Определение № 260121 от 18.02.2022, Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№…………../….02.2022г., гр. Варна

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,

ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, проведено на …… февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

СЪДИЯ: СВЕТЛАНА

ТОДОРОВА като разгледа докладваното от съдията търговско дело

№ 86 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Постъпила е молба с вх. №

260519/27.01.2022г. от ЗАД „ДАЛЛБОГГ:

ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Г.М. Д.“ № 1, чрез пълномощник юрк. К.И., с която се иска изменение на постановеното по делото Решение №260000 от 05.01.2022г. по реда на чл.248 от ГПК в частта за разноските, касаеща присъденото ДДС върху определеното адвокатско възнаграждение, като счита, че то не следва да се присъжда.

Насрещната страна е депозирала отговор на молбата в предвидения в чл.248, ал.2 от ГПК срок, с който оспорва молбата и счита за правилно произнасянето на съда относно начисляването на ДДС върху адвокатския хонорар, доколкото са представени доказателства за регистрацията по ДДС на процесуалния представител на ищеца.

Молбата е депозирана от надлежна страна и в предвидения преклузивен срок, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна, по следните съображения:

В съдебното решение настоящият съдебен състав се е произнесъл по разноските в процеса, като на осн. чл.78, ал.1 от ГПК е осъдил ответника да заплати сторените от ищеца разноски, които се изчерпват до адвокатското възнаграждение на неговия процесуален представител, определено съгласно чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Определеният от съда и присъден в полза на адв. П.К. САК размер възлиза на 2 946.95 лева, в който е включено и начислено ДДС, което е увеличило възнаграждението с 20%. Посочено е, че съгласно разпоредбата на §

2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за регистрираните по ДДС адвокати дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото възнаграждение, включително и в случаите, когато е оказана безплатна услуга, при които адвокатското възнаграждение се присъжда по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв. Предоставените от адв. П.К. правни услуги съставляват облагаема възмездна доставка, като е без значение дали възнаграждението за процесуално представителство е предварително заплатено или е определено по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв. Затова при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие от адвокат, регистриран по ЗДДС, или адвокат преупълномощен по реда на чл.71, ал.1 ЗАдв от регистрирано по ЗДДС адвокатско дружество, дължимото възнаграждение съгласно чл.38, ал.2 ЗАдв във вр. с § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004г. следва да включва ДДС.

Като съобрази доводите на молителя и преценявайки отново всички релевантни за констатациите си обстоятелства, съдът не намира основание да измени гореизложените изводи. Видно от съдържанието на настоящото дело е че с представения в законоустановения срок списък по чл.80 от ГПК адв. П.К. е представила и доказателство за регистрацията си по ЗДДС /л.

431/, поради което и няма основание да й бъде отказано начисляването му.

Адвокатското възнаграждение съставлява облагаема доставка по смисъла на чл.2, т.1 вр. чл.8 от ЗДДС и адвокатът е данъчно задължено лице, което дължи внасяне на ДДС върху полученото възнаграждение съгласно чл.3, ал.2 от ЗДДС, а още повече това изрично се предвижда от законодателя в § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004г. Предоставената безплатна правна помощ по чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв, която следва да се заплати по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв от осъдената за разноски страна, не е безвъзмездна, тъй като с присъждането на адвокатското възнаграждение тя се овъзмездява и това води до данъчното й облагане - затова и дължимото възнаграждение следва да включва ДДС.

В този смисъл е и Определение № 41/25.01.2017г. по ч.т.д. № 2127/2016г. на ВКС, I т.о., Определение № 306/06.06.2017г. по ч.т.д 2559/2016 на ВКС, II т.о., Определение № 490/19.09.2017г. по ч.т.д.

№ 1082/2016г. на ВКС, II т.о.

Гореизложеното налага извод за неоснователност на молбата, поради което същата следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното, съдът

О

П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 260519/27.01.2022г. от ЗАД „ДАЛЛБОГГ:

ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Г.М. Д.“ № 1, с която се иска изменение на решение № 260000/05.01.2022г. по т.д. № 86 по описа за 2020г. на ОС – Варна, в частта за разноските, на осн. чл.248 от ГПК.

Определението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му пред Апелативен съд - Варна.

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: