Решение № 13409 от 01.08.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13409 гр. С., 01.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20231110108759 по описа за 2023 година

Предявени са искове от „Топлофикация С.“ ЕАД, ЕИК: ******, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б срещу В. Б. К., ЕГН: **********, адрес: гр.

С., ул. „Н. Р.“ № 11, по чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания за имот, находящ се в адрес: гр. С., бул. „Ц. Ш.“ № 39, ет. 2, надпартерен апартамент, абон. № *****: сумата от 891,54 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2017 г. - 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 12.07.2021 г. до изплащане на вземането; мораторна лихва от 175,93 лв. за периода 15.09.2018 г. - 01.07.2021 г.; сумата от 20,85 лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.06.2018 г. - 01.02.2020 г., ведно със законната лихва от 12.07.2021г. до изплащане на вземането; мораторна лихва от 4,47 лв. за периода 31.07.2018 г. - 01.07.2021 г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 40862/2021 г. на СРС.

Ищецът твърди, че ответникът в качеството си на собственик на процесния имот е клиент на топлинна енергия за битови нужди за процесния период, поради което дължи суми за топлинна енергия и дялово разпределение (ТЕ и ДР). Представя писмени доказателства и прави искане за допускане на експертизи и привличане на трето лице помагач.

В срока по чл. 131 ГПК В. К. оспорва иска по подробни съображения. Оспорва наличието на облигационна връзка между страните с оглед липсата на идентичност на процесния имот с имота, посочен в представения към исковата молба нотариален акт от 1990 г., като ответникът следвало да отговаря само за част от процесните суми в качеството си на собственик на идеални части от процесния имот, при положение че ищецът не сочи точния процент на посочените идеални части. Сочи, че липсват 1 доказателства за влизане в сила на процесните общи условия, както и за реално присъединяване към топлопреносната мрежа. Оспорва доставката на ТЕ за процесни период в съответен размер, която да е потребена от ответника на претендираната стойност, както и наличието на валидно сключен договор между ищеца и дружество за топлинно счетоводство, в случая самият ищец. Прави възражение за погасителна давност.

Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на исковете

Исковете са предявени от заявителя в заповедното производство и настоящ ищец по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК след възражение в срок от длъжника, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК за суми и периоди, за които е издадена процесната заповед за изпълнение.

По основателността на исковете

За да бъдат уважени предявените искове ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: по исковете за главници: възникнало облигационно отношение между страните, по силата на което е доставена топлинна енергия и извършено дялово разпределение в процесния имот в претендираното количество и стойност, както и че ответникът е собственик/вещен ползвател на имота или го обитава на валидно договорно основание с открита на негово име партида, факти, спиращи и/или прекъсващи давността; по исковете за мораторни лихви: съществуване на главен дълг в съответен размер, изпадане на ответника в забава и размер на лихвите.

В тежест на ответника е при установяване на горните обстоятелства да докаже погасяване на дълга.

По иска по чл. 79 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия (чл. 150, ал. 1 и ал. 3 ЗЕ). С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са императивно уредени – собственикът или титулярът на правото на собственост или на вещното право на ползване.

Неоснователен е доводът на ответника, че липсвала идентичност между процесния имот и имота, посочен в представения от ищеца нотариален акт от 1990 г.

Съгласно същия нотариален акт от 27.07.1990 г. за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане ответникът е придобил апартамент, находящ се в гр. С., бул.

„Л.“ № 39, на втори надпартерен етаж, като видно от писмо от 19.032011 г. на Столична община, район „Средец“ бул. „Л.“ е еднакъв с процесния бул. „Ц. Ш.“ с оглед преименуване, сторено с Протокол № 6/25.02.1992 г., Решение № 13 на Столичен общински съвет, както се потвърждава и от удостоверение от Столична община, район „Изгрев“.

2

Неоснователен е доводът на ответника, че не следвало да отговаря в пълен размер за процесните задължения, след като имотът бил придобит в режим на съпружеска имуществена общност. По делото липсват каквито и да е доказателства, че процесният имот, придобит възмездно от ответника, е придобит през времетраене на граждански брак на ответника с друго лице. От представеното към исковата молба пълномощно, че ответникът е упълномощен от свои близки във връзка с наследствени въпроси след смъртта на бащата на упълномощителите Б. М. на 13.05.2017 г., не може да се изведе, че между ответника и Б. М. или което и да е друго лице от мъжки пол е бил сключен граждански брак към 27.07.1990 г, когато ответникът е придобил процесния имот, поради което имотът не е бил придобит в режим на съпружеска имуществена общност и ответникът носи отговорност изцяло за процесните задължения.

На следващо място, ответникът не е оспорил нито истинността, нито съдържанието на приложеното към исковата молба заявление-декларация от 04.01.2018 г., с което последният е поискал партидата за процесния имот да бъде променена на негово име съгласно Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди. Към датата на подаване на същото заявление са били в сила Общите условия на ищеца от 2016 г., с чието приложение ответникът изрично се е съгласил, което съгласие обхваща по-голямата част от процесния период считано от м. 01.2018 г.

Поради това е неоснователен доводът на ответника, че по делото липсвали доказателства за влизане в сила на процесните общи условия.

