Присъда № 4 от 04.03.2025, Районен съд - Свиленград
- Съд
- Районен съд - Свиленград
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 52/2025
- Вид
- Присъда № 4
- Подписан
- 04.03.2025
- В сила
- 20.03.2025
- Състав
- Кремена Тодорова Стамболиева Байнова
Цитирани разпоредби
- чл. 194, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 26, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл. 39, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл. 54, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 55, ал. 1, т. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 58а · Наказателен кодекс
- чл. 58а, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 102 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 370 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 370, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 371, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 373 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 373, ал. 2 и ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 373, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 133 · Правилник за администрацията в съдилищата
МОТИВИ към ПРИСЪДА № 4 от 04.03.2025 година по НОХД № 52/2025 година на Районен съд – Свиленград С Обвинителен акт (ОА) по Досъдебно производство (ДП) № 346/2023 година по описа на РУ – Свиленград, преписка с вх.№ 1652/2023 година по описа на Районна прокуратура – Хасково, Д. С. – Прокурор при Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Свиленград, повдига обвинение на Ш. А. Г., роден на ********* година в град *****************, българин, български гражданин, живущ в град *****************************, със средно специално образование, неженен, ЕГН **********, неосъждан (реабилитиран), за това, че в условията на продължавано престъпление в периода от 07.02.2023 година до 27.03.2023 година, включително, в град Любимец, област Хасково, отнел чужди движими вещи на обща стойност 887.55 лв. от владението на А. Ж. А. от град Любимец, област Хасково и З. Ч. Ч. от град Любимец, обла с т Хасково, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, а именно:
- на 07.02.2023 година в град Любимец, област Хасково, отнел чужди движими вещи – мобилен телефон марка „Самсунг”, модел „Галакси”, ведно със сим карта, на стойност 150 лв. от владението на А. Ж. А. от град Любимец, област Хасково, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои и
- на неустановена дата в периода от 15.02.2023 година до 27.03.2023 година в град Любимец, област Хасково, отнел чужди движими вещи – 2 бр оя златни пръстени, златна гривна, лазерен нивелир марка „Dewalt”, ведно с куфарче към него и фотоапарат марка „Самсунг”, на стойност 737 .55 лв. от владението на З. Ч. Ч. от град Любимец, област Хасково, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 194, ал. 1, вр.чл. 26, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание подсъдими ят Ш. А. Г. и служебният му защитник – адвокат Д. Т., заявяват, че признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на ОА, като дават съгласието си в хода на съдебното следствие да не се събират доказателства за тези факти. Молят за определяне на справедливо наказание.
В хода на съдебните прения подсъдимият поддържа казаното от защитника си, а при дадената му последна дума подсъдимият изразява съжалението си относно случилото се.
Участващият в съдебно заседание пред Районен съд – Свиленград Прокурор Д. С. в хода на съдебните прения поддържа обвинени ето, така както 1 е предявено с ОА. Изразява становище същото да е безспорно доказано от обективна и субективна страна по отношение на подсъдимия при изцяло потвърдена фактическата обстановка от събраните доказателства в хода на процеса, както и установени съставомерните – обективен и субективен признаци на вмененото престъпление по възведената правна квалификация, така също и неговото извършване и авторството му в лицето на подсъдими я.
Поради това, Прокурорът пледира за признаването му за виновен и осъждането му, като на подсъдимия бъде наложено предвиденото в чл. 194, ал. 1 от НК наказание „Лишаване от свобода”, което да се индивидуализира при условията на чл. 54 от НК в размер на 9 месеца, а след приложение на редукцията на чл. 58а от НК наказанието да е в размер на 6 месеца, като се приложи и разпоредбата на чл. 66, ал. 1 о т Н К . Сочи, че веществените доказателства трябва да бъдат върнати на пострадалия, а компакт дискът – да остане приложен по делото; както и направените разноски за експертизи следва да бъдат възложени на подсъдимия.
Производството в съдебната си фаза протече по реда на диференцираната процедура на глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, при изрично изразено съгласие от подсъдимия и неговия защитник в открито съдебно заседание, след разпоредено от Съда предварително изслушване на страните на основание чл.
