Решение № 94 от 06.04.2023, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. Добрич, 06.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Данчо Й. Димитров при участието на секретаря Илияна Ст. Георгиева като разгледа докладваното от Данчо Й. Димитров Административно наказателно дело № 20223230201449 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от П. К. П., ЕГН **********, с постоянен адрес:

*****, чрез адвокат В. К. от Адвокатска колегия - Добрич, със съдебен адрес:

***** срещу наказателно постановление № 23-0000975 от 21.09.2022 г., издадено от и.д. Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Варна, с което на П. К. П., ЕГН **********, живущ в *****, за нарушение по чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози, на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 2000 (две хиляди) лева.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно.

В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата.

Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител счита жалбата за неоснователна, а наказателното постановление – за правилно и законосъобразно.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства и 1 становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 14-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

В процесния случай административнонаказателното производство е започнало с акт за установяване на административно нарушение (АУАН), бланков № 321608 от 01.09.2022 г. АУАН е съставен от компетентното длъжностно лице в присъствие на нарушителя, документирано с подписа му и в присъствие на един свидетел, и е надлежно връчен на нарушителя.

Както е известно от правната теория, една от функциите на АУАН е обвинителната, тъй като с него се повдига обвинение на дадено лице, за извършено конкретно нарушение. Както вече бе посочено, в АУАН е вписан един свидетел, за когото изрично, чрез подчертаване е посочено, че е свидетел при: установяване на нарушението; извършване на нарушението; съставянето на акта. Втори свидетел няма.

Настоящият съдебен състав намира, че АУАН е съставен в противоречие с нормата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, съгласно която при липса на свидетели, присъствали при извършване или установяване на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. В случая актът е съставен в присъствието само на един свидетел, което се явява в грубо нарушение на изискванията на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН.

Законодателят е предвидил изрично в тази хипотеза свидетелите да са двама, за да бъдат защитени правата на наказаното лице. Липсата на втори свидетел опорочава акта и издаденото въз основа на него НП. В тази насока е и константната съдебна практика (Виж Решение № 33 от 15.02.2016 г. по к.а.н.д. № 8/2016 г. на АдмС - Добрич).

Обстоятелството, че вписаният в акта свидетел Д. Х. Д. – полицейски инспектор в Първо РУ при ОД на МВР - Добрич е само свидетел при съставянето на акта, но не и свидетел при извършване или установяване на нарушението, така както е описано в АУАН, се потвърждава от показанията му, дадени в съдебно заседание. В действителност от показанията на свидетеля Д. Д. се установява, че същият е извършил проверка по постъпилия 2 сигнал за извършен на 10.08.2022 г. от П. К. П. нерегламентиран превоз на пътници. Това, че свидетелят Д. е извършил проверка по постъпилия сигнал обаче не води до извода, че същият е очевидец на извършеното от страна на жалбоподателя нарушение. В тази насока са както показанията на актосъставителя Т. С. Т., дадени в съдебно заседание, така и показанията на вписания в акта свидетел Д. Х. Д..

С други думи – както актосъставителят Т. Т., така и свидетелят Д. Д. не са възприели непосредствено вмененото на жалбоподателя П. К. П. нарушение, изразяващо се в извършен на 10.08.2022 г. превоз на пътник срещу възнаграждение с лек автомобил „****“ с рег. № ****, негова собственост, за който няма издадено удостоверение за обществен превоз на пътници, заверено копие към Лиценз на ЕО за автомобилен превоз на пътници или удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници.

В действителност, както в АУАН, така и в НП е посочено, че „Нарушението е установено на основание писмо с рег. № 50-00411/3/19.08.2022 г.“ (цитат). В случая обаче не може да се приеме, че АУАН е съставен в хипотезата на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН – въз основа на цитираното писмо (л. 12 от делото), тъй като същото не е свидетелстващ документ, поради което не представлява годно основание за съставяне на акт за установяване на административно нарушение в отсъствие на свидетели.

Ето защо съставянето на АУАН в присъствие само на един свидетел неочевидец на нарушението, води до незаконосъобразност на същия.

Това нарушение при съставяне на процесния АУАН е толкова съществено, че същият не може да изпълни основната си функция – да повдигне обвинение срещу нарушителя за посоченото в него административно нарушение, поради което не е следвало да се издава наказателно постановление. Вместо да констатира тази нередност, административнонаказващият орган е издал обжалваното наказателно постановление, с което на П. К. П., за нарушение по чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози, на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 (две хиляди) лв.

Допуснатото процесуално нарушение, описано по-горе е съществено и не може да бъде преодоляно по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, нито пък може 3 да бъде отстранено в съдебната фаза на производството. Тъй като се касае за особено съществено нарушение, довело до нарушение на императивна разпоредба на ЗАНН, наличието на това нарушение обуславя отмяната на атакуваното наказателно постановление.

Съдът намира за нужно са отбележи, че органите на държавната администрация именно защото осъществяват контрол по спазване на законодателството, трябва сами безпогрешно да изпълняват процесуалните механизми по реализиране на административнонаказателната отговорност.

При проява на небрежност от тяхна страна при съставяне на АУАН и/или при постановяване на НП, съдебният контрол върху издаденото наказателно постановление, поради това, че задължително обхваща процесуалната законосъобразност на обжалвания акт, може да доведе при констатиране на съществени недостатъци на процедурата до отмяна на НП и в крайна сметка до ненаказване на виновния нарушител.

Независимо от изложеното, съобразявайки разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът намира, че следва да обсъди и обосноваността на обжалвания санкционен акт, като по отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон, съдът установи следното:

С обжалваното наказателно постановление, П. К. П. е санкциониран за това, че на 10.08.2022 г., в град Добрич, по бул. „****“, до входа на магазин „****“, в посока Градски парк „Свети Георги“, извършва превоз на 1 бр. пътник срещу възнаграждение, видно от обяснения на М. Ю. К., ЕГН ********** от 10.08.2022 г., с моторно превозно средство марка „****“ с рег.

№ ****, кат. М1, собственост на водача П. К. П., за което няма издадено удостоверение за обществен превоз на пътници, заверено копие към Лиценз на ЕО за автомобилен превоз на пътници или удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници.

Актосъставителят и наказващият орган са приели, че П. К. П. виновно е нарушил разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози, съгласно която „Водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка наа пътници и товари без издадено за моторното превозно средство удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и 4 от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 2000 лв. при първо нарушение.

И в АУАН, и в НП е посочено, че „Нарушението е установено на основание писмо с рег. № 50-00-411/3/19.08.2022 г.“ (цитат).

За това нарушение, на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози, на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 (две хиляди) лв.

Жалбоподателят П. К. П. оспорва така вмененото му нарушение.

Защитната му позиция, поддържана в административнонаказателното производство се базира на оспорване на обективната и субективната съставомерност на деянието, като се навеждат доводи, че на посочената в АУАН и в НП дата, не е извършвал обществен превоз на пътник срещу възнаграждение.

След преценка на събраните доказателства, съдът установи следното:

В хода на съдебното дирене са ангажирани две групи доказателства.

От една страна са констатациите в АУАН, подкрепени с показанията на актосъставителя Т. С. Т. и свидетеля Д. Х. Д..

От друга страна са ангажираните от страна на жалбоподателя гласни доказателства, обективирани посредством твърденията си в жалбата и показанията на свидетеля М. Ю. К..

Така формираните условно две групи доказателства са ангажирани с взаимно изключващи се цели: първата група да потвърдят, а втората да опровергаят обвинението и съдът ги цени по следния начин:

По смисъла на Закона за автомобилните превози (ЗАвтП), „обществен превоз“ е превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане и икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство (§1, т.

1 от ДР на ЗАвтП).

Съгласно легалната дефиниция в §1, т. 2 от ДР на ЗАвтП, „превоз на пътници“ е дейност на лице, което извършва услуги по извършване на превоз на пътници с моторно превозно средство за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага.

В настоящия случай по делото безспорно е установено, а и не се спори, че на 10.08.2022г., в град Добрич, жалбоподателят П. К. П. е извършил със собствения си лек автомобил марка „****“ с рег. № **** превоз на пътник свидетеля М. Ю. К.. Безспорно е и, че автомобилът му не е включен в списък 5 към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници.

Спорният въпрос по делото е, налице ли е обществен превоз на пътници по смисъла на §1, т. 2 от ДР на ЗАвтП, т.е. дали е налице заплащане или икономическа облага за извършения превоз.

За да бъде установено нарушение на разпоредбите на ЗАвтП за извършване на обществен превоз на пътници, наказващият орган, чиято е тежестта на доказване по чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, е длъжен да докаже, че е извършено плащане, или има уговорка за извършване на плащане на услугата превоз. Последното обстоятелство обаче не се установява по делото.

От показанията на свидетеля М. Ю. К., дадени в съдебно заседание, безспорно се установява, че тя е в близки отношения с жалбоподателя П. К.

П. и често използва неговия автомобил като транспорт, но между тях няма никаква уговорка за пари и тя такива не му е давала. Единствено посочва, че му се отблагодарява със стока от магазина, на който тя е собственик. Така например в съдебно заседание, свидетелят К. заявява: „Въпросът е, че не съм му давала пари. Той ми направи услуга и понеже идва в магазина и иска нещо да си вземе. Обикновено си взима айрян и аз му казвам, че е от мен, т.е. пари не му давам. Реванширам се с нещо дребничко като айрян, банан. Тогава нищо не му дадох. Качих се в колата и ме закара до вкъщи. По пътя полицаят ни спря“ (цитат).

Предвид легалната дефиниция на понятието „превоз на пътници“, съгласно което, това е дейност на лице, което извършва услуги по извършване на превоз на пътници с моторно превозно средство за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага, доказването на заплащането или на икономическата облага, освен, че следва да е категорично, следва да субсумира елементите от дефиницията на §1, т. 56 от ДР на ЗАвтП. Съгласно последната, „икономическа облага“ е всяка икономическа изгода, която лицето не би получило при нормални пазарни условия или обратно – ще избегне разходите, които обичайно се отчисляват от собствените му финансови ресурси, като по този начин се попречи на последиците от безпрепятственото действие на пазарните механизми. От показанията на свидетеля К. се установява по категоричен начин единствено, че тя е помолила своя познат – жалбоподателя по настоящото дело П. К. П., да я закара до дома на болната й майка. За услугата, свидетелят К. твърди, че П. не 6 й е искал пари. И не на последно място, съдът намира, че общата фактическа обстановка навежда на извод за „междуприятелски отношения“ и молба за услуга, като твърдяната, но недоказана благодарност за „междуприятелската услуга“, дори и да се изразява в „почерпка“, категорично се вмества в рамките на житейските хипотези на необходимост от помощ и не би могла да се характеризира като извършване на превоз на пътници с цел икономическа облага.