Решение № 421 от 04.08.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 421 гр. Благоевград, 04.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Полина Дянкова като разгледа докладваното от Полина Дянкова Въззивно гражданско дело № 20261200500938 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 1, т. 7 ГПК.

Благоевградският окръжен съд е сезиран с жалба с вх. № 19054/22.12.2025 г., подадена от Б. А. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С., бул. ****; „СТРОЙКОНСУЛТ“ ООД, ЕИК: 121403751, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. ***; „ЕКОРЕНТИМПЕКС“ ООД, ЕИК: 200386664, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. ****; „ЕВРО МИЛЕНИУМ ХОЛДИНГ” АД /старо наименование „НОРД ХОЛДИНГ” АД/, ЕИК:

200376038, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. ***; „ФЕРОИНДЪСТРИ МИЛЕНИУМ” ЕООД /старо наименование „НОРД ФЕРОИНДЪСТРИ” ЕООД/, ЕИК:

131085081, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. ***, всички чрез адв. Б. В. В., САК, с адрес: гр. С., ул. *** срещу Разпореждане от 01.12.2025 г. на ЧСИ Б. В. по изп. дело № 20258900400687, с което е отказано да се намали размерът на адв. възнаграждение, прието с Постановление за разноски от 17.07.2025 г.

Според жалбоподателя постановлението за разноски, издадено от съдебния изпълнител, е неправилно. Твърди се, че по изпълнителното дело липсват доказателства адвокатското възнаграждение да е било реално заплатено на Адвокатско дружество „В. и Ко“. Излагат се доводи, че адв. Д. Р. не е съдружник или член на адвокатското дружество, поради което не е налице идентичност между субекта, получил плащането, и този, извършил процесуалните действия по изпълнителното производство. Поддържа се още, че адвокатското възнаграждение е начислено с включен ДДС, без да са налице данни адвокатското дружество да е регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност.

1

Наред с това се твърди, че претендираният размер на адвокатското възнаграждение е прекомерен. Поради изложеното, се иска отмяна на постановлението за разноски от 17.07.2025 г., с което като разноски по изпълнителното дело е прието адвокатско възнаграждение в размер на 32 944,46 лв. При условията на евентуалност, се иска възнаграждението да бъде намалено до 200 лв., съобразно действително извършените от адвоката процесуални действия.

Ответникът по жалбата ,,ДИ СИ ЕЙ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕАД, в качеството си на взискател по изпълнителното дело, е представил възражение по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК. В същото излага фактическата обстановка и поддържа, че жалбата (заявлението) с вх. № 19054/22.12.2025 г. е недопустима поради липса на активна процесуална легитимация за нейното подаване. Посочва, че от приложените по изпълнителното дело документи безспорно се установява, че процесната сума е реално заплатена. Излага още, че адв. Д. Р. е част от екипа на Адвокатско дружество „В. и Ко“, както и че дружеството е регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност на основание чл. 100, ал. 1 ЗДДС. Навежда и доводи за неоснователност на възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представени са мотивите на съдебния изпълнител, в които се сочи, че по изпълнителното дело е приложен договор за правна защита и съдействие, от който се установява, че взискателят е заплатил договореното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в изпълнителното производство. Посочва се разпоредбата на чл. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като според ЧСИ Б. В. размерът на адвокатското възнаграждение не може да бъде по-нисък от предвидения в Наредбата минимален размер.

Изпълнително дело № 20258900400687 по описа на ЧСИ Б. В. е образувано по молба на „Юробанк България“ АД, със съдебен адрес: гр. С., бул. ***, чрез адв. Д. Р., въз основа на изпълнителен лист, издаден на 02.07.2025 г. по гр. д. № 36757/2025 г. по описа на Районен съд – София, 126 състав, срещу „Норд Фероиндустри“ ЕООД, ЕИК 131085081, „Евро Милениум Холдинг“ АД, ЕИК 200376038, „Аквакултура“ ЕООД, ЕИК 203248768, и Б. А. М., ЕГН **********, за заплащане на сумата от 1 950 830,00 лв., представляваща главница по Договор за револвиращ кредит № 291/14.11.2014 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 19.06.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 6 463,86 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 28.02.2025 г. до 31.03.2025 г., сумата от 59 868,80 лв., представляваща неустойка за забава по договора за кредит за периода от 31.03.2025 г. до 18.06.2025 г., сумата от 40 343,26 лв., представляваща държавна такса, както и сумата от 47 679,60 лв. с включен ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение.

