Решение № 354 от 05.03.2021, Административен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ 354 05.03.2021г. гр.Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД–БУРГАС, първи състав, в открито заседание на десети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Съдия: Димитър

Гальов

Секретар: К. Линова като разгледа докладваното от съдията адм. дело

№ 2341 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на „Ладимекс-Л“ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес: гр.Перник, пл.

„Кракра Пернишки“ № 1, хотел „Струма“ ет.1, ап.103, представлявано от управителя Л.Д.С., със съдебен адрес:***, против Отказ, с изх.№ 17-218 от 08.09.2020г. на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК)-гр.Бургас, постановен по заявление- вх.№ 01-178026 от 04.05.2020г. на СГКК-гр.Бургас. Сочи се, че отказът е незаконосъобразен, неправилен, немотивиран, издаден при съществени нарушения на производствените правила и в противоречие с нормите на чл.51 и чл.54 от ЗКИР. Твърди се, че в отказа не се съдържат фактическите и правните основания за издаването му. Сочи се, че от представения към заявлението Договор № 54 от 30.12.2003г., заявителят безспорно е придобил собствеността на описаните в приложението активи, вкл. сграда, с проектен идентификатор ***.5.500.1.

Изтъква се, че собствеността на тази сграда е придобита без да се придобива собствеността на земята, върху която е изградена постройката. Позовава се на нотариален акт за собственост, в който придобитата от дружеството сграда с посочения проектен идентификатор е с предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда. Процесната сграда представлявала помощно стопанство- сграда със застроена площ от 1690 кв.м., предвидена като обслужваща към проектирания и започнат оздравителен комплекс и състояща се от трафопост, девет броя гаражни клетки, помещение за дърводелска и механична работилница, съблекалня и баня за персонал, обществена пералня и отоплителна централа.

Според жалбоподателя, описаната сграда с проектен идентификатор ***.5.500.1 отговаря на условията в Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ за нанасяне като самостоятелен обект в кадастъра, съгласно приложената Скица-проект № 15-399516 от 18.05.2020г. Според жалбоподателя, от приложените документи към заявлението се доказвало, че сградата съществува като самостоятелен обект, а именно със застроена площ от 1690 кв.м., състояща се от трафопост, девет броя гаражни клетки, помещение за дърводелска и механична работилница, съблекалня и баня за персонал, обществена пералня и отоплителна централа. Сочи се, че в случаят има непълнота в КК и същата следва да бъде отстранена с вписване на данните на тази сграда, които са предоставени със заявлението от собственика на обекта и са нанесени в скицата-проект, която е част от преписката. Оспорва се извода на ответника, че заявителят не се легитимира като собственик на посочената сграда и същата не може да бъде индивидуализирана. Опровергава се и изводът на ответния орган за наличие на спор за материално право, при положение, че никой от собствениците на земята не претендира да е собственик и на сградата, а самият заявител, легитимиращ се като собственик на постройката не е твърдял, че е собственик и на земята. Прави се тълкуване на понятието „спор за материално право“, по смисъла на чл.54, ал.2 от ЗКИР, като се позовава на задължителна съдебна практика- Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016г. по т.д № 8 от 2014г. на ВКС на РБ. Иска се отмяна на постановения отказ, с характер на индивидуален административен акт. Претендират се направените по делото разноски.

В писмено допълнение към жалбата /л.131-133 от делото/ доразвива доводите си за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Заявява, че ответникът не е извършил проверка и анализ на приложените по преписката доказателства. Позовава се отново на Договор № 54 от 30.12.2003г. сключен между „Мини Перник“ЕАД и „Ладимекс-Л“ЕООД според който е била придобита собствеността на сградата, с описание на отделните и компоненти, посочени и по-горе. Позовава се на норми от закона за приватизация и следприватизационен контрол, вкл. на чл.35 от закона, в редакцията му към 30.12.2003г., според който прехвърлянето на вещни права върху недвижими имоти по реда на този закон се извършва писмено, като „нотариална форма не е необходима“. Сочи се, че оспореният отказ е нищожен, евентуално унищожаем, тъй като ответникът едностранно е кредитирал Доклад № 04-33 от 12.08.2020г., изготвен от инж.А.Д.и отразените в него обстоятелства. Позовава се на идентификатора на имота, отразен в този доклад, който номер не съответства на действителния идентификатор. След като отказът е постановен въз основа на доклад от проверка, която е извършена в друг имот, постановеният отказ по заявлението е незаконосъобразен. Противопоставя се и на твърдението, че липсва годен обект за нанасяне. Позовава се и на норми от Закона за енергетиката, според които трафопостът е самостоятелна сграда, съществувала към 2007г., както и към момента, респективно подлежи на нанасяне в кадастъра, като такъв самостоятелен обект. Според жалбоподателя, след като в договора /акта за собственост/ е записано, че в сградата има и трафопост, административният орган е бил длъжен да го констатира и да го нанесе като самостоятелен обект, но видно от доклада от 12.08.2020г. оглед на имотите, в които се намира сградата, чието нанасяне е заявено, не е извършван. След като в материалите по преписката е удостоверено съществуването на функциониращ трафопост, този факт е достатъчен за нанасянето на сградата, тъй като тя съществува и изпълнява предназначението си. Иска се прогласяване нищожността на отказа или евентуалното му отменяне, като незаконосъобразен.

Пълномощникът на дружеството-жалбоподател моли да и бъде определено адвокатско възнаграждение. В условието на евентуалност, прави възражение за прекомерност на платените адвокатски хонорари на пълномощниците на насрещната страна, както и на заинтересованите страни и се иска редуцирането им до възможния минимум. Ангажира писмени доказателства.

Ответната страна-

Началника на СГКК-гр.Бургас, се представлява по делото от упълномощен адвокат, който оспорва жалбата и пледира за отхвърлянето й, като неоснователна.

Представя се административната преписка, свързана с постановяване на оспорения изричен отказ. Ангажира и гласни доказателства. Прави се искане за присъждане на направените от тази страна разноски, при отхвърляне на оспорването.

Заинтересованите страни: С.И.Е. и С.И.Б., редовно призовани не се явяват в съдебно заседание, в писмен отговор и в съдебно заседание, двамата се представляват от упълномощен адвокат, който оспорва жалбата и пледира за отхвърлянето й. Претендират се направените по делото разноски- платено адвокатско възнаграждение.

Заинтересованата страна- „Сити Голд Майл“ ЕООД- гр.София, се представлява от пълномощник-адвокат, който оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й, като неоснователна.

Претендират се направените по делото разноски.

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД- ГР.БУРГАС, като обсъди доводите и становищата на страните, след преценка на събраните по делото доказателства, въз основа разпоредбите на закона, намери за установено следното:

Жалбата е ДОПУСТИМА и подлежи на разглеждане по същество. Оспорването е направено от активно легитимиран субект- адресат на акта, който е неблагоприятен за жалбоподателя- юридическо лице, тъй като е постановен отказ по искано изменение на КК и КР на гр.Черноморец, тъй като именно дружеството е възложител на проекта за изменение. Оспорването е направено в преклузивния срок, съгласно чл.149 от АПК, тъй като не са налице доказателства за противното. Обжалваният изричен отказ има характер на индивидуален административен акт –волеизявление на овластен държавен орган, пораждащо конкретни неблагоприятни последици за адресата, респективно подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.

По съществото на спора, от фактическа страна се установява следното:

Със заявление, вх.№ 01-178026 от 04.05.2020г. (л.73 от делото) „Ладимекс-Л“ООД е сезирал СГКК-гр.Бургас с искане за нанасяне на настъпили промени в КК и КРНИ на гр.Черноморец, местност „Аклади“. Видно от представеният проект и приложенията, вкл. Обяснителна записка /л.87 от делото/, иска се изменение на КК и КРНИ на населеното място, с цел нанасяне на обслужваща сграда от Оздравителен комплекс на миньорите в землището на града, която е продадена на търг през 2003г. Сочи се, че тази сграда не е била нанесена на КК при нейното изготвяне.

