Решение № 1892 от 02.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1892 гр. София, 02.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20251110152177 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес) Производството е образувано по искова молба с вх. № 7481/25.03.2025 г. по описа на РС - Благоевград от К. К. Г., с ЕГН **********, К. К. Г., с ЕГН ********** и В. К. Г., е ЕГН **********, всички е адрес: гр. Благоевград, ул.

П * срещу Т. Ц. П., ЕГН **********, гр. София, ж.к. Д*, Д. О. П., е ЕГН **********. е адрес: гр. София. 1619. местност “Г* и Б. Д. Б., ЕГН **********, гр. София, ж.к. Д*, с която са предявени субективно пасивно предявени отрицателни установителни искове с правна квалификация чл.117, ал.2 ЗЗД чл.439 ГПК, с който се иска да бъде признато за установено, че К. К. Г., К. К. Г. и В. К. Г., не дължат по отношение на ответниците Т. Ц. П., Д. О. П. и Б. Д. Б. сумата 900.00 лева, представляваща припадаща се на ищците, като наследници на Р* Г. част от задължение за разноски по изпълнително дело № 1842 от 2017г. по описа на ЧСИ В*, е рег.

№ 860, с район на действие - СГС, поради погасяване на правото на принудително изпълнение за вземането с и изтичане петгодишен давностсн срок.

В исковата молба са изложени твърдения, че срещу ищците има издаден Изпълнителен лист издаден на 13.06.2017 г. от АССГ по адв. адм. д. № 11657/2015 г., съгласно решение № 6272/18.05.2017 г., с която Р* Г. и К. Г. са осъдени да заплатят солидарно суми за разноски. Било образувано изп. д. № 1842/2017 г. по описа на ЧСИ В* с рег. № 860.

1

Считат, че вземането е погасено по давност, тъй като не са извършени действия, които да прекъсват давността, повече от пет години. Излагат изложение на фактите кога са предприети действия от ЧСИ и кредиторите.

Твърди, че е настъпила перемпция по изп. д. Признават, че все още не са конституирани като длъжници по изп. дело на мястото на Р* Г..

Моли съда да уважи исковете. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът изцяло оспорва исковата претенция, като твърди, че са предприети множество изпълнителни действия, които прекъсват давността. Твърди, че е имало подадени молби за насочване на изпълнителни действия, които са прекъснали петгодишната давност. Излага правни доводи за размера на давността и за прекъсване на давността.

Моли съдът да отхвърли исковата претенция. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищците редовно призовани, не се явяват и не се представляват.

Ответниците, редовно призовани за о.с.з., се представляват от адвокат.

Поддържат ОИМ. Излага съображения, че давността не е настъпила, тъй като са предприети действия, които са прекъсвали давността. Претендира разноски.

Представя списък по чл.80 ГПК.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК приема за установено следното:

По валидността и допустимостта на производството

Допустимостта на предявения от ищеца отрицателен установителен иск се обосновава от доказаните по делото твърдения на ищеца за наличие на правен интерес у него от предявяването им и за надлежна процесуална легитимация на страните по тях. Правният интерес от предявяване на установителен иск е винаги конкретен и зависи от обстоятелствата по делото.

Интересът трябва да бъде доказан от ищеца и като положителна процесуална предпоставка следва да е налице при всяко положение на делото. Когато ищецът желае да установи, че не дължи дадено вземане поради изтекла погасителна давност, той следва да посочи конкретните обстоятелства, които обуславят правния му интерес от предявяване на установителния иск. В този смисъл ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият състав приема, че е налице правен интерес, доколкото у ответника е налице изпълнителен лист – титул и образувано изпълнително дело. Освен това ищецът се позовават на факти, които са станали, след издаване на изпълнителното основание – погасителна давност.

С оглед изложеното, съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото първоинстанционно произнасяне, е подадена от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от исков процес.

Заплатена е необходимата държавна такса. Исковата молба е редовна.

2

Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.

По основателността на иска

Предвид разпоредбата на чл. 154 ГПК при предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили факти (с оглед на наведените в исковата молба твърдения – изтекъл давностен срок, перемпция), които водят до погасяване на установеното изпълняемо право на ответника.

Предвид наведеното единствено основание за недължимост на сумите ответникът следва да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

Страните не спорят, че между тях има образувано изпълнително дело № 1842/2017 г. по описа на ЧСИ В* рег. № 806 на Камарата на ЧСИ на Камарата на ЧСИ, въз основа на ИЛ по адм. д. № 11657/2015 г. по описа на АССГ.

Не се спори, че длъжници по изп. д. са К. Г. и Р* Г.. Не се спори, че наследници на Р* Г. – тримата ищци по делото К. Г., В. Г. и К. Г. не са конституирани като длъжници на мястото на наследодателя Р* Г..

Страните спорят дали вземането, установено по адм. д. № 11657/2015 г. по описа на АССГ, е погасено по давност.

Съгласно даденото в ТР № 8/27.11.2023 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК, ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича правото му. При липса на правен интерес производството се прекратява.

Ищецът следва да установи наличието на правен интерес от водене на това дело.

При условията на главно и насрещно доказване, ищецът следва да установи, че периодът между две действия, които прекъсват погасителната давност давността е повече от 3 или 5 години – период от време в размер минимум на 3 или 5 години, който да е осъществен между две изпълнителни действия, които прекъсват давността.

При условията на насрещно и пълно доказване, ответникът следва да установи всички обстоятелства, въз основа на които претендира сумата (ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 на ОСГТК на ВКС).

Ответникът следва да установи условията за настъпване или спиране на погасителната давност в период по-малък от 3 или 5 години.

3

Основни принципи, които следва да се отчетат при решаване на този вид дела са:

1. Влезлият в сила съдебен акт – определение, решение или заповед за изпълнение, обуславя петгодишна давност, която започва да тече от влизане в сила на акта, на основание чл.117, ал.2 ЗЗД. В този смисъл е решение по съединени дела С-693/19 и С-831/19 и Решение № 491/23.07.2024 г. по гр. д. № 1767/2023 г. по описа на ВКС.

2. Съгласно чл.116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение.

3. Съгласно ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ/независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/ - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

4. Налагането на запор или възбрана в изпълнително производство, съгласно т.1 ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК съставлява насочване на изпълнението върху отделен имуществен обект на длъжника. То прекъсва давността, тъй като с него започва да се осъществява принудата в изпълнителния процес –длъжникът започва да търпи ограничение в правната си сфера – неговите актове на разпореждане стават непротивопоставими на първоначалния и присъединените кредитори.

5. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.

Искането да бъде приложен отделен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.

4

6. От всяко прекъсване на давността започва да тече нова давност, която е петгодишна, при влязъл в сила съдебен акт, на основание 117, ал.1 ЗЗД.

Нова давност започва да тече с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.

7. В изпълнителния процес давността не спира, тъй като кредиторът може да избере дали да действа/да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/ или да не действа/ да не иска нови изпълнителни способи/

8. Когато взискателят не е поискал или съдебният изпълнител не е извършил изпълнително действие в продължение на две години, изпълнителното дело се прекратява, поради перемпция, на основание чл.43, ал.1, т.8 ГПК.

9. Новата давност започва да тече от последното й прекъсване с надлежно извършено изпълнително действие или признание на вземането от длъжника. Перемпцията е без правно значение за давността. Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника. То може да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по воденото на изпълнителните дела.

10. Ако искането от кредитора (което прекъсва давността) е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, която не зависи от волята на кредитора; давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство.