Протоколно определение № 2 от 02.01.2025, Апелативен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№2 гр. Пловдив, 02.01.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Валентин Д. Бойкинов при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова и прокурора Тодор Ст. Деянов

Сложи за разглеждане докладваното от Христо Ив. Крачолов Въззивно частно наказателно дело № 20245000600603 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:45 часа се явиха:

Жалбоподателите – обвиняемите Д. А. Ш., Л. М. М. и С. А. Н. се явяват лично и със защитниците си – за тримата – адв. Д. К. и адв. Г. Д..

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.

АДВ. К.: Да се даде ход на делото.

ОБВИНЯЕМИЯТ Ш.: Да се даде ход на делото.

ОБВИНЯЕМИЯТ М.: Да се даде ход на делото.

ОБВИНЯЕМИЯТ Н.: Да се даде ход на делото.

Съдът, след съвещание, намира, че не са налице процесуални пречки за разглеждане на делото в днешното съдебно заседание, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ДОКЛАДВА се делото от съдията докладчик.

РАЗЯСНИХА се правата на страните по чл. 274 и чл. 275 НПК.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи. Нямам доказателствени искания.

АДВ. Д.: Нямам искания за отводи. Нямам доказателствени искания.

АДВ. К.: Също нямам искания за отводи. Нямам доказателствени искания.

Съдът след съвещание

1

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:

АДВ. Д.: Уважаеми апелативни съдии, ще моля да постановите съответния съдебен акт, с който да отмените като неправилно, необосновано и незаконосъобразно атакуваното определение на Пловдивски окръжен съд, с което на обвиняемите Д. Ш., Л. М. и С. Н. е наложена мярка за неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА в досъдебното производство, като вместо това наложите на тримата обвиняеми по-лека мярка за неотклонение, а именно „Подписка“ или парична „Гаранция“.

Както вече споменах, считаме обжалваното определение на Пловдивски окръжен съд за неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Това е така, защото окръжният съд не е извършил пълно, всестранно и обективно изследване на всички релевантни факти и обстоятелства по делото. Не е подложил на подробен и задълбочен анализ събраните доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност, въпреки императивното законово изискване за това. Нещо повече, недопустимо са игнорирани или пък неоснователни подценени, установени по делото важни факти и обстоятелства, които категорично дискредитират обвинителната теза и в този случай това неминуемо води или дава отражение, по-точно, върху правилността на направените от окръжния съд изводи, които той е инкорпорирал в своя съдебен акт.

Но да премина към конкретика. За да вземе тази най-тежка мярка за неотклонение „Задържане под стража“, Пловдивският окръжен съд е приел, че са налице предвидените в Закона предпоставки и основания за налагане на тази най-тежка мярка, като изрично е посочил, че е налице обосновано предположение, за това, че обвиняемите са извършили престъпленията, в които са обвинени, че не е налице опасност същите да се укрият, но била налице реална опасност същите да извършат друго престъпление. Този извод на съда е дълбоко погрешен.

Не случайно законът изисква от съда, при преценка на обстоятелствата, при преценка на предпоставките за налагане на тази най-тежка мярка за неотклонение „Задържане под стража“, да е налице обосновано предположение, подчертавам, обосновано предположение, а не просто съмнение или предположение. Обоснованото предположение означава да е налице от данните по делото, да е налице възможност да бъде направен с голяма степен на вероятност извод, че обвиняемите са съпричастни към престъпленията, в които са обвинени. Такъв извод очевидно, вие сте запознати с материалите по делото, няма как да бъде направен. Да, безспорно те са обвинени в извършване на тежки умишлени престъпления, за които се предвиждат сериозни наказания. Да, действително спрямо пострадалото лице е нанесен побой, действително с този побой му е нанесена средна телесна повреда, най-вероятно същият действително е бил отвлечен. Но по никакъв начин от материалите по делото не може да се направи обосновано 2 предположение за това, че обвиняемите са извършители на тези деяния.

