Решение № 35 от 28.01.2025, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Ботевград, 28.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VII-МИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Н.Ц.П. при участието на секретаря И.С.Т. като разгледа докладваното от Н.Ц.П. Административно наказателно дело № 20241810200706 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.59- 63 от ЗАНН.

Предметът на обжалване:

Електронен фиш серия № **** издаден от Агенция "Пътна инфраструктура, с които на основание чл. 179, ал. 3, вр. чл. 187а, ал. 1 и а л. 2, т. 1от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на **** АД, ЕИК **** е наложена „имуществена санкция” в размер на 300 (триста) лева, за извършено от него нарушение по чл. 139, ал. 5 и 6, вр. чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

Становище на страните:

В подадената жалба от **** АД, ЕИК **** представлявано от изпълнителния директор Ц. И. П., ЕГН **********, чрез юрисконсулт Л. Г. Л. е описано искане за отмяна на така издадения Електронен фиш поради изтекла давност. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не изпраща представител. Представя се молба от юрисконсулт Л. ****, в което заявява, че поддържа жалбата, не възразява делото да се разгледа в него отсъствие, както и че няма доказателствени искания.

1

Въззивната страна - Агенция „Пътна инфраструктура“- С., се представлява от юрк. ****, който пледира за оставяне без уважение на жалбата и да се потвърди издадения електронен фиш, както и за присъждане на разноски на АНО за юрисконсултско възнаграждение.

Ботевградският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и релевираните от страните доводи, приема за установено следното:

От фактическа страна:

На 17.07.2020 г. в 07,26 часа с устройство № ****, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращи се на Път А-2, км 51+778 е бил заснет лек автомобил с рег. № ****, с обща техническа допустима маса 2800, брои оси 2, който се е движел с посока намаляващ километър. Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП е регистрирала автомобила и е създала доклад с приложени към него статични изображения, тъй като по електронен път е отчела, че за превозното средство няма заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство.

Впоследствие е установен собственика на автомобила, като на основание чл. 179, ал. 3, вр. чл. 187а, ал. 1 и 3 ЗДвП на **** АД, ЕИК **** е издаден електронен фиш № ****, с който е наложена „имуществена санкция“ в размер на 300 лева за това, че за лек автомобил "Фолксваген транспортер ", рег. № **** не е била заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, което представлява нарушение на чл. 139, ал. 5 и 6 ЗДвП.

От представената по делото таблица с данните за движение на ППС рег. № **** се установява, че към датата на установяване на нарушението за лекия автомобил е нямало заплатена винетна такса.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: справка за собственост на МПС, справка за липса на винетка за периода 01.01.2020 г. до 01.01.2021 г., известие за доставяне обр. 243, както и веществени доказателства – 2 бр. снимки. От самия снимков материал, автомобилът на жалбоподателя с ясно виждаш се регистрационен номер, модел и марка, е заснет от достатъчно разстояние, без около него да са заснети каквито и да било други автомобили. Снимковият 2 материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява веществено доказателствено средство в административно наказателния процес и като такова е приобщено по делото.

Събраните по делото писмени и веществени доказателства съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост.

От правна страна:

Административно наказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи електронни фишове е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в електронния фиш /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

Видно от обратна разписка с № ****, електронният фиш е бил връчен на жалбоподателя на дата 09.09.2024 г., а жалбата е подадена на 25.09.2024 г., поради което съдът приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП и е допустима. Подадена е също така и от процесуално легитимирано лице, тъй като именно дружеството-жалбоподател е визирано като лицето извършило посоченото нарушение по ЗДвП.

Разгледана съображения: по същество, жалбата е основателна по следните

Съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваният електронен фиш констатира, че същият е съставен при спазване на изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДП, като в същия е посочена конкретна структура на МРРБ – Агенция „Пътна инфраструктура”, която е компетентна по смисъла на чл. 10, ал. 10 от ЗП и чл. 3, ал. 5 от НУРПИФССТРКППСБВБИР посочени са мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока 3 за заплащане на компенсаторна такса.

Административно наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, съгласно която разпоредба водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер от 300 лева.

Съгласно действащата към момента на извършване на нарушението разпоредба на чл. 139, ал. 5 ЗДвП /тази от ДВ бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г/ движението на пътни превозни средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата . В същата връзка чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП в приложимата към случая редакция от ДВ, бр. 80/2018 г., в сила от 16.08.2019 г., предвижда такса за ползване на платената пътна мрежа винетна такса за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7 като заплащането на винетната такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа. Размерът на тази такса се определя от Министерския съвет. Реципрочно на задължението по чл. 139, ал. 5 ЗДвП, чл.

179, ал. 3 ЗДвП в действащата към момента на извършване на нарушението редакция от ДВ бр. 105 от 2018 г.г. предвижда административно наказание глоба от 300 лв. за водач, който в нарушение на чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа.

Съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 3 от Закона за пътищата /ЗП/ винетната такса се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство, след правилно деклариране на регистрационния му номер, категорията на пътното превозно средство и периода на валидност и важи само за пътното превозно средство, чийто регистрационен номер правилно е бил деклариран от собственика или ползвателя му.

В случая от обективна страна е установено, че към 17.07.2020 г. за лек автомобил "Фолксваген транспортер ", рег. № ****, чийто собственик е дружеството-жалбоподател, не е била заплатена дължимата винетна такса за движение по републиканските пътища, т. е. е било извършено твърдяното от наказващия орган административно нарушение.

Основателно е обаче възражението на дружеството-жалбоподател за 4 това, че отговорността му е погасена по давност.

В производството по установяване и наказване на административни нарушения чрез електронен фиш сроковете по чл. 34 ЗАНН са неотносими, тъй като тримесечният срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН от откриване на нарушението се отнася до съставяне на акт за установяване на административно нарушение, а шестмесечният срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН се отнася до издаването на наказателното постановление, а при производството при установяване ни наказване на нарушение чрез електронен фиш не се съставя АУАН и не се издава НП.

Обаче освен предвидените в ЗАНН давностни срокове, в съответствие с разпоредбата на чл. 11 ЗАНН, съгласно която по въпросите на вината, вменяемостта и обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат и разпоредбите от общата част на Наказателния кодекс. За погасяване на административнонаказателното производство са приложими и нормите на чл.

80 и 81 НК, уреждащи института на абсолютната погасителна давност за извършено престъпление. Тази давност започва да тече от довършването на престъплението. Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 НК за престъпления, за които е предвидено наказание, различно от лишаване от свобода, наказателното преследване се изключва по давност след изтичане на три години. Съгласно чл. 81, ал. 2 НК давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност.

В случая нарушението, за което е санкционирано дружествотожалбоподател, е било извършено на 17.07.2020 г., като електронният фиш няма дата на издаване, т. е. следва да се приеме, че погасителната давност е започнала да тече от датата на нарушението.

По делото е установено, че електронният фиш е връчен на жалбоподателя на 09.09.2024 г. – т. е. повече от три години извършване на нарушението. По делото не са представени надлежни доказателства за други действия на наказващия орган, с които давността за наказателното преследване да е била прекъсвана, поради което и настоящият състав приема, че административнонаказателното производство е било погасено по давност..

Следва да се отбележи, че след като законодателят е предвидил 5 преклузивен срок за отпочването на административнонаказателното производство, с което се цели да бъде избегнато забавяне на осъществяването на административната отговорност, то не следва да бъде допускано подобно безконечно протакане на приключването на производството. Спазването на предвидените в закона срокове за ангажиране административнонаказателната отговорност на нарушителя е особено важна предпоставка за законосъобразното развитие на производството по реализирането й. Не бива да бъде допускано продължително бездействие на държавните органи при осъществяване на техните правомощия, което би създало неоправдано положение на несигурност в правния мир.

Предвид изложеното съдът приема, че обжалваният Електронен фиш подлежи на отмяна.

По разноските:

Съгласно чл. 63, ал. 5 от ЗАНН в полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. При определяне на размера на възнаграждението следва да се съблюдава правилото на чл. 63, ал. 5, изр. 2-ро от ЗАНН, съгласно което размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя страна при определянето на максималния размер на възнаграждението препраща към Наредба за заплащането на правната помощ, а съгласно нея възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 до 120 лева. В настоящото производство дружеството-жалбоподател е защитавано от юрисконсулт, който е представил жалба и молба. Съдът намира, че доколкото делото е разгледано в едно съдебно заседание, а в хода на съдебното следствие не са разпитвани свидетели, то справедливият размер на възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80 лева, който е съобразен с правилата за неговото определяне.