Представен е Рамков договор за сътрудничество от 19.05.2025 г. между „Юробанк България“ АД – възложител и Адвокатско дружество „В. и Ко“, Приложение 1, както и допълнително споразумение към договора. По делото е приложена и фактура № 3848 от 08.07.2025 г. за сумата в размер на 32 944,46 лв. с наименование на стоките или услугите – АХ за образуване на ИД по изд. ИЛ по Договор за револвиращ кредит № 291/2014 г.

2

С постановление от 17.07.2025 г., постановено по изп. дело № 687/2025 г. по описа на ЧСИ Б. В., с район на действие ОС – Благоевград, същият приел за разноски по изпълнителното дело в общ размер 34 278,46 лв.

Същото е обжалвано пред ОС-Благоевград с жалба с вх. № 13143/01.09.2025 г., подадена от Б. А. М. и от „Евро Милениум Холдинг“ АД /със старо наименование „Норд Холдинг“/, ЕИК 200376038, представлявано от Константи Кирилов Тодоров, чрез процесуалния представител - адв. И. Г..

С Определение № 1340/12.11.2025 г., ОС-Благоевград е прекратил производството по в. гр. д. № 1074/2025 г. по описа на БлОС като е върнал изп. дело № 687/2025 г. по описа на ЧСИ Б. В., с район на действие ОС – Благоевград, за произнасяне по молбата на длъжниците по чл. 248 от ГПК, обективирана в подадената от тях жалба с вх. № 13143/01.09.2025 г. за намаляване поради прекомерност на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение.

С Разпореждане от 01.12.2025 г., ЧСИ Б. В. по изп. дело № 20258900400687 е отказал да се намали размера на адв. възнаграждение, прието с Постановление за разноски от 17.07.2025 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на настоящото производство е постановление за разноски, обективирано в разпореждане, с което съдебният изпълнител е отказал да намали размера на адвокатското възнаграждение на взискателя. Този акт подлежи на обжалване тъй като понятието „постановление за разноски“ обхваща всеки акт на съдебния изпълнител, с който се определя размерът на задължението на длъжника за разноските по изпълнението, включително и разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение. (по арг. от чл.

435, ал. 2 ГПК и т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС)

На първо място, съдът следва да обсъди допустимостта на подадената жалба (заявление).

Действително, по отношение на дружествата „Екоренимпекс“ ООД и „Евро Милениум Холдинг“ АД впоследствие са открити производства по несъстоятелност, като са назначени временни синдици с правомощията по чл. 658, ал. 1 във връзка с чл. 688 ТЗ, включително да представляват предприятието и да водят дела от името на длъжника.

Временен синдик на „Евро Милениум Холдинг“ АД е Е. Г. Т., назначена с Решение № 383 от 25.03.2026 г. по т. д. № 1688/2025 г. по описа на Софийски градски съд, а временен синдик на „Екоренимпекс“ ООД е Н. Г., назначен с Решение № 236 от 24.02.2026 г. по т. д. № 1345/2025 г. по описа на Софийски градски съд.

Настоящата жалба е подадена на 22.12.2025 г., т.е. преди открИ.ето на производствата по несъстоятелност и преди назначаването на временните синдици. След назначаването им същите не са заявили оттегляне на жалбата, нито са предприели действия, с които да изразят 3 несъгласие с извършеното процесуално действие. Поради това, съдът приема, че жалбата е надлежно подадена и е процесуално допустима.

За настоящия съдебен състав не се установява наличието на правен интерес на „СТРОЙКОНСУЛТ“ ООД от подаването на документа, с който е инициирано настоящото производство. В съдържанието му не са изложени конкретни твърдения относно засягане на права или законни интереси на дружеството от обжалваното постановление за разноски, нито се сочат обстоятелства, от които да се извежда самостоятелната му процесуална легитимация да иска съдебен контрол върху този акт.