Същата е площ от 1690 кв.м., като се състои от „девет броя гаражни клетки, помещение за дърводелска и механична работилница, съблекалня и отоплителна централа“. Сочи се, че към проекта е приложен и договора за закупуване на сградата. Описано е, че постройката попада в два поземлени имота с идентификатори ***.5.500 и ***.5.326. Първият описан имот е собственост на дружеството „Сити Голд Майл“ЕООД, а вторият- на наследниците на С. Лефтеров. Приложени са удостоверение за приемане на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри № 25-93910 от 21.04.2020г. за двата описани по-горе поземлени имота, скица-проект за изменение на КК за двата недвижими имота, както и Договора за продажба № 54 от 30.12.2003г., в който процесната сграда е описана в т.6 „Помощно стопанство“ /л.95-гръб/, а именно: сграда със застроена площ от 1690 кв.м., като се сочи, че е предвидена като обслужваща към проектирания и започнат оздравителен комплекс. Действително, в договора е описано, че се състои от трафопост, девет броя гаражни клетки, помещение за дърводелска и механична работилница, съблекалня и баня за персонала, напълно оборудвана обществена пералня и отоплителна централа.

Описано е, че сградата е изпълнена с бетонови фундаменти, като външните стени са панели, а част от преградните стени са от тухлена зидария. Покривът е плосък с топло и хидро изолация. Изпълнена е външна вароциментова настилка и вътрешна варова мазилка по стени и тавани. Сочи се, че част от прозорците са метални, а тези към вътрешния двор са двойно слепени. Вратите са двойно пресовани. Описани са и отделните машини и съоръжения, съгласно приложенията на договора.

С уведомление, изх.№ 24-11663 от 27.05.2020г. (л.71 от делото) носителите на вещни права в посочените имоти са известени за подадено от „ЛАДИМЕКС-Л“ ЕООД заявление и исканото изменение, а именно нанасяне на посочената в заявлението сграда.

С възражения-вх.№ 02-518 от 09.06.2020г., подадено от С.И.Е., както и отделно възражение, изхождащо от С.И.Б. (л.62-63 от делото) двамата собственици сочат, че имат възражение относно този проект, с който се засяга и съсобствения на двамата недвижим имот ***.5.326. Оспорва се наличието на годен обект за нанасяне, като се сочи, че на терена съществуват останки от „разрушена стара сграда на един етаж с останали единични конструктивни елементи и липсващи в голямата си част покрив и оградни стени“, поради което не следва да се нанася в КК и КР. Приложени са фотоснимки /л.64 от делото/.

Възражение е подадено и от страна на дружеството „Сити Голд Майл“ ЕООД- гр.София /л.45-46 от делото/. По същество, от страна на собственика на имот ***.5.500 се оспорва нанасянето на така описаната от заявителя сграда с проектен идентификатор. Излагат се съображения, че в имота на този собственик има „незавършен строеж на оздравителен комплекс“, чието строителство е започнало около 1986г., но останало недовършено и до настоящия момент. Сочи се, че има положени основи и от кота нула колони. Видно от описаните в заявлението обстоятелства, при придобиване на имота от страна на възразилото дружество, праводателят му го посочил като „незавършен строеж“, явяващ се подобрение в имота, а не като самостоятелен обект, респективно това подобрение било заплатено на продавача по сделката, като част от продажната ц..

В тази връзка, според „Сити Голд Майл“ЕООД е получило визирания строеж в посочения вид, който не е бил и не може да бъде отделен обект на право на собственост, респективно не е годен обект за нанасяне в КК. Оспорва се характеризирането на строежа, като „груб строеж“ по смисъла на легалните дефиниции на ЗУТ и ЗКИР, доколкото „няма покрив“. Сочи се, че ограждащите стени са „частично изградени“. Сочи се, че липсва и надлежна строителна документация, респективно удостоверителен документ за „груб строеж“, съгласно чл.181, ал.2 от ЗУТ. Оспорва се и наличието на вещни права у заявителя, което да го прави заинтересовано лице, което може да процедира подобно изменение на данните от кадастъра.