Определение № 533 от 16.07.2026, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 533 гр. Габрово, 16.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

ИВА ДИМОВА

Габриела Б. Илиева като разгледа докладваното от Габриела Б. Илиева Въззивно частно гражданско дело № 20264200500328 по описа за 2026 година ГПК.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 във връзка с чл. 83, ал. 2 от Образувано е по частна жалба с вх. № 3574/12.06.2026 г. на П. С., чрез адв. Р. В., срещу Определение № 172 от 18.05.2026 г. по гр. д. № 5/2026 г. по описа на РС – Дряново, с което с което е оставена без уважение молбата на П.

С. за освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски в производството по делото.

В частната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение, тъй като жалбоподателят получава месечен доход под минималната работна заплата. Излага, че дори да се вземе предвид доходите на съпругата му, при разпределянето на доходите между всички членове на семейството, отново доходът е под минималната работна заплата.

Излага, че притежаваното от семейството едно жилище, което служи за задоволяване на нужди на семейството и притежавания лек автомобил от съпругата на жалбоподателя не могат да обусловят извод за това, че последният разполага с достатъчно средства за заплащането на държавната такса и разноските по делото. Моли съда да отмени обжалваното определение и да постанови друго, с което да уважи молбата за освобождаване на ищеца от внасяне на такси и разноски по делото.

Съдът, като взе предвид доводите на жалбоподателя и събраните доказателства, намира следното от фактическа страна:

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна, в срока за обжалване, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Производството по гр. д. № 5/2026 г. по описа на Районен съд – Дряново е инициирано от жалбоподателя по подадена от него искова молба против "Е.М." ЕАД за признаване на установено, че ищецът, в качеството си на 1 длъжник по изп. д. № 1216 на ЧСИ В. Г., рег. № 725, с район на действие ОС – Велико Търново, не дължи на ответника претендираните суми по изпълнителен лист, издаден на 25.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2521/2013 г. на РС – Велико Търново в общ размер 23 535, 09 лв. /равностойност на 12 033, 32 евро/.

Направено е искане за освобождаване на ищцата от внасяне на такси и разноски в производството, като е представена декларация за имуществено състояние и доходи. Ищецът е декларирал, че е семеен, както и че той и съпругата му осигуряват издръжка на 3 лица /без посочване дали лицата са малолетни или непълнолетни, или дали изобщо са такива, на които ищецът дължи издръжка/. Декларирал е, че получава месечни доходи от заплата в размер на 250 лв., а съпругата му получава месечен доход от 2 000 лв.

Притежават жилище с площ от 80 кв. м. в гр. В. Т.. Съпругата на ищеца притежава МПС марка БМВ X5 2017 г.

Първоинстанционният съд е изискал справки за декларирани трудови и други доходи от ищеца. От изисканите служебно справки се установява, че ищецът има сключени през 2022 г. и действащи два трудови договора, по които общо е получил средно месечно трудово възнаграждение в размер от 817,35 лв. През 2026 г. ищецът реализира в общ размер от 465,80 евро месечно трудово възнаграждение по тези две правоотношения.

Видно от служебно изисканата от въззивния съд справка от Имотния регистър, семейството на ищеца притежава едно жилище, посочено в декларацията за имуществено състояние. Ищецът е декларирал, че съпругата му притежава моторно превозно средство.

Ищецът е на 45 години, в трудоспособна възраст, няма данни за здравословни проблеми.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Настоящият състав намира, че частната жалба е частично основателна.

Съгласно чл. 83, ал. 2 от ГПК се освобождават от такси и разноски лицата, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид: доходите на лицето и на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта; други констатирани обстоятелства. За да бъде уважено искане за освобождаване от държавна такса и разноски по чл. 83, ал. 2 от ГПК, не е достатъчно страната да е затруднена да я заплати, а е необходимо тя да няма изобщо такава възможност, т.е. да не разполага с необходимия финансов ресурс в наличност, както и с възможност за набавяне на такъв от притежавано имущество и получавани доходи. С оглед прилагане на привилегията по чл. 83, ал. 2 от ГПК в полза на лица, които са работоспособни и не страдат от заболявания, те трябва да установят наличието на обективни пречки, които ги възпрепятстват да си осигурят необходимите средства, т.к. с нормата на чл. 83, ал. 2 от ГПК се цели осигуряване на достъп до правосъдие 2 на социално слаби лица.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че жалбоподателя е в трудоспособна възраст /45 г./. Не декларира обстоятелства за влошено здравословно състояние, препятстващо полагането на труд и реализирането на доходи или които да обуславят допълнителни разходи.

Жалбоподателят е декларирал, че заедно със съпругата му осигуряват издръжка на трима души, но не е посочено дали тези лица са малолетни, непълнолетни или лица, към които ищецът е задължен за издръжка, от което не може да се направи обоснован извод, че ищецът дължи издръжка на тези лица, т.к. се вземат предвид само конкретно установени обстоятелства.

Жалбоподателят е трудово ангажиран и получава трудово възнаграждение, чийто размер /465, 80 евро/ надхвърля линията на бедност в страната, която за 2026 г. е в размер на 390, 63 евро, от което следва, че същият не е в невъзможност за заплащане на такси и разноски в производството.

Трудовата заетост, респективно размерът на получаваното възнаграждение, е само един от критериите, въз основа на който се прави преценка за основателността на молбата по чл. 83, ал. 2 от ГПК – същият се преценява в съвкупност с останалите такива, визирани в чл. 83, ал. 2 от ГПК, при формиране на заключение за наличие на предпоставките, регламентирани в посочената норма. Наред с това, съпругата на жалбоподателя реализира доход в размер на около 1 022, 58 евро, при което общия реализиран месечен доход за семейството е около 1 488 евро. Семейството притежава жилище, с което задоволява семейните си нужди, от което следва, че не са налице допълнителни разходи по задоволяване на жилищните нужди на ищеца и неговото семейство.

При тези данни, съпоставени с дължимата държавна такса по делото 481,33 евро води до извод за това, че заплащането й в пълен размер, макар и да не е невъзможно, би затруднило жалбоподателя и неговото семейство.

Общият доход на семейството е в размер около 1 488 евро, т.е. в размер над удвоения размер на минималната работна заплата /620, 20 евро/. Това води на извода, че внасянето на държавната такса в определения размер от 481, 33 евро /около 2/3 от минималната работна заплата/ би затруднило ищеца, при липса на спестявания или други източници на доход, да упражни правото си на достъп до правосъдие.

Същото обаче не се отнася до евентуалните разноски, които би направил ищеца в производството по упражняване на процесуалното си право на защита на предявения иск, с оглед предмета на делото – установяване недължимост на суми по изпълнителен лист поради погасяването им по давност. С оглед изложеното досежно имущественото, семейното и здравословното състояние на ищеца, настоящият въззивен състав намира, че правата на ищеца и неговите възможности за участие в процеса не са застрашени поради липса на достатъчно средства да покрие евентуални съдебни разноски. Не се твърди и не се доказва наличие на обективни пречки, които да възпрепятстват жалбоподателя да си осигури средствата, необходими за заплащане на евентуалните разноски, предвид работоспособната възраст, в която се намира, 3 липсата на влошено здравословно състояние, с общ доход на семейството от 1 488 евро, като се вземе предвид и частичното освобождаване от половината от дължимата държавна такса по делото.

Предвид това съдът намира, че за сумата над 240, 67 евро до дължимата държавна такса от 481, 33 евро ищецът следва да бъде освободен от внасянето й по делото.

При така приетото от настоящия състав обжалваното определение, следва да бъде отменено в частта, в която е оставено без уважение искането на ищеца за освобождаването му от държавна такса за сумата над 240, 67 евро до дължимата държавна такса от 481, 33 евро и да се постанови друго, с което да бъде освободен частично от внасянето на държавна такса по делото за сумата от 240, 67 евро, а определението бъде потвърдено в останалата му обжалвана част.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 172 от 18.05.2026 г. по гр. д. № 5/2026 г. по описа на РС – Дряново, в частта с която е оставена без уважение молбата на П.

С. С., ЕГН **********, за освобождаване от държавна такса за сумата над 240, 67 евро до дължимата държавна такса от 481, 33 евро, като вместо него постановява:

ОСВОБОЖДАВА, на осн. чл. 83, ал. 2 ГПК, П. С. С., ЕГН **********, от внасянето на държавна такса по делото частично за сумата от 240, 67 евро.

ПОТВЪРЖДАВА, Определение № 172 от 18.05.2026 г. по гр. д. № 5/2026 г. по описа на РС – Дряново, в останалата му част.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страната пред ВКС, в частта, в която е оставена без уважение частната жалба.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4