Решение № 362 от 02.12.2024, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 362 гр. Сливен, 02.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цанка Г. Неделчева при участието на секретаря Галина Едр. Пенева като разгледа докладваното от Цанка Г. Неделчева Административно наказателно дело № 20242230200629 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба от Д. П. П. с ЕГН ********** от гр.

Ямбол против НП № 24-0804-001298/23.02.2024 год., издадено от Началник група в ОД на МВР – Сливен, Сектор „ПП“- Сливен, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 3000,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

В с.з. жалбоподателя, редовно призован, не се явява лично. Представлява се от процесуален представител, които поддържа жалбата и моли да бъде отменено издаденото НП, като незаконосъобразно и да им бъдат присъдени направените разноски поделото.

В с.з. административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител, който да изрази становище по жалбата. По делото е постъпило писмено становище от процесуален представител на въззиваемата страна, в което се изразява становището по съществото на делото, моли издаденото наказателно постановление да бъде потвърдено, прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение и претендира юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

1

На 21.01.2024 год. бил съставен АУАН, с фабр. № 1146168 против жалбоподателя за това, че на 21.01.2024 год. в 15,58 часа в Община Сливен, на път /III-488 / Сливен – в.

Българка – Раково /SLV1005/, на 700 м. преди връх Българка посока от местност Даулите управлява лек автомобил „БМВ 325” с рег. № ***** и използва пътя, отворен за обществено ползване не по предназначение, като на ляв завой умишлено приплъзва задните гуми на МПС, привеждайки го в странично положение на линията на пътя, като по този начин навлиза в лента за насрещно движение и поставя в опасност живота и здравето на водача и пътника в движещия се насреща лек автомобил „Киа“ с рег. № *****. В акта било посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Актът бил връчен лично на жалбоподателя на 21.01.2024 год. (л. 12 от делото).

Въз основа на акта било издадено процесното НП № 24-0804-001298 от 23.02.2024 год., издадено от Началник група в ОД на МВР – Сливен, Сектор „ПП” - Сливен, с което на жалбоподателя било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 3000,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. В НП било отразено, че на основание чл. 189з от ЗДвП за нарушенията по ЗДвП не се прилагат чл. 28 и чл. 58г от ЗАНН предвид високата обществена опасност на деянието и неговият негативен отзвук сред останалите участници в движението. НП било връчено лично на жалбоподателя на 09.04.2024 год. (л. 6 от делото).

От приложените по делото служебни бележки издадени от Началник Сектор „КАПОЧР“ в ОД на МВР – Сливен се установява, че към дата 21.01.2024 год. актосъставителят е заемал длъжността „младши автоконтрольор I ст.“ в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ в Сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ в ОД на МВР – Сливен; както и че издалият наказателното постановление старши инспектор е била на длъжност Началник група „Административнонаказателна дейност, отчет и анализ на ПТП, и водачи“ в Сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ в ОД на МВР – Сливен (л. 88 – 89 от делото).

От приложеното по делото заверено копие от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 год. на Министъра на вътрешните работи се установява, че съгласно т.2.1. АУАН по ЗДвП могат да съставят определените в т.1.3.2, т.е. от лица заемащи длъжността „младши автоконтрольор I ст.“ В ОД на МВР; както и че съгласно т.3.11 наказателни постановление по ЗДвП могат да издават началниците на групи в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР (л.

87 – 88 от делото).

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е частично основателна.

Съдът намира, че в настоящия случай не се установява по несъмнен и безспорен начин наличието на извършено от жалбоподателя административно нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, като въззиваемата страна не ангажира доказателства в подкрепа на 2 установената в НП фактическа обстановка. От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че на посочената в акта и в НП дата жалбоподателят е управлявал процесното МПС след друг автомобил. Установява се още, че при излизане от завоя автомобилът на жалбоподателят се приплъзнал странично и навлязъл в платното на патрулния автомобил. Съгласно разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, на водача на МПС е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. В Решение № 75/23.06.2023 год. по КАНД № 67/2023 год. по описа на СлАС е посочено, че за да се приеме обаче, че това нарушение е извършено, е необходимо да се докаже, че водачът умишлено и демонстративно е допуснал да изгуби контрол върху автомобила, чрез форсиране на двигателя и превъртане на гуми, т. е. извършил е т. н. „дрифт“. Посочено е в решението, че няма легално определение за този начин на шофиране, но в практиката е възприето, че това е техника на управление на автомобила, характерна с умишленото му извеждане от водача извън контрол чрез форсиране и презавиване, което води до загуба на сцепление на задните колела, движение на автомобила напречно на завоя под влияние на тежестта и инерционния момент. В цитираното решение е отразено, че не всяко поднасяне на автомобила или превъртане на задвижващите колела, покрива елементите на изпълнителното деяние на описаното нарушение, защото е необходимо да е налице и субективната му страна, то трябва да е явно демонстративно и преди момента на извършването му деецът да е съзнавал, че това ще се случи и да го е искал или най - малкото да го е допускал този резултат.

