Решение № 930 от 24.02.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 930 гр. София, 24.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Силвана Гълъбова

М. Стойкова при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от М. Стойкова Въззивно гражданско дело № 20221100504381 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 20195107 от 06.10.2021 г., постановено по гр.д. № 14880/2021 г. по описа на СРС, 62 състав, са уважени предявените от М. П. М. срещу „Ю.Б.“ АД , искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, като е признато за незаконно и е отменено уволнението на М. П. М., извършено със Заповед № 19/14.01.2021 г., и е възстановена е на заеманата преди уволнението длъжност „Мениджър оперативен риск и качество на обслужването“ в „Централно управление“, сектор „Банкиране на дребно“, управление „Клонова мрежа“, регион „София Север“, „София-Свобода-ФЦ 893“, секция „Индивидуално банкиране“ при „Ю.Б.“ АД.

Срещу решението в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство „Ю.Б.“ АД. В жалбата се излагат оплаквания, че решението е необосновано и неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при допускане на съществени нарушения на процесуалните правила от страна на първоинстанционния съд. Жалбоподателят оспорва правилността на изводите на първия съд, че по делото не е било установено кога са били извършени нарушенията, описани в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание; че не са били изискани обяснения от наказания служител; че заповедта не е била надлежно мотивирана; че не е било спазено изискването на чл. 193, ал. 1 КТ, като счита, че не е било необходимо предоставянето от страна на работодателя на ищцата на доклада на управление „Вътрешен одит“ за запознаване. На следващо място с жалбата се поддържа, че съдът не е анализирал и обсъдил всички доказателства, представени в производството. Оспорва се от доказателствата, събрани по делото, да се установява, че ищцата е била повишена на заеманата от нея преди уволнението длъжност. Подчертава, че към момента, към който М. е назначена на тази длъжност временно /до завръщане на титуляря/, на работодателя не са му били известни извършените от служителя нарушения на трудовата дисциплина. Намира за необоснован извода на първия съд, че причините за уволнението на ищцата са други, а не извършените от нея дисциплинарни нарушения. С жалбата се акцентира на допуснати от първоинстанционния съд многобройни нарушения в това число и такива, свързани с 1 недопускането на заявени от ответника доказателствени искания. Навеждат се възражения срещу предоставената на ищцата възможност да ангажира свидетелски показания по делото в три поредни открити съдебни заседания, както и срещу допускането от страна на съда събирането на гласни доказателства за обстоятелства, за които свидетелите не са били допуснати. Неправилно според въззивника съдът е оставил без уважение искането за разпит на друг свидетел – М.Х. – М., заявено в откритото съдебно заседание на 29.09.2021 г., с показанията на който свидетел ответникът е целял да проведе насрещно доказване и да опровергае показанията на свидетелите, призовани по искане на ищцата относно обстоятелството воден ли е разговор между служителите в банковия офис във връзка със сканирането на всички документи в системата. Поддържа се на следващо място, че процесуално нарушение е било допуснато и при разпита на свидетеля И.А., като съдът не е допуснал въпроси към свидетеля, касаещи извършването на дисциплинарни нарушения от страна на ищцата, при положение, че с отговора на исковата молба ответникът е поискал разпит на свидетеля за констатираните в работата на ищцата несъответствия с действащите вътрешнобанкови изисквания. Наведени са оплаквания по дейността на съда по кредитиране и обсъждане на събраните по делото гласни доказателствени средства. Неправилно също така според жалбоподателя съдът е отказал да допусне като писмено доказателство по делото извлечение от протокол от съдебно заседание, проведено на 01.10.2021 г. по гр.д. № 15239/2021 г. по описа на СРС, 168 с-в, по което дело ищцата е била разпитана като свидетел и според въззивника в показанията си, дадени пред съда, е признала извършването на нарушения, което доказателствено искане се поддържа, че е било своевременно заявено в откритото съдебно заседание на 06.10.2021 г. В обобщение на подробните доводи, заявени с жалбата, до въззивния съд е отправено искане да уважи предявените доказателствени искания, а с решението по същество на спора да отмени обжалвания съдебен акт и да отхвърли предявените от ищцата искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищцата М.

П. М., чрез адв. М., с който е заявено становище за правилност на решението на първия съд, като в подкрепа на същото страната е изложила подробни доводи. Въззиваемата счита, че ищецът не е установил в хода на производството, че уволнението на ищцата е било извършено законосъобразно, поради което и правилно с решението исковете са били уважени. Поддържа становището си, че в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание не са били посочени дати на твърдяните нарушения, с оглед на което е било нарушено изискването на чл. 195, ал. 1 КТ. Отделно от това, според въззиваемата в хода на дисциплинарното производство не е била осигурена възможност да организира защитата си, тъй като не са били предоставени за запознаване докладът на звено „Вътрешен одит“ и предложението на Етичната комисия. Заповедта не е била надлежно мотивирана, а същевременно е препращала към документи, които не са били приложени към същата.

Намира за преклудирани възраженията на банката, че ищцата не е израствала кариерно, доколкото твърдения за това са се съдържали още с исковата молба, а ответникът не е оспорил същите и не е ангажирал доказателства за противното. Поддържа се, че нарушен е бил и чл. 189, ал. 1 КТ, а производството по налагане на дисциплинарно наказание е било напълно формално. Противопоставя се да бъдат уважени заявените с жалбата доказателствени искания. До въззивния съд е отправено искане обжалваното решение да бъде потвърдено и в полза на въззиваемата да се присъдят разноските за тази фаза на производството.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззвната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното от фактическа страна:

Софийски районен съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ. Ищцата излага твърдения, че е била в трудово правоотношение с ответника по силата на трудов договор № 5723/10.11.2016 г. и допълнителни споразумения към него, в рамките на което изпълнявала длъжността „Мениджър оперативен риск и качество на обслужването” (МОРКО) в клон “СофияСвобода-ФЦ 893“ при ответното дружество. Сочи, че на 15.01.2021 г. са и връчени 2 едновременно заповед за налагане на дисциплинарно наказание уволнение и заповед № 19/14.01.2021 г. за прекратяване на трудовото й правоотношение на основание чл. 190, ал. 2, т. 3, вр. чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, считано от 18.01.2021 г. Излага твърдения уволнението й да е било незаконосъобразно, тъй като дисциплинарното наказание „уволнение“ не е наложено в срока по чл. 194, ал. 1 КТ; процесната заповед не била мотивирана – в същата не са посочени кои конкретни нарушения е извършила ищцата и какви точно разпоредби от вътрешните правила и процедури е нарушила същата; не е посочен точния момент на извършване на нарушенията, а само периода на извършването им; не са спазени изискванията на чл. 193 КТ в процедурата по ангажиране на дисциплинарната отговорност – на ищцата не е дадена възможност да се запознае с документите от двата одитни доклада, за който са й поискани обяснения, както и не й е даден подходящ срок за представяне на такива. По същество, излага, че не е извършила описаните в заповедта нарушения на трудовата дисциплина. Поддържа, че не е била обучавана за работата, която е вършила – и тя и служителите в клон „София-Свобода – ФЦ 893“ не са преминавали никакви обучения и не са били инструктирани как следва да изпълняват банковите операции, които са им възлагани. При условията на евентуалност заявява, че наложеното й наказание „уволнение“ не съответства на тежестта на нарушенията. По тези съображения, счита уволнението за незаконно, поради което се иска неговата отмяна и възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност.

С постъпилия в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор ответника „Ю.Б.“ АД излага подробни съображения за неоснователност на предявените искове. Твърди ищцата да е законосъобразно уволнена, предвид извършените от нея тежки, системни нарушения на трудовата дисциплина. Сочи, че дисциплинарното наказание е наложено в срока по чл. 194 КТ, при спазване на процедурата по налагането му. Поддържа, че заповедта за налагане дисциплинарно наказание отговаря на изискванията на чл. 195 КТ – същата е мотивирана, описаните са нарушенията, спазени са критериите по чл. 189 КТ. По същество излага подробни доводи, че вменените нарушения са извършени виновно от ищцата, а наложеното наказание е съответно с тежестта на нарушенията.

Липсва спор между страните, а от ангажираните по делото доказателства - Трудов договор № 5723/10.11.2016 г., и Допълнителни споразумения към него - № 1876/10.06.2019 г. и № 2134/24.01.2020 г., се установява, че страните са били обвързани от безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищцата е изпълнявала длъжността „Мениджър оперативен риск и качество на обслужване“ в банков клон „София-Свобода- ФЦ 893“ при ответника.

По делото е представена длъжностна характеристика за заеманата от ищцата длъжност, в която подробно са описани основните задължения и отговорности, включващи касова и оперативна дейност, контролни функции, организационна дейност и материална отговорност, сред които са и да познава и спазва действащото законодателство и вътрешните правила и процедури, като и своевременно да се запознава с промените и актуализацията на продукти, процеси и процедури; да упражнява контрол и прави/организира проверки на дейността в клона в неговата област съгласно изискванията на съответните правила и процедури; да осъществява втори контрол върху операциите на служителите в клона; да упражнява последващ контрол за евентуално наличие на непотвърдени операции; да проверява съдържанието на всички реквизити на приетата от клиентите документация; да проверява дали всички операции са документално обосновани; да упражнява контрол върху касовата дейност в клона/офиса съгласно съответните правила и процедури; да контролира и потвърждава пълнотата на хартиените клиентски досиета, както и точността и пълнотата на клиентската информация в информационните системи на банката; да спазва установените правила за работа и извършване на операции в ИТ системата и носи отговорност за нарушаването им.

Не е спорно между страните, че със Заповед № 0000/0030/14.01.2021 г. на прокуриста и изпълнителния директор на „Ю.Б.“ АД на ищцата М. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 188, т. 3, вр. чл. 187, ал. 1, т. 3, т. 8 и т. 10 и чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ, за това, че при изпълнение на задълженията й в периода февруари 2020 г. – август 2020 г. е извършила груби нарушение на вътрешните правила и процедури на банката и на трудовата дисциплина, както следва: 1) приемала е попълнени искания за 3 потребителски кредит, които са й предоставяни от лице (Т.А., собственик и управител на „Г и Т К.“ ЕООД), което няма договор за посредничество с банката. Попълнените заявления са й предавани извън финансовия център, в който работи. Кредитоискателите, посочени в исканията, не са присъствали във финансовия център за идентификация при кандидатстването за кредит, както изисква процедурата на банката; 2) в 18 от общо 45 проверени случая, на копието на личната карта на кредитоискателя, липсва заверка от служител, идентифицирал кредитоискателя; 3) в договор за банков кредит (FL 1066325 на Е.Ц.Р.) е изтрит и липсва част от чл. 2 (3) съгласно утвърдения образец, която касае посочването на сумите и сметките за рефинансиране на задълженията, което е целта на кредита. В същия договор липсват подписи на всички страници освен на последната, както изисква процедурата на банката и законът (в последствие договорът е подписан повторно от клиента на 21.09.2020 г. на всички нео0бходими места); 4) кредити за обединение на задължения на клиентите, насочени от лицето, което няма договор за посредничество с банката, посочено в т. 1, са били усвоявани чрез изплащане на цялата налична сума в брой, без да се нареждат преводи за погасяване на задължения в съответните финансови институции, както изисква процедурата на банката; 5) в случи на кредити за обединение на задължения в системата и в кредитното досие не са налични документи, показващи размера на задължението, обект на рефинансиране; 6) документи, удостоверяващи погасяването на задълженията на кредитополучателите към други кредитори, насочени към банката от лицето, което няма договор за посредничество с банката, посочено в т. 1, не са налични във всички изискуеми случаи 7) в случаи, при които има условие, че кредитът може да бъде усвоен след предоставяне на Съгласие-Декларация за превод на работна заплата в банката, такъв документ не е наличен в системата; 8) разкрила е на лицето, което няма договор за посредничество с банката, посочено в т. 1, служебна информация за подадена в банката жалба от кредитополучател (Е.Ц.Р.); 9) документите по усвоените кредити, насочени към банката от лицето, което няма договор за посредничество с банката посочено в т. 1, не са сканирани в системата, както изисква процедурата на банката; 10) на 21.09.2020 г. при напускане при напускане на бюрото си за среща с кредитополучател (Е.Ц.Р.) е оставила работната си станция отключена, при което Д.Ш. е могла да извърши действия в системата с личните й потребителски инициали – одобрява заявка за закриване на депозитна сделка в 9:02:14, с код 95988242 и потвърждава покупко-продажба на валута на каса 501100028938, касиер МРК05, с ББ 8081743, за сума в лева 7,784.5, в 9:02:17; 11) не е декларирала по надлежния ред външна заетост като собственик и управител на дружество „С.-МК“ ООД, ЕИК *******, заедно с Н. Т. В.. Заповедта е връчена на 15.01.2021 г. при отказ на ищцата, удостоверен с подписите на двама свидетели.