Решение № 214 от 21.08.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 214 гр. Варна, 07.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I - СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станчо Р. Савов

Членове:

Светла В. Даскалова

Румяна П. П.а при участието на секретаря Елка К. Колева като разгледа докладваното от Станчо Р. Савов Въззивно наказателно дело от частен характер № 20233100600818 по описа за 2023 година Предмет на въззивното производство е присъда

№260022 от

14.06.2022г. по НЧХД №2039/2020год. по описа на Районен съд –Варна втори наказателен състав, с която подсъдимият И. П. И., ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 16.11.2019 г. в гр. Варна, причинил на Г. И.

Ц. лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания и травматични отоци в областта на лицето, контузия на лявата долночелюстна става, разкъсно-контузни рани в лявата лицева половина и контузия на гръдния кош, обуславящи временно разстройство на здравето, неопасно за живота престъпление по чл.130, ал.1 НК, поради което и на основание чл.130, ал.1 НК вр. чл.78а ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер 1500.00 лв (хиляда и петстотин лева). Със същата присъда подсъдимият И. е осъден за заплати на Г. И. Ц. ЕГН **********, сумата от 5000.00 лв (пет хиляди лева), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на извършване на деянието - 16.11.2019 г, до окончателното плащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от престъпление по чл.130, ал.1 НК, на основание чл.45, ал.1 ЗЗД, както и сумата 1498.50 лв (хиляда четиристотин деветдесет и осем лева, 50 ст.), представляваща обезщетение за направени разноски, на основание чл.189, ал.З НПК.

Отхвъплен е предявения граждански иск от Г. Ц. срещу подс.И. П. И. в частта за разликата над 5000 лв до претендирания размер 9000 лв като обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на престъпление по чл.130, ал.1 НК, на основание чл.45, ал.1 ЗЗД.

1

Подсъдимият

И. е осъден да заплати и сумата 200.00 лв. представляваща държавна такса върху стойността на уважения граждански иск, на основание чл.189, ал.З НПК.

Срещу първоинстанционния съдебен акт e постъпила жалба от адв.Б. Б. от АК-Варна – защитник на обв.И. , в която се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата, както и че същата противоречи на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излага, че присъдата е постановена в следствие на неправилно установена фактическа обстановка. Твърди се, че липсват признаци на деяние осъществяващо състава на престъпление наказуемо по чл.130 ал.1 от НК от страна на подсъдимия.

Излагат се подробни аргументи за това твърдение. Прави се искане, постановената присъда да бъде отменена и подсъдимият признат на невинован и съответно оправдан по предявеното му обвинение.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от адв.Н. Б., като отново се твърди, че извършеното от подсъдимия не осъществява признаците на чл.130 ал.1 от НК. Излага се също, че съдът е допуснал съществени процесуални нарушения при разглеждане на делото, изразяващи се в смесване на процесуални качества на частния тъжител с фигурата на свидетел и съответно ценене на неговите показания дадени в това му качество, които са и в основата на постановената осъдителна присъда. Излага се също, че обвинението не е доказано по категоричен начин, което е също основание за отмяна на постановения съдебен акт. Моли се за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на първата инстанция предвид допуснатите съществени процесуални нарушения. Моли се също гражданткият иск да бъде отхвърлен.

По съществото на делото и в съдебно заседание пред въззивната инстанция доверителя на частия тъжител – адв.Ю. Г. моли постановеният съдебен акт да бъде оставен в сила, като счита , че същият е правилен и законосъобразен. Анализира фактическата обстановка, като стига до извод за осъществен състав на престъпление от страна на подсъдимия. Претендират се направените пред въззивната инстанция разноски.

Настоящата въззивната инстанция, като взе предвид доводите на страните и се запозна с материалите по настоящото наказателно производство, събраните на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие пред първата инстанция доказателствата и при служебната проверка на атакувания съдебен акт по реда на чл. 313 и чл.314 от НПК установи, че са налице съществени нарушения на процесуалните правила, от категорията на посочените в чл. 348, ал.1, т.2 от НПК, допуснати от първоинстанционния съд, които нарушения не могат да бъдат отстранени от настоящата инстанция, които налагат отмяна на постановения съдебен акт и връщане делото за разглеждане на първоинстанционния съд по следните съображения:

Съдебното производство по НЧХД № 2039/2020 год. по описа на Районен съд – Варна е образувано по внесена в съда тъжба от частния тъжител Г. Ц. срещу И. П. И. с оглед извършено от последния престъпление 2 наказуемо по чл.130 ал.1 от НК.

Първоинстанционното производство е приключило с атакуваната пред настоящата инстанция присъда с която подсъдимия И. е бил признат за виновен в това, че на 16.11.2019 г. в гр. Варна, причинил на Г. И. Ц. лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания и травматични отоци в областта на лицето, контузия на лявата долночелюстна става, разкъсноконтузни рани в лявата лицева половина и контузия на гръдния кош, обуславящи временно разстройство на здравето, неопасно за живота престъпление по чл.130, ал.1 НК, поради което и на основание чл.130, ал.1 НК вр. чл.78а ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер 1500.00 лв (хиляда и петстотин лева). Със същата присъда подсъдимият И. е осъденн за заплати на Г. И. Ц. ЕГН **********, сумата от 5000.00 лв (пет хиляди лева), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на извършване на деянието - 16.11.2019 г, до окончателното плащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от престъпление по чл.130, ал.1 НК, на основание чл.45, ал.1 ЗЗД, както и сумата 1498.50 лв (хиляда четиристотин деветдесет и осем лева, 50 ст.), представляваща обезщетение за направени разноски, на основание чл.189, ал.З НПК.