Онова, на което се позовава окръжният съд, са показанията на така нар. пострадало лице и неговата съпруга. Както сме посочили в жалбите пред вас, тези показания са противоречиви и взаимно, а и вътрешно. Да не говорим, че те са и логически необосновани. Защо?

Първо, трябва да се има предвид и от показанията на обвиняемия М. е видно, че между тези семейства съществува конфликт. Този конфликт е породен - между пострадалия и семейството на М.. За това той е дал показания пред разследващите органи. Повод за конфликта е неправомерното, ще кажа престъпно поведение, т.е. въоръжен грабеж, извършен от така нар. пострадал срещу семейството на М. в Г., за което се води много сериозно производство, наказателно, но така или иначе това е предмет на разследване, на образувано такова производство.

Забележете, самият М. и неговото семейство по никакъв начин не са предприели действия досега, които да дават повод и основание да се мисли, че същите могат да предприемат такива действия, свързани с престъпленията, за които са обвинени. Напротив, те са търсели институционална подкрепа - както в Г., така и в България. Той е уведомил органите, включително и на МВР, говорим за М., за това че има производство срещу П.. Има ли правна и житейска логика едно лице, което само казва за наличие на такъв конфликт, което уведомява разследващите органи, търси такова съдействие, да отиде и да извърши престъпление, с което очевидно сам ще влезе в полезрението, сам ще се изложи на такова съмнение, че същият евентуално е извършител. Няма нито правна, нито житейска логика в това нещо.

Да преминем към показанията на самия П.. Той твърди, че е бил нападнат от много лица във входа. В същото време, че е било тъмно. Сам твърди, че не е разпознал нападателите там 6-7 човека, които го били нападнали. После пък изведнъж ги разпознава - тримата обвиняеми. Как става така? – разпознава един това е С. Н.. Забележете, разпознаването се извършва по снимки и т.н. Казва, че белезите, по които го разпознава, е, че той имал някакви петна по лицето. Как в тъмното, във входа, когато е бил бит от 6-7 души, когато сам казва, че не може да разпознае нападателите, изведнъж по тези белези, при положение че има много други характерни белези, същият разпознава това лице. Тук говорим за нещо - той много добре знае, след като предварително е преценил, приел, съмнявайки се, че нападението евентуално е извършено от М., от хора на М., знаейки че тези три лица са близки, са в общи линии са постоянно заедно, има едно нагаждане и едни съмнения, които той е посочил пред разследващите органи. Нещо повече, той има и мотив за това. Мотивът е именно да претъпи отговорността за извършеното от него престъпление, посочвайки тези лица като извършители, без да има каквито и да било, пак казвам, обективни данни за това.

Следва да е ясно, а и разследващите органи много добре знаят, че именно В. П. е извършил такива деяния спрямо други лица – измами, 3 парични, включително със злата и т.н., които дават основание много други лица да извършват спрямо него определени действия, но този факт изобщо не се коментира. Само аз като адвокат познавам баба му и клиенти, които лично това лице е измамило и те му търсят отговорност, включително по отношение на злата и по отношение на парични средства.

Друго – от събраните доказателства, на които се опира окръжният съд, няма как да бъде направена връзка за съпричастност на тримата обвиняеми към извършването на престъпленията и това да се гради на протоколите, които са приложени по делото – това е оглед на местопрестъплението и СМЕ. Ние не отричаме, че най-вероятно действително спрямо това лице е било извършено нападение.

Другото, което е, в автомобила, твърди пострадалият, че тримата били на задната седалка и го натискали. Ами кой е карал автомобила тогава? Това са същите лица ли са, които се твърди, че са го отвлекли и същите, както той в твърди, че са извършили, както той твърди, нападението във входа. Кой по какъв начин участва? Това са въпроси, на които отговор не е даден, а това е важно, въпреки този ранен етап на разследването, защото, пак казвам, има голяма разлика между обосновано предположение и т.нар. съмнения и предположения, които всеки може да твърди. Но, уважаеми апелативни съдии, дори и да беше налице това обосновано предположение, за което говорим, за причастност на обвиняемите в извършването на престъпление, за които ги обвинява Окръжна прокуратура, то категорично не са налице останалите предпоставки, които приема, че са налице окръжният съд и, по-точно, за това че има реална опасност същите да извършат друго престъпление.

