Решение № 90 от 23.03.2026, Окръжен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Русе, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Велкова

Членове:

Йордан Дамаскинов

Катина Кавърова при участието на секретаря Елка Цигуларова като разгледа докладваното от Йордан Дамаскинов Въззивно гражданско дело № 20264500500066 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по глава ХХ „Въззивно обжалване“ от ГПК.

Русенски районен съд с Решение Рег. № 1596/06.11.2025 по Гражданско дело № 20244520107192 по описа за 2024 година признава за установено по отношение на Д. П. П., ЕГН ********** и И. П. П., ЕГН **********, и двамата с адрес: ***, че Р. Х. Б., ЕГН **********, М. Т. Х., ЕГН ********** и Б. Г. З., ЕГН **********, и тримата със съдебен адрес: ***, чрез адв. М. Д., АК - Русе, са собственици при права: за Р. Х. Б. – 1/2 ид.ч., за М. Т. Х. – ¼ ид.ч., за Б. Г. З. – ¼ ид.ч., на недвижим имот - поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Русе, община Русе, област Русе, одобрени със заповед РД-18-91, издадена на 15.12.2007 г. на изпълнителен директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри засягащо поземления имот от 30.06.2023 г., с адрес на имота: град Русе, община Русе, област Русе, местност „***“ с площ от 480 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих /съгласно 1

§4 от ПЗРЗСПЗЗ/, категория на земята: 5; предишен идентификатор - ням; номер по предходен план: 410.240; при съседи: поземлени имоти с идентификатори: ***; ***; ***; ***;

63427. 166.231 и ***. Съдът отменя констативен нотариален акт за собственост върху недвижими имоти № 55, том II, рег. № 3099, нотариално дело № 232 от 06.06.2023 г. на нотариус рег. № 624 Л.Ш., вписан с вх. рег. № 6854 от 09.06.2023 г., акт 55, том 18, ДВР № 6653 в Служба вписване Русе към АВ, в частта му, с която Д. П. П., ЕГН ********** и И. П. П., ЕГН ********** са признати за собственици на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, с адрес на поземления имот: град Русе, община Русе, област Русе, местност „***" с площ от 480 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих /съгласно §4 от ПЗРЗСПЗЗ/, категория на земята: 5; номер по предходен план: 410.240; при граници: ***; ***; ***;

***; 63427. 166.231 и *** - по т. 1 от нотариалния акт.

Въззивна жалба срещу решението е подадена от Д. П. П. и И. П. Г.а чрез адвокат С., в която се твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на закона. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което предявените искове да се отхвърлят.

В срока по чл.263 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба.

Ответниците по жалбата Р. Х. Б., М. Т. Х. и Б. Г. З. чрез пълномощник адвокат Д. в съдебно заседание заявяват, че жалбата е неоснователна, а решението, което се обжалва, е правилно, законосъобразно мотивирано и издадено без нарушения на процесуалните правила.

Окръжният съд като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в законния срок от надлежна страна по делото против подлежащо на въззивно обжалване решение на районния съд, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Предмет на делото е предявен от ищците Р. Х. Б., М. Т. Х. и Б. Г. З. като наследници на А. Г. З. иск да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ищците, че са собственици на 2 недвижим имот: поземлен имот с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Русе, община Русе, област Русе, одобрени със заповед РД-18-91, издадена на 15.12.2007 г. на изпълнителен директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри засягащо поземления имот от 30.06.2023 г., с адрес на имота: град Русе, община Русе, област Русе, местност „***" с площ от 480 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих /съгласно §4 от ПЗРЗСПЗЗ/, категория на земята: 5; предишен идентификатор - ням; номер по предходен план: 410.240; при съседи: поземлени имоти с идентификатори:

***; ***; ***; ***; 63427. 166.23 1 и

***, както и да бъде отменен Нотариален акт № 55, том II, per.

№3099, нотариално дело № 232 от 06.06.2023 г. на нотариус per. № 624 Л.Ш., вписан с вх. рег. № 6854 от 09.06.2023 г., акт 55, том 18, ДВР № 6653 в Служба вписване Русе към АВ. В условията на евентуалност, в случай че не бъде уважен първоначалният положителен установителен иск, предявяват отрицателен установителен иск да бъде признато, че ответниците не са придобили по давност и не са собственици на същия поземлен имот, както и да бъде отменен Нотариален акт № 55, том II, per. №3099, нотариално дело № 232 от 06.06.2023 г. на нотариус рег. № 624 Л.Ш., вписан с вх. рег. № 6854 от 09.06.2023 г., акт 55, том 18, ДВР № 6653 в Служба вписване Русе към АВ. С допълнителна молба уточняват претенциите си по главния иск, като молят да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че тримата ищци са собственици при права за Р. Х. Б. – ½ идеална част, за М. Т. Х. ¼ идеална част и за Б. Г. З. ¼ идеална част от процесния недвижим имот. В съдебно заседание ищците уточняват, че претенциите по чл. 537, ал. 2 от ГПК по главния и евентуален иск се отнасят само по отношение на описания под т. 1 в Нотариален акт № 55, том II, рег. № 3099, нотариално дело № 232 от 06.06.2023 г. имот - поземлен имот с идентификатор ***. За имота по т. 2 от същия нотариален акт се води гражданско дело № 1707/2025г.

Русенски районен съд 12 гр. с-в, което е между други страни и е висящо.

Правилно районният съд е приел, че ищците имат правен интерес от водене на установителен иск, тъй като имат титул за собственост, а ответниците са се снабдили с друг титул на собственост за същия имот, който сочи ответниците за собственици.