В мотивите си към присъдата, съдът е изложил приетата от него фактическа обстановка, като е анализирал показанията на двете групи /условно/ свидетели и е дал съответно вяра на едната от тях, а именно от които според съда се установява, че подсъдимия е осъществил състава на престъпление наказуемо по чл.130 ал.1 от НК.

В случая въззивният съд констатира, че атакуваната присъда не съдържа мотиви, отговарящи на процесуалните изисквания относими към съставомерността на извършеното от подсъдимия деяние по чл.130 ал.1 от НК, предвид на следното:

Съдът има задължение да направи своите изводи относно това дали е доказано обвинението спрямо лицето след внимателен и задълбочен анализ на събраните доказателства, като ги прецени поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка. Мотивите следва да съдържат приетите от съда фактически положения, въз основа на посочените доказателства от които съответно да се извежда и наличието на всички признаци на престъплението за което лицето е предадено на съд. Именно по този начин се мотивира вътрешното съдийско убеждение и начина на изграждането му по въпросите, които съдът решава при постановяване на своя краен съдебен акт, поради което и същите представляват задължителна част от присъдата и неизготвянето им според посочените изисквания представлява винаги съществено процесуално нарушение.

В конкретния случай случая настоящия съдебен състав намира, че макар и формално да са изложени мотиви, то те страдат от пороци, приравняващи ги до липса на мотиви, поради което и са налице предпоставките за отмяна на атакувания съден акт, като постановен при съществено, но отстранимо нарушение на процесуалните правила, по смисъла 3 на чл.348, ал.3, т.2, вр.чл.335, ал.2, вр.чл.334, ал.1 от НПК, а именно- липсата на мотиви.

Намира, че е извършено нарушение, изразяващо се в доказателствена необезпеченост и липса на доказателствен анализ, който да доведе до максимално изясняване обстоятелствата по делото и съответно да допринесе за формиране на законосъобразни правни изводи.

След задълбочен анализ на събраните по делото доказателства и преглед на обжалваната присъда, въззивният съд намира, че първоинстанционният съдебен акт е негоден да бъде саниран във въззивното производство, тъй като липсата на съображения по определени въпроси поставят в невъзможност ВОС да го ревизира, като допуснатите процесуални нарушения следва да бъдат отстранени на етапа, в който са допуснати, поради което се налага отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ВРС.

Допуснати са и съществени процесуални нарушения довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия, тъй като са нарушени основни начала в наказателния процес. Първоинстанционният съдебен акт е постановен при неизпълнение на задълженията на първоинстанцоинния съд по чл. 13 и чл. 14, ал. 1 от НПК, а именно: да осигури разкриване на обективната истина и да взема решения въз основа на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, което освен, че е нарушение на основни принципи на наказателния процес, е довело и до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия по смисъла на чл. 348, ал. 3 от НПК.

Приетите от ВРС за установени фактически обстоятелства не са подкрепени от събраната доказателствена маса, същевременно липсва и пълноценен анализ на всички събрани по делото доказателства, коментирани остават само част от тях, поради което обективната истина остава неразкрита и доказателствено необезпечена, за да продуцира едни законосъобразни и категорични правни изводи. Съдържанието на присъдата е лишено и от мотиви, които да отговарят на изискванията на разпоредбите на чл. 305, ал. 3 от НПК.

Липсата на мотиви в случая се изразява в ограничено обсъждане на доказателствата и средствата за тяхното установяване, както и анализ на това на база на кои от тях е установена и приета фактическа обстановка за отговаряща на обективната истина. Липсата на мотиви засяга в съществена 4 степен правните съображения на взетото решение.

Основен принцип на наказателния процес е разкриване на обективната истина (арг. чл. 13 от НПК). При слагане край на съдебното производство и след установяване на фактите, е възможно извеждане на правни изводи.

Още в този момент районният съд не е положил всички усилия и не е взел всички необходими мерки, за да се постигне пълно разкриване на обективната истина, а е взел решение и постановил присъдата си, с което и принципът, заложен в чл. 14 от НПК, бива пренебрегнат. Неспазването на тези принципни положения налага повторно провеждане на съдебното производство при строго съблюдаване на тези принципи и полагане на максимални усилия за достигане на един доказателствено подкрепен извод.

По съществото си допуснатите нарушения според настоящия състав се изразяват в следните недостатъци на първоинстанционното съдебно производство:

На първо място, въззивният съд намира, че изводът за съпричастността на подсъдимия в престъпната дейност се извежда само от дадените показания на частния тъжител чрез разпита му в допуснатта очна ставка / което обстоятелство изрично е посочено в мотивине на съда, като очната ставка странно защо е извършено именно с участието на частния тъжител – пренебрегвайки забраната същия да дава показания в един процес от частен характер, като на практика проведеното следствено действие - очната ставка е довела до разпит на частния тъжител в който той подробно и обстойно е бил разпитан за това какво е станало на твърдянато от него дата в гр.Варна/, които обаче остават неподкрепени по категоричен начин от другите доказателства по делото. Изложени са аргументи, защо тези негови ,,показания,, са приети за достоверни и как са подкрепени, като се коментират и свидетелски показания, дадени от свид. К.. Но този анализ и съпоставяне са недостатъчни за разкриване обективната истина и опровергаване презумпцията за невиновност и обосноваване на един осъдителен акт. Съпоставени едни с други свидетелските показания на свид.К. и обясненията на подсъдимия и показанията на свидетеля С. противоречат в частите, в които дават сведения за едни и същи факти. Така например, подсъдимият твърди, че е бил в апартамента си заедно със св.С., докато св.К. твърди, че е видяла подсъдимия и частния тъжител да се дърпат 5 пред кооперацията.