Решение № 5257 от 21.12.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5257 гр. София, 21.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20221110201209 по описа за 2022 година

Намери за установено следното:

Производството е по реда на раздел V от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на „Инвестиционна компания Галата“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, п.к. 9003, район Аспарухово, ул. “Георги Стаматов“ № 1, представлявано от заедно от Станислав Николаев Василев и Ралица Александрова Коренчева срещу Наказателно постановление (НП) № Р-10-7/07.01.2022 г., издадено от Мария Филипова, заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, с което на основание чл. 221, ал. 8, т. 2 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК) на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 (две хиляди) лева за извършено нарушение на чл.

115, ал. 5, предл второ във вр. с ал.4 от ЗППЦК.

В жалбата се посочва, че наказателното постановление страда от допуснати съществени нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила, довели до ограничаване на правото на защита на санкционираното лице. Жалбоподателят счита, че дружеството не е извършило твърдяното нарушение, а в случай, че се докаже обратното, излага доводи за маловажност на извършеното нарушение.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не изпраща представител. По делото е депозирана молба от представителите на дружеството-жалбоподател – Станислав Василев и Ралица Коренчева- с която молят за отмяна на наказателното постановление, като 1 поддържат доводите изложени в подадената жалба.

Въззиваемата страна - зам. председателя на КФН, редовно призована, се представлява от юрисконсулт Кирил Слабов, с пълномощно по делото. В хода на съдебните прения юрисконсулт Слабов излага подробни аргументи относно правилността и законосъобразността на обжалваното наказателно постановление. Сочи, че издаденото НП следва да бъде потвърдено. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Жалбата на „Инвестиционна компания Галата“ АД, срещу Наказателно постановление № Р-10-7/07.01.2022 г., е подадена в законоустановения срок и е насочена срещу обжалваем

(подлежащ на съдебен контрол) административнонаказателен акт.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Дружеството- жалбоподател е публично дружество, вписано под № РГ-05-1595 в регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа по чл. 30, ал. 1, т. 3 от Закона за Комисията за финансов надзор (ЗКФН), като акциите му са допуснати до търговия на регулиран пазар.

На дружеството-жалбоподател била извършена документна проверка, в която се установило, че дружеството не е изпълнило задължение по чл. 115, ал.5, пред.2 от ЗППЦК.

Съгласно разпоредбата на чл. 115, ал. 5, предл. 2 от ЗППЦК, дружеството е длъжно да изпрати на регулирания пазар, на който са допуснати до търговия акциите на дружеството, поканата по чл. 115, ал. 2 от ЗППЦК ведно с писмените материали на общото събрание по чл. 224 от Търговския закон (ТЗ), в срока по чл. 115, ал. 4 от ЗППЦК, а именно 30 дни преди открИ.е на общото събрание на акционерите (ОСА).

В хода на проверката по партидата на дружеството-жалбоподател „Инвестиционна компания Галата“ АД в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ) е установено, че е обявена покана за свикване на общо събрание на акционерите (ОСА), насрочено за 08.06.2021 г., като в т. 12 от дневния ред е предвидено гласуване за предоставяне на нов мандат на членовете на управителния орган на публичното дружество. С писмо, изх. № РГ-02-1-167 от 15.07.2021 г., от „Българска фондова борса“ АД („БФБ“ АД) е изискано да представи в КФН всички документи, получени от „Инвестиционна компания Галата“ АД във връзка със свикването на ОСА, насрочено за 08.06.2021 г., като е получен отговор от „БФБ“ АД ведно с 12 файла, съдържащи писмени материали към дневния ред на ОСА. При проверка на приложените писмени материали е установено, че дружеството не е представило декларация по чл. 116а 1 , ал. 4, изр. 1, предл. 2 вр. ал. 2 от ЗППЦК за кандидата за нов мандат като независим член на съвета на директорите (СД) на „Инвестиционна компания Галата“ АД. Разпоредбата на чл. 116а 1 , ал.

4, изр. 1, предл. 2 от ЗППЦК изисква кандидатите за изборна длъжност да доказват липсата на обстоятелствата по ал. 2 с декларация, а съгласно изр. 2 на същата норма, документите по 2 изр. 1 са част от писмените материали за общото събрание, в чийто дневен ред е предвиден избор на членове на съвет на директорите или надзорен съвет. С непредставянето на горепосочените писмени материали по дневния ред на „БФБ“ АД в законоустановения срок, а именно декларация по чл. 116а 1 , ал. 4, изр. 1, предл. 2 вр. ал. 2 от ЗППЦК за кандидата за нов мандат като независим член на СД дружеството-жалбоподател „Инвестиционна компания Галата“ АД е извършило нарушение на разпоредбата на чл.115, ал. 5, предл. 2 от ЗППЦК. Считано от 11.05.2021 г., дружеството е в хипотеза на неизпълнение на разпоредбата на чл. 115, ал. 5, предл. 2 от ЗППЦК.

Във връзка с констатираното нарушение свидетелят И. Н. на длъжност „младши експерт“ в отдел „Надзор на публични дружества, емитенти на ценни книжа и дружества със специална инвестиционна цел“ съставил на дружеството-жалбоподател акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № Р-06-703/23.07.2021 г. Актът бил съставен по реда на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, в присъствието на двама свидетели. Препис от акта е връчен на жалбоподателя на 10.08.2021 г., като в законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН било депозирано писмено възражение.

Административнонаказващият орган след преглед на АУАН и постъпилото възражение издал процесното наказателно постановление (НП) № Р-10-7/07.01.2022 г., с което на основание чл. 221, ал. 8, т. 2 от ЗППЦК на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 (две хиляди) лева за извършено нарушение на чл. 115, ал.5, пред.

2 във вр. с ал.4 от ЗППЦК.

Наказателното постановление било връчено на представител на дружествотожалбоподател на 11.01.2022 г.

Изложените фактически обстоятелства се установяват от събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства – разпитани в хода на процеса св. Н., както и от събраните писмени доказателства по надлежен процесуален ред на чл.283 от НПК

Съдебният състав извърши внимателна преценка на показанията свидетеля Н. и прецени, че показанията му са пълни, последователни и логични, без вътрешни противоречия, като в тях актосъставителят излага своите преки и непосредствени възприятия относно извършването на проверката, констатираното нарушение и съставянето на АУАН за нарушението, т. е. показанията на същия се явяват източник на пряка доказателствена информация по случая и затова съдът ги кредитира изцяло.

От така изложената и приета фактическа обстановка, за да постанови Решението си съдът следва да обсъди наличието на административно нарушение, доказателствата относно субекта на административното нарушение, административното наказание и реда, по който то е наложено. Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи, чл. 84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК. В производството по обжалване на наказателно постановление, 3 административно-наказващия орган е този, който поддържа административно-наказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за него. Отразените в Акта за установяване на административно нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция. Същите не се считат за установени, до доказване на противното, със способите за събиране на доказателствата в наказателния процес.

Въз основа на така установените факти, Съдът приема следните правни изводи:

Настоящият съдебен състав, след извършена служебна проверка по спазването на процесуалните правила относно компетентността на длъжностните лица, съставили, съответно издали двата процесуални документа (АУАН и НП), счете, че правилата за компетентност са спазени. В случая АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице – свидетел И. Н., съгласно чл. 222, ал. 1 от ЗППЦК и предвид Заповед № 3-181/12.07.2021 г., който е бил на длъжност „младши експерт“ в КФН, а НП е издадено от заместникпредседателя на КФН, който е оправомощен да издава НП съгласно вече цитираната разпоредба - чл. 222, ал. 1 от ЗППЦК.Издадени са в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН и са надлежно връчени на дружествотожалбоподател.