Допълнително, по кориците на изпълнителното дело, „СТРОЙКОНСУЛТ“ ООД не фигурира като длъжник в изпълнителното производство. Следователно, за дружеството липсва правен интерес от предявяване на процесната жалба (заявление).

С оглед на гореизложеното, настоящият състав следва да остави без разглеждане жалбата, подадена от „СТРОЙКОНСУЛТ“ ООД.

Независимо от това, въззивната инстанция намира, че е надлежно сезирана с жалба от останалите четирима жалбоподатели (Б. А. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С., бул. ****;

„ЕКОРЕНТИМПЕКС“ ООД, ЕИК: 200386664, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. ****; „ЕВРО МИЛЕНИУМ ХОЛДИНГ” АД /старо наименование „НОРД ХОЛДИНГ” АД/, ЕИК: 200376038, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. ***;

„ФЕРОИНДЪСТРИ

МИЛЕНИУМ”

ЕООД

/старо наименование

„НОРД

ФЕРОИНДЪСТРИ” ЕООД/, ЕИК: 131085081, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.

***), които са страни по изпълнителното производство и за които е налице правен интерес от обжалване на процесния акт на ЧСИ.

Поради това, липсата на процесуална легитимация на „СТРОЙКОНСУЛТ“ ООД не препятства допустимостта на производството, доколкото съдът дължи произнасяне по жалбата в частта, подадена от останалите жалбоподатели, които са активно процесуално легитимирани да искат съдебен контрол върху обжалвания акт на съдебния изпълнител.

Относно възражението на жалбоподателите, че по делото липсват доказателства възнаграждението да е реално платено на адвокатското дружество, съдът следва да посочи, че по изпълнителното дело са приложени не само фактурата, издадена от ЕАД „В. и Ко“ (л.

35 по преписката на изпълнителното дело), но и платежното нареждане за заплатения адвокатски хонорар (л. 305 по преписката на изпълнителното дело).

Относно твърдението, че адв. Д. Р. не е асоцииран адвокат в ЕАД „В. и Ко“. Съдът следва посочи, че Адвокатско дружество „В. и Ко“ е еднолично адвокатско дружество, което се представлява единствено от адв. П. Д. В.. Лицата, изброени от жалбоподателите като „съдружници“, всъщност са адвокатски сътрудници, което се установява след справка в регистрите на българската адвокатура. Видно от същия регистър е, че адресът на управление на ЕАД „В. и Ко“ е идентичен с адреса на упражняване на дейност (съдебен адрес) на адв. Д. Р.. По кориците на изпълнителното дело е представен договор за асоцииране на адв. Р. с ЕАД „В. и Ко“ като от кориците на делото се установява и, че адв. Д.

4

Р. е преупълномощена от адв. Павел В. – представляващ ЕАД „В. и Ко“, с правата да представлява и защитава интересите на „Юробанк България“ АД по образуваното изпълнително дело (л. 35–36 и 37 по преписката на изпълнителното дело).

Твърдението, че адвокатското дружество не е регистрирано по ЗДДС, също е неоснователно. По кориците на изпълнителното дело е налице справка от Европейската комисия за регистрацията на дружеството по ДДС, както и справка от правноинформационната система „Сиела“, от която е видно, че ЕАД „В. и Ко“ е регистрирано по ЗДДС.

Относно възражението за прекомерност на адвокатския хонорар.

По кориците на изпълнителното дело неколкократно се посочва, че минимумът на възнаграждението следва да е в размер на 32 944,46 лв. Настоящият съд не се съгласява с математическото измерване на адв. възнаграждение като следва да посочи, че съгласно чл.

10, т. 2 във връзка с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания се дължи възнаграждение в размер на една втора от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2. При материален интерес по изпълнително дело № 687/2025 г. в размер на 2 017 162,66 лв., съгласно чл. 7, ал. 2, т. 8 от Наредбата минималното възнаграждение възлиза на 54 907,44 лв., формирано от базовата сума 39 650 лв. и 1,5 % върху горницата над 1 000 000 лв. в размер на 1 017 162,66 лв., или 15 257,44 лв. С оглед разпоредбата на чл. 10, т. 2 от Наредбата, за процесуално представителство по изпълнителното дело се дължи една втора от този размер, поради което минималното адвокатско възнаграждение възлиза на 27 453,72 лв.