В настоящия случай в хода на съдебното дирене не бяха събрани доказателства, че жалбоподателят е използвал пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. От показанията на свид. В. се установява, че същата е била в автомобила на жалбоподателя, жалбоподателят карал нормално, било заледено и задните гуми на автомобила поднасяли. От показанията на свид. Д. се установява, че е управлявал автомобила, който бил пред автомобила на жалбоподателя, пътят бил заледен и не бил нито почистен, нито опесъчен и неговият автомобил също поднасял заради пътната обстановка. От показанията на актосъставителя също се установява, че имало сняг него ден и пътят бил заледен. С оглед на тези показания липсват доказателства, че жалбоподателят умишлено е извел извън контрол автомобила, още повече, че в автомобила е била и свид. В.. С оглед гореизложеното съдът намира, че не се доказа от субективна страна жалбоподателят да е извършил виновно нарушението по чл.

104б, т. 2 от ЗДвП, т.е. че същият умишлено да е извел извън контрол МПС -то при извършвания от него ляв завой и приплъзване на задните гуми (в този смисъл Решение № 72/22.06.2023 год. по КАНД № 53/2023 год. по описа на СлАС и Решение № 392/21.02.2024 год. по КАНД № 163/2023 год. по описа на СлАС).

Същевременно съдът съобрази, че съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 8/16.09.2021 год. на ВАС по т.д. № 1/2020 год., ОСС, I и II колегия, в производството по реда на раздел пети, глава трета на ЗАНН, районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, когато се налага да 3 приложи закон за същото, еднакво или по – леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 63, ал.

7, т. 1 от ЗАНН, в която е посочено, че съдът изменя акта по чл. 58д, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по – леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.

В настоящия случай безспорно е установено от показанията на актосъставителя и свид. С., че при приплъзването на задните гуми на МПС-то жалбоподателят го е привел в странично положение на линията на пътя, навлязъл е в лента за насрещно движение и е поставил в опасност живота и здравето на водача и пътника в движещия се насреща лек автомобил, т.е. водачът с поведението си е поставил в опасност живота и здравето на хората, което в се явява нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Посоченото нарушение е по – леко наказуемо в сравнение с нарушението на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, тъй като за същото е предвидено да се ангажира административната отговорност на нарушителя на основание чл.

185 от ЗДвП, в който е предвидено, че за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните са наказват с глоба 20,00 лева. Освен това не е налице съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, тъй като описаното деяние в обстоятелствената част на АУАН и НП безспорно осъществява състава на нарушението на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Ето защо съдът намира, че следва да измени обжалваното наказателно постановление, като го преквалифицира деянието на жалбоподателя като такова по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и с оглед на разпоредбата на чл. 185 от ЗДвП да наложи административно наказание от „Глоба в размер в размер на 20,00 лева.

Възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че АУАН и НП са издадени от некомпетентни органи е неоснователно с оглед приложените по делото писмени доказателства – служебни бележки издадени от Началник Сектор „КАПОЧР“ в ОД на МВР – Сливен и заверено копие от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 год. на Министъра на вътрешните работи.

Възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че не е установено точното място на извършване на нарушението, тъй като в АУАН било посочено, че деянието било установено в община Сливен, на път III-488 (Сливен – вр.Българка – Раково), SLV1005, а в НП било посочено, че същото било извършено в общ. Сливен на Общински път SLV2061, което представлявало съществено нарушение на процесуалните правила е неоснователно. В Решение № 236 от 13.04.2007 год. на МС за утвърждаване списък на общинските пътища в списъка под № 647 е посочен път SLV2061 и е дадено описанието на пътя: /III-488/ Сливен – в. Българка – Раково /SLV1005/. В същото решение е посочено, че всеки местен общински път има задължително едно свързване с общата пътна мрежа на страната и в наименованието на пътя то е указано чрез номера на пътя (републикански или друг общински), към който става привързването; както и че пътят и отсечката, в които става привързването, са изписани в прави скоби, а ако привързването е в края на общинския път отсечка не се посочва. Следователно в настоящия случай става въпрос за един и същ 4 общински път, който в АУАН е посочен като е изписано пълното му описание, в това число е посочено и привързването му с път SLV1005, а в НП е посочен само номерът му.

С оглед гореизложеното искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените разноски в настоящото производство е неоснователно. В Определение от 25.01.2022 год. по ЧКАНД № 205/2021 год. по описа на СлАС е посочено, че когато НП е изменено в частта относно наложеното административно наказание, не може да се приеме, че са налице основания за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя.