Решение № 2909 от 19.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2909 гр. София, 19.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 102-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря ИВА Р. АЛЕКСОВА като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ Административно наказателно дело № 20211110210429 по описа за 2021 година при участието на секретаря Ива Алексова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 10429 по описа на СРС за 2021 година, за да се произнесе с решение, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д – чл.63д от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Е. Г. Т. срещу Наказателно постановление (НП) № 4869530123498 от 26.03.2020г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности” – гр. София в Централно управление на Национална агенция по приходите (НАП), с което на осн. чл.185, ал.2 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на Е. Г. Т. е наложено административно наказание „глоба” в размер от 3 00 (триста) лева за нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Загл. изм. – ДВ, бр. 80 от 2018 г.) (накр. Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ) вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС.

В жалбата се посочва, че наказателното постановление е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при неизяснена фактическа обстановка, тъй като не е осъществена контролна покупка от проверяващите, а същите само са „наблюдавали“, което според жалбоподателя е довело до липсата на точни възприятия относно това дали в процесния ден е осъществявал търговска дейност. Допълва, че при проверката не е установено наличието на оборот, което според санкционираното физическо лице, доказва твърденията му, че не е осъществявал търговска дейност в този ден. Позовава се на Решение № 1720/10.03.2020г. на АССГ, с която е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-Ц93-0123498/22.10.2019г. Сочи, че не е стопанисвал сергия под номер № 14, а само тези под № 15 и 16. Намира, че като земеделски производител, няма задължението да има регистрирано, монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство. Излага аргументи, че АНО не е взел предвид направените от него възражения.

В съдебно заседание жалбоподателят Е. Г. Т., редовно уведомен чрез своя представител, не се явява. За него се явява адв. Г. Т., който моли наказателното постановление да бъде отменено, защото не било доказано, че жалбоподателят е осъществявал търговска дейност, поради липсата на установен от контролните органи оборот. Допълва, че от констативния протокол от проверката не се установява, наличието на конкретно извършена покупка/продажба. Претендира присъждането на разноски.

1

Въззиваемата страна и административно-наказващ орган – началник Отдел „ОД” в ЦУ на НАП – София-град, редовно уведомен, се представлява от юрк. Г.Б., която моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност относно размера на адвокатското възнаграждение.

Съдът, като изслуша становището на страните и извърши преценка на атакуваното наказателно постановление и съобразно всички доказателствени материали по делото, приема за установен следното:

По фактическите обстоятелства и доказателствените материали:

Жалбоподател е Е. Г. Т. с ЕГН: *********, с адрес гр. ********* регистриран като земеделски стопанин и считано от 28.09.2018г., сключил анекс към договор за наем за маси № 15К и № 16К, находящи се в Търговски комплекс „********” в гр. ******, за срок до 30.09.2019г. (вж. л.6). В системата на НАП нямало данни лицето да е регистрирало ФУ/ИАСУТД.

На 13.10.2019г., около 13:05 ч., свидетелите Т. И. С. и Е. А. Я. – и двамата на длъжност „инспектор по приходите” в ГД „Фискален контрол” на ТД на НАП – гр. София, извършили проверка на павилиони № 14 и № 15, находящи се на пазар „*****”.

Служителите наблюдавали павилионите за зеленчуци, а след което съставили Протокол за извършена проверка № 0399708/13.10.2019г., в който било прието за установено, че Е. Г. Т.

(земеделски производител) осъществявал продажби без регистрирано и въведено в експлоатация фискално устройство (ФУ) и без ръчни касови бележки, прошнуровани и прономеровани.

На 13.10.2019г., свид. С., в присъствието на свид. Я., както и на Е. Т., съставил против жалбоподателя, АУАН фабр. № сер. АА № 00123498, в който били отразени посочените по-горе фактически обстоятелства, като приел, че жалбоподателят е нарушил чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за неизпълнение на задължението за монтиране, въвеждане в експлоатация и използване на регистрирано в съответната ТД на НАП на ФУ от датата на започване на дейността на обекта или касова бележка от ИАСУТД. АУАН бил връчен на жалбоподателя, който го приел без възражения.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН писмени възражения против съставения АУАН не постъпили.

Въз основа на съставения АУАН, на 26.03.2020г. Началникът на Отдел „Оперативни дейности” – гр. София в ЦУ на НАП издал и процесното НП № 4869530123498/26.03.2020г., в което били отразени обстоятелствата по извършената проверка, обстоятелства по извършване на твърдяното нарушение, като било прието за установено, че жалбоподателят е осъществил нарушение на чл.7, ал.1 от НРОПТОФУ във вр. чл.118, ал.4 от Закона за ДДС, и на осн. чл.185, ал.4 от ЗДДС на жалб. Е. Г. Т. било наложено административно наказание „глоба” в размер на 300.00 (триста) лева. НП било връчено на 21.06.2021г. срещу разписка.

Изложените фактически обстоятелства се установяват от събраните по делото доказателствени материали: гласни доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните от съдебния състав свидетели Т. И. С. (частично) и Е. А. Я. (частично), както и в писмените доказателства по делото: Анекс към договор за наем (л.6), договор за наем (л.7-11), Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г. на изпълителния директор на НАП (л.16-18), пълномощно за Г. Т. (л.37), пълномощно № 171-24/08.02.2022г. (л.38-40), Заповед № 3766/25.09.2019г. за назначаване на наказващ орган (л.46), Заповед № 63/21.01.2019г. за назначаване на актосъставител (л.47), справка от НАП за липса на регистрирани ФУ/ИАСУТД (л.48), Заповед за налагане на ПАМ (л.49-52), Определение № 8418/01.11.2019г. на АССГ по адм. дело № 12347/2019г. (л.55-56), Справка от Министерство на земеделието за регистрация на земеделски производител (л.63-65), справка от Район „*****” на Столична община за липса на договори за наем (л.67), ПИП № 0399708/13.10.2019г. (л.69-78), приобщени по надлежния ред на чл.283 от НПК.