3

С Решение № 113/21.07.1994 г. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на Средна кула е признато правото на собственост на наследниците на А. Г. З. на нива от 25,500 дка и лозе от 24,000 дка, находящи се в местността „***“. Със същата заповед е отказано по отношение на тези имоти да бъде възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници, тъй като същите попадат в разпоредбите на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Със Заповед № РД-01-1479 от 18.05.2023 г. на кмета на Община Русе, вписана в СВ - Русе с вх. рег. № 8477 от 17.07.2023 г., акт № 117, том 22, ДВР 8230, на осн. § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти /ПНИ/ за местност „***“, землище на гр. Русе и платежен документ за заплащане на влязла в сила оценка е възстановено правото на собственост на ищците Р. Х. Б., М. Т. Х. и Б. Г. З. по удостоверение за наследници № 2-6107/06.10.2022 г. на А. Г. З. върху 12 броя новообразувани поземлени имоти, включително и върху поземлен имот 410.240 с площ 480 кв.м., извън строителните граници на гр. Русе, с начин на трайно ползване „за земеделски отдих и труд“ (съгласно §4 от ЗСПЗЗ), при граници и съседи: полски път 410.222, поземлен имот 410.231, поземлен имот 410.239, поземлен имот 410.241.

С Нотариален акт за собственост върху недвижими имоти № 55, том II, рег. № 3099, нотариално дело № 232 от 06.06.2023 г. на нотариус рег. № 624 Л.Ш., вписан с вх. рег. № 6854 от 09.06.2023г., акт 55, том 18, ДВР № 6653 в Служба вписване Русе към АВ, ответниците Д. П. П. и И. П. П. са признати за собственици на два поземлени имота, един от които процесният. Бащата на ответника Д. П. П. – покойният П. Д. П., починал на 02.10.2020 г. е бил ползвател на нива с размер на 0,500 дка в землището на гр. Русе, местност „***“ с посочени граници. Правото на ползване е предоставено от Общински народен съвет Русе, видно от Удостоверение № 18-1/4 от 06.02.1979 г.

Окръжният съд приема, че спорният земеделски имот е бил в държане на П. Д. П. от 6.02.1979 година до смъртта му на 2.10.2020г. Синът му Д. П. П. и И. П. П. са продължили държането на имота.

Правният спор по делото е може ли давностно владение върху земеделски имот, предоставен за ползване, но неизкупен, да се 4 противопостави на възстановено по административен ред право на собственост върху същия земеделски имот в полза на наследници на бивш собственик.

Поземленият имот е представлявал общинска собственост, а от 1.06.1996 г. частна общинска собственост. Също от 1.06.1996г. отпада забраната по чл. 86 от ЗС за придобиване по давност на частна общинска собственост. Следователно от 1.06.1996г. може да започне да тече придобивната давност за владелеца на имота.

С § 1 от Закон за допълнение на Закона за собствеността (ДВ, бр. 46 от 2006 г., в сила от 1.06.2006 г. давността за придобиване на имоти – частна държавна или общинска собственост спира да тече до 31 декември 2022 г.

Разпоредбата е обявена за противоконституционна с Решение № 3 от 24.02.2022 г. на КС по к. д. № 16/2021 Oбн., ДВ, бр. 18 от 4.03.2022 г. като е посочено, че с обявяването на разпоредбата на § 1, ал. 1 ЗДЗС за противоконституционна не се засяга нейният дотогавашен ефект, а съгласно чл. 151, ал. 2, изр. 3 от Конституцията последиците от преустановяване на мораториума ще настъпят от момента на влизане на решението на КС в сила.

КС отрича отнемането с обратна сила на вещноправния ефект на давностното владение, осъществявано в периода от 31 декември 2017 г. до 19 януари 2018 г. и приема, че тече придобивна давност в периода от 31 декември 2017 г. до 19 януари 2018 г.

Следователно по силата на мораториума в периода от десет години от 1.06.1996г. до 1.06.2006г. придобивна давност не тече.

§ 4, ал.1 от ЗСПЗЗ в редакцията от ДВ, бр. 17 от 1991 г. гласи:

Гражданите, които към 17.VIII.1990 г. притежават право на ползуване върху земеделски земи, предоставени им по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет, запазват правата си. Те могат да придобият правото на собственост върху тези земи, като ги заплатят на общинския народен съвет по цени, определени от Министерския съвет. § 4, ал. 1 в редакцията от изменението в бр. 28 от 3.04.1992 г. вече е категоричен: Прекратява се правото на ползуване върху земеделските земи, предоставени на граждани по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет.

5

От 7 април 1992г. покойният П. Д. П. става обикновен държател на земеделският имот.

§ 4 ал. 5 и 6 от ЗСПЗЗ уреждат колизията между бивши собственици с възстановено право на собственост и ползватели по следния начин: Когато правото на ползвателя е учредено от посочените в § 4 актове върху общинска или държавна земя, правото на собственост върху която не се възстановява на граждани, ползвателят придобива правото на собственост след като заплати чрез общината стойността на земята по цени, определени от Министерския съвет по реда на ал. 1, съгласно чл. 36, ал. 2, в тримесечен срок от влизането в сила на оценката. За придобиване право на собственост при изпълнение на условията на § 4а, 4б, 4д и 4з ползвателите заявяват това пред общината в срок до 31 януари 1998 г. Следователно, по силата на цитираните норми покойният Д. П. има право да придобие собствеността върху земеделския имот ако заяви това пред общината до 31 януари 1998г. и ако земеделският имот не е възстановен на наследници на предишен собственик. Безспорно е, че наследодателят на ответниците не е поискал да закупи спорния имот и не е плащала на общината за придобиването му. Придобивна давност не може да тече в периода между 7.04.1992г. и 31.01.1998г. защото специален закон ЗСПЗЗ урежда начин за придобиване на собственост върху специфичен вид недвижим имот, който специален закон дерогира общия закон за придобивна давност.