Определение № 935 от 17.07.2026, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 935 гр. Стара Загора, 17.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно частно гражданско дело № 20265500500519 по описа за 2026 година Обжалвано е определение № 1714 от 19.06.2026 г., постановено по гр.д.

№ 1040/2026 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е върната подадената от А. П. А. искова молба на основание чл.129, ал.3 ГПК.

Частният жалбоподателят счита, че обжалваното определение е неправилно и постановено в нарушение на процесуалния закон. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е изчислил кога изтича срокът за изпълнение на дадените указания по редовността на исковата молба, тъй като по правилата на ГПК конкретният срок започвал да тече от деня, следващ получаването на съобщението – в случая това бил 06.06.2026 г. Тъй като съдът бил определил 1-седмичен срок, а не 7-дневен, той изтичал на съответния ден, следващата седмица, който бил 13.06.2026 г., който обаче бил събота. Затова срокът изтичал в първия от следващите работни дни, т.е. на 15.06.2026 г.

Частният жалбоподател твърди, че е заплатил дължимата държавна такса на 11.06.2026 г., а на 12.06.2026 г. била подписана придружителната молба до съда, ведно с която е представено платежното нареждане. Частният жалбоподател твърди, че молбата е депозирана в съда чрез ЕПЕП дори още на тази дата, но ако се приеме, че това се е случило на 13.06.2026 г. поради някакво забавяне или техническа грешка от страна на електронната система, указанията на съда все пак били спазени и дължимата държавна такса била платена в срок до 15.06.2026 г., когато срокът изтичал. Останалите, изложени в частната жалба съображения, са неотносими към случая. Частният жалбоподател иска съдът да отмени обжалваното определение и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съдът, като обсъди направените в частната жалба оплаквания и като взе предвид приложимото право, намери за установено следното:

Частната жалба е неоснователна.

Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по 1 искова молба от А. П. А. от гр. С.З. срещу „И.а.м.“ АД и “Ф.Б.“ ЕООД, с която са били предявени искове по чл.22 ЗКП и чл.55 ЗЗД. С разпореждане от 17.04.2026 г. тази искова молба е била оставена без движения с указания към ищеца в 1-седмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на РС Стара Загора държавна такса в размер на 76,71 евро.

Указано е също така, че при неизпълнение на дадените указания исковата молба ще бъде върната. Съобщението е връчено на 05.06.2026 г. при условията на чл.51, ал.1 ГПК – на процесуалния представител на ищеца, адв.

М. М.. На 15.06.2026 г. по електронен път е получена молба от ищеца чрез процесуалния му представител, с която представя по делото платежен документ за внесена държавна такса. С обжалваното определение от 19.06.2026 г. първоинстанционният съд е върнал исковата молба на основание чл.129, ал.3 ГПК – поради неотстраняване в срок на допуснатите нередовности.

Разпореждането е правилно.

Съгласно чл. 128 ГПК към исковата молба се прилага документ за внесена такса. В случая е безспорно, че такъв документ не е бил представен заедно с исковата молба, за което е съобщено на страната. По делото не е спорно и това, че съобщението е връчено на 05.06.2026 г. С молба от 15.06.2026 г. ищецът, чрез процесуалния си представител адв. М. е представи платежно нареждане от 11.06.2026 г. Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 4 ГПК срокът, който се брои по седмици, изтича в съответния ден на последната седмица. Така ако фактът, който поставя началото на срока се е осъществил в четвъртък, то срокът ще изтече в четвъртък, на последната седмица от срока до края на деня, или до приключването на работното време, ако задължението е за извършване на действие или за представяне на нещо в съда. В случая, след като съобщението за без движение с указания е връчено на 05.06.2026 г., петък, то срокът изтича в петък на следващата седмица – на 12.07.2026 г.

Частният жалбоподател неправилно счита, че даденият му срок започва да тече от деня, следващ получаването на съобщението, т.е. от 06.06.2026 г. В случая правилото на чл. 60, ал. 5 ГПК не намира приложение, тъй като той се отнася до изчисляването на сроковете, когато същите се броят по дни, поради което не е приложим за случаите, когато те се изчисляват по години, месеци или седмици. Същевременно, само в тази разпоредба е предвидено, че срокът се изчислява от деня, следващ този, от който започва да тече срокът, поради което и с оглед систематичното място на разпоредбата на чл. 60, ал. 5 ГПК следва, че това правило е приложимо само, когато срокът се изчислява по дни, но не и в останалите хипотези на чл. 60 ГПК. При тях началото на срокът е от деня на събитието или на момента, от който започва да тече срокът. В този смисъл са и правилата на чл. 72, ал. 1 ЗЗД , като правилата за изчисляването на сроковете трябва да бъдат еднакви за всички правоотношения (О-4231-2025 г., ІV г.о.). Без значение е обстоятелството, че държавната такса била внесена на 11.06.2026 г. щом на съда не са представени доказателства за изпълнение на задължението. То (задължението) е изпълнено едва на 15.06.2026 г., тъй като 2 не е било страната да внесе посочената сума, а да представи документ за внесената такса.

С оглед на тези съображения обжалваното разпореждане трябва да бъде потвърдено.

Мотивиран от гореизложеното, Окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1714 от 19.06.2026 г., постановено по гр.д. № 1040/2026 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е върната исковата молба и производството по делото - прекратено.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване – чл.274, ал.4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3