370, ал. 1 от НПК. Поради това разглеждането на делото, по посочения особен процесуален ред се явява процесуално допустимо, с оглед наличие на предпоставките по чл. 370 от НПК и изрично изразено съгласие от привлечения подсъдим, като същото и Съдът е уважил, след изслушването на страните, постановявайки нарочен Съдебен акт за провеждане на съкратено съдебно следствие във фактически състав на цялостно признание на фактите от обстоятелствената част от ОА, без да събират доказателства тях. Т.е. на основание чл. 372, ал. 4, вр.чл. 371, т. 2 от НПК, Съдът, след като взе предвид, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в ДП доказателства, с Определение обяви, че ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на ОА.
Съдът, обвързан от процесуалната норма на чл. 373, ал. 3 от НПК, обсъждайки направеното от подсъдимия индивидуално самопризнание в хипотезата на чл. 372, ал. 4, вр.чл. 371, т. 2 о т НПК - пълно признание на всички факти от обстоятелствената част на ОА, приема за установено от фактическа страна, следното, така както и се твърди в същия:
Видно от приложената актуална Справка за съдимост с рег.№ 250203005000055209, издадена от Бюро за съдимост при Районен съд – Свиленград, подсъдимият не е осъждан – реабилитиран е по право.
Видно от приложената в кориците на ДП Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, подсъдимият не притежава недвижими имоти, движимо имущество, включително моторни превозни средства, ценни книжа, дялове в дружества и парични средства по банкови сметки и работи при месечно трудово възнаграждение в размер на 1 000 лв.
2
Съгласно Характеристична справка, изготвена от Мл.ПИ Ив.И. и Характеристика, изготвена от ПИ Н.К. – служители на РУ - Свиленград, подсъдимият контактува и се движи с лица с криминални прояви, склонен е към извършване на противообществени прояви и нарушения на обществения ред и има криминалистичаски и съдебна регистрации.
Свидетелят А. Ж. А. и подсъдимият се познават от дълги години, тъй като живеят на една и съща улица в град Любимец, област Хасково. На 07.02.2023 година А. се събужда около 06.00 часа и решава да отиде до магазина, който се намира на улицата, на която е дома му, за да си купи кафе.
Тъй като магазинът се намира в непосредствена близост до къщата му, напускайки я, същият не заключва нито една от вратите, ограничаващи достъпа до дома му, като оставя и мобилния си телефон на масата в стаята, в която спи. Междувременно подсъдимият вижда, че А. излиза и влиза в дома м у като взема мобилния му телефон марка „Самсунг ”, модел „Галакси” с поставена в него сим карта. Когато се връща след около 5 - 7 минути, А. търси мобилния си телефон и установява, че го няма. Отправя се към съседната къща, където живее сестра му, за да й каже, че телефонът му го няма. Още преди да й сподели, неговата сестра – свидетелят Т. Ж. В., го пита какво е правил в неговия дом подсъдимия, който е видяла преди няколко минути.
Недоумение в нея събужда ранния час, в който подсъдимият посещава брат й.
Понеже А. не знае, че Г. ще ходи и е ходил в дома му, се досе ща, че именно той му е взел телефона. А. се отправил към дома на подсъдимия, където го заварва да спи. Пита го за своя телефон, но Г. отрича, да му е взимал телефона, след което А. се връща при сестра си и я моли да подаде сигнал в Полицията относно случая.
На неустановена дата в периода от 15.02.2023 година до 27.03.2023 година, включително, в същия град, подсъдимият влиза и в дома на свидетеля З. Ч. Ч.. Същата живее на улицата, на която живее и подсъдимия, заедно със семейството си. Тъй като не разполага с мобилен телефон подсъдимият много често посещава дома им, за да използва нейния телефон, за да комуникира със своя баща, който е в чужбина. От това жилище подсъдимият взема 2 броя златни пръстени и златна гривна, които са поставени в дамска раница, намиращи се в гардероб в спално помещение, лазерен нивелир марка „Dewalt”, ведно с куфарче към него и фотоапарат марка „Самсунг”. Липсата на пръстените свидетелят Ч. установява на 27.03.2023 години, като се досеща, че единствено пидсъдимият е идвал в дома й. Проверява своето мобилно приложение, „Месинджър”, където е вписан профилът на подсъдимия, тъй като той го е използвал. От комуникацията там разбира за липсата на другите вещи, тъй като вижда съобщения, в които именно подсъдимият ги е предлагал за продан на различни лица. Във връзка със случая подава сигнал в Полицията.
О т Заключенията на изготвените по делото Оценъчна, както и Допълнителна такава и Оценъчна–ювелирна (златарска) експертизи е видно, че стойността на отнетите вещи към датата на деянието, респ. към периода на 3 деянието, е в общ размер на 887.55 лв., като мобилният телефон, ведно със сим карта е на стойност 150 лв. и 2 броя златни пръстени, златна гривна, лазерен нивелир марка „Dewalt”, ведно с куфарче към него и фотоапарат марка „Самсунг” са на обща стойност 737.55 лв.
П о ДП са предадени с Протоколи от 21.04.2023 година и от 31.05.2023 година нивелира, ведно с куфарчето, в което е поставен и дамски златен пръстен.
Разпитан в хода на ДП подсъдимият се признава за виновен по предявеното му обвинение като съжалява за станалото. В съдебната фаза също се признава за виновен като отново изразява съжалението за станалото.
По делото се извършени множество процесуално-следствени действия: разпити на свидетели, повдигнато е обвинение и е извършен разпит на обвиняемия, извършени са огледи и са изготвени съответните Протоколи, ведно с Фотоалбуми, назначени са и са извършени Оценъчна, както и Допълнителна такава и Оценъчна–ювелирна (златарска) експертизи, изискани са и са приложени можество писмени документи и т.н.
Събирането и проверката на доказателствените средства се извърши по реда и при условията на чл. 371, т. 2, вр.чл. 373, ал. 3 от НПК. Изведената въз основа на тях фактическа обстановка, която Съдът изложи, е безспорно и несъмнено установена, за което се цени направеното в съдебно заседание самопризнание от подсъдимия, подкрепено от приложените към ДП и приобщени по надлежния ред - чл. 283, вр.чл. 373 от НПК, писмени доказателства и доказателствени средства, както и гласните доказателства – свидетелски показания. Писмените доказателствени източници, ценени от Съда, включват: Протоколи за доброволно предаване, Докладни записки, Фискален бон, Стокова разписка и Заложен билет от заложна къща, Протоколи за оглед на веществени доказателства, ведно с Фотоалбуми, Характеристична справка, Характеристика, Заключения по Оценъчна, както и Допълнителна такава и Оценъчна–ювелирна (златарска) експертизи, Справки за съдимост и актуална такава, Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние и др.; приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл. 283 от НПК. Кръгът на гласните доказателства, обхваща показанията на свидетелите, разпитани в хода на ДП, а именно: А. Ж. А., Т. Ж. В., Георги С. Т., З. Ч. Ч., Т. Х. Т. и М. И. М., всички те материализирани в съответни Протоколи за разпит на свидетели. Същите Съдът кредитира изцяло с доверие, поради липсата на противоречия в тях, систематиката им, корелацията и взаимното им допълване, подкрепени и от данните, съдържими се в писмените доказателствени източници, така и с оглед начина на формирането им. Разпитаният свидетел – полицейски служител е трето лице, незаинтересовано от изхода на делото. Липсват индиции за предубедеността на полицейския служител, който само поради това си качество, макар и обективно обстоятелство, в единствената си даденост не може да обоснове съображение за неговата заинтересованост.
4
Още повече, от данните по делото не се установява свидетелят – полицейски служител, да се е намирал в някакви отношения с подсъдими я, поради което да цели увреждането му, като му припише престъпление, което не е извършил. Описаната фактическа обстановка относно периода, местата, механизмът на изпълнителното деяние, както и неговото авторство са доказани пряко от направеното самопризнание на подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК, което се подкрепя от доказателствата, събрани на ДП и надлежно приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК, а именно: показанията на свидетелите, Фискален бон, Стокова разписка и Заложен билет от заложна къща, Протоколи за доброволно предаване, Протоколи за оглед на веществени доказателства, ведно с Фотоалбуми, Заключения по Оценъчна, както и Допълнителна такава и Оценъчна–ювелирна (златарска) експертизи.