Неоснователен е доводът на ответника, че липсвали доказателства за реално присъединяване на процесния имот към топлопреносната мрежа с оглед преценка дали е сключен договор за доставка на топлинна енергия за същия имот, който довод е относим към реалното изпълнение на задълженията по така сключения договор между страните по делото за процессния период и имот с оглед безспорно установеното по делото качество на собственик на ответника на процесния имот и съответно на клиент на топлинна енергия за битови нужди за процесния период.

По делото са приети неоспорени от страните заключения на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза, които съдът цени като компетентно и обективно изготвени (СТЕ/ССЕ). В устните състезания ответникът заяви, че исковете не били доказани по размер, след като имало разлика между крайните резултати по двете заключения. Дали в процесния имот за процесния период е доставена топлинна енергия в съответно количество и на съответна стойност отговор дава заключението на съдебно-техническата експертиза и то е водещото заключение при разлика между него и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което по правило служи за определяне размера на процесните задължения с оглед и на евентуално извършени плащания на процесните задължения преди или в хода на делото от страна на ответника. Незначителните разминавания между двете експертизи в размер на по няколко стотинки относно крайните суми, дължими от ответника, по никакъв начин не разколебават крайния извод на съда за обективност на изготвените заключения относно централните въпроси, включени в предмета на доказване по делото, при положение че и двете заключения в пълнота и съвсем обосновано дават подробни отговори на поставените им въпроси, имайки предвид и че вещото лице по СТЕ Т. Й.

К. е вписана със специалност „Промишлена топлотехника“, а вещото лице Л. З. С. със специалност „Счетоводство и контрол“ са вписани в Обединения списък на на специалистите, утвърдени за вещи лица от комисията по чл. 401, ал. 1 ЗСВ за съдебния район на Софийския градски съд за 2023 г., обнародван в неофициалния раздел на ДВ, 3 бр. 6 от 20.01.2023 г.

Според заключението на СТЕ сградата, в която се намира процесният имот, е с непрекъснато топлоснабдяване през процесния период, през който ищецът ежемесечно е извършвал отчети на общия топломер в абонатната станция, преминавал периодично метрологичен контрол съгласно приложимата нормативна уредба, като за сметка на ищеца са отчислявани технологични разходи за абонатната станция в размер съгласно данни на подгревателите от производител и във връзка със същата нормативна уредба.

Вещото лице е посочило, че извършените измервания в абонатната станция, начисления по фактури, дялово разпределение, извършено от ищеца за процесния период, остойностяване на потребена топлинна енергия е в съответствие с изискванията на действащата Наредба за топлоснабдяване и цени на топлинна енергия за процесния период, които цени са посочени изрично за съответни периоди в т. 4 от констативната частта на заключението. Според същото заключение прогнозно начислените суми за топлинна енергия по фактури на ищеца е 718,12 лв., която не включва просрочени суми от периоди преди процесния период, от които 204,91 лв. за сградна инсталация и 513,21 лв. за топла вода, като изравнителната сметка за целия процесен период е сума за доплащане от 201,47 лв. Така стойността на реално доставената топлинна енергия в имота на ответника през исковия период възлиза на 919,59 лв., което налага разглеждане на възражението на ответника за погасителна давност.

Задълженията на потребителя за заплащане стойността на топлинната енергия са такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, чийто падеж е уговорен в общите условия на ищцовото дружество, като не е необходимо плащанията да са еднакви по размер (ТР № 3/ 18.05.2012 г. по т.д. № 3/ 2011 г. на ОСГК на ВКС). Същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен период. Съгласно чл. 116, б. „б” ЗЗД давностният срок се прекъсва с предявяване на иск относно вземането,а според чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Според чл. 33, ал. 1 от приложимите в случая общи условия (влезли в сила през м. 08.2016 г.) клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 (приложим в настоящия случай) в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Тоест по отношение на тях е приложима нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД.

Заявлението за издаване на заповедта за изпълнение е депозирано на 12.07.2021 г. , когато е прекъснат давностният срок, поради което вземанията за периода от м.05.2017 г. до м.05.2018 г. включително, са погасени по давност към 12.07.2021 г., тъй като задължението за м.05.2018 г. е следвало да бъде изпълнено до 15.07.2018 г.

Непогасени се явяват вземанията за периода м.06.2018 - м.04.2020г. , които по прогнозни данни съгласно издадените от ищеца фактури възлизат на 616,86 лв. съгласно заключението на СТЕ, от която следва да се извади сума за получаване от 57,18 лв. съгласно изравнителните сметки за непогасения по давност период. От така получената сума не следва да се приспада посочената в заключението на ССЕ сума от 15,74 лв. за прихващане по обща фактура, което е сторено за погасения по давност период видно от съобщения към обща фактура от 31.07.2018 г. във връзка с плащане на сумата от 15,74 лв. за периода м. 05.2017-04.2018 г. (л. 76, л. 33), а само сумата от 14,31 лв., представляваща разлика в цена на топлинна енергия за последния отоплителен сезон, обхванат от процесния период, както е посочено в същото заключение, при което дължимата сума за потребена топлинна енергия за непогасения по давност 4 период е 545,37лв.