Решение № 860 от 08.07.2022, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 32/2022
- Вид
- Решение № 860
- Подписан
- 08.07.2022
- В сила
- 19.08.2022
- Състав
- Райна Стефанова
Цитирани разпоредби
- чл.111, ал.1, б."в" · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 17, ал.3 · Закон за арендата в земеделието
- чл.1 · Търговски закон
- чл. 286, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 607а · Търговски закон
- чл.607а, ал.1 и ал.2 · Търговски закон
- чл.607а, ал.2 · Търговски закон
- чл.608, 625 и 631 · Търговски закон
- чл.608, ал.1 · Търговски закон
- чл. 608, ал.1, т. 1 · Търговски закон
- чл.625 и сл. · Търговски закон
- чл. 629, ал.4 · Търговски закон
- чл.608, 625 и 631 · Търговски закон
- чл. 64, ал. 3 · Търговски закон
- чл.742 · Търговски закон
- чл.742, ал.1 · Търговски закон
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 860 гр. София, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-19, в публично при закрити врати заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Райна Стефанова при участието на секретаря Маргарита Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Райна Стефанова Търговско дело № 20221100900032 по описа за 2022 година
Производството е по чл.625 и сл. от ТЗ
Производството е образувано по молба вх. № 697/07.01.2022 година на „М.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „******* чрез адв. Х.Х., САК, за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „А.С.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Средец, ул. „******* представлявано заедно и поотделно от управителите К.И.П. и Е.И.О., поради настъпила неплатежоспособност и в условия на евентуалност – свръхзадълженост на дружеството.
Молителят твърди, че има изискуеми парични вземания към длъжника по договори за аренда за наемна цена на земеделски земи, чиито собственик е той понастоящем, описани подробно в уточнителната молба от 01.02.2022 година (стр.146 и сл., том I). Сочи, че първоначално арендните договори били сключени с друг арендатор, когото молителят заместил в резултат на придобиването на собствеността на земеделските земи съгласно чл.17, ал. 2 ЗАЗ.
Твърди, че общият размер на изискуемите арендни плащания, който „А.С.“ ООД дължи на молителя по договорите за аренда, за стопанските години в периода 2012 г. – 2021 г., индивидуализиран в молба от 01.02.2022 година за всеки от договорите и имотите, възлиза в общ размер на 10 979,04 лева (стр.150, том I). Сочи, че върху посочената сума е дължима и лихва за забава в общ размер на 6598,34 лева.
Поддържа, че длъжникът е неплатежоспособен от края на финансовата 1
2020 година, тъй като е в невъзможност да изпълни посочените изискуеми парични задължения за главница и лихва, произтичащи от търговска сделка.
Сочи за начална дата на неплатежоспособността 31.12.2020 година.
Евентуално твърди, че длъжникът е свръхзадължен, тъй като имуществото му не е достатъчно да покрие задълженията му.
Моли съда да обяви неплатежоспособността, евентуално свръхзадължеността на „А.С.“ ООД, да определи начална дата на неплатежоспособността на длъжника, да открие производство по несъстоятелност, да наложи общ запор и възбрана върху имуществото на длъжника и да определи дата на първото събрание на кредиторите.
Претендира разноски по делото.
Преждевременно (преди даване ход на сезиращата съда молба) „А.С.“ ООД чрез адв. В.Ч., АК- Враца е депозирал молба (стр. 141 и сл., том I), с която изразява становище, че молбата по чл. 625 ТЗ на „М.Б.“ ЕООД е неоснователна. Длъжникът твърди, че обслужва точно всички свои задължения към кредиторите си, че не е получавал фактури за дължими арендни вноски и не води счетоводни задължения към молителя, както и че не е получавал уведомление за заместване по чл. 17, ал.3 ЗАЗ, няма неизпълнени задължения по търговски сделки, не само към кредитора, но и към други търговци, включително и публични задължения, подлежащи на принудително изпълнение. Излага още, че договорите за аренда са гражданско-правни сделки и поради тази причина настъпилото заместване на първоначалния арендодател от приобретател – търговец на арендуван обект не превръща сделката в търговска по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ. Излага становище за недопустимост на молбата. Дори и да се приеме, че делото е търговско, сочи че молителят е станал страна по нея, по силата на заместване по закон, а не по договор с длъжника и между тях не са възникнали договорни отношения.
Поддържа, че покрива всички изисквания за платежоспособност.
