Решение № 112 от 04.03.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. Велико Търново, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Димо Колев

Катина Минева при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА като разгледа докладваното от Катина Минева Въззивно гражданско дело № 20254100501214 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

С решение № 750 от 15.12.2025 г. постановено по к.гр.д. № 2368/2025 г. по описа на ВКС е отменено решение № 166 от 27.03.2025 г., постановено по в. гр. д № 146/2025 г. по описа Окръжен съд Велико Търново, като производство по делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, с указания да се докладват оплакванията на ищеца, във въззината жалбата, да се произнесе по доводите за непълнота на доклада в първата инстанция, ако ги счете за основателни – да уточни подлежащите на доказване факти и да разпредели доказателствената тежест за тях, както и да вземе отношение по допустимостта, относимостта и необходимостта от събирането на доказателствата, които ищцата своевременно е поискала от първата инстанция, но те не са били допуснати поради съществени нарушения на процесуалните правила.

Производството е образувано по въззивна жалба на В. А. В., чрез процесуалния й представител адвокат К. С.- РАК, срещу решение № 177 от 16.12.2024 г., постановено по гр.д. № 735/2024 г. по описа на Районен съд Свищов, с което са отхвърлени предявените от ищеца на основание чл. 344 ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225 КТ искове против Окръжен съд Русе, представляван от админ. ръководител- председател Н.Ч. съответно за признаване на уволнението й със 1 заповед № ***/18.03.2024 г. на админ. ръководител председателя Н.Ч. за незаконно и отмяната му, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност„съдебен деловодител“ в Окръжен съд Русе и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останала без работа за периода от 19.03.2024 г. до 19.09.2024 г. в размер на 12 595,50 лева, като неоснователни.

Изложени са оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Развиват се съображения, че в разрез с нормата на чл. 91, ал. 2, т. 3 КТ срокът за подаване на документи за проведения конкурс, в който участва и ищеца, е бил по-кратък от 1 месец, а именно само 14 дни, като установявайки това обстоятелство предходната инстанция го е намерила за ирелевантно и не се е съобразила с императивния характер на посочената правна норма, поради което се твърди процесната конкурсна процедура да е била опорочена от самото й начало. На следващо място са изложени съображения отново касателно незаконосъобразното провеждане на конкурсната процедура, тъй като се твърди, че не са спазени изискванията на нормите на чл. 140, ал. 1, т. 4 и ал. 3 ПАС, тъй като заповедта на работодателя за обявяване на конкурса и обявлението за същата не съдържат информация, касателно начина на оценяване на кандидатите, от което следвал извод, че конкурсът е проведен без предварително и ясно определени правила, оповестени по надлежния ред, като се твърди, че доказателствено необезпечено останало и съществуването на утвърдени правила, с оглед на който са били оценявани писмените работи от втория етап на конкурса, сочи се и липса на скала за оценяване- преобразуване на получения брой точки в определена оценка. Оспорва се и приетото от първата инстанция обстоятелство- че класираните съответно на първите три места кандидати за длъжността „съдебен деловодител“ са заели длъжността в предвидения в КТ срок и са встъпили за изпълнение на длъжностните си задължения на 19.03.2024 г., тъй като се твърди такива доказателства ответната страна да не е ангажирала, в разрез с разпределената доказателствена тежест. Изтъква се, че изготвеният по делото доклад е неточен и непълен, тъй като не съдържал посочване на всички обстоятелства, касателно претендираните от ищцата права, релевирани в срока по чл. 312, ал. 2 ГПК- за допуснати други нарушения в конкурсната процедура, новонастъпило обстоятелство- започване на работа, съответно конкретизиране на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ и това по чл. 225, ал. 2 КТ. Сочат се оплаквания и срещу непроизнасяне на съда по своевременно релевирано доказателствено искане- да бъде задължен ответника да представи всички документи, съставени във връзка с проведената конкурсна процедура за длъжността „съдебен администратор“.

Възразява и срещу отхвърляне на искането за назначаване на съдебноикономическа експертиза, като се сочи, че е направено в срок и във връзка с конкретизиране на общия размер на претенцията на ищеца, касателно претендираните суми за обезщетение съответно по чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ, 2 обосновавайки извод за допуснато процесуалано нарушение, тъй като по този начин ищецът била лишена от възможност да конкретизира претендираното обезщетение. По изложените съображение до въззивния съд е отправено искане за отмяна на обжалваното решение, като бъде постановено ново, с което да се уважат предявените искове. Претендират се съдебно - деловодни разноски, за адвокатски хонорар, за оказана безплатна правна помощ.

Ответната страна по жалбата, в срока по чл. 263, ал. 1, изр. 1 ГПК, е депозирала отговор, с който оспорва същата, сочи се, че постановено по делото решение е правилно, обосновано и законосъобразно. Намира твърдяното нарушение, касателно неправилно приложение на закона относно определения пократък от 1 месец срок за подаване на документи в конкурсната процедура за ирелевантно, тъй като не е засегнало правата на ищеца, която е подала документи в срок и е допусната до участие в конкурса. Оспорват се твърденията за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1, т. 4 и ал. 3 ПАС, тъй като правилно е прието от предходната съдебна инстанция, че не е уредено изискване за посочване на методология за оценяване на кандидатите, като се твърди и че от обявлението за конкурса се виждат, че са посочени етапите му, минималните изисквания към кандидатите за заеманата длъжност, както и нормативните документи, които следва да се познават от кандидата. Сочи се, че възражението, касателно начина на оценяване на кандидатите по своята същност е оспорване на извършена от работодателя оценка на професионалната подготовка и др. качества на кандидатите, която се твърди да е по целесъобразност, поради което не подлежи на съдебен контрол. Посочва се, че правилно първата инстанция е приела, че не е спорно, че следствие проведения конкурс, лицето, класирано на първо място е заело длъжността, тъй като с исковата молба такова възражение не е релевирано и липсват такива фактически твърдения. Изложение са и съображения, касателно неоснователността на твърденията за порок по чл. 94 КТ, тъй като участващото в конкурсната комисия лице М.Ц. не притежава качества на специалист, като е посочен хронологично трудовият й стаж в съдебната система. Въз основа на изложените доводи е отправено искане въззивната жалба да бъде оставена без уважение, респективно като правилно и законосъобразно първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Окръжен съд Велико Търново, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, 3 водещи до неговата нищожност - постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