Показанията на свидетелите Т. С. и Е. Я., макар и не така детайлни и точни, съдържат доказателствена информация за най-съществените обстоятелства, които са били констатирани при извършената от тях проверка. Същите в показанията си споделят, че са наблюдавали осъществяване на търговска дейност със зеленчуци, но на място (на търговските маси), не са установили наличието на касов апарат или кочан с касови бележки.

В същото време, от събраните писмени доказателства, не се установява на процесната дата 2 дали е извършвана търговска дейност, броят на осъществените продажби, наличие на оборот или други факти, които да потвърждават твърденията на свидетелите. Същите споделят и за продажба на орехи и туршия, но доказателства за такава търговска дейност не са налични в делото, за да се потвърдят тези обстоятелства. По тази причина твърденията на двамата свидетели, които не почиват на никакви други доказателствени източници, следва да се преценят като недостоверни и не следва да бъдат кредитирани в тази им част.

От друга страна, безспорно бе установено наличието на качеството на „земеделски стопанин” на жалбоподателя (вж. писмото от МЗГ), договорни отношения за търговски м а с и № 15 и № 16 по договор за наем, данни за продажба на зеленчуци, както и обстоятелството, че същият не е отдавал под наем на друго лице, посочените търговски павилиони. В допълнение, от справката на НАП (л.48) става ясно, че жалбоподателят не е регистрирал ФУ/ИАСУТД. Съдебният състав намира, че целият обем от писмени доказателства следва да се кредитира, доколкото същият изяснява фактическите обстоятелства по делото.

С оглед установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

Жалбата е подадена от легитимирано лице (наказаното физическо лице), в срока за обжалване по чл.59, ал.2 от ЗАНН (НП е връчено на 21.06.2021г., а жалбата е от 25.06.2021г.), и е насочена срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол по ЗАНН) административно-наказващ акт, и в този смисъл е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Съдът при извършената служебна проверка не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила относно компетентността на органите, съставили процесния АУАН, респ. издали атакуваното НП, доколкото Актът е съставен от длъжностно лице, заемащо длъжност „инспектор по приходите” (вж. чл.193, ал.2, предл.1 от ЗДДС и т.2.1. от Заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018г. на изпълнителния директор на НАП), а наказателното постановление е издадено от Началника на Сектор „ОД” в ЦУ – НАП, надлежно овластен от изпълнителния директор на НАП (вж. чл.193, ал.2, предл.2 от ЗДДС и т.1.1., б. „г” от цит. заповед).

Първоинстанционният състав счита, че са спазени императивните правила по съставянето и връчването на АУАН, уредени в чл.40, ал.1 и чл.43, ал.1 от ЗАНН, тъй като Актът е съставен в присъствието на един свидетел по установяване на нарушението и на жалбоподателя, както и е бил връчен за подпис на последния, като му е осигурена възможност да представи възраженията си.

Отговорността на жалбоподателя е ангажирана във връзка с разпоредбата на чл.118, ал.4 от ЗДДС, която предвижда, че министърът на финансите издава наредба, с която се определят: условията, редът и начинът за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство (ФУ) и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (ИАСУТД), както и тяхното сервизното обслужване и процесът по поддаване на данни към НАП, експертизите и контролът на ФУ и ИАСУТД , техническите и функционалните изисквания към тях; изискванията, редът и начинът за установяване на дистанционна връзка и подаването на данни към НАП.

Подзаконовият акт, който е приет въз основа на делегацията на чл.118, ал.4 от ЗДДС, се явява Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на министъра на финансите за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (загл. изм., ДВ, бр.80 от 2018г.), като разпоредбата на чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ (ред., ДВ, бр.40 от 2013г. – в сила от 30.04.2013г.) предвижда задължение за лицата по чл.3 да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП, ФУ от датата на започване на дейността на обекта.

Съгласно чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ (ред., ДВ, бр.40 от 2013г. – в сила от 30.04.2013г.) всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги в или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски 3 парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги (ЗПУ).

В хода на проведеното административно-наказателно производство категорично и безспорно се установява от събрания от съдебния състав доказателствен материал, че жалбоподателят Е. Г. Т. е „земеделски стопанин”, регистриран за стопанската 2019/2020 година. Понятието „земеделски стопанин” се извежда от §1, т.23 ДР на Закон за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), който препраща към значението на понятието установено в чл.4, § 1, буква „а” от Регламент (ЕС) № 1307/2013г. – а именно „… физическо или юридическо лице, или група физически или юридическа лица, независимо какъв е правният статут на тази група и на нейните членове съгласно националното право, чието стопанство се намира в териториалния обхват на Договорите, определен в чл.52 от ДЕС вр. чл.349 и чл.355 от ДФЕС, и което осъществява селскостопанска дейност; в продължение е дадено легално обяснение и на понятието „селскостопанска дейност” – „производството, отглеждането или култивирането на селскостопански продукти, вкл. прибирането на реколтата, доенето, развъждането на животни и отглеждането на животни за селскостопански цели“. Като според справката предоставена от Министерство на земеделието, дейността на Е. Г. Т. е свързана с производството на следните култури: картофи, домати – полски, краставици – полски, пипер – полски, зелен фасул, тикви, други зеленчуци.