Моли производството по делото да бъде прекратено. Претендира разноски.
След получаване на определението по чл. 140 ГПК, ведно с първоначалната и уточнителната молба на „М.Б.“ ЕООД, длъжникът депозира молба (стр.222 и сл., том I), с която прави възражение за частично погасяване по давност на паричните претенции на молителя. Излага, че не са погасени по давност само вземанията по два от договорите за аренда, за който поддържа, че е налице пълно плащане, а именно: по договор № 8-4098/19.06.2014 г. за сумата от 999,15 лева (главица и лихва за стопанските 2018/2019г. и 2019/2020 г.), която е напълно заплатена от длъжника на предходния арендодател на 16.02.2017 година - преди уведомлението по чл.17, ал. 3 ЗАЗ, както и по договор № 15/22.07.2015 г. за сумата от 1101,44 лева (главица и лихва за стопанската 2020/2021г.), за която молителят е издал фактура № 4554/10.02.2022 година на стойност 1075,12 лева, платена от длъжника още 2 същия ден по банков път.
Предвид изложеното, счита че молителят няма качеството на кредитор на „А.С.“ ООД.
По делото е депозирана молба по чл. 629, ал.4 ТЗ (стр.227, том I) от „Б.
АС“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „******* чрез адв. Я.Н., САК, с искане за присъединяване на дружеството като кредитор в производството по делото срещу „А.С.“ ООД. Твърди се, че молителят има изискуеми парични вземания към длъжника по договори за аренда 2-532-15.02.2011 година в размер на 1013,64 лева и № 3-2054 от 30.03.2012 година в размер на 210, 11 лева за наемна цена на земеделски земи, чиито собственик е той понастоящем, описани подробно в молбата.
Твърди, че общият размер на изискуемите арендни плащания, който „А.С.“ ООД му дължи по договорите за аренда, за стопанските години в периода 2018 г. – 2019 г., индивидуализиран в молба за всеки от договорите и имотите, възлиза в общ размер на 1223,74 лева, като върху посочената сума е дължима и лихва за забава. Посочва, че тези вземания не са погасени, а доколкото посочените задължения произтичат от неизпълнението на търговски сделки по смисъла на чл. 608, ал.1, т. 1 ТЗ, поддържа, че длъжникът е неплатежоспособен, тъй като е в невъзможност да изпълни изискуеми парични задължения, породени от търговски сделки. Сочи за началната дата на неплатежоспособността края на финансовата 2020 година - 31.12.2020 година.
Моли, да бъде постановено решение, с което съдът да обяви неплатежоспособността на длъжника, да определи начална дата на неплатежоспособността, да открие производство по несъстоятелност, да назначи временен синдик на длъжника; да наложи общ запор и възбрана върху имуществото на длъжника и да определи дата на първото събрание на кредиторите на длъжника.
Претендира разноски.
С протоколно определение от 24.03.2022 година, по делото като страна присъединен кредитор в производството е конституиран „Б. АС“ ЕООД (стр.2770, том IV).
По делото са събрани писмени доказателства. Изслушана и приета е съдебна финансово-икономическа експертиза.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства и ги прецени отделно и в тяхната съвкупност, намери за установено от фактическа страна следното:
3
От служебно извършена справка в общодостъпния ТРРЮЛНЦ се установява, че длъжникът е регистриран като капиталово търговско дружество с ограничена отговорност и предмет на дейност, който включва експлоатация на земеделски земи. От данните в регистъра се установява още, че дружеството е подало ГФО за 2007 година – 2012 година, както и за 2015 година, 2016 година, 2018 година, като последният подаден ГФО е за 2019 година.
От приетите като писмени доказателства по делото нотариални актове и договори за аренда (стр.9-стр.137, том I), се установява, че „М.Б.“ ЕООД е придобил право на собственост върху земеделски имоти, отдадени под аренда на „А.С.“ ООД от предишните им собственици.
От приетите като писмени доказателства по делото уведомителни писма, ведно с обратни разписки (стр.15-16, л.72-73, стр.107-108, стр.115-116, стр.124-125, том I) се установява, че „М.Б.“ ЕООД е уведомил арендатора „А.С.“ ООД, че е закупил част от имотите, за които са сключени договори за аренда, а именно: имот с площ 8.506 дка в село Габровница (отдадена по договор № 7-761-11.02.2012), имоти с обща площ 25,679 дка в село Якимово (отдадени по договор № 15-22.07.2015), имоти с обща площ 20.506 дка в село Габровница (отдадени по договор № 4-3682-06.06.2012 и по договор №52218-06.04.2012), имоти с обща площ 44.564 дка в село Габровница (отдадени по договор № 6-762-13.02.2012), като поискало от длъжника заплащане на дължимата арендна цена съответно за стопанските: 2016/2017 година, 2017/2018 година, 2014/2015 година и 2015/2016 година.