Наред с това, съставените АУАН и НП отговарят на изискванията на чл.42, респективно на чл. 57 от ЗАНН. И двата акта съдържат по идентичен начин изчерпателно описание на констатираното нарушение, включително мястото и времето на извършването му, както и съответствие между фактическото описание на нарушението и неговата правна квалификация.

Настоящата съдебен състав не приема изложените в жалбата твърдения на жалбоподателя, че с допусната грешка – посочване в АУАН на чл. 223, ал.4 от ТЗ, а в НП на чл.224 от ТЗ – е ограничено правото му на защита. Съдът намира, че НП е издадено в съответствие с чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, тъй като по безспорен начин се установява извършеното нарушение и самоличността на нарушителя.

С оглед на това настоящият съдебен състав прие, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице и да представляват формални основания за отмяна на НП.

Административнонаказателната отговорност на дружеството е ангажирана за осъществено административно нарушение чл. 115, ал. 5, пред.2 във вр. ал.2. от ЗППЦК, която разпоредба посочва, че поканата по ал.2 заедно с материалите на общото събрание по чл. 224 от Търговския закон се изпраща на комисията и регулирания пазар, на който са допуснати до търговия акциите на дружеството – най-малко 30 дни преди открИ.е на общото събрание на акционерите.

Видно от всички събрани по делото доказателства и доказателствени средства съдът намира, че дружеството-жалбоподател не е изпълнило задължението си по чл. 115, ал. 5, 4 пред. 2, във вр. с ал.4 в законоустановения срок – най-малко 30 дни преди открИ.е на ОСА да представи на регулирания пазар, на който са допуснати до търговия акциите на дружеството, поканата по ал.2 ведно с всички изискуеми писмени материали от дневния ред за свиканото ОСА на 08.06.2021 г. Съгласно това, срокът е изтекъл на 10.05.2021 г. и следователно от 11.05.2021 г. дружеството-жалбоподател е било в нарушение. Освен това, се установи, че декларацията по чл. 116а 1 , ал.4, изр. 1, пред. 2 връзка с ал.2 от ЗППЦК за кандидат за нов мандат е подадена на 28.06.2021 г., с 48 дни закъснение.

Тъй като е ангажирана административнонаказателната отговорност на юридическо лице не следва да бъде обсъждан въпросът за вината, тъй като отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че дружеството е извършило нарушение на чл. 115, ал.5, пред.2 във вр. с ал.4 от ЗППЦК.

Съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 8, т. 2, предл.1 от ЗППЦК за нарушението на чл. 115, ал. 5 от ЗППЦК се предвижда административно наказание имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв. Настоящият съдебен състав намира, че наложената на жалбоподателя санкция е определена при спазване на установените в чл. 27 от ЗАНН принципи, като размерът на санкцията съответства на характера и тежестта на извършеното нарушение и е съобразен с целите, визирани в ЗАНН.

Съдът намира, че извършеното нарушение не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните нарушения от този вид. Нарушението е формално, на просто извършване, като законодателят не е предвидил в състава му настъпването на вредни последици, което обуславя и ирелевантността на липсата на такива за съставомерността на деянието. Съдът намира, че вредните последици от формалните нарушения се състоят в самото застрашаване на обществените отношения и реда на държавно управление. Действително, дружеството-жалбоподател е изпратило декларация по чл.116а1 , ал.4, изр. 1, пр. 2 във вр. ал.2 от ЗППЦК за кандидата за нов мандат като независим член на СД на публичното дружество (изискуема по т.12 от дневния ред) на 28.06.2021 г, но е констатирано забавяне от 48 дни и едва след провеждане на ОСА, което изключва приложението на чл. 28 от ЗАНН. Обстоятелството, че се касае за първо по ред нарушение от страна на дружеството-жалбоподател от този вид е било отчетено от АНО, който е наложил имуществена санкция в минимален размер. С оглед на изложеното съдът намира, че искането на жалбоподателя за прилагане на чл. 28 от ЗАНН не може да бъде уважено.