Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 65 от 22.11.2023, Районен съд - Свищов

Съд
Районен съд - Свищов
Дело
Административно наказателно дело 65/2023
Вид
Решение № 65
Подписан
22.11.2023
В сила
26.04.2024
Състав
Светослав Иванов Иванов

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 179, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40, ал. 1-2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 43 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 43, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 14, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 68 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 68, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 160 · Закон за защита на растенията
  • чл. 160, ал. 2 · Закон за защита на растенията
  • чл. 91 · Закон за защита на растенията
  • чл. 91, ал. 1 · Закон за защита на растенията
  • чл. 131, ал. 1 · Закон за лицата и семейството
  • чл. 56 · Наказателен кодекс
  • чл. 93, т. 5 · Наказателен кодекс
  • чл. 107, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 13 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 180, ал. 5 и ал. 7 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 180, ал. 5-7 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 180, ал. 5 и ал. 7 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 305, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 313-314 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 313-314 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 315, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 158 и сл. · Търговски закон
  • чл. 91 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. Свищов, 22.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светослав Ив. И. при участието на секретаря Петя Ив. Братанова като разгледа докладваното от Светослав Ив. И. Административно наказателно дело № 20234150200065 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по въззивна жалба (ВЖ) на ***** *****, *****, *****, срещу Наказателно постановление (НП) № 0400000565/16.02.2023 г. на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) – *****, с което, за това, че търговското дружество е осъществило търговията с продукти за растителна защита (ПРЗ), без да притежава удостоверение за търговия с такива продукти, издадено от директора на ОДБХ – нарушение по чл. 91, ал. 1 ЗЗР, е било наказано с имуществена санкция от 2 000 лв. на основание чл. 160, ал. 2 ЗЗР.

Във ВЖ се твърдят следните основания, които са доразвити в о. с. з. на 16.11.2023 г., от адв. Г. Г., ПАК, за отмяна на НП:

На първо място, че седалището и адресът на управление на ***** били в *****, а освен това дружеството осъществявало дейността си на територията на *****, при което местно компетентен да издаде процесните АУАН и НП била ОДБХ в *****, а не тази в *****. Освен всичко твърдяното нарушение било извършено, според наказващия орган (НО), на територията на област *****, но това заключение било неправилно, защото продажбата била сключена в *****, а не в *****, *****, обл. *****, където били доставени ПРЗ.

На второ място, дружеството жалбоподател отстоява, че АУАН бил съставен в отсъствие на представител на дружеството, макар и формално да било посочено в него, че той е изготвен при условията на чл. 40, ал. 2 ЗАНН. Твърди се, че бил нарушен чл. 40, ал. 3 ЗАНН, понеже свидетелите при съставянето на АУАН не били и свидетели при констатиране на нарушението – в констативния протокол при извършване на проверка те не фигурирали нито като актосъставители, нито като свидетели по акта. Впрочем липсвали и данни, че АУАН бил съставен на основание чл. 40, ал. 4 , във вр. с ал. 5 ЗАНН, дори ако да се приеме, че фактурата била официален документ. Освен това лицето, което било получило поканата за ***** за присъствие на съставянето на АУАН, не било известно на жалбоподателя, респ. същото нямало представителна власт за това: в пълномощното му не било изрично овластено да получава книжа по ЗЗР; от което пък се извлича довод, че за опороченост на процедурата по съставяне на АУАН – чл. 43 ЗАНН. Най-сетне, бил нарушен и чл. 180, ал. 5 и ал. 7 НПК, защото поканата за съставяне на АУНА не била връчена на 1 длъжностно лице на *****.

На последно място, ***** АД и ***** ***** били „свързани лица“ (С. И. Д. бил едноличен собственик на капитала на ***** и мажоритарен собственик на капитала на АД), а АД имало разрешение за извършване на търговия по чл. 91 ЗЗР, при това се извлича довод, че АУАН и НП са незаконосъобразни.

С оглед на всичко изложено ***** ***** моли Свищовския районен съд (СвРС) да постанови решение, с което да отмени обжалваното НП. Претендират се и разноски; прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което се иска от НО при оставяне на ВЖ без уважение.

НО – Директорът на ОДБХ, *****, – в о. с. з. на 16.11.2023 г., чрез своя процесуален представител – адв. Е. Н., СЗАК, счита, че подадената ВЖ е неоснователна и моли СвРС да я остави без уважение. Доводите му са следните: От една страна, ОДБХ – *****, а не тази в *****, била компетентна, защото процесните препарати по смисъла на ЗЗР били открити в *****, *****, обл. *****; прочее компетентен бил именно НО във *****, а не този във *****. От друга страна, ***** било поканено, за да се яви при съставянето на АУАН, и то надлежно – чрез свой служител, но понеже ***** не е изпратило свой представител, АУАН бил съставен в негово отсъствие; Н.К.Г. бил упълномощен от дружеството да го представлява пред Министерството на земеделието (МЗ) и Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ). Претендират се и разноски, прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което се иска от жалбоподателя при уважаване на ВЖ.