При проверка за неговата правилност по реда на чл. 269, изр. 2 ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд приема за установено следното:

Първостепенният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344 ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 и ал.

2 КТ за признаване за незаконно на уволнението на ищеца извършено със заповед № *** от 18.03.2024 г. на админ. ръководител- председател на Окръжен съд Русе, за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност „съдебен деловодител“, за присъждането на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за оставане без работа в размер на 12 595,50 лева, за периода от шест месеца, с начална дата 19.03.2024 г., ведно със законната лихва за периода от датата на подаване на исковата молба до изплащането на сумата. Ищцата е изложила твърдения, че по силата на трудов договор № 6 от 02.11.2022 г. е приела да изпълнява при ответника длъжността „съдебен деловодител“ с код по НКПД: 44152003, пълно работно време, при петдневна работна седмица и срок- за работа на длъжност, която се заема с конкурс за времето, докато длъжността бъде заета въз основа на конкурс.

Твърди, че със заповед № 36 от 22.01.2024 г. на админ. ръководител- председател на Окръжен съд Русе на основание чл. 67, ал.1, т.1 КТ бил обявен конкурс за заемане длъжността „съдебен деловодител“- 3 щатни бройки; „съдебен администратор“- 1 щатна бройка и „съдебен секретар“- 3 щатни бройки, като обявлението за конкурса се сочи да е направено на електронната страница на съда и публикувано във вестник „Утро“, бр. 15 от 23.01.2024 г. Ищцата твърди, че със заповед № *** от 18.03.2024 г. на админ. ръководител- председател на Окръжен съд Русе на основание чл. 325, ал.1, т.8 КТ, считано от 19.03.2024 г. било прекратено трудовото й правоотношение с ответника, поради проведен конкурс за обявената за заемане чрез конкурс длъжност и постъпване на работа на лицето, спечелило конкурса, която получила лично на 19.03.2024 г. Намира, че уволнението й е незаконно, тъй като конкурсът, в който сочи, че и тя участвала бил проведен при неспазване на установените законни изисквания. Намира, че това е така, тъй като срокът за подаване на документи за участие в конкурса бил до 07.02.2024 г. вкл., с продължителност 14 дни, вместо един месец от датата на публикуване на обявата, като сочи, че това е нарушение на чл. 91, ал. 2, т. 3 КТ, поради което успяла да подаде документи за участие само в конкурса за „съдебен деловодител“, но не успяла, а възнамерявала, да участва и в конкурса за заемане длъжността „съдебен администратор“. На следващо място обосновава твърденията си за нарушение на законоустановените изисквания за провеждане на конкурса, посочвайки, че обявлението за конкурса, както и заповед № 36 от 22.01.2024 г. на админ. ръководител- председател на Окръжен съд Русе не съдържат конкретна информация, касателно начина на провеждане на конкурса и оценяване на кандидатите, което се сочи, че е неизпълнение на изискването посочено в чл. 140, 4 ал. 1, т. 4 ПАС- липсвали предварително утвърдена методика за провеждане на всеки от етапите на конкурса- писмен тест и събеседване, както и начина на оценяване. Посочва, че М.Ц. е участвала в конкурсната комисия в качеството си на съдебен администратор на Окръжен съд Русе, но едновременно с това е била и кандидат и участник в конкурс за „съдебен администратор“, който имал за цел да извърши преценка дали тя притежава качествата специалист, за да заеме конкретната длъжност, поради което намира, че е състава на конкурсната комисия е участвало лице, непритежаващо качества съответен специалист, с оглед нормата на чл. 94 КТ. Допълва, че след уволнението и към момента на подаване на исковата молба е без работа, регистрирана в Бюрото по труда под № 10109494/20.03.2024 г., поради което и твърдяното незаконно уволнение сочи, че има право на обезщетение в размер на брутното й трудово възнаграждение за времето, през което е останала без работа, но за не повече от 6 месеца, уточнява, че претендира обезщетение общо за 6 месеца е в размер на 12 595.50 лева, с оглед последното й брутно трудово възнаграждение в размер на 2 099.25 лева, посочен в последното сключено между страните допълнително споразумение към трудовия й договор от 14.03.2024 г., считано от 01.01.2024 г. Оспорва законосъобразността на предприетото уволнение с твърдения, че поради допуснати нарушения на изискванията за законосъобразност при провеждане на конкурса, същият не е породил валидни правни последици, поради което и постъпването на работа на служител спечелил конкурса било незаконосъобразно, съответно се сочи да е такъв и сключеният с него трудов договор. По изложените съображения ищеца отправя до съда горепосочените искови претенции, претендира и присъждане на разноски.