Решение № 1478 от 13.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1478 гр. София, 13.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора И. при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело № 20221100510036 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Топлофикация София” ЕАД, гр.София, подадена чрез юрк.В.П., срещу решение № 20018705 от 06.03.2022 г., постановено по гр.дело № 8605/2020 г. на Софийски районен съд, І Г.О., 118 състав, с което са отхвърлени предявените по реда на чл.422, ал.1 ГПК от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *******, срещу Г. И. Б., ЕГН *******, с адрес: гр.София, ж.к.“******* искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и чл.86 ЗЗД за установяване дължимост на сумата от 476,92 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г., ведно със законна лихва от 27.07.2018 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 40,67 лв. за периода от 15.09.2017 г. до 17.07.2018 г., сумата от 23,38 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г., ведно със законна лихва от 27.07.2018 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 5,17 лв. за периода от 15.09.2017 г. до 17.07.2018 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 22.08.2018 г. по ч.гр.дело № 49385/2018 г. по описа на 1

СРС, 118 състав.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. С оглед на което се моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение, като неправилно и незаконосъобразно, и уважи предявените обективно съединени установителни искове. Претендира присъждане на направените разноски по делото и на юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемата страна-ответник Г. И. Б., чрез назначения й по делото особен представител адв.М. Я., оспорва въззивната жалба по съображения изложени в представения по делото отговор в срока по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли съда въззивната жалба, като неоснователна да се остави без уважение, като се потвърди първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като настоящата въззивна инстанция напълно споделя изложените в обжалвания съдебен акт мотиви, обосноваващи окончателен извод за неоснователност на предявените по реда на чл.422, ал.1 от ГПК от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, гр.София срещу ответницата Г. И. Б., обективно съединени установителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.

Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Независимо от това, във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави и следното:

Спорният по делото въпрос се свежда до съществуването на валидно облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия, респективно на съществувало такова между ищеца и ответницата Г. И. Б..

Съгласно чл.153, ал. 1 от ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо 2 водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Съгласно тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк.дело № 2/2017 г., ОСГК на ВКС, клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл.153, ал.1 от ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди /"битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ/ и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл.153, ал.1 от ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно.

Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл.9 от ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл.153, ал.1 от ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.

В процесния случай безспорно е обстоятелството, че ответницата Г. И. Б. е била настанена, със заповед от 11.10.2011 год., издадена от Кмета на СО- район “Искър“, на основание чл.19, ал.1 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община в процесния топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр.София, ж.к.“*******. Т.е. същата е била наемател на процесния общински недвижим имот. Това обстоятелство не се оспорва от страна на ответницата. От друга страна съдът приема, че по делото не е представена от страна на ищеца молба-декларация подадена от ответницата, с която същата да е е поискала от ищцовото дружество да й бъде открита партида за топлоснабдяването на процесния недвижим имот/ общинско жилище/. Не е ангажирана по делото, като доказателство молба-декларация, с която ответницата Г. И. Б. да е изразила изрично желание, като наемател на процесния недвижим имот за договорно обвързване с ищеца. При това положение не е налице изрично сключен писмен договор за продажба на топлинна 3 енергия за процесния недвижим имот между отвеницата Г. И. Б./ наемател на имота/ и дружеството - ищец. В процесния случай, представените по делото доказателства не установяват наличието на договорно правоотношение между ищеца и ответницата, с предмет доставка на топлинна енергия в процесния топлоснабден недвижим имот, чието заплащане на договорно основание се претендира от страна на ищеца.

С оглед на изложеното и в приложение на правните последици от тежестта на доказване, съгласно които недоказаният факт се приема за неосъществил се, което съдът отнася във вреда на този, върху когото тежи тежестта на доказване на съществуването на договорно отношение - на ищеца, предявените обективно съединени установителни искове за заплащане на главница и на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху дължимата главница се явяват неоснователни и недоказани, и като такива правилно са били отхвърлени от първоинстанционния съд.

При така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете инстанции изводи, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а обжалваното с нея решение, включително и в частта на разноските, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.

По отношение на разноските:

При този изход на спора на въззивника-ищец не се следват разноски за въззивното производство. Такива не следва да се присъждат и на въззиваемата странаответник, с оглед обстоятелството, че същата е представлявана по делото от назначен от съда особен представител- адвокат.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20018705 от 06.03.2022 г., постановено по гр.дело № 8605/2020 г. на Софийски районен съд, І Г.О., 118 състав.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

5