СвРС намира, че така подадена жалба подадена от легитимирана за това страна, и то в срок, а освен това е редовна и допустима. Разглеждана по същество, жалбата е неоснователна.

ПО ФАКТИТЕ:

На 04.07.2022 г. била извършена проверка на базата на ***** АД в *****, *****, ***** от ОДБХ – *****, въз основа на която е съставен Констативен протокол № 0002889/04.07.2022 г. Служителите на ОДБХ – *****: актосъставителят С. Д. Б., гл. инсп. в отдел „Растителна защита“, свидетелите по акта: В. Г. М., гл. инсп. в същ. отдел на същ. дирекция, и И. И. М., ст. исп. в същ. отдел в същ. дирекция, установили, че на въпросното място в ***** се съхраняват ПРЗ: „Глифон 360 СЛ“ на плаца пред склад V, 20 палета по 600 литра, общо количество от 12 000 литра и „Наса ТАФ“, 58 палета по 200 литра в общо количество от 11 600 литра. След проверка на счетоводните документи, удостоверяващи произхода на същите ПРЗ, се констатирало, че от Фактура № 19338/21.06.2022 г. като продавач на процесните ПРЗ се явява ***** *****, а купувач – ***** АД, на 11 430 л.

„Глифон 360 СЛ“ и 12 600 л. „Наса ТАФ“; датата на събитието била 21.06.2022 г. След като ОДБХ запитала ***** ***** за информация относно мястото на сключване на сдЕ.та. ***** ***** е отговорило уклончиво и неясно в писмо от 26.08.2022 г., в която не посочва населеното място, на което е било сключена сдЕ.та, твърдейки, че то било „на територията на Република България“ (РБ), а „мястото за доставка“ било в *****, *****, *****, на територията на купувача ***** АД; в края на писмото е записано, че „изричния ми отговор, считам, че елиминира нуждата от представяне на искани от Вас документи“.

При това СвРС намира, че по делото липсват данни, за да се установи точното място, на което е била сключена сдЕ.та за продажба на ПРЗ. Така или иначе, от писмо на зам. изпълнителния директор на БАБХ от 14.06.2023 г. следва, че ***** ***** не притежава удостоверение за търговия с ПРЗ по смисъла на чл. 91, ал. 1 ЗЗР, нито пък разполага с обект за търговия на ПРЗ. За това деяние на ***** бил съставен АУАН за нарушение по чл. 91, ал.

1 ЗЗР, по който по-късно било издадено НП, с което за това нарушение на дружеството е била наложена имуществена санкция по чл. 160, ал. 2 ЗЗР в размер на 2 000 лв.

Така възприетата фактическа обстановка се установява от съвкупния анализ на всички доказателства и доказателствени средства по делото, а именно, както писмени: НП № 0400000565/16.02.2023 г. на ОДБХ – *****; АУАН №0000025/27.09.2022 г., Констативен 2 протокол № 0002889/04.07.2022 г. на ОДБХ – *****, Заповед № РД 11-486/04.07.2022 г. на изпълнителния директор на БАБХ, фактура № 0000019338/21.06.2022 г., стокова разписка № 0000001366/21.06.2022 г., писмо изх. № 845/17.08.2022 г. и известие за доставяне ИД PS 5000 01IOGI R, уведомително писмо вх. № 4291/26.08.2022 г., покана изх. № 915/13.09.2022 г. и известие за доставяне ИД PS 5000 01IOK V, искане за съдействие до ОДБХ – *****, изх.

№ 1173/17.11.2022 г., писмо от ОДБХ – ***** вх. № 5837/30.11.2022 г. и копие на пълномощно на Н.К.Г., придружително писмо изх. № 224/27.02.2023 г. и известие за доставяне ИД PS 5002 0050РТ В, пощенски плик и известие за доставяне ИД РS 5800 01QSBC 0, представеното писмо вх. № 2397/20.06.2023 г. на ОДБХ – *****, ведно с писмо вх. № 3031/14.06.2023 г. на БАБХ – *****, фактура-оригинал № 0000000161/20.04.2023 г., платежно нареждане от 21.04.2023 г., заверен препис от длъжностна характеристика на директора на ОДБХ *****, както и на главен инспектор С. Б. длъжностна характеристика; приложения към писмо изх. № 976/05.10.2023 г. на Служба по вписванията – Свищов Договор за покупко-продажба на недвижим имот № РО-53-18/27.11.2017г., писмо изх. № РЗ1405/29.11.2022 г. на ОДБХ – ***** до директора на ОДБХ – *****; така и свидетелските показания – С. Д. Б., В. Г. М., И. И. М., И.М.Ц.. – Доказателствената съвкупност е еднопосочна и непротиворечива, поради което по арг. от чл. 305, ал. 3 НПК, във вр. с чл. 84 ЗАНН, не е необходимо съдът да излага подробен анализ на отделните доказателства и доказателствени средства.

ПО ПРАВОТО:

При разглеждане на дело по оспорено НП районният съд е инстанция по същество (чл. 63 ЗАНН). Затова той следи служебно за законосъобразността на обжалвания акт: дали правилно са приложени процесуалният и материалният закон от НО, и то не в рамките на подадената жалба, а по повод на същата (чл. 315, ал. 1 НПК, във вр. с чл. 84 ЗАНН). В изпълнение на тези си правомощия съдът служебно (чл. 13, чл. 107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК, във вр. с ч. 84 ЗАНН) установи, че процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма и съдържание (чл. 42 и чл. 57 ЗАНН).

Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на дружеството жалбоподател по реда на чл. 43, ал. 2 ЗАНН; НП също му е връчено надлежно: чл. 58, ал. 1 ЗАНН. И в АУАН, и в НП се съдържат описания на всички обстоятелства относно съставомерните признаци на вменените на жалбоподателя нарушения. Прочее СвРС намира, че не са допуснати нарушения на процесуалния закон при издаването на АУАН и НП. НП е законосъобразно и от материално-правна гл. т.

Възраженията в обратния смисъл за процедурни нарушения на АУАН и НП, направени от дружеството жалбоподател, са неоснователни и не кореспондиращи с установената фактическа обстановка по делото. – Съображенията на СвРС за това са следните:

Съгласно чл. 40, ал. 1-2 ЗАНН АУАН може да бъде съставен с участието на свидетели, които са присъствали на констатиране на нарушението, дори и в отсъствието на нарушителя, след като той е бил поканен, но не се е явил, за да се състави с негово участие и да му се връчи. По делото е видно, че ***** е било поканено с Покана от 13.09.2022 г. на от гл. инсп. в отдел „РЗ“ към ОБДХ – ***** на 9 ч. до 11:30 ч. или от 13 ч. до 17 ч. в офиса на дирекцията в *****, ул. *****, за да бъде съставен АУАН в негово присъствие и да му бъде връчен. Поканата е получена от Д.Х. на 15.09.2022 г. (разписка на л. 27 от делото), която е получила процесното и НП (разписка на л. 32 от делото, където пък вече е записано, че същата е „счетоводител“ на дружеството жалбоподател).

При това съдът намира, че поканата за съставяне на АУАН в присъствието ***** ***** му е била надлежно връчена – чл. 84 ЗАНН, във вр. с чл. 180, ал. 5-7 НПК. Това е така, защото връчването на призовките, съобщенията и книжата юридически лица (ЮЛ) става срещу подпис на длъжностно лице, натоварено да приема книжа (чл. 180, ал. 5 НПК), което ги приема със задължение да ги предаде на адресата им (чл. 180, ал. 6 НПК), като връчителя отбелязва в разписката качеството, в приема книжата за друг (чл. 180, ал. 7 НПК). В случая поканата за съставяне на АУАН е връчена на ***** ***** чрез неговия счетоводител Д.Х. срещу задължение на последната да предаде поканата на принципала на дружеството; неизпълнението на това задължение не се отразява на връчването по смисъла на 3 процесуалния закон, но би могло да влече материална (дисциплинарна) отговорност на Х.

(така Опр. № 1/10.01.2018 г. по к. н. а. х. д. № 10328/2017 г. на ВТАдмС).

По същите съображения СвРС приема, че процесното НП също е връчено на Д.Х., и то по надлежен начин (арг. от чл. 84 ЗАНН, във вр. с чл. 180, ал. 5-7 НПК).

Възражението, че бил нарушен чл. 40, ал. 3 ЗАНН при съставянето на АУАН, понеже свидетелите при не бил и свидетели при констатиране на нарушението, обективизирано в констативния акт по делото, е неприемливо, защото свидетелите по АУАН: В. Г. М. и И. И.

М., сами заявяват при разпита им в о. с. з. на 23.05.2023 г., че са присъствали на констатацията на нарушението в *****.

Доводът за нарушение на процедурата при съставяне на АУАН, изразяваща се в липса на данни, че АУАН бил съставен на основание чл. 40, ал. 4 , във вр. с ал. 5 ЗАНН, дори ако да се приемело, че фактурата е официален документ, е неприемливо. От една страна, в АУАН не е посочено, че е съставен в отсъствие на свидетели; напротив, такива са посочени и това са: св. М. и св. М., като дори е уточнено, че АУАН е издаден на основание чл. 40, ал. 2 ЗАНН. От друга страна, фактурата, издадена от търговски дружества, не е официален, а частен документ; най-малкото, лицето, което е издало фактурата, не е „длъжностно лице“ по смисъла нито на чл. 179, ал. 1 ГПК, нито на чл. 93, т. 5 НК.