Определение № 2195 от 29.08.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2195 гр. Бургас, 29.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Нася Ив. Япаджиева

Кристиян Ант. Попов като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20232100501429 по описа за 2023 година

Производството пред настоящата инстанция е по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК, вр. чл.414 ГПК. Образувано е по повод частна жалба на „Принсхорн“ – ЕООД – гр.Бургас, представлявано от управителя Тихомир Атанасов, срещу Определение №2935/15.05.2023г., постановено по ч.гр.д.№943/23г., с което е върнато подаденото от жалбоподателя на 11.05.23г. възражение по чл.414 ГПК, срещу заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Жалбоподателят намира, че първоинстанционният съд е бил длъжен с нарочен акт да обяви на страните на коя дата счита, че е осъществено връчването на заповедта по чл.410 ГПК на длъжника и до коя дата следва да бъде подадено възражението по нея. Намира, че липсата на такъв акт е довел до неяснота за страната, представлявана от управителя – физическо лице по тези въпроси, поради което намира, че заповедта му е надлежно връчена на 11.04.23г. и възражението по чл.414 ГПК е подадено в срок на 11.05.23г. Жалбоподателя претендира въззивният съд да отмени определението.

Ответникът по жалбата и заявител в производството „Българска агенция за експортно застраховане – ЕАД представя писмен отговор на жалбата, с който оспорва изложените в нея оплаквания. Счита, че съдът е изпълнил задължението си да връчи заповедта на обявените в Търговския регистър седалище и адрес на управление и връчването е извършено по реда на чл.50, ал.2 ГПК. Но т.к. длъжникът не е осигурил канцелария и служител, който да получава книжа, не може да черпи права от своето недобросъвестно поведение.

Бургаският окръжен съд, за да се произнесе по постъпилата жалба, взе пред вид следното:

Пред Районен съд Бургас на 15.02.23г. е постъпило заявление по чл.410 ГПК от „Българска агенция за експортно застраховане – ЕАД, за издаване на заповед за изпълнение, срещу на „Принсхорн“ – ЕООД – гр.Бургас, представлявано от управителя Тихомир Атанасов, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ж.к. „Победа“, ул.

„Ген. Вл.Вазов“, №11.

По заявлението е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №440/17.02.23г.

Съдът е пристъпил към връчване на заповедта на длъжника на горепосочения адрес на управление. Видно от съобщението, на 23.03.23г. връчителят е посетил адреса и е установил, че офисът е затворен и не са открити служители. Поради това е залепил 1 обявление на входната врата. С Разпореждане от 12.05.23г., съдът е констатирал, че съобщението и заповедта са връчени редовно на 06.04.23г. на осн. чл.50, ал.4 ГПК.

На 11.04.23г. управителят на ответното дружество Тихомир Атанасов е получил препис от заповедта. На 11.05.23г. е подал възражение по чл.414 ГПК.

С тук обжалваното определение, съдът е приел, че призовкарят е отбелязал, че офисът на дружеството е затворен и е залепил уведомление по реда на чл.50, ал.4 във вр. чл.47, ал.5 ГПК. От датата на залепване на уведомлението на 23.03.23г. е започнал да тече 2-седмичен срок за получаване на книжата съобразно разпоредбата на чл.47, ал.2 ГПК, който е изтекъл на 06.04.2023 г., евентуално – на 07.04.23г. Съдът е приел, че съобщението е редовно връчено на основание чл.50, ал.4 ГПК на 06.04.2023 г. и от този ден е започнал да тече 1-месечният срок за подаване на възражение. Управителят на дружеството се е явил в деловодството на съда след законоустановения двуседмичен срок за получаване на книжата – на 11.04.2023 г. Срокът за депозиране на възражение по чл. 414 ГПК е започнал да тече на 06.04.2023 г. (07.04.2023 г.) и е изтекъл на 09.05.2023 г. Възражението е депозирано на 11.05.2023 г., т.е. след изтичане на предвидения в чл. 414 ГПК.

Пред вид така установените факти и като съобрази Закона, Бургаският окръжен съд намира, че обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Според нормите на чл.414 ГПК, длъжникът може да възрази срещу заповедта за изпълнение в едномесечен срок от връчването й. Съгласно разпоредбите на чл.50 ГПК, мястото на връчване на търговец е последният посочен в Търговския регистър адрес, в канцеларията; ако връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой, който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл.47, ал.1 ГПК. Според текста на чл.47, ал.2 ГПК, на страната, на която е залепено уведомление се указва, че може да получи книжата от канцеларията на съда, в двуседмичен срок от залепване на уведомлението.

В настоящия случай, съобщението до длъжника е залепено на 23.03.23г.четвъртък. Съобразно нормата на чл.60, ал.4 ГПК, двуседмичният срок за явяването му за получаване е изтекъл на 06.04.23г. – четвъртък. Съобразно нормата на чл.60, ал.3, вр. ал.6 ГПК, едномесечният срок по чл.414, ал.2 ГПК за подаване на възражение е изтекъл на 09.05.23г. Настоящото възражение е подадено на 11.05.23г. – след законния срок.

По изложените в жалбата оплаквания следва да се каже: нормите на процесуалния закон (ГПК) са императивни – те регламентират процесуалните действия, които страните и съда следва да извършат и актовете, които съдът следва да постанови. Законът задължава съда да указва на страните процесуалните срокове, в които следва да извършват процесуални действия, но върху страните тежи грижата да следят за спазването на тези срокове, отчитайки началния и крайния им момент във всеки отделен случай. Законът не вменява задължение за съда да постановява нарочни актове, с които да констатира и/ или да съобщава на страните от коя дата са започнали, респ. – изтекли сроковете им. Това съдът би могъл да направи в някои усложнени от фактическа страна хипотези, но за удобство или пригледност, не и като процесуално задължение. Едва когато съдът прецени, че страната е пропуснала дадения й срок, следва да постанови нарочен акт, с който (най-общо казано) да откаже да приеме действието, извършено извън срока и да мотивира този акт, чрез посочване кога е започнал, кога е изтекъл срока.

По изложените съображения, към датата на фактическото връчване на съобщението до длъжника на 11.04.23г., съдът не е бил длъжен да му указва, че счита юридическото връчване за осъществено на 06.04.23г., поради което срокът за възражението по чл.414 ГПК започва да тече на 07.04.23г. и изтича на 09.05.23г. Както вече бе казано, страните и особено търговците, следва да положат дължимата грижа, за да проследят началото и края на процесуалните срокове, в които следва да извършат съответните процесуални действия.

2

Предвид казаното, възражението по чл.414 ГПК е подадено извън срока и правилно и законосъобразно е върнато от съда.

С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №2935/15.05.2023г., постановено по ч.гр.д.

№943/23г.

Настоящото определение е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3