Както ще забележите, самият окръжен съд беше доста затруднен да формулира какво точно престъпление ще извършат обвиняемите – дали срещу Републиката, дали срещу личността и прочие и прочие – дали някакво друго.

В същото време, самият окръжен съд отхвърля аргументите, които окръжният прокурор изложи като основания, за това че била налице реална опасност същите да извършат друго престъпление. Той обаче, странно защо, окръжният съд извежда едно собствено основание, собствен аргумент, изразяващ се в това, че опасността същите да извършат друго престъпление произтичала от механизма на извършеното деяние и по-късно от етапността на деянието. Това са несериозни твърдения. Знаем много добре и правната теория, и константната практика, и указанията на Върховния съд, пак ще ги цитирам, за 2023 г., във връзка с анализа, който беше изложен за прилагането на тази найтежка мярка и за противоречията в съдилищата, за това че трябва да се наблегне единствено и само, когато се обсъжда реалната опасност за извършване на друго престъпление, върху обществената опасност на дееца, подчертавам, върху обществената опасност на дееца, а не да се прехвърлят елементи, свързани с обществената опасност на деянието, които да служат като аргумент, за това че била налице обществена опасност на дееца.

Изрично е подчертано, че обществената опасност на дееца е свързана с 4 личността на самия деец: за това дали същият има предишни осъждания; за това дали същият е криминално проявен; има ли регистрации, има ли престъпни навици, трайно установени, има ли данни същият да има връзки с криминалния контингент и организираната престъпност. Такива данни очевидно за тези лица няма. Това са лица с чисто съдебно минало и това съдът го е подчертал. Това са лица, които съдействат, сами са се явили, когато са повикани, пред органите на разследването. Това са лица, които имат семейства, които имат деца и то, непълнолетни. Каква общественоопасно в личността на тези лица съзря, съгласно изискванията, Окръжният съд?

А това, че имало етапност. Значи, ако беше първо някой човек да бъде бит, после – отвлечен, ако не беше станало в тази последователност, щеше ли да има разлика? За мен няма разлика. Това е характеристика на деянието, а не на дееца. Механизмът на извършеното деяние, самото наименование деяние означава, че това е елемент, свързан с обществената опасност на престъплението, а не на дееца. Критериите са ясно заложени именно с различната практика в съдилищата и с цел уеднаквяване, но с това не се е съобразил окръжният съд и е дал едно собствено ,субективно твърдение, което да служи като аргумент, най-вероятно да аргументира едно предварително прието вътрешно убеждение.

Завършвайки, само ще насоча вниманието на съда върху факта, че не е налице ал. 2 на чл. 63 НПК, тъй като в случая, освен, че се касае за една оборима законова презумпция, тези аргументи и предпоставки не са валидни и за тримата обвиняеми.

Уважаеми апелативни съдии, няма да ви отегчавам повече и да влизам в анализ на това какво представлява мярката за неотклонение - и то „Задържане под стража“, която е най-тежка и следва изключително внимателно да се прилага и да се преценяват всички обстоятелства относно това дали предпоставките за налагането й са налице. Защото тя оказва трайни последици и ограничава в много значителна степен правата и интересите на съответните лица, които са засегнати, а нейната роля и значение е единствено и само да осигури нормалното развитие на наказателния процес, което считам, че ще бъде изпълнено в пълна степен и съгласно изискванията на Закона, с налагане на мярка за неотклонение „Подписка“ или парична „Гаранция“. Моля ви за съдебен акт в този смисъл!