Видно от обратните разписки, уведомителните писма са връчени на арендатора „А.С.“ ООД, съответно на 17.08.2016 година, 17.01.2018 година, 19.03.2015 година и на 25.02.2016 година
Не са ангажирани доказателства молителят да е уведомил арендатора за настъпилата промяна в собствеността на земеделските имоти по останалите договори за аренда.
Видно от представените от присъединения кредитор „Б. АС“ ЕООД нотариални актове, договори за аренда и уведомителни писма, ведно с обратни разписки към тях (стр.230-стр.257, том I), дружеството „Б. АС“ ЕООД е придобило право на собственост върху земеделски имоти в с.
Владимирово и с. Габровница, община Бойчиновци, област Монтана, които са отдадени под аренда от предходните собственици на „А.С.“ ООД (по договор №2-532-15.02,2011 и № 3-2054.30.03.2012), за която промяна присъединеният кредитор е уведомил арендатора на 03.07.2019 година и на 03.12.2018 г., като поискало заплащане на дължимата арендна цена за стопанските 2018/2019 година.
С молба от 25.05.2022 година кредиторът „Б. АС“ ЕООД сочи, че след извършения превод на 18.04.2022 година от длъжника в размер на 979, 88 лева за стопанската 2018/2019 година остава задължение и по договори – договор № 2-532-15.02.2011 за 2018/2019 година – 33, 76 лева и по договор № 4
302054-30.03.2012 година за 2018/2019 -210,11 лева, ведно с дължимата лихва за забава в размер на 308, 15 лева/стр.2817/
Видно от постъпилата по делото справка от Отдел „Пътна полиция“ при СДВР (стр.184-стр.186, том I), към 25.02.2022 година длъжникът „А.С.“ ООД притежава 29 броя МПС-лети и товарни автомобили.
По делото е постъпила информация от НАП (стр.189 и сл., том I), от която се установява, че по отношение на длъжника „А.С.“ ООД няма започнало принудително изпълнение и не са наложени обезпечителни мерки върху имуществото му по реда на ДОПК, не е извършвана ревизия с обхват от 2016 г. до момента, както и че дружеството е подало годишни данъчни декларации за периода 2016 година - 2020 година, представени към молбата на НАП.
В изпълнение на съдебното определение от 11.02.2022 година във връзка с допуснатата СФИЕ, длъжникът „А.С.“ ООД е представил в ГФО за периода 2016 година – 2021 година, отчет за финансово състояние към 28.02.2022 година, документи за годишни инвентаризации на имуществото на длъжника за периода 2016 година-2021 година, инвентаризационни описи и годишни доклади за периода 2016 година – 2021 година, справка към 28,02.2022 година, фактура от 10.02.2021 година за наем на земеделска земя, разписка за плащане на стойността по фактурата в размер на 1075,12 лева.
Видно от приетото като доказателство по делото (стр.2822, том IV) авизо за издадено платежно нареждане (стр.2788, том IV), на 18.04.2022 година длъжникът е заплатил в полза на молителя „Б. АС“ ЕООД сума в размер на 979,88 лева и основание рента 18/19, Владимирово, имот 25.71, 28.110, 43.80, 105.80, 124.50.144.13.
По делото са приложени и служебни справки от имотния регистър при Агенция по вписванията, от които се установяват притежаваните от дружеството недвижими имоти и вписани договори за аренда.
От приетото и неоспорено от страните заключение по допуснатата СФИЕ (стр.2789 и сл. том IV) се установява, че за периода 2019 година-2021 година всички коефициенти на ликвидност на ответното дружество са в референтни стойности. За финансовите 2016 година – 2021 година дружеството е успяло да генерира продажби, с които да възстанови извършените разходи за дейността си, като отчетеният резултат за целия посочен период е печалба.
През 2021 година приходите са се увеличили с 32 % спрямо предходната 2020 година, а балансовата печалба за 2021 година е с 2,2 пъти по-голяма от печалбата за 2020 година и над 7 пъти по-голяма от печалбата за 2019 година.