Решение № 262592 от 21.04.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ№…..

Гр.

София, 21.04.2021 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІV Д с - в, в публичното съдебно заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и първа година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова

ЧЛЕНОВЕ

: Цветомира Кордоловска

Мл. съдия : Мария Малоселска при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 9016 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 90400/11.04.2019 г. по гр. д. № 83347/2017 г. на СРС, 24 състав, на основание на основание чл. 2, ал. 1, вр. с чл. 4 от ЗОДОВ, Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на С.Т.Г. с ЕГН **********, обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8 000 лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане, на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ сумата от 773, 08 лв. - направени от ищеца разноски за държавна такса и адвокатски хонорар, като предявения иск за имуществени вреди в размер от общо 12 800 лв. е отхвърлен.

Решението е обжалвано от ищеца С.Т.Г., чрез процесуалния му представител, в частта, в която е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди. Излагат се доводи, че в тази част решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Имуществените вреди са претендирани за разходи за транспорт и престой в Република Молдова по повод образуваното наказателно производство срещу него с цел обезпечаването на доказателства.

Поддържа се, че ищецът е пътувал до Молдова за узаконяване на диплома си за завършено висше образование по ветиринарна медицина, което е свързано с повдигнатото срещу него обвинение от СРП по чл. 316, пр. 1, вр. с чл. 308, ал.

2, пр. 2 НК. Твърди се, че ищецът подал искане до Специализираната прокуратура на район Буюканида да образува производство с цел установяване на невиността му. Във връзка с това дело се е наложило да пътува да гр. Кишинев многократно за събиране на доказателства пред молдовските власти - разпити на свидетели, съдебни заседания, за което са направени множества разходи за път, хотел, таксита, преводи на документи и т. н. Пътувал и многократно от гр. Варна до гр.

София по повод на делото, което според ищеца, се установява от разпита на свидетелката Николова. СРС в нарушение на процесуалните правила не е обсъдил свидетелските показания, както и не е допуснал поисканата СИЕ. Моли да се отмени решението в оспорената част и искът за имуществени вреди да се уважи изцяло.

Претендира разноски за производството съгласно списък.

Въззиваемата страна – ответникът Прокуратурата на РБ, чрез представителя си, не е подала писмен отговор по жалбата в срока по чл. 263 ГПК, но в съдебно заседание на 21.01.2021 г. я оспорва като неоснователна. Поддържа, че решението в оспорената част е правилно, обосновано и съобразено със събраните в производството доказателства в цялост. Моли да се потвърди решението в частта, в която е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди.

От своя страна ответникът

- Прокуратурата на РБ е подал въззивна жалба срещу посоченото по – горе решение в частта, с която е уважен иск за обезщетение за неимуществени вреди ответникът е осъден за разноски с доводи, че е постановено в нарушение на материалния закон, производствените правила и в противоречие със събраните по делото доказателства. Според ответника решението в тази част е постановено в противоречие с нормата на чл. 52 ЗЗД. Размерът на обезщетението не е определен по справедливост и значително надвишава понесените от ищеца болки и страдания. Определеното от СРС обезщетение от 8 000 лв. не съответства на вида и характера на търпените от ищеца вреди и на упражнената наказателна принуда. Поддържа се, че не са събрани доказателства за трайни последици върху психическото и физическо състояние, професионалната кариера или отношенията с колеги и приятели на ищеца свързани с процесното обвинение. От показанията на свидетеля Николова, защитник на ищеца в наказателното производство, не може да се приеме за пълно установено, че той е понесъл твърдените неудобства и притеснения. Освен това се излагат съображения, че страданията на ищеца не са извън обичайните в такива случаи. Не са представени доказателства за причинна връзка между обвинението и останалите последици свързани с влошаване на здравословното състояние на ищеца, злепоставянето му в обществото, иззетото ловно оръжие, спадане на доходите, на професионалните му ангажименти и т. н. Свидетелката Николова не е от близкото обкръжение на ищеца и показанията и не възпроизвеждат лични впечатления, а преразказват разказаното от ищеца. Твърди се, че Прокуратурата не е разпространявала информация за делото водено срещу ищеца и не е станала причина за злепоставянето му. Недопустимо е да се установява здравословно и психическо състояние с гласни доказателства, а доказването им изисква представяне на медицински документи или ангажирането на експертиза. Неоснователно се претендират и вреди от отнемане на ловното оръжие, което няма пряка връзка с процесното наказателно производство. Поддържа се още, че съдът не е анализирал в съвкупност доказателствата и решението е постановено при липса на мотиви. Излага се още, че срещу ищеца е взета най - леката мярка за неотклонение „подписка“, която не е повлияла на обичайния му начин на живот. Не са налице данни ищецът да е търпял ограничения в придвижването си или да е бил в невъзможност да напуска местоживеенето си. По тези и допълнителни съображения, моли да се отмени решението в частта, в която искът за неимуществени вреди е уважен изцяло и вместо това да се постанови решение, с което да се отхвърли. Прави се възражение за прекомерност на разноските на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Ищецът С.Т.Г. е оспорил жалбата на

Прокуратурата на РБ в писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК. Изложил е съображения, че решението в оспорената от ответника част е съобразено с материалния закон и събраните по делото доказателства и е обосновано. Неоснователно е оплакването, че съдът не е определил размера на обезщетението по правилата на чл. 52 ЗЗД, както и че в производството не се доказват претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат от воденото срещу него наказателно производство.

