял първия етаж от застроената в имота жилищна сграда, а ответникът по жалба И.К.Ц. - с 5/6 ид.ч. е получил втори етаж от същата сграда. В настоящото производство, което е по реда на чл. 31,ал.2 ЗС ,между страните не е било спорно, а и ответникът И. Ст.Ц. е заявил, че лично е ползувал целия първи етаж от сградата в периода 02.12.2018г.- 02.12.2019г. По делото е приложена нот. покана от 02.02.2018г., получена лично от И.С.Ц.,с която е бил поканен да заплаща на И.К.Ц. обезщетение за ползваните 5/6 ид.ч. от първия етаж на сградата в размер на 400 лв. месечно, считано от датата на получаване на поканата.

От заключението на СОЕ, прието пред първоинстанционния съд и неоспорено от страните се установява месечната пазарна наемна цена за посочените идеални части от имота, като общата й стойност за процесния период е в размер на 1313,53 лв./уточнение в с.з./

При така установените факти, правилно първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките по чл. 31,ал.2 ЗС и е уважил иска за процесния период. Именно в този период е налице съсобственост между страните върху процесния недвижим имот в съответните идеални части, налице е писмена покана от единия съсобственик до другия за заплащане на обезщетение, а ползващият съсобственик е заявил, че еднолично в процесния период е ползувал съсобствения имот- първия етаж от делбената сграда.

Неоснователен е наведеният с настоящата въззивна жалба довод, че обезщетение се дължи само за периода от 02.12.2018г. до 21.03.2019г.- датата на която е постановено решението на ГРС по възлагането в делбата. Това решение на ГРС е било обжалвано с въззивна и касационни жалби именно по отношение на възлагането. То е влязло в сила в деня, когато е постановено Определение № 10/09.01.2020. по гр.д. № 2699/19г. на ВКС, с което не е допуснато до касационно обжалване- 09.01.2020г.. При тези установявания, правилен е извода на съда, че обезщетението е претендирано за период, в който имота е бил в съсобственост между страните, ползван е само от единия съсобственик, а другия , чрез поканата е поискал обезщетение, поради което претенцията е основателна и то до размера определен в заключението на вещото лице, по средни пазарни наемни цени.

Настоящият състав на съда не е компетентен и не обсъжда наведените доводи за нередовност на въззивната жалба, по приключилото, с влезли в сила решения делбено производство по гр.д. № 2477/2015г. на

ГРС, приложено към настоящето.

На основание изложеното, съдът намира, че жалбата на И.С.Ц. следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение, като правилно следва да бъде потвърдено.

На ответника по жалба следва да бъдат присъдени направените пред въззивната инстанция разноски за един адвокат в размер на 350 лв.

Съгласно чл. 280, ал. 3, т.

2 ГПК решенията по искове с правно основание чл.

32, ал. 2 ЗС не подлежат на касационно обжалване.

Водим от изложеното, съдът

Р

Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 250/15.07.2020г., постановено по гр.д. № 2368/19г. на Габровския районен съд.

ОСЪЖДА И.С.Ц.,

ЕГН ******, от гр. Г., ул.“****“ № *** да заплати на И.К.Ц., ЕГН ******, от гр.

Г., ул.“****“ № ***, направените разноски в размер на 350 лв./ триста и петдесет лева/ за въззивната инстанция на осн. чл. 78 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:

Ченове: