Определение № 672 от 17.08.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 672 гр. Пазарджик, 17.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Николинка Н. Попова като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20265200500595 по описа за 2026 година Производството е по чл.274 и следващите от ГПК.

С определение № 270/ 22.05.2026г. постановено на 22.05.2026г. по гр.дело № 279 по описа на Районен съд Пещера за 2025г. е осъдено „Профи Кредит България” ЕООД с ЕИК 175074752, да заплати на Д.

С. Т. с ЕГН ********** сумата от 1247,24 евро –деловодни разноски, както и да заплати на С. Д. Т. с ЕГН ********** сумата от 306,77 евро - деловодни разноски. Молба вх. № 6544/11.11.2025г. по описа на РСПещера на „Профи Кредит България” ЕООД с ЕИК 175074752 и молба вх. № 6956/21.11.2025г. по описа на РС-Пещера за изменение на Решение № 476/31.10.2025г.по гр.д. №279/2025 г. на РС-Пещера в частта за разноските са оставени без уважение.

С частна жалба, подадена в законоустановеният срок от ищеца в първоинстанционното производство „Профи Кредит България” ЕООД с ЕИК 175074752, частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно. Твърди, че присъдените в полза на ответниците разноски са прекомерни и не съответстват на реалната фактическа и правна сложност на спора, нито на извършените процесуални действия.

1

Частният жалбоподател твърди, че така определените размери на присъдено адвокатско възнаграждение са прекомерно високи както за заповедното производство, така и за исковото производство. За заповедното производство твърди, че размерът на присъденото възнаграждение не следва да бъде по-висок 12,78 евро. Искането е присъдените адвокатски възнаграждения да бъдат намалени до размера на 500 лв. за исково производство- общо за двамата ответници; за насрещните искови претенции адвокатското възнаграждение в полза на Д. Т. да се намали до размер от 250,00 лева, и дължимите за заповедното производство разноски се определят в минимален размер от 12,78 евро.

Постъпила е и частна жалба от Д. Т., подадена от пълномощникадв. А. против посоченото определение в частта, с която молбата му за изменение на решение № 476/31.10.2025г. постановено по гр.д.

№279/2025 г. на РС-Пещера в частта за разноските, с която се иска да се увеличат присъдените разноски на Д. С. Т. като адвокатско възнаграждение за уважените му насрещни искове – в размер на 1500 лв., вместо определените 1000 лева. Искането е определението, в обжалваната част да бъде отменено, а разноските му за адвокатско възнаграждение по предявените насрещни искове да се увеличи от 511,29 евро на 766,94 евро.

Окръжен съд Пазарджик установи следното :

Производството пред Районен съд Пещера е образувано по предявени от „Профи кредит България“, ЕООД против Д. С. Т. и С. Д.

Т. искове по чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, предявени по реда на чл.422 от ГПК с цена : общо 1402,44 лева ; съответно : общо 388,82 лева.

С насрещна искова молба ответникът Д. Т. е предявил искови претенции по чл.124 от ГПК и чл.55 от ЗЗД, с цена на осъдителния иск : 5595,83 лева.

С Решение № 476 постановено на 31.10.2025г. са отхвърлени 2 предявените от „Профи Кредит България” ЕООД с ЕИК 175074752, седалище и адрес на управление на дейността: гр. София, бул.

„България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, искови претенции срещу Д. С. Т. с ЕГН ********** и С. Д. Т. с ЕГН **********, за признаване за установено по отношение на ответниците, че „Профи Кредит България” ЕООД има спрямо двамата ответници, в качеството им на солидарни длъжници по договор за потребителски кредит № 40003298777/26.02.2021г., валидни изискуеми вземания в размери:

1085,67 лева – главница, ведно със законна лихва от 28.11.2024г. до изплащане, 113,73 лева – договорна (възнаградителна) лихва за периода от 20.10.2023г. до 20.02.2024г. и 203,04 лева – законна лихва за периода от 20.02.2024г. до 27.11.2024г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1192/ 2024г. по описа на РС Пещера. Отхвърлен е предявения от „Профи Кредит България” ЕООД с ЕИК 175074752, иск за осъждане на Д. С.

Т. с ЕГН ********** и С. Д. Т. с ЕГН **********, солидарно да заплатят на дружеството сумите от 145,73 лв. – възнаграждение за закупена услуга „Фаст“, и 243,09 лв. – възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ по договор за потребителски кредит № 40003298777/26.02.2021г., дължимо за периода от 20.10.2023г. до 20.02.2024г., ведно със законна лихва от 28.11.2024г. до окончателното изплащане. Прогласен за нищожен е сключения между страните договор за потребителски кредит „Профи кредит Стандарт“ № 40003298777/26.02.2021г.

На основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, е осъдено „Профи Кредит България” ЕООД с ЕИК 175074752, да заплати на Д. С. Т. с ЕГН ********** сумата от 5595,83 лева, представляваща недължимо платена сума по договор за потребителски кредит „Профи кредит Стандарт“ № 40003298777/26.02.2021г., ведно със законна лихва върху нея, считано от 30.05.2025г. до окончателното й изплащането.

Присъдени са разноски: в полза на Д. С. Т. с ЕГН ********** 3 сумата от 2014,40 лева – деловодни разноски, и в полза на С. Д. Т. с ЕГН ********** сумата от 525 лева – деловодни разноски.

В мотивите на обжалвания съдебен акт, Районен съд Пещера е приел следното : уважаването на двата насрещни иска предполага доказване на припокриващи се с първоначално предявените искове обстоятелства, за основната част от които съдът следи служебно (чл.143 от ЗЗП и чл. 7, ал. 3 ГПК). Съобразявайки практиката на въззивната инстанция и най-вече принципите на разумност, пропорционалност и справедливост (прогласени в решения по дело C57/2015, C 427/16, C 428/16 и C 438/2022 г. на Съдът на ЕС), РС Пещера е приел, че в контекста на направеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, възнаграждение от 1000 лв. съответства на фактическата и правна сложност на делото, и измеренията на извършената от съответния процесуален представител работа, а за заповедното производство разноските са определени в размер от 100 лева по аналогия с разпоредбата на чл.6, ал.1, т.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., съобразявайки изменението й с ДВ бр.88 от 2022г.

Настоящият съдебен състав, след преценка на така изложените обстоятелства, като отчита наложилата се практика в сходни случаи при пазара на адвокатския труд, приема, че определеното от районния съд адвокатско възнаграждение в размер на по 500 лева- в полза ответниците –за исковото производство и по 100 лева – за заповедното производство не е прекомерно, като взема предвид, че се касае за защита по пет обективно съединени иска срещу двама ответници , които са отхвърлени изцяло от районния съд с обща цена 1791,26 лева.

Определеното адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева – по насрещната искова претенция на Д. Т. е съобразено от районния съд с правната сложност на спора, необходимата професионална квалификация за защита по предявения иск и инвестираните време и труд за осъществяването й.

4

Определението в обжалваните части, като правилно следва да бъде потвърдено, като настоящият съдебен състав изцяло споделя изложените мотиви от първоинстанционният съд.

Водим от горното, Окръжен съд Пазарджик

ОПРЕДЕЛИ:

П О Т ВЪ РЖ Д А ВА определение

№

270/

22.05.2026г. постановено на 22.05.2026г. по гр.дело № 279 по описа на Районен съд Пещера за 2025г.- в обжалваните части.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5