Поддържа, че съгласно ГПК е допустимо установяването на вредите да се извърши само чрез гласни доказателства. Събраните пред СРС показания установяват продължителността и интензитета на търпените от ищеца неимуществени вреди.

Установено е, че ищецът е загубил позиции в професията си, не е ангажиран на работа, което го е лишило от доходи, не е можел да покрива нуждите на семейството си, изпаднал е в изолация от обкръжението и приятелите си, синът му емигрирал и прекъснал следването си, което измъчвало ищеца. Оспорва се твърдението на ответника, че изложените от свидетелката факти не са били възприети лично от нея. Установено е, че наказателното производство е продължило в период от около 9 години, което не се вписва в нормата за разумен срок. Поддържа се, че качеството на ищеца на лекар е било под съмнение дълъг период от време, влошило се е й здравословното му състояние, което е в причинна връзка с продължителността на процеса в досъдебната и съдебна фаза. Моли да се потвърди решението в оспорената част със законните последици.

Софийски градски съд, като взе предвид становищата на страните, както и събраните по делото доказателства, намира следното :

Като е съобразил изложените в исковата молба факти СРС основателно се е произнесъл по обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ - за присъждане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди от действия на Прокуратурата, като искът за обезщетение за неимуществени вреди е уважен в пълния предявен размер от 8 000 лв., а искът за обезщетение за имуществени вреди в размер на 12 800 лв. е изцяло отхвърлен.

Тъй като и двете страни са подали жалби срещу решението на СРС, целият акт е предмет на съдебен контрол във въззивното производство.

Според разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта - в обжалваната част, а по правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страните във въззивните жалби. Съдът има правомощие служебно да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение.

С оглед така очертаните правомощия настоящият състав намира, че оспореното решение е валидно и допустимо.

Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка от страна на СРС.

По чл. 2 ЗОДОВ държавата носи обективна отговорност за незаконно причинени вреди от дейността на правозащитните си органи. Съдът и другите правозащитни органи представляват държавата като процесуални субституенти.

ЗОДОВ е едно от средствата за защита на предоставените от Конституцията права и едно от вътрешноправните средства за защита по смисъла на чл. 35, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /Конвенцията/.

С разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ са регламентирани няколко хипотези, при които може да бъде ангажирана обективната отговорност на държавата за вреди причинени на граждани от действия на органите на дознанието, следствието, прокуратурата, съда и особените юрисдикции.

По чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ

Прокуратурата на РБ отговаря в хипотези на повдигнато обвинение за извършено престъпление, ако лицето бъде оправдано или наказателното производство бъде прекратено, поради това, че деянието не е извършено от лицето. В т. 11 на ТР № 3/2005 г. на ОСГК изрично се приема, че обезщетение за вреди се дължи и в хипотезите на постановена оправдателна присъда (решение) по някое от повдигнатите обвинения, при доказана причинна връзка между незаконното обвинение и претърпените вреди. Следователно, действията по повдигане и поддържане на обвинението се приемат за незаконни в случаите, когато лицето бъде оправдано или наказателното производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от подсъдимия или не представлява престъпление, или поради образуването му след амнистиране на деянието или погасяване на наказателното преследване по давност.

По делото не е било спорно и от доказателствата се установява, че ищецът е бил привлечен като обвиняем с постановление от 21.07.2009 г. за престъпление по чл. 316, пр. 1 НК, вр. чл. 308, ал. 2, пр. 2 НК, като е задължен да не променя местоживеенето си, за това, че на 23.01.2006 г. в гр. София, бул. „*****, в сградата на МОН, при условията на посредствено извършителство чрез неустановено по делото лице, съзнателно се е ползвал пред Р.Р.Р.- старши експерт в сектор административно обслужване към МОН от неистински официален документ - Диплома за висше образование по ветеринарна медицина Серия AL № 0051843Z25.03.2002 г. нa името на С.Т.Г., която не била издадена от държавен аграрен университет в Кишинев - Република Молдова.

Установено е още, че с присъда от 28.04.2017 г., постановена по нохд № 12805/2009 г. пo описа на СРС, НО, 122 състав ищецът С.Т.Г. е признат за невиновен за престъплението по чл. 316, пр. 1 НК, вр. чл. 308, ал. 2, пр. 2 НК. Присъдата е влязла в сила на 16.05.2017 г.

По жалбата на ответника Прокуратурата на РБ срещу решението, в частта, в която е уважен иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, въззивният състав споделя изводите на СРС, че по делото са установени предпоставките, при които за ищеца е възникнало право на обезщетение за претърпените неимуществените вреди в резултат от неоснователното обвинение по наказателното производство.

Предвид обстоятелството, че по повдигнатото и поддържано обвинение съдът е постановил оправдателна присъда, същото следва да се прецени за незаконно, дори и на определени етапи на наказателното производство действията на съответния прокурор да са били основани на убеждението му за виновност на лицето. В наказателното производство обвиняемият, съответно подсъдимият, се считат невинни до доказване по несъмнен и безспорен начин на факта на извършване на престъплението, предмет на обвинението и нямат задължение по закон да ангажират доказателства за невинността си.